Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер седми
декември Година 2020 София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, Втори въззивен състав
На
шести юли Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ:
1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
Секретар
Велислава Карамихова
Прокурор
Таня Коцева
Като
разгледа докладваното от съдията Николова
В.н.о.х.
дело № 202 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл., вр.
чл. 313 НПК, образувано по протест от районна прокуратура – И. срещу присъдата,
постановена по н.о.х.д. № 542/17 г. по описа районен съд – И..
С атакуваната присъда подсъдимата Ж.К.А.
– Т. е призната за невинна и оправдана по повдигнатото ѝ обвинение за
престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С присъдата е отхвърлен изцяло като неоснователен
предявеният от „Т.Е.Г.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от И. Д. Д., срещу подсъдимата граждански иск за сумата в размер
на 6 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2013 г. за
сумата от 2 500 лв. и със законната лихва, считано от 11.02.2014 г. за
сумата от 3 500 лв., претендирани като обезщетение за причинените от
престъплението имуществени вреди.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл с присъдата
по въпроса на кого да се възложат разноските по делото.
Недоволен от присъдата е останал
прокурорът, който в установения законов срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал
протест и допълнително писмено изложение към него с искане обжалваният съдебен
акт да се отмени и да се постанови нова присъда, с която подсъдимата да бъде
призната за виновна и осъдена по повдигнатото ѝ обвинение, като ѝ
се наложи справедливо наказание. С протеста се отправя упрек към предложения от
първия съд анализ и оценка на събраните доказателства, който по същество се
свежда до твърдение за превратно тълкуване на събраните доказателства от страна
на районния съд. В тази връзка се твърди, че противно на становището на първия
съд, по делото се установяват данни за активно участие на подсъдимата в
търговската дейност на покойния ѝ съпруг и при сключването на сделките с
предмет на разпореждане процесните вещи /две ремаркета/, които данни от своя
страна обосновават обективната и субективна съставомерност на деянието по чл.
206, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от
повереника на гражданския ищец „Т.Е.Г.“ ЕООД, представлявано от И. Д. Д. и
допълнително писмено изложение за допълване на доводите. Във въззивната жалба
се развиват доводи за необоснованост на извода на първия съд, поставен в
основата на решаващия извод за оправдаването на подсъдимата и отхвърлянето на
предявения граждански иск. Твърди се, че
събраните по делото доказателства несъмнено сочат, че подсъдимата на три пъти е
поставяла подписа си в договори за продажби на едни и същи превозни средства,
заедно с покойния си съпруг, поради което за нея е възникнала солидарна
отговорност за поправяне на вредите, причинени от деянието. Иска се предявеният
граждански иск да бъде уважен изцяло, ведно с претендираните законни лихви за
забава.
Няма надлежни искания за събиране на
доказателства.
Представителят на С.о.п. поддържа
протеста с доводите, изложени в него. Счита, че по делото са налице данни,
които сочат активно участие на подсъдимата при продажбите на процесните
ремаркета, присъствала е при сключването на договорите, от което прокурорът
извежда данни, обективиращи субективната страна на престъплението, за което е
обвинена подсъдимата.
Повереникът на гражданския ищец – адв.
Г. Х. също поддържа доводите в протеста за наличие на достатъчно данни,
установяващи субективната страна на престъплението, за което е повдигнато
обвинението. Предлага на подсъдимата да се наложи минимално наказание и да се
уважи изцяло предявения срещу нея граждански иск.
Защитникът адв. Е. Б. моли присъдата да бъде
потвърдена изцяло. Счита че по делото са събрани доказателства, които
обосновават от фактическа страна извод, че подсъдимата не е участвала в
преговорите между страните относно сделките за продажби на ремаркетата, тъй
като търговската дейност е осъществявана изцяло от съпруга ѝ, а тя
единствено е подписвала договорите за продажба като негова съпруга и не е
знаела подробности по сделките, съпругът ѝ я държал настрани от своята
дейност, като тя нямала достъп и до мястото, където съпругът ѝ е осъществявал
своята дейност. Счита, че при тези данни, изводът на първия съд за субективна
несъставомерност на деянието е правилен, поради което присъдата следва да бъде
потвърдена.
Подс. Ж. А. поддържа становището на своя защитник.
Съдът,
след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по
чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Съдебното производство пред
първоинстанционния съд е било образувано по внесен на 16.08.2017 г. обвинителен
акт от РП – И. срещу И. К. Т. от гр. И. и Ж.К. А. – Т. от гр. И. за извършено
от тях в съучастие под форма на съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК
престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. След образуване на съдебното производство, на 22.08.2017 г. е починал
подсъдимият И. К. Т. и с определение от 21.11.2017 г. на районния съд е било
прекратено наказателното производство спрямо него на основание чл. 24, ал. 1,
т. 4 НПК.
При съблюдаване на процесуалните
правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство,
първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи
по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ
установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите
на обжалваната присъда. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите
констатации на първия съд, които са доказателствено обосновани и убедително
аргументирани, и поради това счете, че не се налага подробното им преповтаряне.
От
събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно следствие в
първоинстанционния съд доказателства се установява следното:
Подс. Ж. А. – Т. и И. К. Т. от гр. И. били
съпрузи. Приживе И. Т. се занимавал с внос на употребявани автомобили от
различни европейски държави, които след това продавал. Тази дейност по същество
е търговска, тъй като той я е извършвал по занятие, но без да е регистриран
като търговец /едноличен търговец или търговско дружество/.
Свид. И. Д. от с. Б., обл. Пловдив, в
качеството си на управител на „Т.Е.Г.“ ЕООД *** също се занимавал с внос на
употребявани автомобили. Свид И. Д. и И. Т. се познавали от 2012 г.
На 30.04.2013 г. свид. И. Д., в
качеството си на представляващ „Т.Е.Г.“ ЕООД ***, закупил от Т. две ремаркета:
марка „Фитцел“, модел „Рали“ с рег. № ******, рама № 9250391 - за товарен
автомобил и марка „Кресци“, модел „ПА 25 2500“ с рег. № *****, рама № ZDK00РА2500043486 – за лек автомобил. Продажбата е
оформена с договор за продажба на пътни превозни средства с рег. №
1335/30.04.2013 г. на нотариус № 456 на Нотариалната камара – Д. К. с район на
действие – И. районен съд. Тъй като И. Т. бил придобил ремаркетата през време
на брака си с подс. Ж. Т., за продажбата им било необходимо и нейното съгласие,
поради което тя се явила пред нотариуса и положила подписа си върху договора за
продажба. Условията на договора за продажба, вкл. и относно продажната цена и
предаването на владението върху вещите, били уговорени между И. Т. и свид. И. Д.
без участието на подс. Ж. А. /показанията
на свидетелите И. Д. и М. Д./. Последната
единствено се е явила пред нотариуса, след като е била извикана от съпруга си и
само е положила подпис върху договора пред нотариуса /показанията на свидетелите И. Д. и М. Д./.
Свид. И. Д. взел ремаркетата, но след
три седмици И. Т. му ги поискал за временно ползване, докато все още не били
регистрирани в КАТ на името на новия им собственик И. Д.. Последният се
съгласил да му ги даде. Ремаркетата били оставени в двора на свид. А. Д., а И.
Т. отишъл и ги взел от него, като свид. Д. му дал и документите за тях. По това
време свид. И. Д. бил извън страната. Тази уговорка била направена между
двамата – свид. И. Д. и И. Т., като същевременно не се доказва подс. Ж. А. да е
знаела тези обстоятелства.
Няколко месеца по-късно, в края на 2013
г., свид. И. Д. се обадил на Т., за да поиска връщането на ремаркетата, но той
му казал, че едното е в Гърция, където се е счупило и трябва да се ремонтира, а
другото бил дал на свид. Г. У.. Тогава свид. И. Д. изпратил свид. А. Д. при
свид. Г. У., който се намирал в гр. Г., Австрия. У. уведомил Д., че ремаркето
„Фитцел“ вече е негово, тъй като го е закупил от Т. и му показал документи за
това.
Установено е, че в действителност на 08.10.2013 г.
съпругата на свид. У. – свид. Е. У. – е закупила въпросното ремарке „Фитцел“ с
договор за продажба на пътно превозно средство рег. № 3044/08.10.2013 г. на
нотариус № 456 на Нотариалната камара – Д. К. с район на действие – И. районен
съд, като продавачи по договора били И. Т. и подс. Ж. А.. Преговорите за
закупуването на ремаркето от свид. У. били водени между съпруга ѝ – свид.
У. и И. Т. /показанията на свидетелите У.
и У./, като не се доказва в тези
преговори да е участвала подсъдимата, нито да е знаела, че ремаркето е същото,
което преди това двамата с И. Т. продали на свид. И. Д., нито да е знаела в чие
владение е това ремарке в този момент.
Другото ремарке – марка „Кресци“ – И. Т. продал на
свид. В. М. И. на 11.02.2014 г. с договор за продажба на пътно превозно
средство рег. № 282/11.02.2014 г. на нотариус № 456 на Нотариалната камара – Д.
К. с район на действие – И. районен съд, като договорът за продажба е подписан
и от подс. Ж. А. като продавач. При уговаряне условията на договора, вкл. при
подписване на предварителен договор за продажба на ремаркето, не е участвала
подсъдимата, същата се е явила пред нотариус и е подписала окончателния договор
за продажбата на ремаркето /показанията
на свид. В. И./. И в този случай също не
се доказва подсъдимата да е знаела, че ремаркето е същото, което преди това
двамата с И. Т. продали на свид. И. Д., нито да е знаела в чие владение е това
ремарке в този момент.
Установява се, че подсъдимата е била встрани от
дейността на съпруга си. С вноса и продажбата на автомобилите се занимал
единствено И. Т. – той провеждал преговорите с потенциални купувачи, уговарял
продажната цена и други условия, свързани с продажбата на внесените от него
автомобили. За целите на дейността си той построил гараж в дворно място,
намиращо се срещу дома на майка му и там подсъдимата не ходела, тъй като не
била в добри отношения със свекърва си /показанията
на свидетелите М. Й., М А.; обяснения на подсъдимата/. Свид. В. Т., който работел при И. Т., никога не е
виждал подсъдимата в този гараж /показанията
на свид. В. Т. и обяснения на подсъдимата/.
Тя не била в течение на конкретните сделки и условията по тях, не е участвала в
преговорите с купувачите, най-общо не се занимавала с тази дейност, но
доколкото вещите, предмет на сделките, били обект на съпружеска имуществена
общност, в разпореждането с тях участвала и тя, полагайки подпис върху
договорите за продажба.
Стойността на процесното ремарке м. „Фитцел“ е
2 500 лева, а на процесното ремаркето марка „Кресци“ – 3 500 лв.,
което е установено от приетата оценителна експертиза.
Посочената фактическа обстановка е изводима и
подкрепена изцяло от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Първият
съд е извършил достатъчен доказателствен анализ, който позволява извода, че вътрешното
му убеждение е формирано въз основа на надлежно събрани доказателствени
източници и при съблюдаване на разпоредбата на чл. 13 и 14 НПК. В съответствие
с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК първият съд е посочил изчерпателно
доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и е изложил
аргументирани съображения защо ги приема, които не се налага да бъдат
преповтаряни. В доказателствения материал не са налице противоречия.
Правилно първият съд се е доверил на обясненията на
подсъдимата, които напълно кореспондират на всички останали доказателствени
източници – на показанията на всички свидетели, подкрепени са и от събраните
писмени доказателства, поради което няма основание същите да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност.
Първоинстанционният съд, след като е
обсъдил всички релевантни към предмета на доказване факти, е стигнал до
обоснован и законосъобразен извод за недоказаност на обвинението, че при
описаните по-горе обстоятелства, които впрочем съвпадат с фактическото обвинение,
изложено в обвинителни акт, подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна престъплението по чл. 206, ал. 1, вр. 20, ал. 2, вр. ал. 1, чл. 26, ал.
1 НК в съучастие като съизвършител със съпруга си. В тази връзка първият съд
правилно е очертал в теоретичен аспект обективните и субективни признаци на
престъплението, за което е повдигнато обвинението. Най-напред не се установява
подсъдимата да е знаела, че двете ремаркета, продадени на свид. И. Д. на
30.04.2013 г., впоследствие са взети от съпруга ѝ, за да ги ползва
временно и това обстоятелство се потвърждава от показанията на свид. И. Д. и от
нейните обяснения, които в тази част се подкрепят и от показанията на
свидетелите М. Й., М А. и В. Т.. Именно липсата на субективни
представи у подсъдимата относно предаването на двете ремаркета от свид. И. Д.
на съпруга ѝ, за да ги ползва временно, не обосновава извод от фактическа
страна, че подсъдимата е осъществявала, макар и чрез другиго, владение върху вещите,
което е съставомерен обективен признак на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК. А само фактът, че подсъдимата е подписала
двата договора за продажба на двете ремаркета съответно от 08.10.2013 г. и от
11.02.2014 г., не обосновава извод от субективна страна, че у нея са били
формирани конкретни субективни представи, че се разпорежда с чужди вещи, които
не са собственост на съпруга ѝ, т.е. не доказва, че тя е действала със
съзнание за противозаконното им присвояване.
По изложените съображения обжалваният съдебен акт, с който
подсъдимата е призната за невинна и е оправдана по обвинението за престъпление
по чл. 206, ал. 1, вр. 20, ал. 2, вр. ал. 1, чл. 26, ал. 1 НК, е правилен и
следва да бъде потвърден изцяло.
Обжалваната присъда е
правилна и в нейната гражданска част. По делото не се установява претърпените
от гражданския ищец – „Т.Е.Г.“ ЕООД, *** - вреди, съизмерими със стойността на
двете процесни ремаркета, да са в причинна връзка с виновно и противоправно
поведение на подсъдимата, поради което предявеният срещу нея иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяването претендираните вреди е недоказан и
правилно е отхвърлен като неоснователен.
В пределите на извършената въззивна проверка не се
установяват основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от
горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК С. окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъдата, постановена по н.о.х.д. № 542/17 г. по описа районен съд – И..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.