№ 57
гр. Раднево, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100853 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на активно субективно съединяване
искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Производството е образувано по искова молба на М. Ж. Я., Й. Д. Я. и Д.
Ж. Я., действащи чрез адв. С. от АК-Пловдив, срещу Ж. Д. СТ., с която се
предявяват активно субективно съединени искове с правно основание чл. 108
ЗС. Ищците твърдят, че са наследници на Ж.М. Я., бивш жител на с. С.,
община Раднево, починал на 28.05.2013 г., който от своя страна бил син на
М.И. Я., също бивш жител на с. С., община Раднево. Твърдят, че М.И. Я. имал
две деца – Ж.М. Я. и И.М. Я.. Твърдят, че като наследници на Ж.М. Я.
наследявали общо ½ от наследството на М.И. Я., който приживе притежавал
недвижим имот, представляващ 2387/3707 идеални части от дворно място,
съставляващо планоснимачен номер 245 в кв. 19 по плана на с. С., община
Раднево, който бил отреден за УПИ 1-245 в кв. 19, целият с площ от 3777
кв.м., с неуредена улична регулация, ведно с находящите в дворното място
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена през 1970 г., със застроена
площ от 64 кв.м., и СТОПАНСКА СГРАДА, построена през 1960 г., със
застроена площ от 144 кв.м., представляващи търпими строежи съгласно
§.127, ал. 1 ЗУТ и всички подобрения в дворното място. Твърдят, че
десетилетия наред имотът бил стопанисван от всички наследници на М. Я., но
независимо от това на 01.11.2016 г. лицето Д.Д. С.а, се снабдила с нотариален
акт № 126, том 4, рег. № 3891, н.д. № 432/2016 г. на нотариус Антоанета
Тодорова, с който била призната за собственик на основание давностно
владение и наследство на 2387/3707 ид.части от недвижимия имот и сградите.
Твърдят, че след смъртта на Д.Д. С.а на 03.05.2021 г. имотът се владял от
нейния наследник Ж. Д. СТ.. Твърдят, че не е придобит по давност имотът от
страна на Д. С.а, тъй като техния наследодател Ж.М. Я., син на М. Я., починал
на 28.05.2013 г., което било само 3 години преди издаване на констативния
1
нотариален акт. Твърдят, че Д. Ж. Я., като наследник на Жельо Я. и М. Я., е
полагал грижи за имота, като е подавал документи, с които е искал да се
закупят идеалните части от парцела, които били собственост на общината,
като се снабдил и с удостоверение за търпимост на сградите. Твърдят, че
освен да не са минали 10 години от смъртта на М. Я., също така Д. С.а не е
живяла постоянно в имота и поради това не може да бъде направен извод за
своене от нейна страна. Поради това искат от съда да постанови решение, с
което да признаване по отношение на ответника, че са собственици на общо
на ½ идеални части от 2387/3707 идеални части от дворното място и
постройките в него, придобити по наследство от Ж.М. Я., съответно и от М.И.
Я., и осъждане на ответника да предаде владението върху този имот.
Претендират разноски. Представят писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ж. Д. СТ.,
чрез адв. З., в който взема становище за недопустимост и неоснователност на
исковете. Твърди, че М.И. Я. е посочил приживе, че имотът ще остане за сина
му Иван и внука му М.И. Я.. Твърди, че наследодателят на ищците Ж.М. Я. и
сестра му М. се устроили да живеят на друго място, а в процесното дворно
място останал да живее само третото дете И.М. Я., заедно с баща им М.И. Я..
Твърди, че в имота имало стара къща, като през 1970 г. И.М. Я. и съпругата
му Д. я съборили и построили нова къща за живеене, в която заживели те и
сина им заедно с общия наследодател М.И. Я., който живял там с тях до
смъртта си на 17.03.1988 г. Твърди, че там са живели до смъртта си И.М. Я. на
04.05.1994 г. и неговия син М.И. Я. до 07.05.2016 г., който живял сам в имота
от 04.05.1994 г. до смъртта си на 07.05.2016 г. в продължение на 22 години,
осъществявайки еднолична фактическа власт върху целия имот,
необезпокояван, спокойно и явно за всички други лица. Твърди, че М.И. Я. е
декларирал имота като свой на 11.05.1988 г., тъй като се е имал за едноличен
собственик. Твърди, че след смъртта на М.И. Я. на 07.05.2016 г., неженен и
без деца, единствен негов наследник била неговата майка Д.Д. С.а, която се
върнала да живее в имота заедно с ответника като неин последващ съпруг,
женени от 1980 г. Твърди, че в продължение на повече от 5 години Д. С.а
живяла в имота до смъртта си на 03.05.2021 г., като обработвали двора,
поддържали и правили подобрения на къщата. Твърди, че той продължавал да
живее в имота и след смъртта на съпругата си Д.Д. С.а и до настоящия
момент. Твърди, че ищците никога не са владели имота, никога не са живели
в него. Твърди, че починалата му съпруга Д. С.а приела цялото наследство на
сина си М.И. Я., в чиито актив бил само въпросния имот, а в пасивите имало
множество задължения към кредитори и публични задължения към община
Раднево за дължими данъци и такси за смет за процесния имот в периода
2011 г. до 2015 г., които били заплатени от ответника на община Раднево на
13.05.2016 г. с приходна квитанция. Твърди, че на 01.11.2016 г. с посочения
от ищците нотариален акт била призната тогава съпругата му Д.Д. С.а за
собственик на имота на основание давностно владение, към което било
присъединено владението на сина й М.И. Я. и по наследство. Твърди, че
съпругата му Д. С.а му завещала със саморъчно завещание, обявено на
11.05.2021 г., процесния недвижим имот, на който той станал едноличен
собственик. Твърди, че ищците и техния наследодател никога не са живели в
имота, никога не са го стопанисвали, живели са на други места, като никога
не са осъществявали фактическа власт върху имота лично или чрез другиго.
2
Иска от съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Представя писмена
защита.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 17.03.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по чл. 146 ГПК, обективиран в определението № 51 от
08.02.2022 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за
признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата:
1. Лицето М.И. Я., роден на 20.07.1906 г. е починал на 17.03.1988 г., като
вдовец и е оставил свои законни наследници синовете си Ж.М. Я., роден на
30.03.1933 г. и починал на 28.05.2013 г., И.М. Я., роден на 23.06.1941 г. и
починал на 04.05.1994 г. и дъщеря си М. М.М., родена на 19.02.1930 г. и
починала на 17.04.2014 г.;
2. Лицето Ж.М. Я., роден на 30.03.1933 г. и починал на 28.05.2013 г., е
оставил свои законни наследници преживялата си съпруга Й. Д. Я. и синовете
си Д. Ж. Я. и М. Ж. Я. /ищците/;
3. Лицето И.М. Я., роден на 23.06.1941 г. и починал на 04.05.1994 г., е
оставил свой законен наследник сина си М.И. Я., роден на 22.05.1963 г. и
починал на 07.05.2016 г.;
4. Лицето М.И. Я., роден на 22.05.1963 г. и починал на 07.05.2016 г., е
оставил свой законен наследник своята майка Д.Д. С.а, родена на 09.10.1945 г.
и починала на 03.05.2021 г.;
5. Лицето Д.Д. С.а, родена на 09.10.1945 г. и починала на 03.05.2021 г., е
оставила свой законен наследник преживелия си съпруг Ж. Д. СТ.
/ответника/;
6. Приживе лицето М.И. Я., роден на 20.07.1906 г. и починал на
17.03.1988 г., е бил собственик на недвижим имот, представляващ 2387/3707
идеални части от дворно място, съставляващо планоснимачен номер 245 в кв.
19 по плана на с. С., община Раднево, който бил отреден за УПИ 1-245 в кв.
19, целият с площ от 3777 кв.м., с неуредена улична регулация, ведно с
находящите в дворното място ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
построена през 1970 г., със застроена площ от 64 кв.м., и СТОПАНСКА
СГРАДА, построена през 1960 г., със застроена площ от 144 кв.м.,
представляващи търпими строежи съгласно §.127, ал. 1 ЗУТ и всички
подобрения в дворното място;
7. На 01.11.2016 г. лицето Д.Д. С.а се снабдила с нотариален акт № 126,
том 4, рег. № 3891, н.д. № 432/2016 г. на нотариус Антоанета Тодорова, с
който била призната за собственик на основание давностно владение и
наследство на 2387/3707 ид.части от недвижимия имот и на сградите в имота.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, при така отделените като
безспорни обстоятелства, е разпределил доказателствената тежест както
следва: По исковете с правно основание чл. 108 ЗС ищците следва да докажат
при условията на пълно и главно доказване, че са собственици въз основа на
наследствено правоприемство на 1/2 ид.части от недвижим имот,
представляващ 2387/3707 идеални части от дворно място, съставляващо
3
планоснимачен номер 245 в кв. 19 по плана на с. С., община Раднево, който
бил отреден за УПИ 1-245 в кв. 19, целият с площ от 3777 кв.м., с неуредена
улична регулация, ведно с находящите в дворното място ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена през 1970 г., със застроена площ от 64
кв.м., и СТОПАНСКА СГРАДА, построена през 1960 г., със застроена площ
от 144 кв.м., представляващи търпими строежи съгласно §.127, ал. 1 ЗУТ и
всички подобрения в дворното място; че ответникът Ж. Д. СТ. осъществява
владение върху имота.
При доказване на горните обстоятелства ответникът Ж. Д. СТ. следва да
докаже, че владее имота на годно правно основание.
Ответникът Ж. Д. СТ. следва да докаже и насрещните си възражения за
придобиване на имота въз основа на давностно владение, към което е
присъединено осъществявано давностно владение от Д.Д. С.а и М.И. Я. в
периода общо от 04.05.1994 г. до настоящия момент.
Между страните няма спор относно родствените им връзки и
наследствените правоприемства. Няма спор и относно обстоятелството, че
ответникът от 2015 г. година и до настоящия момент живее в имота
неизменно, поради което осъществява владение на имота /има спор между
страните относно субективни елемент на владението/.
Спорът е концентриран основно в това дали И.М. Я., синът му М.И. Я.,
майката на последния Д.Д. С.а и ответникът Ж. Д. СТ. последователно са
владели за себе си процесния имот през годините, което обстоятелство
последователно да ги прави еднолични собственици първо по придобиване по
давност, а след това и по наследствено правоприемство. Отговорът,
фактически и правен, на този въпрос ще даде отговор и въпроса относно
разпределената на ищците доказателствена тежест дали са съсобственици с ½
идеална част от процесния недвижим имот по наследство от М.И. Я., роден на
20.07.1906 г. и починал на 17.03.1988 г.
От писмените доказателства е видно, че лицето Д.Д. С.а, наследодател
по завещание на ответника, е призната за изключителен собственик на
процесния недвижим имот с нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № 126 от 01.11.2016 г., том 4, рег. № 3891, нот.д.
№ 432/2016 г. на нотариус Антоанета Тодорова, съставен след осъществена
процедура по обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 ГПК. С тълкувателно
решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В
мотивите на ТР е разяснено, че тъй като нотариалното производство е
едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587
ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да
бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярят на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляря на акта, така
4
и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярят не
е бил или е престанал да бъде собственик. От това следва извод, че
констативния нотариален акт /накратко с абревиатурата КНА/ има
легитимиращо действие, като оспорващия го следва да докаже, че не са се
сбъднали сочените в нотариалния акт обстоятелства.
Като цяло е безспорно между страните обстоятелството, че наследници
по закон на М.И. Я., починал на 17.03.1988 г., са неговите три деца – М. М.М.
/починала на 17.04.2014 г. и не оставила законни наследници/, Ж.М. Я.
/починал на 28.05.2013 г./ и И.М. Я. /починал на 04.05.1994 г./.
Обстоятелството относно законните наследници на М.И. Я. по никакъв начин
не оборват обстоятелствата относно осъществяването на владение върху
имота от различни лица през годините. От приетата по делото като писмени
доказателства преписка по нот.д. № 432/2016 г. на нотариус Антоанета
Тодорова, което е издаден процесния КНА, е видно, че от разпит на трима
свидетели е установено, че още през приживе М.И. Я. разделил всички на
децата си, сиреч на посочените горе в абзаца лица, като Ж.М. Я. отишъл да
живее в друг двор, а И.М. Я. останал да живее при родителите си, както било
по обичай, а дъщерята Мария М.М. се оженила в друго село и почти не
идвала в селото. Свидетелите по КНА са посочили, че дядо М., общия
наследодател, посочвал многократно, че имотът бил на сина му Иван и на
внука му М., който носил неговите имена /последното обстоятелство е общо
известно като стар българския обичай/. Видно е също, че в имота е имало
стара къща, която е била на родителите на съпругата на М., тоест този имот не
е бил собственост на М.И. Я. чрез прехвърлителна сделка, а собствеността се
е придобивала по давностно владение и съответно чрез наследяване. В имота
последователно са живели М.И. Я. и съпругата му, заедно с децата си, които
са отглеждали. После е живял заедно със сина му И.М. Я. и неговата съпруга
Д.Д. С.а до развода им, както и с внука си М.И. Я.. През целия си живот в
имота са живели М.И. Я. /общия наследодател/, неговия син И.М. Я. от
раждането си до смъртта си през 04.05.1994 г., както и неговия внук М.И. Я.
от раждането до смъртта си през 07.05.2016 г. Като се установява, че
последното лице М.И. Я. от 04.05.1994 г. до смъртта си е живял самичък в
имота, поддържал го е, грижил се е за него.
Доколкото по делото няма никакви доказателства и никоя страна не
навежда обстоятелства за осъществявано добросъвестно владение по смисъла
на чл. 70 ЗС, то съдът ще разглежда всяко осъществявано владение в имота
като недобросъвестно такова, годно да направи лицето собственик съгласно
чл. 79, ал. 1 ЗС след минимум 10-годишно непрекъснато владение.
Видно е от приетата по делото данъчна декларация 11.05.1998 г. /л.112-
131/, че лицето М.И. Я., внук на общия наследодател, е декларирал процесния
имот като едноличен собственик, като е посочил и изрично да е единствен
собственик на имота. Това обстоятелства е пряко доказателство за
намерението и субективното възприятие на лицето М.И. Я., че е бил
единствен собственик на имота, който той е наследил от покойния си баща
И.М. Я., починал на 04.05.1994 г. Тези обстоятелства напълно кореспондират
5
с посоченото от свидетелите при обстоятелствената проверка, че приживе
общия наследодател М.И. Я., починал на 17.03.1988 г., е разпределил имотите
на синовете си, като процесното място е останало за сина му И.М. Я., който
през 1970-1971 г. е построил нова къща, заедно със съпругата си тогава Д.Д.
С.а. По това време там е живял и общия наследодател М.И. Я., не се е
противопоставил на това, което косвено потвърждава посоченото свидетелите
при обстоятелствената проверка пред нотариуса. От всичко изложено е видно,
че още от 1970 г. /това е най-ранната дата, за която има доказателства/ имотът
е започнал да се свои от лицето И.М. Я., който е живял в него считайки се за
едноличен собственик, независимо да е живял заедно с баща си М.И. Я. до
неговата смърт през 1988 г. и сина си М.И. Я.. В последствие след смъртта на
И.М. Я. на 04.05.1994 г. в имота е останал да живее само неговия син М.И. Я.
и е живял самичък до смъртта си на 07.05.2016 г., като И.М. Я. и М.И. Я. са се
считали за единствени собственици през цялото си съществуване и живеене в
процесния имот.
Установява се от писмените и гласните доказателства, че в процесния
имот лицето Ж.М. Я. е живял само като дете, а след това баща му М.И. Я. му е
дал друго място в селото, където се е преместил да живее и никога повече не
е живял в процесното място. Установява се също, че никога не е имало спор
между двамата братя И.М. Я. и Ж.М. Я. кой е собственик на процесния
недвижим имот, като всеки е живял в своето дворно място с постройки в
същото село С..
От гласните доказателства се установява, че след 2012 г. ищецът Д.Я. е
ходил със свой колега от Тракийския университет, а именно свидетеля А.А.,
за да оправят ел.инсталацията в процесната къща, в която е живял М.И. Я. по
това време самичък. Видно е, че в къщата е имало преди много години и
семейни събирания, но след като И.М. Я. е починал и останал да живее
самичък М.И. Я. не е имало там семейни събирания, а само роднините са
ходили да видят М. Я.. По никакъв начин не се отразява на изводите за
осъществявано владение обстоятелството колко пъти св. Пастармаджиева е
ходила в процесното дворното място през годините, тъй като тя не е
осъществявала никога владение върху имота.
Затова и съдът намира, че най-напред чрез давностно владение имотът е
бил придобит от страна на М.И. Я., който въпреки да е преживял съпругата си
„К.“ с около 4 години /според писмените доказателства/, те са живели в
имота, считайки го за свой собствен, въпреки да е бил собствен преди това на
родителите на К., които са живели там в „старата къща“. След това в имота е
построена от страна на И.М. Я. и съпругата му Д.Д. С.а къща през 1970-1971
г., което обстоятелство косвено потвърждава имотът да е бил даден от страна
на М.И. Я. приживе именно на сина му И.М. Я. и семейството му. През
цялото време от 1970 г. до смъртта му на 04.05.1994 г. И.М. Я. е живял в
имота и го е считал за свой, като го е придобил чрез давностно владение още
към 1980 г. В този смисъл от 1970 г. до смъртта му на 04.05.1994 г. са минали
24 години, в които безспорно са налице минималните изискуеми от чл. 79, ал.
1 ЗС десет години непрекъснато владеене, годни да го направят като
собственик на имота. Съответно след неговата смърт по наследство имотът е
придобит от неговия син и единствен законен наследник М.И. Я., починал на
07.05.2016 г.
6
Дори да се приеме, че не се установява владение от страна на И.М. Я.,
то такова пък се установява да е осъществявано от страна на сина му М.И. Я.
от 04.05.1994 г. до смъртта му на 07.05.2016 г., живял самичък в имота,
декларирал го като свой собствен и считал се за единствен собственик. Не
променя този извод обстоятелството, посочено от св. Пастармаджиева, че М.
бил оставен спокоен в имота, защото имал недъг и нямало къде да отиде.
Напротив, дори това потвърждава доказателствата, че никой не е оспорвал
владението на имота от страна на И.М. Я. и на сина му М.И. Я.. Отделно,
следва да се посочи, че св. Пастармаджиева е пряко заинтересована от изхода
на спора съгласно чл. 172 ГПК, не само като дъщеря на ищеца Д. Ж. Я., но и
като негова низходяща и евентуален наследник по закон. През целия този
период от 04.05.1994 г. до 07.05.2016 г. за имота се е грижил М.И. Я., като
отделна, откъслечна и еднократно осъществявана помощ от страна на
роднините не е променила обстоятелството за намерението му за
осъществявана от него еднолична фактическа власт върху имота и считайки
се за единствен собственик. Нито пък добрите отношения между роднините
могат да променят това обстоятелство. Това е така и защото е съвсем
нормално с оглед родствените отношения помощ да се иска и оказва от
роднините при нужда, което не промяна намерението да се свои имота нито
от преди това, нито и към момента на осъществяване на помощта или пък по-
късно. Затова съдът намира и че на собствено основание и М.И. Я. е придобил
собствеността по давностно владение след 04.05.1994 г. в рамките на 10
години, тоест към 04.05.2004 г. Съответно като негов единствен наследник по
чл. 6 ЗН е наследила имота Д.Д. С.а, негова майка. Следва да се посочи, че
видно от разпитаните по делото свидетели в имота още приживе на М.И. Я.,
починал на 07.05.2016 г., често са идвали да го посещават майка му Д.Д. С.а и
последващия й съпруг и ответник по делото Ж. Д. СТ., чийто лек автомобил
често бил виждан спиран пред процесното дворно място. Съответно пък
свидетелите, съседи на дворното място, никога не са виждали в имота да идва
някой от тримата ищци да го поддържа и да се грижи за имота докато е бил
жив М.И. Я., а и след това. От писмените и гласните доказателства е видно,
че след смъртта на М.И. Я. на 07.05.2016 г. в процесното дворно място идват
да живеят неговата майка Д.Д. С.а, която е живяла от тогава до смъртта си на
03.05.2021 г. в процесния имот заедно с преживелия си съпруг и ответник по
делото Ж.С., който и след смъртта й и до настоящия момент продължава да
живее в имота, да се грижи за него, да отглежда животни. След смъртта на
Д.Д. С.а собствеността върху имота е преминала у ответника Ж. Д. СТ. въз
основа на завещателно разпореждане от 14.05.2020 г. /виж саморъчното
завещание на л. 34, неоспорено от никоя страна и имащо характер на
универсално завещание/. Поради което едноличен собственик на имота въз
основа на универсалното завещателно разпореждане е ответникът Ж. Д. СТ..
При така установените фактически констатации съдът намира,
последователно първо чрез осъществено в продължение на над 10 години
непрекъснато давностно владение единствен собственик на дворното място и
постройките е бил И.М. Я.. После като единствен негов законен наследник
собствеността е преминала изцяло у неговия син М.И. Я., който отделно от
това и на собствено основание чрез осъществено в продължение на над 10
години непрекъснато давностно владение в периода от 04.05.1994 г. до
07.05.2016 г. е станал едноличен собственик на процесния недвижим имот и
7
постройки. В последствие като негов единствен законен наследник
собствеността е преминала у неговата майка Д.Д. С.а, която се е снабдила и с
процесния КНА по обстоятелствена проверка на 01.11.2016 г. Видно е от
приходните квитанции от 11.05.2016 г. и 13.05.2016 г. /л. 59 и л. 60,
неоспорени от страните/, че всички данъци и такси за имота са били платени
от Д. С.а и ответника Ж.С.. Установи се, че М.И. Я. е имал финансови
затруднения последните години, поради което и не е заплащал и данъка и
таксите за имота, като всички пасиви от наследството му са поети от страна
на майка му Д. С.а. И след смъртта на Д.Д. С.а на 03.05.2021 г. собствеността
върху процесния имот е преминала въз основа универсалното завещателно
разпореждане /саморъчно завещание от 14.05.2020 г., обявено на 11.05.2021
г./ у ответника Ж. Д. СТ., който към момента се явява единствен собственик
на дворното място и постройките в него. В този смисъл е налице съдебна
практика по идентичен от фактическа страна случай – решение № 260077 от
11.03.2021 г. по в.гр.д. № 3418 по описа за 2020 година на Окръжен съд –
Стара Загора, недопуснато до касационно обжалване с определение № 60349
от 11.10.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2144/2021 г. по описа на Първо гражданско
отделение.
При тези фактически и правни съображения не е приложимо посоченото
в ТР № 1/2012 г. от 06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС досежно конвертиране на
намерението, тъй като изначално И.М. Я. и М.И. Я. са се считали за
единствени собственици на процесния имот, което е било ясно и
недвусмислено за всички, в това число и за наследодателя на ищците Ж.М.
Я..
От тук и следва логичният извод, че проведеното от страна на ищците
доказване не обори легитимиращата доказателствена сила на КНА от
10.11.2016 г., легитимиращ към нея дата Д.Д. С.а като единствен собственик
на имота, което обосновава и неоснователност на предявените искове от
ищците по реда на чл. 108 ЗС.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски за производството. Такива са доказани в размер на 2400 лв.
заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 0240626 от 10.01.2022 г. /л.62/ и заплатена държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение /платежно нареждане на л. 61/ и
съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК /л.153/.
Ищците са направили възражение за прекомерност на платеното от
ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, сторено
в устните състезания, което следва да се разглежда. Исковете са по чл. 108
ЗС, поради което са оценяеми съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. От данъчната
оценка /л.10/ е видно, че данъчната оценка на целия процесен имот и сградите
е в размер на 17210,50 лв., а за процесните ½ идеални части цената на иска се
явява на сума в размер на 8605,25 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения в случая минималното
възнаграждение е в размер на 760,26 лв. /580 лева плюс 180,26 лв. е равно на
760,26 лв./. Действително, налице са активно субективно съединени искове от
всеки отделен ищец спрямо ответника, но тяхната обща претендирана квота в
съсобствеността е ½ ид.части, което налага единно предявен иск за тази част
8
от имота и единно осъществявана защита срещу исковете, което изключва
приложимостта на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от наредбата. От това е видно,
че уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение е в
размер на 3,15 пъти над минималното такова по наредбата. Видно е също, че
делото макар и да не се отличава с правна сложност от другите подобни дела,
същото се характеризира с по-висока фактическа сложност с оглед обема на
събраните доказателства, което налага завишаване на възнаграждението за
адвокат на ответника над минималното по наредбата. Отделно от това съдът
намира, че наредбата визира минимални възнаграждения, които не са
задължителни и с оглед конкуренцията на пазара на адвокатски услуги не е
нужно да се сключват договорите за правна помощ само и единствено на цени
в размер на минималните адвокатски възнаграждения. С оглед посочената
фактическа сложност на делото съдът намира, че следва да намали
адвокатското възнаграждение на ответника до сумата от 1500 лв., колкото е
двукратния размер на минималното адвокатско възнаграждение, за да се
постигне баланс между правната и фактическата сложност на делото от една
страна и конкурентния пазар на адвокатски услуги от друга страна. Поради
това ще се присъдят на ответника разноски за производство в размер на 1505
лв., включващи адвокатско възнаграждение от 1500 лв. и платена държавна
такса за съдебно удостоверение от 5 лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Ж. Я., ЕГН **********, с адрес гр.
Пловдив, бул. „М.“ № 4, ет. 1, ап. 4, Й. Д. Я., ЕГН **********, с адрес с. С.,
община Раднево, ул. „С.“ № 16, и Д. Ж. Я., ЕГН **********, с адрес с. П.,
община Стара Загора, тримата действащи чрез процесуалния представител
адв. С. от АК-Пловдив, срещу Ж. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. Стара
Загора, ул. „С.К.Б.“ № 126, ет. 12, ап. 46, действащ чрез процесуалния
пълномощник адв. З. от АК-Стара Загора, активно субективно съединени
искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на ищците за
собственици на 1/2 идеални части от 2387/3707 идеални части от дворно
място, съставляващо планоснимачен номер 245 в кв. 19 по плана на с. С.,
община Раднево, който бил отреден за УПИ 1-245 в кв. 19, целият с площ от
3777 кв.м., с неуредена улична регулация, ведно с находящите в дворното
място ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена през 1970 г., със
застроена площ от 64 кв.м., и СТОПАНСКА СГРАДА, построена през 1960 г.,
със застроена площ от 144 кв.м., представляващи търпими строежи съгласно
§.127, ал. 1 ЗУТ, и за осъждане на ответника за предаване на владението
върху имота.
ОСЪЖДА М. Ж. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, бул. „М.“ №
4, ет. 1, ап. 4, Й. Д. Я., ЕГН **********, с адрес с. С., община Раднево, ул.
„С.“ № 16, и Д. Ж. Я., ЕГН **********, с адрес с. П., община Стара Загора,
тримата действащи чрез процесуалния представител адв. С. от АК-Пловдив,
да заплатят солидарно на Ж. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. Стара
Загора, ул. „С.К.Б.“ № 126, ет. 12, ап. 46, действащ чрез процесуалния
пълномощник адв. З. от АК-Стара Загора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
9
сумата от 1505,00 лв. /хиляда петстотин и пет лева/, представляваща разноски
за производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
10