Р Е
Ш Е Н
И Е № 260112
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Добрич 06.12.2021 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на пети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА………………………............. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.....Т.д.№178
от 2020г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д.Е.Г.
ЕГН ********** *** и Ц.И.М. ЕГН ********** ***,чрез адв.Н.В. ,ВАК с адрес ***
срещу ЗД“ЛЕВ ИНС“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-гр.София,1407,район „Лозенец“,бул.“***“№53Д,представлявано от ***,с
правно основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД,чл.432 от КЗ във вр.с чл.477 и чл.498
ал.3 от КЗ ,с цена на иска общо 260 000лв.-по 130 000 лв.за всяка от
ищците,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на съпруга на първата ищца и баща на втората ищца,вследствие на ПТП от
19.09.2017г.
В исковата молба се излагат следните
обстоятелства:
На 19.09.2017г.около 06.00ч.,на
един километър от разклона за с.Стефаново в посока гр.Добрич управляваният от ***
Г. седлови влекач „Волво“,с рег.№*** се сблъскал челно със седлови влекач „Даф“
с рег.№***,управляван от *** Д. ЕГН **********.Вследствие
на сблъсъка и двамата водачи загиват на място.*** Д. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол 0,31 промила.По случая е образувано ДП№ 261/2017г.по
описа на Второ РПУ Добрич.
С Постановление от
20.04.2018г.Окръжна прокуратура гр.Добрич е прекратила производството на
основание чл.243 ал.1 във вр.с чл.24
ал.1 т.1 от НПК.
Причината за настъпване на ПТП се
дължи на нарушаване на правилата за движение от страна на *** Д.,който при
управление на седлови влекач „Даф“ е навлязъл в насрещната лента за движение и
е причинил смъртта на наследодателя на ищците *** *** .
По отношение на ищцата *** М. е
постановено Решение №137/09.07.2020г. по в.т.д.№582/2019г.на Апелативен съд
гр.Варна,като й е присъдено обезщетение в размер на 120 000 лв.
Причината за смъртта на *** *** е
настъпилата,в резултат на произшествието черепно –мозъчна травма,разкъсване на
главен мозък,която е несъвместима с живота и е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП.
Новината за смъртта на *** ***
предизвикала у ищците силен емоционален срив,остра стресова реакция,предвид
мястото,което е заемал починалият в живота им.
Към момента на настъпване на
събитието МПС т.а.“Даф“,с рег.№***е имало действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“,сключен на 07.10.2016г.до 06.10.2017г.,предвид което
ответникът на основание чл.432 ал.1 от КЗ отговаря пряко пред ищците.
С вх.№4841/13.04.2018г.,на
основание чл.380 от КЗ ищците са депозирали претенция за обезвреда пред
застрахователя във връзка с което е образувана преписка по щета №0000-1000-01-18-7308.С
изх.№5641/04.06.2018г. ответното дружество е уведомило ищците ,че не е
основание за заплащане на обезщетение.
Това поражда правния интерес на
ищците за предявяване на настоящия иск.
В срок от ответника по делото е
постъпил писмен отговор ,в който се излага следното:
Счита се,че предявените искове са
изцяло неоснователни,като те се оспорват по основание и размер.
Не са доказани елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане,а именно вината на водача,сочен
като причинител на процесното ПТП,противоправното му поведение и причинно
следствената връзка между поведението му и настъпването на пътно-транспортното
произшествие.
Настъпилите последици са в
резултат на поведението на наследодателя на ищците,който при управлението на
седлови влекач марка „Волво“ ДК № ***навлиза в лентата за насрещно движение и
реализира удар с правомерно движещия се седлови влекач „ДАФ“,управляван от *** Д..
Няма данни водачът на т.а. „ДАФ“
да се е движел с превишена или несъобразена скорост,да е извършил забранена
маневра и поради това да се е стигнало до удара с насрещно движещия се товарен
автомобил „Волво“,нито са налице данни водачът Д. да не е съобразил поведението
си с правилата за движение по пътищата.В констативния протокол липсва
заключение за наличие на виновно и противоправно поведение на водача на седлови
влекач „ДАФ“,но съществуват данни ,че водачът *** *** Г. е извършил нарушение
на правилата за движение по пътищата,които са станали причина за настъпване на
инцидента и смъртта му.
Наследодателят на ищците ,според
твърденията на ответника е нарушил правилата на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП ,като с
това свое неправомерно действие е станал причина за настъпване на процесното
ПТП.Той не само е предприел навлизане в насрещното пътно платно,но е имал и
възможност да възприеме и да проследи движението на седлови влекач „ДАФ“ и да
се съобрази с приближаването му,без да навлиза внезапно в насрещното пътно
платно за движение.
Евентуално се навеждат доводи за
принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат.От представените по делото доказателства и нанесените на ***
*** телесни увреждания може да се стигне до извода, че не са спазени въведените нормативни правила при управление на
МПС.Степента на уврежданията показва,че водачът *** не е бил с поставен
предпазен обезопасителен колан.Нарушено е правилото на чл.137а от ЗДвП.Това е
довело до настъпване на тежки телесни увреждания,които не биха настъпили,в
случай че лицето беше с поставен предпазен колан.
Нарушена е и разпоредбата на чл.20
ал.2 от ЗДвП,като *** *** е избрал скорост на движение,която не му е позволила
да спре пред възникналото препятствие на пътя,а именно правомерно движещия се
седлови влекач „ДАФ“,с който е настъпил удара,въпреки че той е бил видим за
наследодателя на ищците.
В следствие на това се твърди,че е
налице съпричиняване от страна на *** в размер на 95% за настъпване на
вредоносния резултат ,а именно смъртта му.
На следващо място се оспорва
наличието на близки взаимоотношения между наследодателя на ищците и самите
тях,което е предпоставка за настъпване на морални вреди от смъртта му.Оспорва
се ,че новината за смъртта на *** е предизвикала остра стресова реакция у
ищците по делото,предвид факта,че са на зряла възраст-съответно 51 и 33
години,а ищцата Ц.М. е създала и собствено семейство.Спори се и по факта,че
ищците са били издържани от починалия.
Размера на исковете е прекомерно
завишен предвид изискванията на принципа на справедливостта,заложен в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.
С оглед неоснователността на
предявените основни искове,налице е и неоснователност на акцесорните такива за
лихва за забава.
В срок от ищеца по делото е
постъпила допълнителна искова молба,в която се оспорват изложените в отговора
на ответника доводи за неоснователност на иска.
В допълнителен отговор подаден от
ответника се настоява да се премахнат от кориците на делото представеното
съдебно решение и експертно заключение.
Окръжният съд,като се запозна с
писмените доказателства по делото,свидетелските показания,материалите по
приложеното копие от ДП №261/2017 г.по описа на Второ РУ гр.Варна и
заключенията на изслушаните по делото съдебно медицинска,единична и тройна
автотехническа експертиза,приема за установено следното:
По делото е признато за безспорно
установено,че относно седлови влекач марка .“Даф“,с рег.№***е имало действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност“,сключен на 07.10.2016г.до
06.10.2017г.,в срока на покритие на която е настъпило ПТП от 19.09.2017г.
При катастрофата е настъпила
смъртта на наследодателя на ищците *** *** Г.,***.
Д.Е.И. е съпруга на починалия *** Г.,видно
от удостоверение за граждански брак на ОБНС гр.Толбухин,сключен на 21.06.1986г.
Ц.И.М. е дъщеря на починалия *** Г.,съгласно
Удостоверение за наследници на Община Добричка ,обл.Добрич,представено по
делото.
Със Заявление по чл.380 от КЗ от
13.04.2018г.*** М.,Ц.М. и Д.Г. са отправили претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от ответното дружество,сочейки и банковата
сметка ,по която то да бъде изплатено.На 04.06.2018т.ответникът е отказал
изплащане на обезщетение,като е посочил,че причина за настъпилото
застрахователно събитие е поведението на
наследодателя на ищците,който в резултат от поведението си е поставил себе си
,а и водача на т.а. „Даф“ в невъзможност за предотвратяване на произшествието.
С постановление за прекратяване на
наказателно производство на Окръжна прокуратура Добрич от 20.04.2018г.е
прекратено наказателното производство по ДП №261/2017г.по описа на Второ РУ
гр.Добрич,на основание чл.199,чл.243 ал.2
и ал.1 т.1 във вр.с чл.24 ал.1 т.4 от НПК.
С цитираното постановление се
установяват факти и обстоятелства,които не се ползват със задължителна сила за
съда,разглеждащ гражданските последици от престъплението,съгласно чл.300 от ГПК,тъй като то не може да бъде приравнено на влязла в сила присъда,евентуално
споразумение в наказателното производство.По тези съображения съдът не обсъжда
констатациите,направени в постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
От изслушаната по делото съдебно
медицинска експертиза се установява следното:
Причината за настъпване на смъртта
на водача *** *** Г. е несъвместима с живота черепно мозъчна травма и е в пряка връзка с възникналото ПТП.При
данните за състоянието на двете превозни средства не е възможно по медицински
път да се установи дали водача *** Г. е бил с поставен предпазен колан,но тъй
като ударът е бил много голям ,несъвместимата с живота черепно мозъчна травма
би настъпила и ако той беше с поставен предпазен колан.
Изслушана е единична и тройна
автотехническа експертиза,които дават разнопосочни заключения.
А именно единичната автотехническа
експертиза дава заключение,че непосредствената причина за настъпването на
произшествието е навлизането на товарния автомобил Волво с рег.№***,с прикачено полуремарке „LAG“ изцяло в лентата за движение на
товарния автомобил „Даф“ с ***.-така т.2 от представеното по делото заключение.
Заключението на тройната
автотехническа експертиза е,че причина за настъпването на ПТП е внезапното навлизане на т.а.“ДАФ“ в
насрещната лента,в която се е движил т.а. „Волво“.Причина за настъпването на
ПТП са неадекватните действия на водача на т.а.“ДАФ“,който неправилно е възприел
пътната обстановка и е навлязъл в насрещната пътна лента ,в която се е движел т.а.“Волво“.Това
заключение се потвърждава от факта,че в лентата на т.а.“Волво“са локализирани
по-голяма част от обективните находки от инцидента.
Вещите лица по тройната експертиза
са категорични за механизма на настъпване на ПТП,който е следният:
На 19.09.2017г.около 6,10ч.по път
І-29в посока от гр.Варна към гр.Добрич
се е движел състав от ППС ,а именно седлови влекач „ВОЛВО ФХ 12“,с №***,с
прикачено към него полуремарке „ЛАГ“,с рег.№***,управляван от *** *** Г. ,със
скорост около 87,62 км./ч.
Едновременно с това по същия път
,но в противоположна посока се е движил състав от ППС ,седлови влекач марка
„ДАФ ФТ ХФ“,с рег.№ ***,с прикачено към него полуремарке „ШМИТЦ СДС 24“,С РЕГ.№***,управляван
от *** Г.Д. със скорост около 91,15 км.ч.
На около 4 км.след табелата „край
на населено място гр.Добрич“ в посока към гр.Варна ,водачът на т.а.“ДАФ“ го
отклонява в свое ляво под ъгъл около 8 градуса ,като в този момент има пряка
видимост на около 68,50м.към движещия се срещу него т.а.“ВОЛВО“.
Водачът на „ВОЛВО“ го управлява в
дясната пътна лента на около 0,20 м. от осевата линия и успоредно на нея.
На около 34,90 м.от мястото на
удара водачът на „ДАФ“ го отклонява в
свое ляво,пресича осевата линия и навлиза в насрещното пътно платно,когато се
намира на около 24,76 от мястото на удара,тогава възниква опасността.В този
момент водачът на т.а.“ВОЛВО“ се е намирал на около 24,76 м. от мястото на
удара,а водачът му е бил в състояние да възприеме насрещно движещия се
т.а.“ДАФ“.
По ширината на пътното платно
зоната на първоначален удар между предните леви,челни части на двата автомобила
е бил разположен изцяло в пътната лента на т.а.“ВОЛВО“ и от около 0,20 - 0,76
м. в дясно от осевата линия,като взаимното зацепване е било около 0,56м.между
двата автомобила.
Вследствие на сблъсъка се появяват
въртящи моменти,които завъртат двата
влекача върху осевите им части ,всеки на
свое ляво.
Първата следа от задно дясно
колело на „ВОЛВО“ е следствие на това ,че то е блокирало .
Лявата част на кабината на
т.а.“ДАФ“ навлиза диагонално към кабината на т.а.“ДАФ“Следва удар между детайли
от долната ходова част на т.а. „ДАФ“,с левите колела на полуремарке „ЛАГ“.
В процеса на взаимно зацепване се
появява въртящ момент,който завърта т.а.“ДАФ“около вертикалната му ос на свое
ляво.В следствие на този процес и прехождащото разрушаване на
кабината,секторната кутия т.а. „ДАФ“ и регистрационната
му табела /***/се установяват в дясната половина на дясната пътна лента,а
седалката и тялото на водача са изпаднали извън кабината върху лявата пътна
лента.
След удара двата автомобила се
разделят и се установяват в покой,съответно в дясната пътна лента –т.а. „ВОЛВО“
и в лявата пътна лента и ляв банкет-т.а.“ДАФ“
Водачът не т.а.“ВОЛВО“ е в
обективна невъзможност да реагира и по тази причина движението на товарния
автомобил продължава в дясната пътна
лента.Водачът на т.а.“ВОЛВО“ е имал пряка видимост към т.а.“ДАФ“ на 48,15
м.-зона на пряка видимост.
При изготвяне на заключението са
взети предвид следите от пръст и следите от протр***е на
местопроизшествието,които са настъпили в следствие на удара между двата
влекача.
В съдебно заседание вещите лица
обясняват,че кормилната кутия е откъсната
,вследствие на силния удар,кореспондирайки с мястото на удара,като след
удара фиксира волана в това положение,в което е бил при движението на автомобила.От
това вещите лица достигат до извода,че към момента на удара т.а.“ВОЛВО“ се е
движил в ПРАВА ПОСОКА.Предните колела са били в права посока непосредствено
преди удара,но след удара вече сочат към осевата линия,което е резултат на
взаимния контакт и завъртането на кабината ,която започва да ляга и тогава
оставя следата ,посочена в скицата.След разрушаването на кинематичната връзка
от колелата през кормилната кутия,кормилния прът и волана, кутията изпада,а
колелата остават свободно въртящи се без връзка с тази кутия.Действат т.нар
жироскопични сили,които са инерционни моменти в следствие на две ротации.
Съдът възприема даденото от вещите
лица заключение на тройната автотехническа експертиза ,на първо място ,тъй като
трите вещи лица са напълно единодушни относно механизма на произшествието,на
следващо място,тъй като те са безспорни специалисти в своята област и най-вече
защото обясненията им почиват на събраните по досъдебното производство
доказателства,логични и убедителни са.
При така събраните доказателства
съдът намира за установено по безспорен начин,че вината за предизвиканото ПТП е
на водача на т.а.“ДАФ“,*** Г.Д..Същият е нарушил правилото на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП ,а именно :На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено ,когато
платното за движение има две пътни ленти –да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение,освен при изпреварване и заобикаляне.Нарушена е и
разпоредбата на чл.20 от ЗДвП.
Между виновното и противоправно
поведение на водача на т.а. „ДАФ“ *** Г. и настъпилата смърт,вследствие на
станалото пътно транспортно произшествие на наследодателя на ищците ,е налице
пряка причинно следствена връзка,като при деликта вината се предполага до
доказване на противното.Оборването на тази презумпция не е успешно проведено от
ответника по делото.
Що се отнася до твърдяното
съпричиняване,съдът намира,че не се установи категорично водачът на т.а.“ВОЛВО“
*** Г. да е бил без поставен предпазен колан.На от заключението на съдебно
медицинската експертиза се установява,че предвид тежестта на
нараняването,състоящо се в тежка черепно мозъчна
травма,несъвместима със живота ,наличието или респективно липсата на
поставен предпазен колан на водача не би довело до друг резултат. Силата на
удара е била толкова голяма,че наличието на предпазен колан не би променило
изхода от сблъсъка.
По тези съображения съдът
намира,че по делото не се доказа съпричиняване от страна на наследодателя на
ищците на вредоносните последици,които са настъпили от инцидента.
Доказан е фактическия състав на
деликтната отговорност на прекия причинител на вредата.Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице ,спрямо което застрахователят е отговорен ,има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,какъвто
застрахователен договор не се спори да е сключен по отношение на увреждащия
автомобил.
По отношение на претърпените от
ищцата Д.Е.Г. ,съпруга на починалия *** Г..По делото са събрани свидетелски
показания от свидетелката *** М.,дъщеря на ищцата Ц.М..При съобразяване на
правилото на чл.172 от ГПК съдът намира за установено ,че бракът между
починалия и ищцата е продължил от 1986 г.,когато е сключен до момента на смъртта
на бившия съпруг на ищцата,но през последните десет години съпрузите са били
във фактическа раздяла.
От ответника по делото е
представено удостоверение за промени на постоянен адрес,а именно до
22.02.2010г. Д. е живяла в с.Миладиновци,от 22.10.2010-04.05.2018г. ищцата е променила
адреса си в гр.Добрич,а считано от 04.05.2018г. адреса й е в гр.Варна.
В показанията си ,дадени по ДП
№261/2017г. св.М. заявява,че баща й живеел в един дом,заедно със сестра й,а
майка й и баща й са във фактическа раздяла от около 10 г.,но нямат развод-стр.135
по делото.
От тези взаимно противоречиви
свидетелски показания може да се направи извода,че отношенията между двамата
съпрузи не са били напълно нормални,а е имало отчуждение между тях и те са
живели фактически разделени.Обяснимо е поведението на свидетелката по делото С.М.
да показва,че отношенията между двамата й родители са били „нормални“,но
предвид изложеното пред органите на досъдебното производство ,съдът не
дава вяра на показанията на тази
свидетелка.Макар да не са били разведени,ищцата и бившия й съпруг не са живели заедно-той
в с.Миладиновци ,а тя в гр.Добрич.Това,че съпругът на ищцата е живял в
с.Миладиновци се потвърждава и от показанията на св.Ц.М.,която обяснява
следното:“Баща ми живееше с нас с мъжа ми ,за да не е сам“.Тази свидетелка също показва,че
родителите й са били разделени-показания на стр.136 по делото.
Самата Д.Е. потвърждава в
показанията си по досъдебното производство,че със съпруга си са били
разделени,но били изключително близки ,въпреки раздялата им.
В доказателствена тежест на ищеца
по делото е възложено доказването на факта на претърпените от ищцата Д.Е. болки
и страдания от смъртта на нейния починал съпруг.Това доказване не беше
осъществено посредством показанията на св.М.,поради което искът за обезщетение
за неимуществени вреди,болки и страдания от смъртта на починалия *** Г. следва
да бъде отхвърлен изцяло.Формалното наличие на непрекратена брачна връзка не е достатъчно да обоснове извод за претърпени болки и страдания у преживялата
съпруга.Необходимо е било да бъде доказано ,че макар и във фактическа раздяла
съпрузите са продължили да поддържат някаква връзка на взаимно уважение и
взаимопомощ помежду си.
Що се отнася до ищцата Ц.М. ,тя е
дъщеря на починалия.Според показанията на св.Андреев,който е съпруг на
ищцата,той казал на Ц.,че баща й е починал.Тя мълчала и нищо не казвала в продължение на пет-десет
минути и после започнала да плаче.Описаната реакция говори за неподправен шок
от вестта за смъртта на бащата на ищцата.Към настоящия момент дъщерята на
починалия се върнала лека-полека към нормалния си начин на живот,покрай грижите
за детето.С баща й били приживе много близки,дори тя повече го уважавала от
майка си и сестра си.Ищцата живеела в едно село с баща си,той й помагал и с
пари и купувал подаръци на детето.Често ходела на гробищата.
По отношение на тази ищца съдът
намира,че се доказаха твърдените от ищцата
претърпени болки и страдания от смъртта на баща й.Между двамата са
съществували отношения на близост,взаимни грижи и любов.Шокът от смъртта му е
бил голям.До настоящия момент тя продължава да тъгува за родителя си.През два
–три дни ходи на гробищата.
При определяне на обезщетението
следва да се отчете и факта,че ищцата има собствено семейство,както и че
постепенно е преодоляла първоначалната скръб от загубата на близкия й.
Съдът намира,че справедливо
обезщетение за претърпените от Ц.М. обезщетение е сумата от 100 000 лв.,която
отговаря на критериите на чл.52 от ЗЗД за понятието „справедливост“,на
конкретните обективно съществуващи обстоятелства,а именно наличието на
собствено семейство,възрастта на ищцата,както и на конкретните икономически
условия и нивата на застрахователно покритие към момента на определяне на обезщетението-настъпилото
ПТП,причинило смъртта на баща й.
До предявения размер от
130 000лв.искът е недоказан и следва да се отхвърли за горницата над
100 000 лв.
Дължат се лихви за забава върху
присъдената главница,считано от 04.06.2018г.,когато е оставена без уважение
претенцията по чл.380 от КЗ до окончателното изплащане на главницата.
На ищците следва да бъдат присъдени сторените
по делото разноски.
Адвокатската им защита е
осъществена при хипотезата на чл.38 ал.1 във вр.с чл.36 ал.2 от ЗА.За заявения
интерес,пропорционално на уважената част от иска се дължи адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищците в размер на сумата от
2 588,46лв.,платимо от ответника по делото.
Ответникът е направил съдебно
деловодни разноски в общ размер от 6 869,96лв.,включая
1 500лв.адвокатски хонорар и разноски за вещи лица по назначените СМЕ
,единична СТЕ,тройна СТЕ,съобразно представения списък за разноските.
Първата ищца Д.Е.Г. дължи
половината от направените от ответника разноски или сумата 3 434,98лв.Тъй
като искът е изцяло отхвърлен срещу нея,тя дължи цялата сума.
За втората ищца искът е уважен до
сумата от 100 000лв.и отхвърлен за
30 000 лв. или 0,76 %,поради което дължи сумата от 824,39лв.разноски,пропорционално
на отхвърлената част от иска.
Ответното дружество дължи
заплащане на държавна такса по сметка на Добрички окръжен съд в размер на
4 000лв.върху уважената част от иска,съгласно чл.78 ал.6 от ГПК.
Водим от изложеното Окръжният
съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Е.Г.
ЕГН ********** *** за сумата от 130 000 лв.,претърпени неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на *** *** Г. ЕГН **********,настъпила вследствие
на ПТП от 19.09.2017г.,ведно със законна лихва за забава считано от
04.06.2018г.до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ЗД“ЛЕВ ИНС“АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-гр.София,1407,район
„Лозенец“,бул.“***“№53Д,представлявано от ***да заплати на Ц.И.М. ЕГН **********
*** сумата от 100 000лв./сто хиляди
лева/-обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта
на баща си *** *** Г. ЕГН **********,настъпила вследствие на ПТП от
19.09.2017г.,ведно със законна лихва за забава считано от 04.06.2018г.до
окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ иска ,предявен от Ц.И.М.
ЕГН ********** *** за горницата над
100 000 лв.,до предявения размер от 130 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД“ЛЕВ ИНС“АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-гр.София,1407,район
„Лозенец“,бул.“***“№53Д,представлявано от ***да заплати на адв.Н.В. ,ВАК с
адрес *** сумата от 2 588,46лв./две хиляди петстотин осемдесет и осем лева
и четиридесет и шест ст./-адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД“ЛЕВ ИНС“АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-гр.София,1407,район
„Лозенец“,бул.“***“№53Д,представлявано от ***да заплати на Добрички окръжен съд
сумата от 4 000лв./четири хиляди лева/-дължима държавна такса върху
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.Е.Г. ЕГН ********** ***
да заплати на ЗД“ЛЕВ ИНС“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-гр.София,1407,район „Лозенец“,бул.“***“№53Д,представлявано от ***сумата
от 3 434,98лв./три хиляди четиристотин тридесет и четири лева и деветдесет
и осем ст./-сторени от ответника разноски по делото за тази ответница.
ОСЪЖДА Ц.И.М. ЕГН ********** *** да заплати на ЗД“ЛЕВ ИНС“АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-гр.София,1407,район
„Лозенец“,бул.“***“№53Д,представлявано от ***сумата от 824,39лв./осемстотин
двадесет и четири лева и тридесет и девет ст./-сторени от ответника
разноски,пропорционално на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от съобщаването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: