РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110211108 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЛЮБ. Г. Д. от гр. София, ********** против
Наказателно постановление № 307529/12.04.2017 г., издадено от заместник
кмет на Столична община на основание Заповед № СОА16-РД-09-
1060/04.08.2016 г. на кмета на Столична община, с което на основание чл. 53
и чл.13, б.“б“ от ЗАНН за нарушение на чл. 18, т. 1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ и чл.
35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 /двеста/ лева, с която моли съда да бъде отменено атакуваното НП.
В жалбата се излагат аргументи, че наказателното постановление,
предмет на обжалване никога не е било връчвано на жалбоподателя и че
същият получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Милен Бъзински
на 16.07.2021 г. Твърди се, че жалбоподателят Д. не е сменяла адреса си и се
оспорва връчването на НП по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
По-нататък в жалбата се излагат подробни съображения за допуснати
1
съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП –
чл.57, ал.1, т.5 6 от ЗАНН, обуславящи неговата отмяна от съда. Сочи се, още
че ако се приеме, че твърдяното нарушение е извършено, съдът следвало да
приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН и да индивидуализира санкцията
в размер на 50 (петдесет) лева.
На последно място, жалбоподателят се позовава и на изтекла погасителна
давност, като обстоятелство изключващо административно-наказателната
отговорност и водещо до отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна –Столична община, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Владимирова изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че извършването на нарушението е
доказано по безспорен и категоричен начин от приложените към материалите
на делото писмени доказателства, поради което отправя молба към съда да се
произнесе с решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно
издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение бл.№
0307529/30.03.2017 г., съставен от Г. ИВ. Г. на длъжност контрольор по
редовността на пътниците към Център за градска мобилност било
констатирано, че ЛЮБ. Г. Д. на 30.03.2017 г. в 17:30 часа пътувала в гр.
София в автобус А -280 с инв.№ 2169 в посока от СУ «Климент Охридски»
към ж.к.»Студентски град» без редовен превозен документ, като
впоследствие отказала да си закупи предложената от него карта за
еднократно пътуване.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 18, т. 1, б.”а”, „б”, и
„в”, както и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО. Актът бил
предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му го
подписал без възражения.
2
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН също не е било депозирано писмено
възражение срещу акта и жалбоподателят не заплатил цената на карта за
еднократно пътуване
Въз основа на така съставения АУАН заместник-кметът на Столична
община, на основание Заповед № СОА16-РД-09-1060/04.08.2016 г. издал
срещу ЛЮБ. Г. Д. атакуваното наказателно постановление, с което при
идентичност на описанието на нарушението и неговата правна квалификация,
на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер на 200 лева, на основание
чл. 53 и чл.13, б.“б“ от ЗАНН.
От приложеното към материалите на административно-наказателната
преписка копие от наказателно постановление № 307529/2017 г. се
установява, че на същото има направено отбелязване, че НП е връчено на
нарушителя на 29.01.2018 г. и е влязло в сила на 08.02.2018 г.
Впоследствие с възлагателно писмо изх. номер СОА21-ДИ11-
10451/19.05.2021 г. събирането на наложената на жалбоподателя глоба било
възложено на ЧСИ Милен Бъзински, рег. номер 838 в регистъра на КЧСИ,
където било образувано изпълнително дело № 20218380408399. За
образуването на това дело ЛЮБ. Г. Д. била уведомена на 16.07.2021 г.
Изложената фактическа обстановка се установява безспорно от
приобщените по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН към
доказателствения материал на делото писмени доказателства. Съдът беше
поставен в обективна невъзможност на проведе непосредствен разпит на
свидетеля –актосъставител, тъй като същият се намира в дългосрочен отпуск
по болест.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По процесуалната допустимост на жалбата:
От събраните по делото писмени доказателства не се установява как
административно –наказващият орган е приел, че наказателното
постановление е влязло в сила – не се установява нито дата на връчването му,
нито твърдяният от АНО начин на връчване по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН.
Приложено е копие от писмо на Столична община изх.№ СОА17-ВК08-
8561/03.07.2017 г. (л.16 от делото), от което се установява, че обжалваното
НП е било изпратено за връчване до Кмета на район „Красно село“; както и
писмо от от 25.01.2018 г. на Кмета на район „Красно село“ до Директора на
3
„ЦГМ“ ЕАД – София, от което се установява, че по 33 броя уведомителни
писма нарушителите не са открити на посочените адреси и нови техни адреси
не са известни. Не е приложено обаче съответното копие на известие за
доставяне на пратка, на което е изписан адрес на получателя –
жалбоподателят Д., от където да се направи извод на какъв адрес, респ. колко
пъти е била търсена, но не е била намерена, както и дали се е преместила на
друг неизвестен адрес.
Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за
уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления- чл.58
от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 от ЗАНН,
като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК,
доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и
за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН императивно урежда
начина на връчване на наказателните постановления, а именно- срещу
подпис, което в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира
правото на нарушителя да узнае за какво нарушение е ангажирана неговата
отговорност и да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното
постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Освен срещу подпис
в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност,
приравнена на редовно връчване на НП- ако нарушителят не е намерен на
посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за
връчено от деня на отбелязването.
Съгласно чл.84 ЗАНН, вр. чл.180 от НПК призовките, съобщенията и
книжата се връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за което са
предназначени или на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв на
домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение
да ги предаде, в случай, че лицето, за което са предназначени отсъства.
Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването.Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен
на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за
кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки,
4
поради което, за да се прояви фактическия състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и
да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто
нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен,
и новият му адрес да е неизвестен. Следователно за да се приложи чл. 58,
ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на
посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава
на този адрес.
В процесния случай както беше посочено по –горе липсват каквито и да
било доказателства за съдържанието на адресираната до Л.Д. пощенска
пратка и по-конкретно дали от посоченото съобщение е ставало ясно, че се
касае за издадено спрямо лицето наказателно постановление. При това
положение не може да се приеме, че нарушителят е бил надлежно уведомен,
че следва да „потърси“ коментираната пощенска пратка.
В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че не са били
налице предпоставки за връчване реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съответно
извършеното по този ред връчване се явява нередовно, а депозираната жалба
- подадена в срок и процесуално допустима. Независимо от това, доколкото
наказателното постановление изобщо не е било връчено на санкционираното
лице, то моментът на подаване на жалбата е без правно значение, тъй като
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН започва да тече от връчването на наказателното
постановление, като в случая жалбоподателят е разбрал за издаденото НП
едва на 16.07.2021 г., когато е получил съобщението от ЧСИ Бъзински. Ето
защо съдът следва да разгледа жалбата и намира същата за процесуално
допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата е основателна!
Според настоящия съдебен състав в случая са налице предпоставките на
чл.80, ал.1, т.5 от НК вр.чл.11 от ЗАНН за прекратяване на
административнонаказателното производство, поради изтекла давност.
Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на
наложеното наказание. Според ал.1, административното наказание не се
5
изпълнява, ако са изтекли посочените срокове, като според ал.2 давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е.
от влизане в сила на наказателното постановление, и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение
на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната
давността започва да тече нова давност. В чл.82, ал.3 от ЗАНН е уредена
хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в
сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по чл.82, ал.1 от ЗАНН.
Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение
е на дата 30.03.2017 г., като НП е връчено на жалбоподателя на 16.07.2021 г.,
което към настоящия момент не е влязъл в сила акт, поради което
административното производство все още е висящо.
Понеже наказателното постановление не е влязло в сила, то и сроковете
по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само
хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.
Не е налице прекъсване на давността с връчването на НП, тъй като
същото е извършено след изтичане на срока по чл.80, ал.1, т. 5 от НК.
Настоящият съдебен състав намира цитираната правна норма за приложима в
административно- наказателното производство по аргумент на по –силното
основание. Щом подобен институт е приложим за деяния с по –висока степен
на обществена опасност, каквито са престъпленията, то същият на още по –
силно основание е приложим и по отношение на деяния със значително по –
нисък интензитет на обществена опасност, каквито са административните
нарушения. Следва да се има предвид, че за изтичане на абсолютната давност
по смисъла на чл.81, ал. 3 от НК се следи само, когато се установи, че не е
изтекла давността по съответния текст на чл.80, ал.1 от НК. Затова, съдът
счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, предвид
изричното препращане, визирано в чл.11 от ЗАНН към уредбата на
обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има
непълнота.
С оглед вида на наложеното в случая наказание „глоба“, приложима е
именно хипотезата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното
6
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение
на три години, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК,
от довършване на деянието, което в конкретния случай е – 30.03.2017 година.
След като е налице изтекла давност, която е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност, наказателното постановление
следва да бъде отменено, а производството по делото следва да бъде
прекратено, без да се обсъждат релевантните за изхода на спора въпроси.
При този изход на делото неоснователно е искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна, направено на основание чл.63, ал.3 от
ЗАНН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което
същото следва да се остави без уважение. В конкретния случай, с оглед
изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който
обаче до приключване на съдебните прения не е поискал присъждането им,
поради което и съдът не длъжи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл.3 и ал.3 от
ЗАНН вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 307529/12.04.2017 г., издадено от заместник кмет на Столична община на основание Заповед № СОА16-РД-09-1060/04.08.2016 г. на кмета на Столична община, с което на основание чл. 53 и чл.13, б.“б“ от ЗАНН за нарушение на чл. 18, т. 1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, на
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 11108/2021
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7