ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2022 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1365
по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по подаден от
„Шато солей“ ЕООД чрез управителя и представляващия дружеството Й. П. М. отрицателен
установителен иск срещу Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, че ищецът „Шато
солей“ ЕООД не дължи на ответника Държавен фонд „Земеделие“ публично вземане в
размер на 19 558 лв., представляващо финансова корекция по решение № 03/311/00437/3/01/04/01.
В обстоятелствената част на исковата молба се излага,
че на 17.05.2022 г. „Шато солей“ ЕООД е получило от публичния изпълнител в ТД
на НАП – Варна Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 ДОПК по
изпълнително дело № *********/2022 г., образувано
за неизплатени от дружеството публични задължения по решение изх. №
01-2600/4388/02.10.2017 г. на ДФ „Земеделие“ – София, от които главница в
размер на 15 809, 22 лв. и начислена законна лихва към 18.04.2022 г. в
размер на 8 867, 73 лв. или общ размер на публичното задължение –
24 676, 95 лв.
Сочи се, че преди образуването на изп. дело №
*********/2022 г. ДФ „Земеделие“ – София е извършил прихващане на сумата
3 778, 78 лв., представляваща вземане на „Шато солей“ ЕООД по СЕПП, при
което дължимата от дружеството главница от 19 558 лв. е намалена на
15 809,22 лв., във връзка с която е образувано и изпълнителното
производство по изп. дело № *********/2022 г. на ТД на НАП- Варна.
Излага се твърдение, че посоченото в съобщението за
доброволно изпълнение по изп. дело № *********/2022 г. решение изх. №
01-2600/4388/02.10.2017 г. на ДФ „Земеделие“ касае постановеното по чл. 73 ал.
1 ЗУСЕСИФ решение № 03/311/00437/3/01/04/01 на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /същото с изх. № 01-2600/317 от
27.06.2017 г./, с което на „Шато солей“ ЕООД е определена финансова корекция в
размер на 19 558 лв. Сочи се, че при предприетото на основание чл. 73 ал.
4 ЗУСЕСИФ съдебно оспорване на решение № 03/311/00437/3/01/04/01 то е било
изменено с постановеното в касационно производство по глава ХІІ АПК окончателно
решение № 866/22.01.2019 г. по адм. дело № 2990/2018 г. на ВАС РБ като
определената от административния орган финансова корекция е намалена от
19 558 лв. на 15 646, 40 лв. Излага се, че така окончателно определеното
публично задължение на „Шато солей“ ЕООД в размер на 15 646, 40 лв. е било
изплатено от дружеството по образуваното за целта изп. дело № *********/2019 г.
по описа на ТД на НАП-Варна, ведно с начислената върху него мораторна лихва.
При така изложените факти ищецът счита, че полученото
от него Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 ДОПК по изп.
дело № *********/2022 г. по описа на ТД на НАП-Варна касае вече изплатени от
дружеството публични задължения.
Въз основа на това в петитума на исковата молба е
формулирано крайното искане към съда да признае за установено със съдебното
решение по отношение на ответника ДФ „Земеделие“ – Варна, че „Шато солей“ ЕООД
не му дължи публично вземане в размер на 19 558 лв., представляващо
финансова корекция по решение № 03/311/00437/3/01/04/01.
Наред с това е формулирано и искане за обезпечението
на предявения отрицателен установителен иск чрез спиране на изпълнението по
изпълнително дело № *********/2022 г. по описа на ТД на НАП-Варна до
окончателното приключване на производството по делото.
За да се произнесе по процесуалната допустимост на
образуваното въз основа на подадения отрицателен установителен иск съдебно
производство решаващият делото съд съобрази следното:
Съгласно чл. 75 ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се
извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението
разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след
съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение
от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично
сътрудничество по външните граници на Европейския съюз - в 30-дневен срок. След
изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от
следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато
това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента
обезпечения по чл. 61 ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по
чл. 7 ал. 4 т. 4.
Същевременно чл. 75 ал. 2 ЗУСЕСИФ определя, че след
окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично
вземане съгласно чл. 162 ал. 2 т. 8 от ДОПК.
Дефинирането на неизвършените финансови корекции като публично
вземане по чл. 162 ал. 2 т. 8 от ДОПК налага извод, че от значение за тяхното събиране
е разпоредбата на чл. 163 ал. 1 ДОПК, според която публичните вземания се
събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго. Пак в
тази връзка чл. 163 ал. 3 ДОПК възлага компетентността за събиране на публичните
вземания на публичните изпълнители при НАП, изключая единствено случаите,
когато в закон е предвидено друго. Чл. 167 ал. 1 ДОПК определя публичния
изпълнител като орган на принудителното изпълнение, който осъществява
действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по
реда на този кодекс.
Съгласно чл. 220 ал. 1 ДОПК изпълнителното
производство се образува в случаите, когато публичното вземане не е платено в
срок като на основание чл. 221 ал. 1 ДОПК преди
да пристъпи към принудителното изпълнение публичният
изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което да му даде 7-дневен
срок за доброволно изпълнение. Самите способи за принудително изпълнение са
регламентирани изчерпателно в чл. 215 ал. 1 ДОПК.
С чл. 222 и 222а ДОПК компетентността за спиране на
принудителното изпълнение при образувано изпълнително производство за несъбрани
публични вземания срещу длъжника е възложена изцяло на публичния изпълнител
като отново в тези разпоредби са разписани и материално-правните предпоставки
за спиране на принудителното изпълнение.
Защитата срещу принудителното изпълнение е
регламентирана изчерпателно в Дял ІV, глава Двадесет и седма на ДОПК, като видно
от поместените в тази глава разпоредби, единствено третото лице, чието право е
засегнато от изпълнението, разполага с право на иск срещу длъжника и
взискателя, за да установи правото си – чл. 269 ДОПК. Право на иск е дадено на
третото лице и в хипотезата на чл. 267 ал. 2 т. 4 ДОПК, както и в хипотезата на
чл. 239 ал. 2 ДОПК, в които случаи упражняването му е обвързано с определени от
закона преклузивни срокове.
Относно длъжника по изпълнението, какъвто в случая е „Шато
солей“ ЕООД, разпоредбите на Дял ІV, глава Двадесет и седма от ДОПК предвиждат
като единствен способ за защита срещу принудителното изпълнение подаването на
жалба срещу действията на публичния изпълнител. При това съдът упражнява косвен
съдебен контрол върху законосъобразността на предприетите от публичния
изпълнител действия, тъй като съгласно чл.
266 ал. 1 ДОПК жалбата срещу тях се подава до директора на компетентната
териториална дирекция, като на основание чл. 268 ал. 1 ДОПК едва постановеното
от контролния административен орган решение по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 подлежи на обжалване от
длъжника или взискателя пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника.
Анализът на посочените правни норми обуславя извод, че
„Шато солей“ ЕООД като страна длъжник в образуваното изпълнително производство
по изп. дело № *********/2022 г. по описа на ТД на НАП-Варна не е процесуално
легитимирано да подаде срещу взискателя ДФ „Земеделие“ отрицателен
установителен иск за недължимост на публичното вземане в посочения размер.
Това обуславя процесуалната недопустимост на
образуваното по иска съдебно производство, а оттук и процесуалната
недопустимост на отправеното към съда искане за обезпечаване на предявения
отрицателен установителен иск чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело
№ *********/2022 г. до окончателното приключване на производството по делото.
Поради това съдебното производство следва да се прекрати.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1365/2022 г.
по описа на Административен съд Варна, ХV състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: