Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 27.11.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3490 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ от В.С.К. против КЕРОС
БЪЛГАРИЯ ЕАД.
Ищецът твърди, че е работила по трудово правоотношение
с ответника. На 24.06.2014 год. в работно време, в изпълнение на служебните си
задължения, претърпяла трудова злополука, в резултат на която й била причинена
травма. Окончателната диагноза от ортопедотравматологичното отделение на МБАЛ-
Русе била ********************. След операцията болката се засилила, ищецът не
можела да спи, не можела да си служи с дясната ръка. С решение на ТЕЛК била
обявена временната й нетрудоспособност за шест месеца. Впоследствие болничните
били увеличени от ЛКК с още два месеца заради бавните оздравителни процеси.
Ищецът заявява, че въпреки проведените оздравителни и възстановителни процедури е
налице функционален дефицит на водещата /доминантната/ дясната ръка, като не може да си служи пълноценно с нея. Освен това ръката й
изглежда козметично увредена, което потиска самочувствието й. Претендира
обезщетяването на претърпените болки и страдания в размер на 30 000.00 лева,
ведно със законната лихва от датата на злополуката до изплащане на
задължението.
Ответникът в писмения отговор оспорва иска като
неоснователен. Навежда доводи, че е налице съпричиняване от страна на ищеца на
настъпилото увреждане, тъй като тя е проявила груба небрежност при изпълнение
на служебните си задължения. Счита, че искът за неимуществени вреди
неоснователен, като обезщетението следва да се намали с 90 %.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че ищецът към 24.06.2014
год. била в трудово правоотношение с ответника, при когото заемала длъжността „********************”.
От Разпореждане № 70/30.06.2014 год. на НОИ, ТП- Русе се установява, че на 24.06.2014
год. по време на работа при отстраняване с ръка на заклещено парче плочка в
опаковъчната част на машина, е откъсната малка част от крайна фаланга на палеца
на дясната ръка на работещата с машината В.К., като на основание чл. 60, ал. 1
от КСО това е прието за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
От
представената епикриза, издадена от МБАЛ Русе АД, отделение Ортопедия и травматология е видно,
че ищецът провела стационарно лечение в периода от 24.06.2014 год. до 27.06.2014
год. с диагноза ампутацио ************* (***********************, съгласно
заключението на вещото лице). Според анамнезата, тя е постъпила за лечение с
умерено кървене. Проведено е оперативно лечение по спешност. Извършена е
пластика кутис- хирургична обработка на раневия дефект и несвободна кожна
пластика чрез двустранни v- Y ламба.
Съгласно приетия по делото протокол на
медицинска комисия ЛКК № 2928/08.12.2014 год. последният болничен е до
19.12.2014 год., като пострадалата е насочена към ТЕЛК за временна
нетрудоспособност. С Експетно решение № 4783 от 173 заседание на 17.12.2014
год. на ТЕЛК общи заболявания, първи състав, е определена временна
неработоспособност без нужда от чужда помощ. Ищецът е била в отпуск поради
заболяване от 24.06.2014 год. до 17.02.2015 год. (около осем месеца). Тези
обстоятелства се установяват от приетите по делото болнични листи и съдебно-
медицинска експертиза, според които ищецът е лекувана оперативно, като е
проведена оперативна интервенция. Според обективните находки по делото вещото
лице е дало заключение, че е имало наличие на изразени болки след травмата,
след оперативната интервенция, както и след провежданите манипулации при
превръзките и по време на тях, които отзучават бавно поради вида на травмата (***************).
Пръстите са богато инервирани, поради което в останалата част на
възстановителния период също е възможно да е имало болки, когато ръката е
отпусната надолу, при неволен захват и др. В този смисъл бяха и показанията на
свидетеля И. К*- че майка му е изпитвала болки през целия възстановителен
период.
Според приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза налице е възстановяване на хватателната функция на ръката
и няма последствия за здравето на пострадалата. Налице е липса на мека тъкан
във върховата част на пръста и белези, които остават постоянно. Няма клинични
данни за нарушаване на кръвооросяването на палеца на дясната ръка. Палецът се
движи във физиологичните граници с леко ограничение на сгъването в крайната
междуфалангеална става. По данни на пострадалата усещанията във върховата част
на пръста са променени.
Разпитаният по делото свидетел В*
Б* заяви, че машината, на която е работила ищецът при инцидента е абсолютно
механицирана. На нея работят двама души- класификаторът бележи некачествените
плочки, които машината автоматично отделя, а другият човек зарежда картон,
лепила и изважда готовата продукция, т.е., когато палетът е готов, отива с
транспалетна количка, пренася го до фолиращата машина, слага празен палет на
мястото на пълния и т.н. Ако машината спре да работи по някаква причина, има и
звуков, и светлинен сигнал, на дисплея се изписва какъв е проблемът и къде се
намира. В такава ситуация работникът трябва да се обади на отговорника или на
дежурните механици. За задълженията на машинните оператори при възникнал
проблем в работата на машините
инструкциите за безопасна работа предвиждат казаното от свидетеля. Нещо повече-
абсолютно е забранена намесата на машинен оператор с цел отстраняване на
проблема. Ищецът е била периодично инструктирана в този смисъл, което е
удостоверено с подписа й на 01.04.2014 год. Периодичният инструктаж съгласно
Заповед № 30/21.12.2010 год. се провежда на всеки три месеца. На ищеца е
проведен начален инструктаж, същата е подписала констативен акт, според който е
запозната с длъжностната характеристика, правилата за безопасна работа и др.
документи от значение за трудовото правоотношение.
При инцидента, в нарушение на правилата за безопасност и въпреки
изричната забрана за намеса с цел отстраняване на проблема с машината, ищецът е
претърпяла трудова злополука.
Съдът кредитира заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза,
предвид неоспорването им от страните и с оглед специалните знания на експерта. Като
разкриващи лично възприети факти и обстоятелства, а първият свидетел и косвено
във връзка с механизма на трудовата злополука, следва да се ценят показанията
на разпитаните свидетели. Изнесените от тях данни кореспондират с писмените
доказателствени средства и заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза.
По делото са представени застрахователна
полица № 3607130600000027 със срок на застраховката 29.06.2013 год.- 28.06.2014
год., сключена със ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, застрахователен сертификат
към задължителна застраховка „Трудова злополука” от 19.06.2013 год., общи
условия на задължителна застраховка „Трудова злополука”, писмо от 22.01.2018
год. от застрахователя до страните по делото, според което е начислено
обезщетение в размер на 540.00 лева, което е предено по сметка на ищеца в ЦКБ
АД на 27.04.2015 год.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
делото безспорно се установи, че ищецът като работник в ответното дружество е
претърпяла трудова злополука при изпълнение на трудовата си функция. Трудовата
злополука е надлежно установена, което ангажира отговорността на работодателя
по чл. 200 от КТ. Тази отговорност е обективна и безвиновна и работодателят
дължи обезщетение за всички претърпени от ищеца вреди.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на трудовата злополука, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие претърпяна травма в размер на 30 000.00 лева. Ответникът
оспорва претенцията, твърдейки че същата е завишена по размер и не съответства
на действително преживените болки и страдания. Прави възражение за
съпричиняване, като обезщетението следва
да се намали с 90 % по негова преценка.
В настоящия случай по делото са събрани
доказателства, от които е видно, че ищецът е претърпяла **************(загуба
на *********, размачкване на тъкани в същата област, съгласно заключението на
вещото лице), поради травма, получена на 24.06.2014 год. Проведено е оперативно
лечение по спешност. Извършена е пластика кутис- хирургична обработка на
раневия дефект и несвободна кожна пластика чрез двустранни v- Y ламба. До 17.02.2015 год. ищецът е била в отпуск
поради временна нетрудоспособност. Понастоящем лечението е приключило. Възстановена
е хватателната функция на ръката и няма последствия за здравето на
пострадалата. Налице е липса на мека тъкан във върховата част на пръста и
белези, които остават постоянно. Няма клинични данни за нарушаване на
кръвооросяването на палеца на дясната ръка. Палецът се движи във физиологичните
граници с леко ограничение на сгъването в крайната междуфалангеална става.
Размерът
на обезщетението за причинени неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. При съобразяването му съдът взе предвид характера на причинените
увреждания, тежестта на травматичното увреждане, интензивността на преживените
болки, настъпилото възстановяване. Въз основа на горното, съдът приема, че
справедливият размер на обезщетение е 10 000.00 лева.
Възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат е частично основателно, тъй като се установи проявена от ищеца груба
небрежност. По делото ответникът представи писмени доказателства за проведен
инструктаж. Работодателят е ангажирал доказателства, че работникът е бил запознат с правилата за
вътрешния трудов ред, както и с правилата за здравословни и безопасни условия
на труд, а също и да е бил информиран за рисковете за здравето и безопасността
си, както и за мерките, предприети за отстраняването на тези рискове, съгласно
изискването на чл. 19 от ЗЗБУТ. Небрежността
в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й (Решение № 135 от 8.05.2014
г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о., ГК). Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел -
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина,
като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде
толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е
налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната
груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване).
Грубата
небрежност е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне
на процента на съпричиняване е конкретният принос на пострадалия. Колкото
повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по- голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването
й.
В
случая е налице допусната от ищеца груба небрежност. Същата освен, че е била
дългогодишен работник в КЕРОС БЪЛГАРИЯ ЕАД, е била подробно инструктирана и
запозната с начина, по който е трябвало да бъде извършена възложената работа, а
именно да опакова готовата продукция от плочки на поточната линия. Както се
посочи по- горе, самото съоръжение е било изградено така, че когато възникне
проблем, да има звуков и светлинен сигнал, при който машината спира да работи.
Същата е оградена от плексигласова кабинка и за да достигне до плочките, ищецът
е отворила предпазните врати и се е заела да освобождава заседнала плочка. Това
тя е направила в грубо нарушение на правилата за безопасност на труда, които
въвеждат абсолютна забрана за действие. Вместо да се обърне към отговорника или
дежурните техници, които има знания и компетентност в случая, ищецът се заела
да поправи възникналия проблем. Процентът
съпричиняване зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука, като
мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за
травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са
повече от една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна (Решение № 186 от 21.10.2019
г. на ВКС по гр. д. № 246/2019 г., III г. о., ГК). С оглед на това степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на В.К. следва да бъде
определена на 80 % от вредите.
При доказаност на елементите от
фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, съдът трябва да
определели размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова
злополука, от което да приспадне платеното застрахователно обезщетение,
установено със съответните писмени доказателства. Прихващане на дължимото
обезщетение с размера на получените суми по сключения договор за застраховане
на работника е в съответствие с принципа на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че обезщетението следва
да е равностойно на действително причинените вреди на пострадалия. В случая са
представени доказателства за платено обезщетение в размер на 540.00 лева.
Иначе казано, определеното от съда обезщетение,
след намаляването му с 80 % и сумата на изплатеното от застрахователя обезщетение,
следва да е в размер на 1460.00 лева.
Претенцията за заплащане на законна лихва има акцесорен характер и следва
основателността на главния иск. Предвид изложените съображения, че същият е
частично доказан, то законна лихва следва да се присъди върху уважения размер,
считано от датата на злополуката– 24.06.2014 год., съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД.
Страните са
поискали присъждане на разноски. Ищецът претендира възнаграждение за
упълномощения адвокат в минимален размер и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА. В случая на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, то следва да се определи на 1430.00
лева. Не е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът е
направил разноски в размер на 1920.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК и по компенсация ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата 1756.97 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса в
размер на 58.40 лева и 10.00 лева разноски за възнаграждение на вещото лице,
съответно на уважената част от иска или
общо 68.40 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА КЕРОС БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Св. С* № *, представлявано от изпълнителния
директор С* Х* Ф* Б*, чрез адвокат Т.В. да заплати на В.С.К., ЕГН ********** сумата
1460.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от трудова
злополука, настъпила на 24.06.2014 год., ведно със законната лихва, считано от датата
на злополуката до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения 30 000.00 лева.
ОСЪЖДА
В.С.К., ЕГН ********** да заплати на
КЕРОС БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул.
Св. С*№ *, представлявано от изпълнителния директор С* Х* Ф*Б*, чрез адвокат Т.В.
сумата 1756.97 лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски.
ОСЪЖДА КЕРОС
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Св.
С* № *, представлявано от изпълнителния директор С*Х* Ф* Б*, чрез адвокат Т.В. да
заплати по сметка на РРС сумата 68.40 лева,
представляваща държавни такси и разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: