Решение по дело №951/2015 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  08.VІ.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на десети май, две хиля-ди и шестнадесета година в състав

                                                                          Председател: Веселин Коларов

 

 

Производството е с правно основание чл.2 ал.1  т. 3 от Закона за отговор-ността на държавата и общините за вреди .

В депозираното от адв. Г. Г. *** , в качеството и на пълномощник на Г.П.Ж. ЕГН ********** *** се твърди , че той е Управител на търговско дружество „Б.” ООД , гр.Х., с предмет на дейност включващ покупко -продажба на автомобили. Фирмата съществувала от 2008г.  и оттогава е собственик на автокъща в гр.Х. Сочи се , че с годините ищеца нат-рупал опит в търговската сфера и през цялото време се старал да бъде коректен с кли-ентите си и те да остават доволни. Положил големи усилия да успее. Работил усърдно, като отнемал от свободното си време, дори пренебрегвал семейството си и с цената на множество лишения създал един честен и доходоносен бизнес, който осигурявал живота му и близките му.

През м. февруари 2012г. в автокъща „Б.” в гр.Харманли се появило не-познато за ищеца лице, което заявило, че е продавач на специален автомобил – бетоно-воз, и му предложил да го закупи. Самият автомобил се намирал в гр.С. и Ж. отишъл до там, за да го огледа. В последствие с продавача се договорили и за цената. След подписване на договора от страна на ищеца били заплатени и съответните митни сборове, като по този начин „Б.” ООД , гр.Х. станал собственик на бетоновоза. Твърди се , че известно време след това автомобила бил продаден на фирма „**” ООД гр.Х., представлявано от управителя Н. Д. Т., чиято основна дейност било производство и продажба на бетон. След осчетово-дяване на сделката бетоновозът бил регистриран в КАТ - Хасково на името на тази фирма. През м. юли 2012г., ищецът бил потърсен от Н. Т. и последния му съобщил, че бетоновоза е отнет от прокуратурата по висящо наказателно дело. Тончев обвинил ищеца за случилото се и му казал, че той носи отговорност по наказателното дело.

Ищецът твърди , че от този момент започнали неговите притеснения във връзка с делото и с отнемането на автомобила. Нямал никаква представа какво се е случило, тъй като действал по обичайната процедура за покупко-продажба на МПС, без да има какъвто и да е умисъл че нарушава закона. След проведени множество разго-вори с управителя на „**”ООД гр.Х. ищецът разбрал, че бетоновозът е отнет поради нередовност на документите. Двамата многократно опитвали да върнат по законен ред отнетото МПС, но усилията им останали без успех.  Ж. започнал да изпитва вина и неудобство пред контрагента си по договора. Наред с това в града се би-ли разнесли слухове, че е измамил фирма „**"ООД и нейния управител. Ищецът почувствал, че  авторитетът му като човек и професионалист се е сринал.

В исковата молба се твърди , че на 20.VІ.2012г. ищецът бил призован и раз-питан като свидетел по образуваното Досъдебно производство №125/2012г. на РУП – Харманли – по което дал подробни показания относно случилото се, с надеждата разс-ледващите да разберат ситуацията и да прояват компетентност, като върнат отнетия бе-тоновоз.По същото дело бил преразпитан на 29.І.2013г. На 14.Х.2013г. Ж. бил прив-лечен в качеството на обвиняем по наказателното производство, образувано от Районна прокуратура – Харманли, като му били повдигнати обвинения за престъпления по чл. 313 ал.1 и чл.309 ал.1 от НК. На същата дата дал и обяснения по обвиненията.

На 07.ХІ.2013г. спрямо Ж. били повдигнати нови обвинения – за прес-тъпления по чл. 316 вр. чл.309 ал.1 от НК и по чл.313 ал.1 от НК.

На 13.ХІІ.2013г. наказателното производство било частично прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор за престъплението по чл.313 ал.1 от НК.

Твърди се , че случилото се през м.октомври 2013г. причинило голям срив за здравето и психиката на ищеца. Той не можал да проумее как е обвинен в извършва-нето на нещо, което никога не е направил. Тази несправедливост го съсипала. Месеци наред след привличането му като обвиняем,  не можел да спи спокойно, обзет от мис-ли за воденото срещу него наказателно дело. Ж. започнал да приема успокоителни. Близките ми били в подобна ситуация. Не само, че не можели да проумеят станалото, но и се притеснявали за него. Самият той не знаел как и по какъв начин да обясни на се-мейството си, че не е извършил противозаконно деяние, с което да навреди на някого. Приятелите и познатите му, които дотогава го считали за честен и справедлив човек, постепенно се отдръпнали от него. Силно се стеснил кръга му на социални контакти. Ж. изпаднал в депресия и променил начина си на живот- престанал да излиза и да се вижда с приятели.

Ищеца счита, че освен в личен план, фалшивите обвинения нанесли  серио-зен удар и върху развитието на бизнеса му. Хората започнали да се съмняват в качест-вото на предлаганите моторни превозни средства. Разнесли се клюки, че е бил моше-ник, измамник и че подвежда клиентите си. Във фирмата била отчетен огромен спад в продажбите,  загубили голям брой клиенти. Една част от служители напуснали, защото се усъмнили  в  коректността на ищеца като работодател. За създалата се ситуация Ж. започнал да бъде обвиняван и от съдружника си във фирмата.

В края на м. март 2014г. Ж. разбрал, че делото е внесено за разглеждане в Районен съд Харманли, като в последствие получил призовка и съдебни книжа за явя-ване от РС Свиленград. Образуваното Административно наказателно дело №231/2014г. на Районен съд - Свиленград приключило в едно заседание, проведено на 29.V.2014г., като с решението си съдът признал Ж. за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК. Решението по делото влязло в законна сила на 13.VІ.2014г.

Сочи се , че с определение от 11.ІV.2014г. по делото , на фирма „**” ООД гр.Х. бил върнат и бетоновоза.

Твърди се, че макар и от решението на съда да изминала повече от година, ищецът продължавал да живея с чувството за неговото жизненоважно съдържание, и решил да образува настоящото производство, за да направи това, което е в състояние да направя и което законът му позволява в такъв случай. Счита , че има правен интерес от воденето на процеса, тъй като е пострадал от действията на българските правораздава-телни органи, които неоснователно образували срещу него наказателно производство и дори го предали на съд за неизвършено от него престъпление.

Ищецът счита , че е налице фактическият състав на чл.2 ал.1 т.3 пр.1-во от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и съобразно чл.4 от закона, Държавата му дължи обезщетение „за всички имуществени и неимуществени щети, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. „.В съответствие с горепосочените правни норми счита, че има право да бъде обезщетен за всички вреди от неимуществен харак-тер, които са му причинени в резултат на образуваното и водено спрямо него наказател-но производство, което приключило с оправдателна присъда /решение/. Видът и харак-терът на причинените му неимуществени вреди следвало да се извлече от спецификата на случая - дългото времетраене на процеса, изначалната липса на достатъчно данни и доказателства за образуване на наказателното производство, множеството извършени процесуално-следствени действия и последствията от всички тях за психиката и здраве-то на ищеца, възрастта му и отражението на делото върху начина му на живот, семей-ното и социалното му положение, трайните негативни последици за живота му, огром-ния стрес и неудобства, създадени на ищеца и близките ми, уронването на авторитета му в обществото и демотивирането му за развитие и усъвършенстване в работата, ог-ромните разочарования и тежко преживените чувства на безпомощност и усещане за несправедливост.

Ищецът счита, че размера на дължимото му за неимуществените щети обезщетение, следвало да се определи от съда по справедливост в съответствие със смисъла и съдържанието на чл.52 от Закона за задълженията и договорите. Имайки предвид собственото си чувство за справедливост и съблюдавайки трайната и преоб-ладаваща съдебна практика по подобни казуси, намира, че адекватното на вредите му обезщетение, би било в размер на 10 000лв.- за която сума предявява настоящия иск в съда, като считам, че същата му се дължи заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на оправдателното решение на съда - 13.VІ.2014г., в какъвто смисъл е и постановеното в т.4 от TP №3/22.ІV.204г. по т.д. 3/2004г. на ВКС.

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника Прокура-турата на Република България, представлявана от Главния прокурор, да му заплати, су-мата от 10000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени ще-ти в резултат на повдигнатото му обвинение и незаконно воденото срещу него наказа-телно производство - ДП №125/12г. по описа на РУП - Харманли, пр.пр. №168/12г. на РП - Харманли, приключило с оправдателен съдебен акт - Решение №92/29.V.2014г. по АНД № 231/2014г. на Районен съд -Свиленград, влязло в законна сила на 13.VІ.2014г., която сума да се заплати заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане на решението в сила - 13.VІ.2014г. до окончателното й изплащане.

Моли на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съда да осъди ответника да зап-лати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаг-раждение, съобразно представените по делото доказателства за тях.

 

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от прокурор при РП-Харманли – Христина Жисова , в качеството и на процесуа-лен представител на Прокуратурата на Р. България .В отговора е застъпено стано-вището, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан, като се оспорва изцяло по основание и размер. Подробно са изложени съображенията за оспорването на иска.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тях-ната съвкупност,прие за установено от фактическа страна:

 

Не се спори между страните , а и от приобщеното по делото АНД № 231 по описа на РС Свиленград за 2014г. се установява, че с Постановление от 10.V.2012г. на прокурор при РП Харманли  е образувано досъдебно производство № 125/2012г. по описа на РУП Харманли, срещу Неизвестен извършител за това , че през м. февруари 2012г. в гр. Харманли , противозаконно присвоил чужда движима вещ – товарен авто-мобил „ ***” с  шаси № *** и транзитен № ****, собственост на М.М. Р., която владеел и пазел – престъпление по чл. 206 ал.1 от НК.

В хода на разследването и след проведени редица процесуално следствени действия , с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неоткло-нение от 14.Х.2013г., ищеца Ж. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдеб-ното производство, като спрямо него са предявени обвинения за престъпление съответ-но по чл. 309 ал.1 от НК и чл. 313 ал.1 от НК. Спрямо него е взета мярка за неотклоне-ние „Подписка”. На 07.ХІ.2013г. спрямо Ж. са повдигнати конкретизирани обвине-ния – за престъпления  по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК и чл. 313 ал.1 от НК.

След проведени процесуално следствени действия – разпити на свидетели, назначаване на експертизи и др. с Постановление от 13.ХІІ.2013г. на прокурор при РП Харманли, досъдебното производство е частично прекратено по отношение на повдиг-натото спрямо Ж. обвинение за престъпление по чл. 313 ал.1 от НК. Това Поста-новление не е било обжалвано и е влязло в сила на 27.ХІІ.2013г.

С  Постановление от 26.ІІІ.2014г. на Районния прокурор на РП Харманли досъдебното производство е внесоно в РС Харманли с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на Г.П.Ж. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК. С Разпореждане № 227 от 02.ІV.2014г. на РС Харманли , съдебното производство е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС Свиленград. С Решение № 92 / 29.V.2014г. постано-вено по АНД № 231 по описа на РС Свиленград за 2014г., ищеца Г. Ж. е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК. Решението е влязло в законна сила на 13.VІ.2014г.  

 

От събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. В. М., Д. И. и Г. Д.– без родство с ищеца, се установява, че той е  понесъл трудно периода, през който е бил обвиняем. Чувствал се е зле, усещала се промяна в отношението на близки и познати спрямо него. Повдигането на обвинение на ищеца се отразило както на здравето , така и на психическото му състояние. Според показанията на св.М.- съдружник на Ж., след всичко случило му се във връзка с повдигнатото обвинението и наказателното преследване, което продължило близо две години, той се променил много като човек. Отказвал да излиза и да се среща с приятели и познати. Обтегнали се отношенията със съпругата му. На работа станал неспокоен, затворен и раздразнителен. Започнал да посещава лекари и започнал редовно да пие ле-карства за кръвно. Освен това града бил малък и всички узнали за делото, което още повече го травмирало. Категорично заявява,че това наказателно дело се е отразило изк-лючително негативно върху ищеца в личен и обществен план.

В същата насока са и показанията на св.И.- приятел с ищеца, кой-то твърди че научил за случилото се на кафе в гр. Х., където хората говорили, че Ж. е измамил клиент. По време на нощните си дежурства свидетеля често заси-чал ищеца с автомобила си да отива до „Бърза помощ” за да търси медицинска помощ. Случвало му се, когато потърси Ж., той да му отговаря , че се намира на река Мари-ца за да гледа водата. Започнал да търси усамотяване била на работното си място, било в  домашна обстановка, където започнал да пие. В следствие на случилото се загубил жизнеността си и вече редовно приемал лекарства.  

От показанията на св. Д. – работник в сервиза стопанисван от фирмата на Ж. се установява , че случая със задържания бетоновоз, се отразил както на мно-го зле както на самия ищец, така и на работата във фирмата. В града имало транспортни фирми, които преди случилото се обслужвали автомобилите си в сервиза, а след това започнали да го отбягват. В града започнало да се говори, че фирмата мами клиентите си , което допълнително се отразило зле на Ж., който станал лесно раздразним.        

 

При тези данни по делото се налага правния извод, съобразен с разпоредба-та на чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,че дър-жавата отговаря за вредите,причинени на граждани от органите на дознанието, следст-вието,прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекрате-но поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Обезщетението за тези вреди  може да се иска едва след тяхното отменя-ване като незаконни по съответния ред. Това отменяване представлява и началната дата на изискуемост на вземането за вреди.

В тази насока на първо място следва да се установи налице ли е обвинение в извършване на престъпление по отношение на ищеца, приключило ли е наказателното производство и по какъв начин. От приобщените по делото писмени доказателства - АНД № 231 по описа на РС Свиленград за 2014г. се установява по неоспорим начин ,че спрямо ищеца са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 313 ал.1 от НК и чл. 316 вр. чл.309 ал.1 от НК. В последствие съответно с Постановление на РП Харманли, вляз-ло в сила на 27.ХІІ.2013г.  производството по първото обвинение е прекратено на осно-вание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК , и с Решение № 92 / 29.V.2014г. постановено по АНД № 231 по описа на РС Свиленград за 2014г., влязло в законна сила на 13.VІ.2014г. ищеца е бил оправдан.  В този смисъл се налага обоснования извод, че отговорността на държа-вата следва да се ангажира чрез Прокуратурата на РБ - органът повдигнал и поддържал обвинението срещу ищеца Ж. .

Безспорно съдът намира и обстоятелството, че в резултат на дейността на този правозащитен орган се е стигнало до увреждане на ищеца в морален аспект. От събраните в хода на процеса гласни доказателства се установи, че той е претърпял  ре-дица неудобства, притеснения, срам, влошаване на здравословното и психическото със-тояние ,нежелание да се срещат и контактуват с приятели и познати, непълноценност да работят , явна и непредизвикана раздразнителност и др.негативни  чувства, които ка-тегории законът квалифицира като морални вреди. При така възприетото съдът намира, че исковата претенция се явява основателна, тъй като за ищеца са настъпили вреди по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ. В този смисъл ще следва същата да се уважи.

Спорен остава въпроса досежно размера на иска. Процесуалния представи-тел на ответника  заема позицията, че не се доказват вреди в претендирания размер. Ос-новният довод в тази насока е,че не са се събрали достатъчно  доказателства,сочещи на претърпени морални вреди. Твърди, че само от разпита на свидетели, не може да се обоснове извод за доказаност на претенцията.

Изложените от ответната страна доводи  настоящият състав намира за из-цяло неоснователни.Съдът счита,че няма никаква  пречка да се даде пълна вяра на по-казанията на разпитаните свидетели , тъй като от една страна, те не се намират в род-нинска връзка ищеца, а от друга са се намирали в достатъчно близки и приятелски от-ношения с него, които са се запазили през периода на наказателното производство и съответно да го наблюдават въз основа да което да направят преценка - в най-пълен обем за неговото поведение и състояние преди и след това.

Предвид всичко изложено до тук,съдът намира иска за основателен и до-казан до размер на сумата от по 9 000лв. ,която съобразно принципа за пълната обезвре-да на всяка една причинена щета, я намира за  напълно необходима. При определянето размера на сумата, необходима да обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди под формата на болки, страдания и др. неудобства, съдът се съобрази преди всич-ко от събраните по делото доказателства, като в тази насока следва да се отбележи, че  ищеца е бил с повдигнато спрямо него обвинение  за срок от около 9месеца , но реално е бил подложен и е търпял негативите на образуването на наказателното производство около 2 години – достатъчен период за да настъпят сериозни премени в неговия социа-лен и семеен живот. Този факт състава на съда намира за достатъчно убедителен сам по себе си да мотивира извод за  основателност на претенцията определения размер. Няма спор, че през цялото това време ищеца е бил принуден да посещава различни  инстан-ции: разследващи органи, прокуратура и съд – за да участвува в различните процесуал-ни действия, да преживява отказите да бъде върното задържаното превозно средство и др. Ето защо съдът не споделя довода на Прокуратурата на РБ, че наказателното произ-водство се е развило в разумни срокове. Съдът намира,че когато едно наказателно про-изводство  приключва с оправдателна присъда не може да се твърди за никакви ра-зумни срокове. За невиновния гражданин няма разумен срок, в който той да бъде обви-няем или подсъдим.

Ще следва върху присъдения размер на обезщетението да се присъди и за-конна лихва, считано от датата на влизането в сила на акта,с който ищеца е признат за невиновен и е оправдан, а това е датата на влизане в сила на Решение № 92/ 29.V.2014г. постановено по АНД № 231 по описа на РС Свиленград за 2014г., а именно от 13.VІ. 2014г. до окончателното изплащане на главницата. В останалата част иска до пълния предявен размер, като неоснователен ще следва да се отхвърли. 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, ще  следва ответника да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по делото съоб-разно уважения размер на иска, а именно сумата от 1 630лв. -включваща внесена дър-жавна такса и платено адвокатско възнаграждение .

  

Водим от горните съображения съдът,

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г.П.Ж. ЕГН ********** *** сумата от 9 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 13.VІ.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 10 000лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА  на основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ,  Прокуратурата на Репуб-лика България  да заплати на Г.П.Ж. ЕГН ********** *** сумата от 1 630лв.– представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаг-раждение съобразно уважената част на исковата претенция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

 

 

                                                Районен съдия: ........................