Мотиви към присъда № 213 от 24.09.2019 г. по НОХД
№ 3349 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХII състав
Районна
прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия С.С.С. за това, че за периода от месец април 2017 г. до месец
април 2018 г. в гр. Варна, след като бил осъден с решение № 2819/27.05.2014 г.
по гр. д. № 2970/2014 г. на Районен съд – Варна, 31 състав, влязло в законна
сила на 27.05.2014 г. да издържа свой низходящ
- М.С.С., родена *** г., чрез нейната майка и
законен представител Мила Нейчева Недева, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 (тринадесет) месечни
вноски по 250 (двеста и петдесет) лева, общо в размер 3250 (три хиляди двеста и
петдесет) лева, като деянието е извършено повторно, след осъждане с влязъл в
сила съдебен акт за друго такова престъпление – присъда № 258, постановена по
НОХД № 2198/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, влязла в сила от
30.09.2017 г. – престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. чл. 183, ал. 1 НК.
Съдебното
следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК,
в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същият
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение
е обявил, че на основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения представителят на Районна прокуратура - Варна поддържа обвинението срещу
С., като счита, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Намира, че следва да бъде наложено наказание
пробация чрез задължителните пробационни
мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК.
В хода на съдебните
прения защитникът адв. Д.И. заявява, че подсъдимият
не е бил трудово ангажиран поради претърпяна трудова злополука, поради което и
не може да изплати дължимата издръжка. Моли за определяне на наказание пробация в минимален размер.
В хода на съдебните
прения подсъдимият моли за налагане на наказание лишаване от свобода, поради
това, че му е трудно да се изкачва по стълбите на пробационната
служба. В последната си дума заявява, че се признава за виновен.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.С.С. е роден на *** ***.
Същият е българин, български гражданин, със средно образование, разведен, не
работи, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.С.С. и св. М.Н.Н. сключили граждански брак на 29.01.1989 г. По време на
брака им се родили две деца – на 19.07.1989 г. се родил синът им С.С. С., а на *** г. – дъщеря им М.С.С..
Бракът между подс. С. и св. Н. бил
прекратен с решение № 2819/27.05.2014 г., постановено по гр. д. № 2970/2014 г.,
влязло в законна сила на 27.05.2014 г. С
посоченото съдебно решение съдът предоставил упражняването на родителските
права по отношение на детото М.С.С.
на майката – св. Н. Със същото съдебно
решение подсъдимият С. бил осъден да заплаща месечна издържка
на дъщеря си в размер на 250 лв., считано от 10.03.2014 г. до настъпване на
законни основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж от първо до
трето число на съответния месец.
Въз основа на съдебното решение бил издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително дело при ЧСИ З.Д. По изпълнителното дело била събрана и
изплатена сума за издръжка в размер на 5936,07 лв., с което е погасено
задължението на подс. спрямо дъщеря му за периода от
месец март 2014 г. до февруари 2016 г., а останалите вземания са останали
неудовлетворени.
Поради това, че подс. С. не плащал
редовно издръжката на дъщеря си, същият бил осъден с присъда № 258/2017 г.,
постановена по НОХД № 2198/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, влязла в
сила на 30.09.2017 г., за това, че в периода от м.юни 2014 г. до м.март 2017 г.
в гр.Варна, като бил осъден с решение № 2819/27.05.2014г. по гр.дело №
2970/2014 г. на Районен съд – Варна, 31 състав, влязло в законна сила на
27.05.2014 г. да издържа свой низходящ – М.С.С.,
родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител М.Н.Н., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 34 (тридесет и четири) месечни вноски по
250 лева (двеста и петдесет лева), общо в размер на 8500 лева (осем хиляди и
петстотин лева), като му е наложено наказание пробация,
изразяваща се в следните пробационни мерки: на
основание чл.42 А, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година, с първоначална периодичност два пъти седмично и на
основание чл.42 А, ал.2, т.2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Подс. С. продължил да не плаща дължимата издръжка на дъщеря си М.С. за
периода от месец април 2017 г. до месец април 2018 г., включително, като не
платил 13 месечни вноски по 250 лв. в общ размер от 3250 лв. В този период от
време обв. С. превел еднократно сумата от 250 лв. по
сметката на св. Недева, като за основание на трансакцията било посочено
„издръжка м. октомври 2017 г.“
През процесния период подс. С. не се регистрирал в Дирекция „Бюро по труда“ –
Варна, не е подавал заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица и не е получавал обезщетение за безработица. На 14.03.2018 г.
сключил трудов договор с „Анира груп“
ООД.
В периода от 13.11.2018 г. до 04.12.2018 г. подс.
С. е бил лекуван, включително чрез оперативна намеса, в Спешно отделение – гр. Чезена Италия, Ортопедично отделение с диагноза: фрактура –
луксация на задната стена на левия ацетабулум и фрактура на Пипкин
на бедрената глава; фрактура на външна лява тибиална
плоча, фрактура на ляв олекранон, фрактура предна
дъга на VI, VII и VIII дясно ребро.
За времето от 12.02.2019 г. – 18.02.2019 г. подс.
С. бил лекуван в отделение по съдова хирургия към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД
с диагноза ДВТ.
По
доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по
делото доказателства: гласни доказателствени средства: свидетелските показания
на св. М.С.С., св. М.Н.Н. и
писмените доказателства: присъда по НОХД № 2198/2017 г. по описа на РС – Варна,
решение № 2819/27.05.2014 г., постановено по гр. д. № 2970/2014 г. по описа на
РС - Варна, определение № 4348/15.04.2016 г., постановено по гр. д. № 2970/2014
г. по описа на РС – Варна, писмо от Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Варна, писмо
от Община Варна (Домашен социален патронаж), писмо от ТД на НАП – Варна,
удостоверение от Агенция по вписванията, справка от Агенция по вписванията,
писмо от КЧСИ, удостоверение от КЧСИ, справка за съдимост, епикриза
от отделение по съдова хирургия при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, медицински
документ, издаден от Регионална здравна служба Емилия – Романя.
Съдът оцени
като изцяло достоверни показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели по делото, тъй като показанията им са последователни,
вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни на други и на останалите
доказателства по делото, допълващи се взаимно и относими към предмета на
делото.
Съдът
кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
На основание
чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанието на подсъдимия С. се подкрепя от
гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице.
От
правна страна:
При
тези факти от правна страна съдът намира за доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият С.С.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 вр. чл. 183, ал.
1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
От
обективна страна, след като е бил осъден с влязло в сила решение да издържа
свой низходящ – дъщеря си М.С.С., родена на *** г.,
подсъдимият съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на две и
повече месечни вноски, а именно – в размер на 13 вноски от по 250 лева,
възлизащо на общо 3250,00 лева, като не изплатил посочените вноски за периода
от месец април 2017 г. до месец април 2018 г., включително.
Според
съда, от обективна страна е налице и квалифициращият признак на деянието, което
е извършено повторно по смисъла на чл.28 НК, доколкото, съобразявайки и
разпоредбата на чл.30 НК, видно от приложеното по делото свидетелство за
съдимост, подсъдимият С. е извършил престъплението, след като вече е бил осъден
с влязла в сила присъда за друго такова, еднакво по вид, престъпление - с
присъда № 258/2017 г., постановена по НОХД № 2198/2017 г. по описа на Районен
съд – Варна, влязла в сила на 30.09.2017 г., с което за извършено престъпление
по чл. 183, ал. 1 НК му е наложено наказание пробация,
изтърпяно на 16.10.2018 г., от когато е започнал да тече и петгодишния срок по
чл. 30, ал. 1 НК, в рамките на който подсъдимият е извършил второто престъпление.
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
като С.С. е съзнавал, че е осъден с влязъл в сила
съдебен акт да плаща издръжка за детето си чрез неговата майка М.Н.Н., като
въпреки това целенасочено не е изпълнявал задължението си.
По
тези съображения съдът призна С.С.С. за виновен по
повдигнатото му обвинение.
По вида и размера на наказанията:
За престъплението по чл.
183, ал. 4 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две
години или пробация, както и обществено порицание.
С оглед на конкретните обстоятелства по настоящия случай
съдът счете, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.2,
б. „в“ НК и замяна на най-лекото наказание пробация с
глоба. Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия С.
обстоятелства, нито изключителни такива, като според настоящия съдебен състав
определянето на наказанието за подсъдимия в рамките, посочени в закона би отговаряло на целите на генералната и на специална превенция по
чл.36 НК и най-вече на данните за личността на подсъдимия – неговото предишно
осъждане за престъпление против личността, което не влияе на правната квалификация
на деянието, за което е предаден на съд по настоящето дело. Поради това
определянето на наказанието в рамките, посочени в закона, не би се явило
несъразмерно тежко за извършеното от
подсъдимия С. деяние и за неговата личност.
При определяне на наказанието в рамките по чл. 183, ал. 1 НК
вр. чл.54 НК и като изходи от една страна от посоченото предишно осъждане на
подсъдимия, обстоятелството, че процесното деяние е извършено в изпитателния
срок по предишното осъждане, липсата на трудови навици, което се извежда от
липсата на трудова ангажираност на подсъдимия за периода от 17.03.2015 г. до
14.03.2018 г., а от друга направеното самопризнание, проявената критичност и
готовност да понесе наказателна отговорност, плащането на една от вноските,
както и влошеното му здравословно състояние, съдът прие, че при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства подходящо се явява
наказание пробация около средния размер, за да се
даде един последен шанс на подсъдимия да поправи своето поведение. При тези
обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание пробация
чрез задължителна
регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една година и два
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и два месеца.
Така определеното наказание ще отговаря в най-пълна степен
на изискванията на наказателната репресия и
на хуманизма на българското наказателно законодателство.
Съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание чрез излагане на присъдата в
района по постоянен адрес.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: