Решение по дело №17/2021 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 260057
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия: Емилия Димитрова Панчева
Дело: 20213240200017
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

       /02.08.2021 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на шести юли  през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на съдебен секретар Анастасия Митева, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 17/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „Ваканционно селище Русалка” АД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № Т-НП-9/21.12.2020 г., издадено от директора на дирекция „Управление на морските плажове” в Министерство на туризма, с което на жалбоподателя на основание чл. 22е, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено при допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила. Твърди, че при съставяне на АУАН е нарушено правото му на защита свързано с това да научи какво нарушение му е вменено, а издаденото въз основа на него НП е неоснователно и необосновано. Твърди се, че не са събрани преки доказателства за възпрепятстване и  на един турист за достъп до плажа, а самата констатация, че се събират такси не е нарушение, доколкото концесионерът е в правото си да определя пропускателен режим в комплекса, както и таксите, които следва да се събират за удобствата, които предлага. Оспорва твърденията на наказващия орган, че е ограничен свободния достъп до морските плажове, т.к. до обектите в селището може да бъде достигнато и по път, на който няма разположен пункт. С посочените доводи моли НП да бъде отменено, като неправилно, необосновано и издадено в противоречие с материалноправни разпоредби.

Въззиваемата страна в производството - Министерството на туризма, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата, оспорва я изцяло и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че АУАН е издаден от лице без представителна власт, с оглед представената Заповед № Т-РД-16-236/28.07.2020 г. на МТ. Твърди, че санкционираното дружество няма качеството на концесионер към датата на установяване на нарушението – 18.08.2020 г., т.к. със Заповед № Т-РД-16-97/25.03.2020 г. на Министъра на туризма, изменена с две допълнителни заповеди, посочени в АУАН и НП, морски плажове „Русалка-бейби”, „Русалка-Централен” и „Русалка-каяк” са обявени за неохраняеми по реда на чл. 7, ал. 7 от ЗУЧК. Последното налага извода, че жалбоподателят няма никакви права и не може да извършва каквато и да е дейност по реда на ЗУЧК, вкл. да предоставя плажни принадлежности и да ги предлага срещу заплащане на посетителите на морските плажове. Доказателство за извършеното нарушение е съставения констативен протокол с дата 18.08.2020 г., който е официален документ ползващ се с доказателствена сила, констатациите в който са потвърдени от разпитаните в с.з. свидетели. Твърди се, че в обжалваното НП са посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовата разпоредба, която е нарушена по начин даващ възможност да се индивидуализира административното нарушение. С изложените мотиви се моли НП да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 18.08.2020 г. във връзка с осъществяване на текущ контрол на неохраняемите морски плажове и в изпълнение на Заповед № Т-РД-16-227/24.07.2020 г., изменена със Заповед № Т-РД-16-267/12.08.2020 г. на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика и министър на туризма, свидетелите Б.С.П. и Д.З.С. – длъжностни лица в Министерство на туризма извършили проверка на морски плажове „Русалка-бейби”, „Русалка-Централен” и „Русалка-каяк”. При пристигането си във ВС „Русалка” свидетелите преминали през контролно-пропускателен пункт с автомобил за което заплатили такса от 6.00 лева, за да ползват паркинга. Пеш стигнали до второ КПП, намиращо се в близост до морските плажове пред вилно селище Русалка, където били спрени от лице изпълняващо функциите на охранител. Било им обяснено, че ползването на южната част на крайбрежната плажна ивица, където са разположени плажовете „Русалка-бейби”, „Русалка-Централен” и „Русалка-каяк”, с поставени на тях плажни принадлежности, независимо дали има свободни такива, се извършва след заплащане на входна такса от 6.00 лв. Посочено им било къде може да се заплати таксата и да се получи хартиена гривна, с която се влиза през второто КПП. Също така им било обяснено, че за северната част на крайбрежната ивица, където могат да се поставят собствени принадлежности, не се заплаща такса. Свидетелите извършили контролна покупка на две гривни, за което им бил издаден фискален бон № 0018240/18.08.2020 г. от ВС „РУСАЛКА” АД с ЕИК *********. След като показали закупената гривна били допуснати да преминат през КПП-то. Достигайки до първия плаж - „Русалка-каяк” установили, че няма свободни принадлежности. Продължили към следващите плажове където установили, че има посетители. Връщайки се обратно към автомобила служителите заснели табела поставена върху оградните пана, на която било описано предназначението на таксата от 6.00 лева, между които и ползването на цялата алейна инфраструктура на селището, по която се достига до морските плажове „Русалка-бейби”, „Русалка-Централен” и „Русалка-каяк”. Констатациите от проверката служителите вписали в съставен за целта протокол, към който приложили направената снимка на табелата, копия на фискалните бонове и контролните гривни.

На 24.09.2020 г. в гр. София, в присъствието на Н.И.– изпълнителен директор на ВС „РУСАЛКА” АД, е съставен акт за установяване на административно нарушение № 6/24.09.2020 г. от В.М.Ц. на длъжност началник на отдел „Контрол на концесионната дейност”, дирекция „Управление на морските плажове” при Министерство на туризма. Актът е съставен против ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ „РУСАЛКА” АД, за това, че на 18.08.2020 г. в резултат на извършена проверка на морски плажове „Русалка-бейби”, „Русалка-Централен” и „Русалка-каяк”, находящи се в община Каварна е установено, че дружеството е извършило следното нарушение: ограничава правото на свободен и безплатен достъп на гражданите до морски плажове „Русалка-бейби”, „Русалка-Централен” и „Русалка-каяк”. В акта е вписано още, че при извършената на 18.08.2020 г. проверка от страна на длъжностни лица от специализираната администрация към „Министерство на туризма” е установено, че за да достигнат до трите морски плажа, посетителите следва да заплатят такса в размер на 6.00 лв. на човек, срещу която получават гривна, с която преминават през контролно-пропускателен пункт. В противен случай не се допуска от служители на дружеството достъп до горепосочените морски плажове.

В акта е вписано също, че със заповед № Т-РД-16-97/25.03.2020 г., изменена със Заповед № Т-РД-16-191/17.06.2020 г., № Т-РД-16-206/07.07.2020 г. и № Т-РД-16-218/16.07.20202 г. на министъра на туризма, морски плажове „Русалка-бейби”, „Русалка-Централен” и „Русалка-каяк”, са обявени за неохраняеми по реда на чл. 7, ал. 7 от ЗУЧК. С оглед изложените в акта констатации актосъставителят е приел, че ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ „РУСАЛКА” АД е нарушило чл. 22е, ал. 1 от ЗУЧК, като е ограничило правото на гражданите на свободен и безплатен достъп до морски плажове „Русалка-бейби”, „Русалка-Централен” и „Русалка-каяк”, без да има право на това.

Въз основа на така съставения акт, при възприета идентична фактическа обстановка на 21.12.2020 г. е издадено НП № Т-НП-9, от Е.Д. на длъжност директор дирекция „Управление на морските плажове” в Министерство на туризма, против ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ „РУСАЛКА” АД. Основавайки се на констатациите в АУАН, Протокола за извършената проверка, допълнително събрани писмени доказателства и извършена справка в кадастралната карта от която е установено, че алейната инфраструктура водеща до трите морски плажа се намира на територията на поземлен имот с идентификатор 65543.31.92 представляващ частна държавна собственост, АНО е приел за установено, че ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ „РУСАЛКА” АД е нарушило законовата разпоредба на чл. 22е, ал. 1 от ЗУЧК, като е ограничило правото на гражданите на свободен и безплатен достъп до неохраняемите морски плажове „Русалка-бейби”, „Русалка-Централен” и „Русалка-каяк”, като е определило такса от 6.00 лв. за преминаване през чужд поземлен имот, с цел плажуване, без да има право на това. Нарушението е извършено за първи път. На осн. чл. 22е, ал. 1 от ЗУЧК, вр. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН административнонаказващия орган е наложил на ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ „РУСАЛКА” АД, представлявано от Н.П. И., имуществена санкция в размер на 5000 лв. НП е връчено на 11.01.2021 г. на представляващия дружеството Н.П. И..

От разпита в съдебно заседание на свидетелите Б.С.П. и Д.З.С., бе потвърдена изцяло описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като свидетелите подробно пресъздадоха действията си по време на проверката, местата от където са преминали, таксите които са били принудени да заплатят, за да посетят проверяваните плажове.

От разпита на свидетеля В.Б.Б., служител на ВС „Русалка” изпълняващ длъжността управител на хотелската част се установи, че влизането в комплекса се осъществява през един централен портал. През него влизат всички гости на комплекса, които са настанени за нощувка, както и тези, които си заплащат за ползване на цялата инфраструктура включваща спортните игрища, минералните басейни, изградените бетонни пясъчни кръгове, които са до плажа, на които има разположени чадъри и шезлонги, влизащи в цената за ползване. Свидетелят знае, че общия брой на плажовете на територията на ВС Русалка е шест. Същите са неохраняеми, като достъпът до тях се осъществява през обходен маршрут, който е маркиран с табели, със знаци и текстове. Свидетелят заяви, че таксата от шест лева, която се събира от дружеството е за услугите които се предлагат, като спортни игрища, минерални басейни, чадъри и шезлонги, както и за поддържане на самата инфраструктура. Контрола на достъпа се осъществява от охранителна фирма, с която дружеството има сключен договор. Със заповед на изпълнителния директор на дружеството е определена цената на гривната и какво се включва в нея. Гривната се закупува от рецепцията на селището. 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: протокол за извършена проверка на място на достъп до неохраняеми морски плажове „Русалка-бейби”, „Русалка-Централен” и „Русалка-каяк”, акт за установяване на административно нарушение № 6 от 24.09.2020 г., копия на фискални бонове и гривни издадени от ВС Русалка, кадастрални карти, справка за собствениците и носителите на други вещни права за имот от КРНИ с идент. 65543.31.92, акт за изключителна държавна собственост № 369 съставен на 29.04.1998 г., Заповед № Т-РД-16-218/16.07.2020 г., Заповед № Т-РД-16-267/12.08.2020 г., Заповед № Т-РД-16-97/25.03.2020 г., Заповед № Т-РД-16-191/17.06.2020 г., специализирани карти на морски плажове „Русалка-бейби”, „Русалка-Централен” и „Русалка-каяк”, договор от 02.04.2020 г. за физическа охрана на ВС Русалка, свидетелските показания на Б.С.П., Д.З.С. и В.Б.Б., заповеди на министъра на туризма за компетентност на актосъставителя и АНО.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен по реда на чл. 33, т. 1 от ЗУЧК да издава НП от Министъра на туризма със Заповед № Т-РД -16-368  от 11.12.2020 г.) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

От събраните писмени доказателства по делото и показанията на свидетелите П. и С., които съдът кредитира изцяло, като обективни, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства съдът намира за доказано осъществяване на вмененото нарушение от санкционираното юридическо лице. Установи се по безспорен начин, че на посочената дата – 18.08.2020 г. ВС „РУСАЛКА” АД, без каквото и да е правно основание, в нарушение на ЗУЧК е поставило заграждения, с които е ограничило правото на свободен и безплатен достъп до неохраняемите морски плажове „Русалка-бейби”, „Русалка-Централен” и „Русалка-каяк”, като е определило и изискало такса от шест лева за преминаване през чужд поземлен имот с идент. 65543.31.92 - частна държавна собственост, с цел плажуване, без да има право на това. Ирелевантно за процесния случай е обстоятелството дали съществува и друг маршрут по който би могло да се стигне до посочените плажове.

При извършената проверка на НП се установи, че в него са посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена по начин, който индивидуализира в достатъчна степен административното нарушение. Изложени са всички съществени обстоятелства относно конкретната фактическа обстановка, описанието на нарушението и данни за реално приети за установени фактически обстоятелства, които да могат да бъдат съотнесени към същностните характеристики на всеки един от елементите от фактическия състав на твърдяната като нарушена императивна разпоредба. По делото са събрани всички данни, които влияят върху оценката за доказаност на административното нарушение.

Съдът счита, че не е допуснато твърдяното от жалбоподателя  нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. В акта за нарушение са посочени всички съставомерни признаци на деянието. Същото е подробно и пълно описано, като описанието е достатъчно, за да разбере жалбоподателят обвинението и да организира защитата срещу установените от наказващият орган факти. При издаване на наказателното постановление наказващият орган е съобразил и изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като подробно е описал доказателствата които потвърждават нарушението и от които счита, че се доказва извършеното от жалбоподателя нарушение на ЗУЧК.

Всичко изложено до тук е достатъчно, за да се приеме, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни и по делото е доказано, че той с действията си е извършил вмененото му нарушение на чл. 22е, ал. 1 от ЗУЧК.

Относно размера на наказанието:

 За извършено от ВС „РУСАЛКА” АД нарушение на чл. 22е, ал. 1 от ЗУЧК се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. Наказващият административен орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на дружеството, като е наложил предвиденото за нарушението по вид административно наказание и в неговия минимален размер, като същият не подлежи на намаляване (арг. чл. 27, ал. 5 от ЗАНН). Целите на наложеното наказание визирани в чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

При законосъобразно проверено административно-наказателно производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с правилно прилагане на материалния закон, установено категорично административно нарушение с неговия автор, и при справедливост на наложеното наказание, процесното НП като законосъобразно и правилно следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая въззивамата страна е поискала присъждането на разноски  в размер на 580,00 лева - заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото, направеното искане, подкрепено с доказателства за сторени разноски, съдът съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира, че в полза на Министерство на туризма следва да се присъдят разноски в претендирания размер от 580,00 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № Т-НП-9/21.12.2020 година, издадено от директор на дирекция „Управление на морските плажове” в Министерство на туризма, с което на ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ „РУСАЛКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, бул. „Невена Коканова” № 8, представлявано от Н.П. И., на основание чл. 22е, ал. 1 от ЗУЧК, вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН, е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).

ОСЪЖДА ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ „РУСАЛКА” АД, ЕИК *********, да заплати на Министерство на туризма на Р България, съдебно-деловодни разноски в размер на 580,00 (петстотин и осемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Добрич, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……….………..