Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 12.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 156 по
описа за 2021г. на Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Агенция за държавна финансова
инспекция, гр. София, депозирана чрез главен юрисконсулт А.Т., срещу Решение №
260135/26.03.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 177/2021г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление
№ 11 – 01 - 262/10.12.2020 г. на директора
на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което на Ж.С.Г. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева на
основание чл. 71, ал. 1, изр. първо от Закона за счетоводството /ЗСч/, във вр.
с чл. 78, ал. 2 от ЗСч за административно нарушение по чл. 18, ал. 1, б. „б“ от
ЗСч.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи
в подкрепа на становището, че санкционираното лице не притежава изискуемия
съобразно правилото на чл. 18, ал. 1, б. „б“ от ЗСч стаж, поради което
законосъобразно е била санкционирана. По тези съображения отправя искане за
отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на определеното административно
наказание. В условията на алтернативност се цели отмяна решението и връщането
на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от главен юрисконсулт М., която поддържа предявената жалба.
Ответната страна, Ж.С.Г.
- П., представя писмен отговор чрез адвокат Б. Б.от Адвокатска колегия – Шумен,
в който обосновава теза за неоснователност на касационното оспорване.
Обективира искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание Г. се представлява от адвокат Б.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
„Водоснабдяване и
канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, ЕИК ********* е с предмет на дейност:
проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителни,
канализационни, електро и топлоенергийни системи, включително пречиствателни
станции и др., като през периода от 21.06.2016г. до 08.05.2019г. се
представлявало от управителя К.Г.М., от 08.05.2019г. до 27.04.2020г. - от
управителя И.Б.И., а от 27.04.2020г. до настоящия момент - от управителя Ж.С.Г.
- П.. Органите на управление на търговското дружество са общото събрание на
съдружниците и управителят.
По силата на Заповед №
ФК-10-1275/02.12.2019г. на Директора на Агенция за държавна финансова
инспекция, изменена със Заповеди №№ ФК-10-96/16.01.2020 г.,
ФК-10-174/27.01.2020 г. и Заповед № ФК-10-320/26.02.2020 г., спряна със Заповед
№ ФК-10-502/06.04.2020 г., възобновена със Заповед № ФК-10-672/18.05.2020 г. в
частта относно предметния обхват и срока на извършване на финансова инспекция
на И.П.Г.– държавен финансов инспектор в Седми отдел на Дирекция „Инспекционна
дейност“ при Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София било възложено
извършването на финансова инспекция на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“
ООД, гр. Шумен. Съобразно цитираната заповед една от поставените задачи била „Проверка
за спазване на изискванията на Закона за счетоводството относно условията, на
които трябва да отговаря съставителя на финансови отчети, във връзка със
съставения Годишен финансов отчет за 2017г., 2018г. и финансовите отчети,
съставени към 30.09.2019г.“.
В хода на изпълнение на
поставената с цитираната по-горе заповед задача била извършена фактическа
проверка. В рамките на реализираната проверка било установено, че междинният
финансов отчет на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен за
шестмесечието на 2019г., включващ счетоводен баланс, отчет за приходите и
разходите и приложения, е подписан и подпечатан на 22.07.2019г., по реда на чл.
25, ал. 2 и ал. 3 от ЗСч, от И.И., управител и Ж.Г. - П., „ръководител
направление ФСД“. Финансовият инспектор счел, че Ж.С.Г. – П., в качеството си
на „ръководител направление ФСД“ във „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД,
гр. Шумен е нарушила разпоредбата на чл. 18, т. 1, б. „б“ от Закона за
счетоводството, а именно: на 22.07.2019г. във „Водоснабдяване и канализация –
Шумен“ ООД гр. Шумен, в качеството си на „ръководител направление ФСД“ е
съставила междинен финансов отчет на дружеството за шестмесечието на 2019г.,
без да притежава нужния стаж, в съответствие с изискванията на чл. 18, т. 1, б.
„б“ от ЗСч.
За констатираното
нарушение на Ж.С.Г. – П. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 11-01-262 от 12.06.2020г., като актосъставителят посочил, че с
описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 18, т. 1, б. „б“ от ЗСч, а
именно, че нарушението е извършено на 22.07.2019г. Актът бил съставен в
присъствието на П., предявен и подписан от нея с възражения, сочейки, че в
3-дневен срок ще представи писмени възражения. Впоследствие, тя се възползвала
от законното си право и депозирала допълнителни писмени възражения в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които посочила, че актът за установяване на
административно нарушение е незаконосъобразен и неправилен, като изложила подробни
доводи за това, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на
съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд и след като съобразил приобщените писмени и
гласни доказателства, в това число и заключението на назначената съдебна
експертиза, съдебният състав приел, че привлеченото към отговорност лице
покрива изискването на чл. 18, т. 1, б. „б“ от ЗСч – извод, който съдът
обосновал с наличните писмени доказателства, установяващи придобития изискуем
законов стаж на Ж.П.. Поради това съставът на Районен съд – Шумен счел, че в
случая не е доказано виновно нарушение на правилото на чл. 18, т. 1, б. „б“ от
ЗСч, поради което съдът отменил процесния правораздавателен акт.
При извършената служебна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд. Постановеният съдебен акт е съобразен с
приобщените доказателства и съответства напълно и на материалния закон.
Касационната инстанция
споделя напълно и решаващото становище на районния съд относно недоказаност на
вмененото на процесното нарушение. За да достигне до този извод, предходният
съдебен състав е събрал необходимия за установяване на обективната истина
доказателствен материал, който е анализирал подробно, отчитайки и специфичните
законови изисквания. Настоящата инстанция се солидаризира напълно с правните
доводи на въззивния съд, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК същите не
следва да бъдат преповтаряни. Противно на застъпеното разбиране в касационната
жалба, съвкупният анализ на наличните доказателства навежда на единствено
възможния правен извод, че санкционираното лице е придобило необходимия стаж,
визиран в чл. 18, т. 1, б. „б“ от ЗСч, като това се установява не само от
прочита на писмените доказателства за продължителността и вида на полагания от Ж.П.
труд във времето, предхождащо проверката на органите на АДФИ, но и от
заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, в която
експертът надлежно е аргументирал кои функции и през кой период, осъществявани
от П., следва да се възприемат за придобит стаж в сферата на счетоводството.
Действително, експертното заключение по силата на чл. 154 от НПК не е задължително
за съда, но в случая то съответства на цялостния събран доказателствен материал
и не се констатират основания то да не бъде кредитирано. Нещо повече – спрямо
заключението на вещото лице процесуалният представител на АНО не е възразил и е
счел, че същото следва да се приеме. Не е направено и искане за допълнителна
или повторна експертиза, поради което твърденията, изложени в касационната
жалба, чрез които се цели оборването на становището на експерта не следва да
бъдат възприемани за основателни. Следва да се отбележи също и обстоятелството,
че по делото е приложен и Протокол за извършена проверка от НАП, съставен от
главен инспектор по приходите О.Р.– целите на проверката са били контрол върху
правилното приложение на Закона за счетоводството, каквато дейност е възложена
на НАП и на АДФИ /по аргумент от чл. 78, ал. 1 от ЗСч/. Видно от заключението
на длъжностното лице, не са открити нарушения на чл. 18 от ЗСч, като
контролните органи са приели, че лицето, подписало ГФО за 2017г., Ж.П.,
разполага с трудов стаж като икономист-финансист над 13 години. Тази
констатация не е засегната в изложението на касатора, където се прави опит за
голословно и недоказано оборване на наличния доказателствен материал,
установяващ законосъобразното поведение на привлеченото към отговорност лице в
контекста на правилото на чл. 18 от ЗСч, съответно недоказаност на процесното
НП и незаконосъобразност на наложеното на П. наказание на основание чл. 71, ал.
1, изр. първо от Закона за счетоводството. При това положение закономерно районният съд е формирал
решаващия си извод за порочността на НП, резонно следствие на което е неговата
отмяна.
С оглед изхода на спора
и предвид основателността на отправената претенция от страна на ответника за
присъждане на разноски, касаторът Агенция за държавна финансова инспекция, гр.
София следва да бъде осъден да заплати на Ж.С.Г. – П. разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 360 лв. с ДДС.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260135/26.03.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 177/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Агенция за държавна финансова
инспекция, гр. София да заплати на Ж.С.Г. – П. разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 360 /триста и шестдесет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 12.07.2021 г.