РЕШЕНИЕ
№ 1370
гр. Велико Търново, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20254110101666 по описа за 2025 година
Отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК
Ищецът Й. Р. М. заявява, че от телефонно обаждане разбрал, че е
длъжник по договор за потребителски кредит № ***/*** г. за сумата от 1600
лева главница, ведно с възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки,
такси и др. Твърди, че никога не е искал и не е отправял волеизявление за
отпускане на кредит от ответното дружество и че не е подписвал такъв, не е
получавал никакви суми по цитирания договор за кредит, или каквато и да е
сума от ответното дружество. Заявява, че негов колега му признал, че е
ползвал личните му данни за изтегляне на кредита, като към момента е
образувано ДП № ***/*** г на 09 РУ СДВР. Моли съда да приеме за
установено, че той не дължи сумата от 4176 лева по договор за потребителски
кредит № ***/*** г., тъй като не е сключвал този договор. В съдебно
заседание се явява лично и с пълномощника си адв. Б. от САК. Поддържа
исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът „Кредирект“ ЕООД, чрез пълномощник адв. М. от САК е
депозирал отговор на исковата молба. Моли съда да спре производството
поради образувано ДП. Евентуално моли съда да отхвърли иска. В съдебно
1
заседание не изпраща представител. С писмено становище на пълномощника
си поддържа депозирания отговор. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
представените по делото доказателства приема за установено следното от
фактическа страна:
Прието като доказателство е подадено от ищеца уведомление до
ответното дружество, с което заявява, че е станал жертва на измама от страна
на лице, имащо достъп до неговите лични данни. Приобщени са като
доказателства заверени преписи от материалите по ДП ***/*** г. на 09 РУ
СДВР , пр. преписка № ***/*** г. на СГП, образувано по заявление на Й. Р.
М.. Приложена е справка за банкови и платежни сметки на физическо лице
издадена от БНБ на *** г., видно от която ищецът има разкрити две сметки в
„***“ АД, едната от които закрита през м.юни 2021 г., а другата активна.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Иска е процесуално допустим. Ищецът има правен интерес от
предявяване на иск, с който да се отрече правото на ответното дружество на
вземане в размер на 4176 лева, представляващо главница, лихви-
възнаградителна и законна, неустойки, такси и разноски по договор за
потребителски кредит № ***/*** г., доколкото твърди, че не е сключвал този
договор, но в Централния кредитен регистър фигурира като кредитополучател
по два «бързи» кредита, изтеглени от «Кредирект» и от «Макроадванс».
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест при предявения
отрицателен установителен иск ответникът следваше пълно и главно да
установи наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, възникнало по силата на договор за потребителски кредит, сключен
между тях и изправността си по този договор. Ответникът не успя да проведе
подобно доказване, а от своя страна ищецът, чрез представените
доказателства установи изложените твърдения за липса на негово съгласие
досежно сключването на процесния договор. От приобщените като
доказателства материали по ДП е видно, че след подадено заявление от ищеца
до началника на 09 РУ –СДВР и извършена предварителна проверка е
образувано ДП № ***/*** г. на 09 РУ СДВР, пр.пр. № ***/*** г., за извършено
2
престъпление от общ характер. Установява се, че на *** г. , за да бъде получен
кредит са представени в подадено по електронен път заявление до
«Кредирект» ЕООД за отпускане на кредит неверни данни относно
самоличността на заявителя. От протокола за разпит на лицето З. В. В. е
видно, че той е използвал телефона на ищеца, с когото са били в приятелски и
колегиални отношения, без негово знание и от негово име направил заявка за
кредит до «Кредирект» за сумата от 1600 лева, като в заявлението посочил
собствената си банкова сметка. Потвърдил искането си в телефонен разговор
със служител на фирмата, проведен от телефона на ищеца, като се представил
за него. Наредената сума от 1600 лева по предоставената негова банкова
сметка в «***» прехвърлил в друга негова сметка. През м. май 2024 г. по
същия начин използвал личната карта на ищеца и вече от своя телефон
кандидатствал от името на Й. за друг кредит от «Макроадванс». С горното се
потвърждават твърденията на ищеца, че не е давал съгласие за сключване на
този договор за потребителски кредит и че неговите лични данни са
използвани от друго лице, без негово знание и съгласие. Сумата по кредита от
1600 лева е постъпила не по сметка на ищеца, а по сметка на лицето З. В.,
което се установява, както от неговите показания, дадени на ДП, така и от
писмо изх.№ *** г. от директор «Корпоративна сигурност» при ответното
дружество, според което заемната сума е преведена по сметка
№******************** на *** г. и приложеното платежно нареждане.
Видно от приетата справка от БНБ, ищецът не притежава банкова сметка с
този номер. Горното е достатъчно за съда да приеме за установено, че иска е
основателен и доказан. Между страните не е сключен договор за
потребителски кредит с № ***/*** г. , ищецът не е получавал заемна сума от
ответника в размер на 1600 лева, поради което ищецът не дължи на ответника
сумата от 4176 лева, представляваща главница по този договор, ведно с
начислени лихви- договорна и законна, такси и разноски.
При този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил ДТ от 167,04 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, които ответникът следва
да му заплати. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед предоставената правна
защита на ищеца, обема на извършената работа, осъщественото процесуално
представителство, цената на иска и не надвишава значително минималния
3
размер предвиден в чл. 7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК , че Й. Р. М. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.*** № *,вх. *, ет.*,ап.**
НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115,Е,ет.5 сумата от 4176
/четири хиляди сто седемдесет и шест/ лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно с начислени лихви-
договорна и законна, такси и разноски, тъй като не е страна по този договор.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115,Е,ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на
Й. Р. М. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.*** №*,вх.*, ет.*,ап.** сумата от
1167,04 /хиляда сто шестдесет и седем лева и 4 ст./ направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4