Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
Гр. Перник, 04.10.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на
прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 103 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „****“ ЕООД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ****, ****представлявано
от управителя С. В.И. срещу Решение № 172 от 03.05.2023 година, постановено по
АНД № 118 по описа за 2023 година на Районен съд Перник.
С обжалваното решение е изменено наказателно
постановление /НП/ № 159 от 18.10.2022 година, издадено от директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ София, с което на „****“
ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. ****,
индустриална зона, ****, представлявано от управителя Д.Б.А. на основание чл. 166,
т. 2, във връзка с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/
е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за
извършено административно нарушение по чл. 82, ал. 5, във връзка с чл. 166, т. 2
от Закона за опазване на околната среда и водите, като е намали размерът на
така наложената санкция за сумата от 3 000 /три хиляди/ лева.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно
и незаконосъобразно и че същото е постановено в нарушение на материалния закон
и съдопроизводствените правила. Излагат се доводи в посока на това, че
наказателното постановление е издадено въз основа на необоснован и незаконосъобразен
АУАН, тъй като при съставянето му не е съобразено изискването на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН. Твърди, че в наказателното постановление не е посочена датата на
извършване на нарушението, а та също и че не е спазена разпоредбата на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН, във връзка с индивидуализиране на наказанието. Според касатора
липсват задължителни реквизити от предвидените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не
са обсъдени всички доказателства, които имат значение за установяване на
спорните обстоятелства. С оглед на тези доводи иска от съда да отмени оспорения
съдебен акт, респективно да отмени и издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока
по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е подал отговор.
В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година,
касаторът редовно призован, не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година ответникът
по касационната жалба – директор на Регионална инспекция по околната среда и
водите /РИСОВ/ София редовно призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага да се остави в сила решението на районния съд,
като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по
делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.
218 от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решенето на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма
по допустима жалба. Същото обаче е неправилно поради следните аргументи:
В хода на настоящото производство се установява, че с
Решение №
ПЕ-22-ПР/2014 година на директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите Перник е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната
среда за инвестиционно предложение за „Изграждане на инсталация за сушене на
твърди горива“ в част от имот с идентификатор: ***** по плана на гр. Перник,
община Перник, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие
върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на
опазване на защитени зона. С това решение е възложено на „****“ ЕООД да изпълни инвестиционното предложение при
спазване на определени условия, като едно от тях е да се осигури съответствие с
изискванията на чл. 70 от Наредба № 1 за норми за допустими емисии на вреди
вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници
на емисии /обн. ДВ, бр.64/2005/ за ограничаване на емисиите на прахообразни
вещества на следните дейности, но поотделно: при товарене, при разтоварване,
при складиране, при преработка на твърди прахообразни материали /лист 31 от АНД
№ 118/2023/.
На 23.03.2022 година след подаден сигнал с вх. № С-122/
23.03.2022 година в РИОСВ София е извършена извънредна проверка на Инсталация
за сушене на твърди горива, находяща се в гр. Перник, кв. ****, площадка на ****,
стопанисвана от „****“ ЕООД. При проверката е установено, че след настъпила
авария с елеватора, от инсталацията за сушене на въглища, изсушеният материал
/въглища/ не постъпва в силоза за изсушен материал, а посредством аварийна
лента се изсипва на открито, в обособена бетонова клетка, при което се
образуват неорганизирани емисии. Неорганизираните емисии от процеса по
изсипване на изсушения материал се разпръскват в района на площадката, а
натрупаната прах около площадката на аварийната лента не е почистена, района не
се оросява и прахът се повдига вторично и образува неорганизирани емисии,
замърсяващи атмосферния въздух в района. Резултатите от тези проверки са
обективирани в Констативен протокол № ККФОС-МС-5 от 23.03.2022
година /лист 20 от АНД № 118/2023/.
Въз основа на констатациите, отразени в констативния
протокол е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 74/2022 година, в който
младши експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“,
дирекция „Контролна и превантивна дейност" при Регионална инспекция по
околната среда и водите София е установил, че „****“ ЕООД, не е спазило условие
№ 1, определено с Решение № ПЕ-22-ПР/2014, издадено от директора на РИОСВ
Перник, а именно: „1. Да се осигури съответствието с изискванията на чл. 70 от
Наредба №1 за норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в
атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии/ обн. ДВ
бл.64/2005/ за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества за следните
дейности, но по отделно: при товарене, при разтоварване, при складиране, при
преработка на твърди прахообразни материали“. С АУАН е установено нарушени на
разпоредбата на чл. 82, ал. 5, във връзка с чл. 166, т. 2 от Закона за опазване
на околната среда. АУАН е връчен на нарушителя на 19.04.2022 година /лист 17 от
АНД № 118/2023/.
В законоустановения за това срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
е депозирано възражение с вх. № 81 от 21.04.2022 година /лист 13 от АНД
№118/2023/.
Въз основа на съставения АУАН, директорът на РИОСВ София
е издал Наказателно постановление /НП/ № 159 от 18.10.2022 година, с което на
основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка
с чл. 166, т. 2, във връзка с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната
среда е наложил на „****“ ЕООД, имуществена санкция в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева за извършено административно нарушение на чл. 82, ал. 5, във връзка
с чл. 166, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и водите. Наказателното
постановление е връчено на касатора на 25.10.2022 година /лист 12 от АНД №
118/2023/.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд
Перник, който с Решение № 172 от 03.05.2023 година, постановено по АНД № 118 по
описа за 2023 година го е изменил, като е намалил размера на наложената
имуществена санкция на 3000 /три хиляди/ лева.
За да постанови атакуваният съдебен акт
първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и след техния анализ съвкупен и поотделно е приел от
фактическа страна, отразената в АУНА и НП фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
след извършена цялостна проверка за законосъобразност на производството по
налагане на имуществена санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, в
решението е прието, че при съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, тъй като са изложени всички обстоятелства необходими за установяване
на вмененото административно нарушение. Приел е също така, че по категоричен
начин е доказано извършеното от страна на касатора административно нарушение и
правилно същият е бил подведен под административна отговорност за извършване на
административно нарушение по чл. 82, ал. 5, във връзка с чл. 166, т. 2 от ЗООС. Съдът
обаче е счел, че размерът на наложеното административно наказание от страна на
административнонаказващия орган не съответства на степента на обществена
опасност на нарушението и предвид значимостта на обществените отношения, които
то засяга наказанието е прекомерно завишено, като е определил размер на „имуществената
санкция“ от 3 000 /три хиляди/ лева, в какъвто смисъл е и изменил
наказателното постановление с постановения съдебен акт.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушение и наказания касационният съд
обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, като за
валидността, допустимостта и правилното прилагане на материалния закон следи
служебно, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК.
Видно от мотивите на наказателното постановление,
касаторът е бил наказан за това, че в следствие на възникнала авария на
елеватора, свързан със силоза, в който обикновено касаторът е съхранявал
изсушените въглища, същият не ги е разтоварвал в силоза, а ги е изсипвал на
открито без да е предприел действия в тази посока, които да доведат до
ограничаване на изпускането на емисии от прахови частици в атмосферния въздух.
Приел е също, че на конкретната дата е настъпила авария на елеватора, която е
довело до невъзможност материала да се изсипва в силозата и касаторът е бил
подведен под административнонаказателна отговорност именно заради това, че не е
предприел съответни действия за ограничаване на емисиите от вредни вещества в
атмосферния въздух, а са констатирани предприети ремонтни дейности в следствие
на възникналата авария. При тази обстановка е квалифицирал извършеното от
нарушителя като такова по чл. 82, ал. 5 от ЗООС, във връзка с чл. 166, т. 2 от
ЗООС.
Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от ЗООС посочва, че
оценката на инвестиционни предложения завършва с решение на компетентния орган
по чл. 93, ал. 2 или ал. 3 или чл. 94, което може да съдържа условия, мерки и
ограничения, задължителни за възложителя. Влязлото в сила решение е
задължително условие за ободряването/разрешаването на инвестиционното
предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването
се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия,
мерки и ограничения, като решението приложение, неразделна част от
административния акт по одобряване/ разрешаване, необходими за осъществяването
на инвестиционното предложение.
Нормата на чл. 166, т. 2 от ЗООС е по своят характер
санкционна разпоредба, доколкото предвижда, че лице, което не спазва условия,
мерки и ограничения в разрешителни, решения или становища, издадени от
компетентните органи по околната среда се наказва с наказания предвидени в чл. 165
от ЗООС, в конкретния случай с това по ал. 2 на чл. 165 от ЗООС а
именно с определяне на имуществена санкция в размер от 2 000 до
20 000 лева.
В настоящият казус, административнонаказващият орган е
приел, че с действието си всъщност лицето, настоящ касатор не се е съобразило с
условие 1 от Решение № ПЕ-22-ПР/2014 година, издадено от директор на РИОСВ Перник,
което на своя ред препраща към разпоредбата на чл. 70 от Наредба №1 за норми за
допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности
с неподвижни източници на емисии. Тази разпоредба в няколко отделни алинеи
съдържа отделни изисквания, свързани с товаренето и разтоварването,
съхранението и обработката на твърдите прахообразни материали.
При описаната от страна на административнонаказващият
орган фактическа обстановка обаче може да се установи, че всъщност действията
по разтоварване не в силозата, където обикновено са се съхранявали изсушените
въглищни материали, а на открито са в следствие на възникнала авария на
елеватора. В тази връзка настоящата съдебна инстанция счита, че касаторът
изцяло е съобразил действията си с условие 1 от цитираното решение, във връзка
с чл. 70 от посочената наредба, доколкото на първо място е била изградена
силоза, което всъщност е в съответствие с чл. 70, ал. 80, т. 1 от Наредбата,
като именно това е било обичайното място за съхранение, а не на открито. На
следващо място са съобразени и условията на чл. 70, ал. 4 от Наредбата, тъй
като касаторът е създал график на оросяване, в сила от 01.02.2022 година, видно
от представеното писмено доказателство пред първоинстанционния съд /лист 16
гръб от АНД № 118/2023 година/, нещо повече ден преди осъществената от страна
на експертите проверка е възложено измиване на улицата, за което дружеството е
представило фактура от 22.03.2022 година /лист 16 от АНД № 118/2023/. Тези две
доказателства не са били оспорени от страна на административнонаказващият орган
и от тази страна настоящият съдебен състав ги приема за абсолютно годно
доказателство със съответната за това доказателствена сила.
Безспорно установено е обаче от друга страна и, че е
допуснато неорганизирано отделяне на частици в атмосферния въздух. Това обаче е
в следствие на възникнала авария в елеватора. От тази гледна точка настоящата
касационна инстанция счита, че така описаното от фактическа страна не
съответства на правната квалификация, дадена от страна на наказващият орган и
потвърдена от районния съд, което от своя страна води до несъответствие с
изискването на чл. 42, ал. 5 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
а именно допуснато е съществено процесуално нарушение, което е довело до
ограничаване правото на защита на лицето, изразяващо се в невъзможност да
разбере, с какво точно действие е нарушило посочената от страна на
административния орган разпоредба.
За пълнота съдът ще посочи, че така описаното деяния
всъщност попада под хипотезата на чл. 23, ал. 1 от ЗООС, а именно когато при
аварийни или други замърсявания са нарушени установените с нормативен или
индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващите вещества в
околната среда, лицата, които са извършили нарушение, както и лицата, отговорни
за спазване на нормите са длъжни незабавно да уведомят съответните областни
управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и
органите на МВР, а при промяна на радиационната обстановка и Агенцията за
ядрено регулира.
С оглед на изложеното първоинстанционният съд е следвало
да установи допуснатото съществено процесуално нарушение при квалификация на
извършеното деяние и да отмени незаконосъобразното наказателно постановление. Независимо
от тези процесуални нарушения, настоящата инстанция намира, че не са налице
основания за връщане на делото за ново разглеждане. От друга страна обаче
установената в касационното производство неправилна правна квалификация не може
да бъде изменяна от касационната инстанция и е основания за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно с оглед на постановеното в
т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 година на ВАС по т.д. №1/2020
година на ОСС I и II колегия, а и
според изричната уредба в ЗАНН – чл. 63, ал. 7, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 4
от ЗАНН, която предвижда, че само първата съдебна инстанция разполага с
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние.
Относно разноските:
Страните не претендират присъждане на съдебни разноски,
поради което съда не следва да се произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е
Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
172 от 03.05.2023 година, постановено по АНД № 118 по описа за 2023 година на
Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление /НП/ № 159 от 18.10.2022 година, издадено от директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ София, с което на „****“
ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. ****,
индустриална зона, ****, представлявано от управителя Д.Б.А. на основание чл. 166,
т. 2, във връзка с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване
на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 82, ал. 5, във връзка
с чл. 166, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и водите, като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/