№ 11122
гр. С, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110124266 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с предявени от С. Г. С. против „ф-ма” ЕАД обективно съединени
отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на
топлофикационното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла
в сила заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№60856/2016г. по описа на СРС, 82с-в, а именно
1209,20лв. главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от
01.09.2013г. до 30.04.2016г. и 148,53лв. лихва за забава за периода от 31.10.2013г. до
12.10.2016г. В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 25.11.2016г., издадена по ч.гр.д.№ 60856/2016г. по описа на
СРС, 82с-в е влязла в сила като изпълнителен лист е издаден на 16.03.2017г. Сочи се, че въз
основа на издадения изп.лист е образувано изп.дело №20228380401296 по описа на ЧСИ М
Б, рег.№838 на КЧСИ. Считат, че за времето от влизане в сила на заповедта до образуване на
изп.дело е изминал достатъчен период, който е довел до погасяване на възможността за
принудително събиране на вземането по давност. Смята, че по отношение на вземанията е
изтекъл срока на погасителната давност и сумите не се дължат. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът “ф-ма” ЕАД е депозирал отговор, с който
оспорва предявения иск като излага подробни съображения за липса на изтичане на
погасителна давност. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложено към делото копие на Изпълнителен лист от 16.03.2017г., издаден въз
основа на влязла в сила заповед от 25.11.2016г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 60856/2016г. по
1
описа на СРС, 82с-в, С. Г. С. и Н. Г.а З са осъдени да заплатят разделно по ½ от вземането на
“ф-ма” ЕАД сумата от 2418,40лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 01.09.2013г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за периода от 27.10.2016г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 297,07 лв. за периода от 31.10.2013г.
до 12.10.2016г. и 379,35лв. разноски по делото.
Изискано и прието по делото е заверено копие от изп.д. №20228380401296 по описа
на ЧСИ М Б, рег.№838 на КЧСИ, от което се установява, че същото е образувано на
10.03.2022г. по молба на взискателя от 16.02.2022г., въз основа на издадения на “ф-ма” ЕАД
изпълнителен лист, като на осн. чл.18, ал.1 от ЗЧСИ взискателя е предоставил определянето
на начина на изпълнение на ЧСИ, като е посочил и определени изп. способи, които моли да
бъдат предприети. Извършвани са справки за налично имущество на длъжниците. На
10.03.2022г. са изпратени запорни съобщения до банки в страната. С писмо изх.№17-10-
034114 от 11.03.2022г. „ф-ма„ АД е уведомила ЧСИ за наложен запор по наличната в
банката сметка на С. Г. С., по която има и предходно наложени запори.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Ищецът не оспорва съществуването на задължение към момента на издаване на
изпълнителен лист, а оспорва изпълнението на това вземане срещу него, като твърди, че
възможността за принудително събиране на сумите е погасена по давност.
Отричаните суми са установени за дължими в полза на „ф-ма“ ЕАД с влязла в сила
заповед за изпълнение. По ч.гр.д.№ 60856/2016г. по описа на СРС, 82с-в е издаден
изпълнителен лист, съгласно който заповед по чл.410 ГПК от 25.11.2016г. е влязла в сила и
подлежи на изпълнение. Поради тази неоспорена от страните констатация в изп. лист,
следва да се приеме, че заповед по чл.410 ГПК от 25.11.2016г. е съобщена на длъжника и от
същия в срока по чл.414 ГПК не е подадено възражение или е приключило производство по
реда на чл.47, ал.5 ГПК и длъжникът не се е явил да получи книжата, като не е подал и
възражение. Поради това с изтичане на предоставения срок за възражения срещу
дължимостта на сумите, заповедта се е превърнала в годен изпълнителен титул, въз основа
на който може да са допусне принудително удовлетворяване на предявеното притезание.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., ГК). Затова длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години (а не три
години, както счита ищеца).
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. По делото не се установява кога е влязла в сила заповед по чл.410 ГПК
2
от 25.11.2016г., поради което следва да се приеме, че това е станало най-късно на датата на
издаване на изп.лист – 16.03.2017г. Следователно от 16.03.2017г. започва да тече,
установения със закон, срок на 5 годишната погасителна давност.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД, давността се прекъсва а) с признаване на вземането от
длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съгласно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК е обявено
за изгубило сила Постановление 3/1980г. на Пленума на Върховния съд и следователно по
време на изпълнителен процес тече давност за вземанията. Прието е и, че съгласно чл. 116,
б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото съС.ие на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от реда на изп. действия по изп.д. №20228380401296 по описа на ЧСИ М Б,
рег.№838 на КЧСИ, давността по отношения на вземанията, започнала да тече от датата на
влизане в сила на заповед по чл.410 ГПК от 25.11.2016г. - 16.03.2017г., не е прекъсната с
образуването на изп. дело, а с първото същинско изп. действие, което е налагането на запор
на банкови сметки на С. Г. С. в „ф-ма“ АД на 10.03.2022г. Съгласно константната практика
обстоятелството, че по дадена банкова сметка няма авоар или достатъчна наличност, не
променя характера на изп.действие на същинско такова.
Следователно течащата 5 годишна погасителна давност от 16.03.2017г. е прекъсната
на 10.03.2022г., т.е. малко преди да изтече.
Отделно от това, съгласно чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
3
преодоляване на последиците, обнародван в Държавен вестник брой 28 от 24.03.2020г., в
първоначалната му редакцията, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Поради изложеното на основание на
посочената разпоредба и на разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ (обн. ДВ, бр.
44/13.05.2020 г.) започналия да тече на 16.03.2017г. давностен срок е спрял да тече за
периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. и е продължил да тече след този период в останалата
си част, т.е 5 годишния давностен срок е продължен с 2 месеца и една седмица и вместо на
16.03.2022г., ако не е бил прекъснат е щял да изтече на 24.05.2022г., т.е. след подаване на
исковата молба.
Поради прекъсване на погасителната давност на 10.03.2022г., то и започналата да
тече нова такава не е изтекла към датата на приключване на съдебното дирене и исковете се
явяват неоснователни.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ответника, като следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК,
предявени от С. Г. С., с ЕГН ********** и адрес гр.С, бул.“Ш п“, бл.240, вх.А, ап.15 срещу
“ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № 23Б, за
признаване за установено, че С. Г. С. не дължат на ответника сумите по изпълнителен лист,
издаден въз основа на влязла в сила заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№60856/2016г. по
описа на СРС, 82с-в, в размер на 1209,20лв. главница, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2016г. и 148,53лв. лихва за
забава за периода от 31.10.2013г. до 12.10.2016г., за събирането на които е образувано изп.д.
№20228380401296 по описа на ЧСИ М Б, рег.№838 на КЧСИ, поради погасяване на
възможността за принудително изпълнение на сумите по давност.
ОСЪЖДА С. Г. С., с ЕГН ********** и адрес гр.С, бул.“Ш п“, бл.240, вх.А, ап.15 да
заплати на “ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. “Я” №
23Б, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, сумата от 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4