Р Е Ш Е Н И Е
№260010
Димитровград, 03.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд –Димитровград,
на четвърти август две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: С.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№490 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.224 от КТ.
Ищецът Д.Д.А.
твърди, че работел в ответното дружество „Еко Традекс Груп“АД на длъжност
„пазач“ от 18.12.2014г. до 21.04.2020г., когато със заповед №1845/21.04.2020г.
трудовото му правоотношение било прекратено. Поддържа, че работел на обект в
двора на „Нео Титан“ООД в Димитровград. За 2018г., 2019г. и 2020г. не ползвал
полагаемия му се платен годишен отпуск. Счита, че за посочения период имал
право да ползва платен годишен отпуск за около 47 дни, от които за 2018г.- 20
дни, за 2019г.- 20 дни и за 2020г.-7 дни. С прекратяване на трудовия договор
работодателя му дължал обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 47
дни, което ищеца определял на около 1300 лева. Това обезщетение ответника отказвал
да му заплати. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1300 лева,
представляваща дължимо и неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда- 28.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на направените
деловодни разноски.
В проведеното на
04.08.2020г. съдебно заседание, на основание чл.214 от ГПК ищецът прави искане
за изменение на предявения иск в частта досежно размера на исковата претенция,
като намаля същия от 1300 лева на 1271 лева. С определение от същата дата,
съдът допусна така направеното изменение на иска.
Ответникът „Еко Традекс Груп“АД депозира отговор на
исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим и частично
основателен. Счита, че иска е основателен до размера от 1270,78 лева. Поддържа,
че полагащия се на ищеца отпуск за 2020г. е в размер на 6 дни. Заявява, че
преди завеждане на делото ищецът не е претендирал от ответника заплащането на
въпросното обезщетение. Поради това дружеството и неговото извънпроцесуално
поведение не били причина за завеждане на делото, като деловодните разноски
следвало да се възложат на ищеца. Претендира присъждане на направените от него
деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетия като доказателство по делото препис от Допълнително споразумение
№1397/02.01.2020г. към Трудов договор №420/18.12.2014г., Д.Д.А. е работил в
ответното дружество „“Еко Традекс Груп“АД на длъжност „пазач“, като трудовото
му възнаграждение е било в размер на 610 лева. Определен му е бил платен
годишен отпуск в размер на 20 дни.
Съгласно
представената с исковата молба Заповед за прекратяване на трудов договор
№1845/21.04.2020г., трудовия договор на ищеца е бил прекратен от работодателя
на основание чл.325 т.1 от КТ, считано от 21.04.2020г. В заповедта е посочено,
че на работника следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл.224 ал.1 от КТ.
От
представеното от страна на ответника Платежно нареждане от 03.08.2020г. се
установява, че на въпросната дата, в полза на ищеца ответното дружество е
превело сумата от 1271 лева, представляващо обезщетение по чл.224 от КТ.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено
по делото е, че ищецът е работил в ответното дружество до 21.04.2020г., когато
трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ- по
взаимно съгласие. Няма спор, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор
работодателя изрично е посочил, че на работника следва да бъде изплатено
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, като не
е посочен какъв е неговия размер и за колко дни се дължи то. Между страните
няма спор и относно обстоятелството, че след депозиране на исковата молба в
съда, на 03.08.2020г., ответното дружество е превело по сметка на ищеца сумата
от 1271 лева, представляваща обезщетение по чл.224 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
В исковата молба,
ищецът поддържа ,че за 2018г., 2019г. и 2020г., до прекратяване на трудовото му
правоотношение, не е използвал полагаемия му се платен годишен отпуск. Твърди
,че за първата година имал право на 20 дни отпуск, за втората- 20 дни и за
третата- 7 дни. За тези общо 47 неизползвани дни платен годишен отпуск счита,
че му се дължи обезщетение в размер на 1271 лева.
От своя страна,
ответното дружество не оспорва исковата претенция на ищеца, като след
депозиране на исковата молба в съда, на 03.08.2020г., превежда по сметка на Д.Д.А.
дължимото му се обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 1271 от КТ.
Предвид така
извършеното плащане, което е било осъществено от ответника преди първо по
делото съдебно заседание, съдът счита, че исковата претенция на ищеца към
настоящия момент е изцяло удовлетворена, като претендираното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск му е изплатено. В този смисъл, искът следва да
бъде отхвърлен с аргумент чл.235, ал.3 ГПК, тъй като въпреки плащането ищецът
не е направил оттегляне на иска, а е поддържал искането си за произнасяне по
него от съда с решение.
По
отношение на направеното искане от страна на ищеца за присъждане на деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева, съдът намира същото за частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, ако ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай,
ответникът не е направил
изрично признаване
иска, като действително е
платил на ищеца изцяло претендираната от сума, но това е
направил непосредствено преди първо по делото съдебно заседание.
Действително в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение работодателя е посочил, че на работника следва да се изплати
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, но без да е посочен неговия
конкретен размер. Самата заповед е издадена на 21.04.2020г., а исковата молба е
депозирана в съда на 28.05.2020г. т.е. след повече от един месец, през който
ответника е бил длъжен и е можел да плати въпросното обезщетение, но не го е
сторил. Предвид това, работодателят е станал причина за
завеждане на настоящото дело, тъй като въпреки, че
не е оспорвал задължението си да плати на ищеца обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск е изпълнил същото едва след депозиране на исковата молба
в съда и то непосредствено преди проведеното по делото съдебно заседание. Поради
това, съдът счита, че с поведението си ответника е дал повод за завеждане на
делото и въпреки извършеното от него в последствие плащане на
исковата сума, следва да
бъде осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца. Относно размера на длъжимото адвокатско възнаграждение,
съдът намира, че към 18.05.2020г., когато ищеца и пълномощника му са подписали
Договор за правна защита и съдействие е действала разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2
от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й в сила от 15.05.2020г., съгласно която за
защита по дела с интерес от 1000 до 5000 лева минималното адвокатско
възнаграждение е 200 лева + 6% за горницата над 1000 лева. В този смисъл
минималния размер на дължимото от ищеца адвокатско възнаграждение е не 320
лева, а 216,26 лева. От друга страна, по делото беше проведено само едно
съдебно заседание, като не бяха разпитвани свидетели и изслушвани експерти
заключения, а самия спор не беше с висока правна и фактическа сложност. Поради
това и размера на дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде
минимално предвидения в горепосочената наредба в редакцията, действаща към
момента на подписване на договора за правна защита и съдействие. Предвид
изложеното и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 216,26 лева.
Въпреки
отхвърлянето на предявения иск, поради извършено плащане след депозиране на
исковата молба в съда, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на РС-Димитровград и държавна такса за производството в
размер на 50,84 лева.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Д.А., с ЕГН **********,*** 11-Б-21, против „ЕКО ТРАДЕКС
ГРУП“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***********************,
представлявано от В.Х.М., иск с правно основание чл.224 от КТ, за сумата от 1271
лева /хиляда двеста седемдесет и един лева/, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2018г., 2019г. и 2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.05.2020г., като погасени изцяло от ответника чрез
плащане, извършено в хода на производството по делото.
ОСЪЖДА „ЕКО ТРАДЕКС ГРУП“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ***********************, представлявано от В.Х.М., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата, по сметка на РС-Димитровград, държавна такса за предявения
иск в размер на 50,84 лева /петдесет лева и осемдесет и четири стотинки/, а в
полза на Д.Д.А., с ЕГН **********,*** 11-Б-21 и направените деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 216,26 лева /двеста и шестнадесет лева
и двадесет и шест стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: