Р Е Ш Е Н И
Е № 105
гр. Търговище, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 209 по описа на АС – Търговище
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба „Сити контрол и
Каруош“ ЕООД гр. Търговище, представлявано от процесуален представител адв. В.
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 215 – ФК от
17.08.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна
административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС: запечатване на обект – вендинг
автомат на автомивка на самообслужване, клетка № 2, находящ се в гр. Търговище,
ул. „…“ № .., стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа до него за
срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС и
чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна поради несъобразяване с материалния закон и целта на закона.
По подробно изложени в жалбата съображения иска съдът да отмени заповедта, с
която мярката е наложена. Претендират се разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – началник
отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли съдът
да я отхвърли. Претендира разноски по делото.
Административен
съд – Търговище, втори състав след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № ЗЦУ – ОПР –
16/17.05.2018г. изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на
отдели „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки – запечатване на
обект по чл. 186 от ЗДДС.
Със заповед № ЗЦ9 /928 от
05.07.2018г. Главният секретар на НАП е определил лицата, които заместват
титуляра на длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при негово отсъствие. Заповедта предвижда, че
при отсъствие на титуляра Б. Г., същата се замества от К. А..
Видно от болничен лист на Бойка
Генова, приет по делото, същата е била в отпуск по болест за времето от 12.08.2020г.
до 25.08.2020г.
На 29.07.2020г. в 16.00 ч. при
проверка извършена от органите по приходите при отдел ЦУ на НАП – София в
търговски обект, състоящ се от пункт за годишни технически прегледи, кафене и
автомивка на самообслужване с шест клетки с вендинг автомати на самообслужване
за миене на автомобили и един вендинг автомат прахосмукачка на самообслужване с
две работни места, находящ се в гр. Търговище, ул. „..“ № .., стопанисван от
дружеството жалбоподател, е установено в частност, че търговецът продава услуги
чрез автомат за самообслужване за миене на автомобили в клетка 2 на автомивката,
без към него да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в ТД на
НАП фискално устройство за отчитане на регистрираните продажби. Установеният
при проверката оборот, натрупан от монетника, свързан с автомата за
самообслужване в клетка № 2 е 364лв. Установено е още, че в обекта са налични
само две фискални устройства, като автоматите за самообслужване нямат вградени
фискални устройства. Останалите наличности от монетниците към автоматите са
установени в общ размер на 973лв.; разчетената касова наличност от фискално
устройство – 550лв., фактическа наличност в каса – 610лв. Резултатите от
проверката са документирани в протокол – официален свидетелстващ документ,
ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила. Липсата на фискално
устройство, което да отчита продажбите на услугите в клетка № 2 към момента на
извършване на проверката, не е спорно обстоятелство по делото.
В хода на административното
производство е установено, че жалбоподателят е отчитал продажби от обекта пред
НАП (целият обект, а не само от автомата в клетка № 2 и не само от автоматите,
работещи на самообслужване с апарат с монети) за месеци, количества и в размер
на данъчната основа, както следва: юни 2020 – 72 записа и данъчна основа общо
16 725.82лв., май 2020 – 77 записа, данъчна основа общо 19 826лв. април 2020 –
70 записа, данъчна основа 18 070лв. март – 79 записа, данъчна основа 22 454.82лв.,
февруари – 47 записа, данъчна основа 11 463.56лв. Събраните в административното
протоколи за отчитане на събраните суми от отделните автомати, съставени от
жалбоподателя – от гърба на лист 25 до лист 28 от преписката, удостоверяват, че
жалбоподателят в тях е посочвал оборот от продажби на услуги от автомата –
автомивка № 2 и автомивка № 1 или общо за автомат - автомивка. От съдържанието
на протоколите не може да се установи безспорно за какъв период от време е натрупан
записания в тях оборот. Но доколкото протоколите са съставяни веднъж в месеца,
в неговия край, с голяма степен на вероятност следва да се приеме, че записите
в тези протоколи се отнасят за натрупан месечен оборот от съответния автомат.
За автомат в автомивка № 2 записите са следните: юни 2020г – 1032.50лв., май -
193лв. За м. април, март и февруари има само един протокол за АВТОМАТ-
АВТОМИВКА, удостоверяващ оборот съответно в размер на 2 927лв., 2 534лв. и 3
538лв.
От
представените с жалбата доказателства се установява, че жалбоподателят на
30.07.2020г. е сключил договор за абонаментно сервизно обслужване на касов
апарат и на следващия ден е регистрирал още едно фискално устройство в
търговския обект АВТОМИВКА, находящ се в гр. Търговище, ул. „…“ № ...
С
обжалваната заповед № 215 – ФК от 17.08.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ -
Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на дружеството е наложена
принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС: запечатване на обект – вендинг автомат на
автомивка на самообслужване, клетка № 2, находящ се в гр. Търговище, ул. „..“ №
.., стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа до него за срок от
четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС и чл. 187,
ал.1 от ЗДДС. Съображенията във връзка с продължителността на мярката,
определена близо до средния размер са свързани с тежестта на извършеното
нарушение и последиците от същото.
Предвид
установеното от фактическа страна, като провери изцяло законосъобразността на
обжалвания акт и съобрази наведените оплаквания в жалбата, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу
подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.
На
основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС принудителните административни мерки по чл.
186, ал.1 от същия закон се налагат с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Предвид тази правна уредба и
представените по делото заповед № ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018г. на изпълнителния
директор на НАП, заповедта за определяне на заместващите лица при отсъствието
на титулярите, както и наличните доказателства за отсъствието на титуляра към
момента на издаване на заповедта, съдът приема, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган.
С
оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона
писмена форма – чл. 186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2 от АПК. В производството
по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Заповедта е издадена в съответствие с
материалния закон и в съответствие с целта на закона, като основанията за този
извод са следните:
Съгласно чл. 7, ал.1 във връзка с чл.
3, ал. 8 от Наредба Н-18/2006г. лице, което извършва продажби на стоки или
услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение
на услуги по обмяна на валута, е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и
използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта. Неизпълнението на това задължение несъмнено е неспазване на реда за въвеждане
в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност, което от своя страна е основание за налагане на
принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС. Прилагането на
принудителната административна мярка е независимо от
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушението. Затова доводите,
че актът за установяване на административно нарушение е съставен след издаване
на оспорения индивидуален административен акт, не променят извода за наличие на
материални предпоставки за издаване на акта. Образуването на административнонаказателно
производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на
мярката. Не е необходимо да има установено административно
нарушение и не АУАН е основание за издаването на заповедта. Дали е издадено НП
и дали има завършило административно-наказателно производство са обстоятелства
неотносими към настоящия спор.
На следващо място съгласно чл. 187,
ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и
достъпът до обекта. При констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т.1 ЗДДС,
органът по приходите действа при обвързана компетентност. При определяне на
срока на мярката в рамките на предвидените от закона до 30 дни,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност.
Съгласно чл. 169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган
е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административния акт. Законът не предоставя на съда
правомощие да се произнесе вместо органа по приходите, като измени
административния акт и определи по-кратък срок на наложената принудителна
мярка. (В този смисъл решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3490/2018 г., I о.). Ако установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. В конкретния случай, органът по
приходите безспорно е разполагал с оперативна самостоятелност при определяне
продължителността на наложената принудителна мярка. При определяне на срока е
спазен принципът за съразмерност по чл.6 от АПК. Срокът на мярката е съобразен
с конкретните факти и обстоятелства, установени в хода на проверката – размерът
на установения оборот за деня, естеството на предлаганата услуга, която
предполага голям обем от продажби, обстоятелството, че без касов апарат,
очевидно са били налице предпоставки продължителен период от време да не се
отчита реалния оборот и прочие. Тези обстоятелства, макар да не са изрично
посочени от административния орган в оспорената се извличат от
обстоятелствената част на заповедта и съставляват „тежестта на нарушението и
неговите последици“. Обстоятелството, че от дружеството са съставяни протоколи,
чрез които е отчитан оборотът на апаратите, които не са били свързани с фискални
устройства, не променя изводът, че дружеството е осъществявало продажбите на
услуги при липса на гаранции за отчитане на реалния оборот. Посочените
протоколи са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална
доказателствена сила, доколкото удостоверяват благоприятни факти за техния
издател. Няма каквито и да било надежни доказателства, че те отразяват
достоверно реализирания оборот за съответните месеци. На следващо място
покупката и регистрирането на едно фискално устройство за целия обект, състоящ
се от множество автомати, след констатиране на нарушението, не може да се
приеме за обстоятелство, препятстващо налагането на ПАМ, нито такова, което
характеризира търговеца и неговото деяние по начин, предполагащ налагането на
ПАМ задължително в срок по-кратък от средния.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че обжалваната заповед е изцяло законосъобразна. Жалбата против нея се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на основание
чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на НАП следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора,
и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на
възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв, установен в
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лв.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд –
Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сити контрол и Каруош“ ЕООД - гр. Търговище, ул. „…“ № .., със законен
представител А. Х. А., срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 215 – ФК от 17.08.2020г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Сити контрол и Каруош“ ЕООД -
гр. Търговище, ул. „..“ № .., със законен представител А. Х. А.
да заплати на НАП сумата от 100
(сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването на страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: