Разпореждане по дело №417/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивни частни жалби на Й. В. К. и К. Г. С., ж.С., ул.”П.”№37, против определение №9207/14.12.10г на РС-Благоевград по гр.д.№3011/10г по описа на с.с., подадена по реда на чл.396 ГПК.

С атакуваният съдебен акт е допуснато обезпечаването на предявеният иск чрез налагане на обезпечителната мярка „спиране изпълнението по изп.д.№263/ по описа на ДСИ при РС-Благоевград”, с гаранция от 1000лв.

Недоволни от така постановеното определение са останали жалбоподателите, които го намират за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настояват за неговата отмяна и отхвърляне молбата за обезпечаване на предявения иск.

Ответната страна оспорва жалбата, като неоснователна и поддържа първоинстанционният акт.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбите са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Основните предпоставки за допускане и налагане търсената обезпечителна мярка на предявения иск,са неговата допустимост,вероятна основателност и нуждата от исканото обезпечение. Въпреки изискването на чл.390, ал.4 ГПК за представяне на обезпечение, изследването на така посочените предпоставки е задължително, за разлика от гаранцията по чл.391, ал.1, т.2 ГПК.В тази насока е разбирането и на ВКС(вж.Оп№108/09г по гр.д.№105/09 на ІІІ ГО на ВКС и др.). Тъй като РС не е извършил в цялост въпросната преценка, констатирания пропуск следва да се отстрани от настоящата инстанция.

Анализа на изложените в исковата молба обстоятелства очертават фактическата обстановка на предявеният собственически иск по чл.124 ГПК, който безспорно е допустим.На това сочат не само твърденията на ищцата в обстоятелствената част, но и петитума на исковата молба.

Представените писмени доказателства на този етап действително сочат ищцата за собственик по наследство и съдебна делба върху 280кв.м. от УПИІХ-774,кв.54 по плана на кв.”О.” на гр.С., целият от 650кв.м.(вж.нотариален акт №114/69г и протокол от с.з. на 21.05.1984г на БРС по гр.д.№419/84г).Успешно проведените ревандикационни искове от В.С.(наследодател на жалбоподателките) срещу А.Д.(съпруг на ответницата) по отношение на описаната площ, не променят горните изводи. Това е така, поради издаването на заповед №271/13.06.07г на кмета на Община-С., с която е изменен ПУП на УПИ Х,пл.№№770 и 774, УПИ ІХ, пл.№№773, 774 и 775, кв.54 по плана на кв.”О.”, гр.С., при което новите вътрешни регулационни линии между двата УПИ се поставят в съответствие със съществуващите граници на поземлени имоти №№770 и 774, като УПИ Х се отрежда за им.пл.№770, а УПИ ІХ – за им.пл.№774. По делото са налице достатъчно данни, индициращи на този етап попадането чрез въпросното изменение на процесните 280кв.м. в УПИ, получен от ищцата посредством съдебната делба(вж. и решение №1228/19.01.09г на АС-Благоевград адм.д.№429/07г по описа на с.с.). При това положение очевидно признатите по ревандицакионното производство ограничени вещни права в полза на В.С. не биха могли да се простират върху процесната площ. Освен това, ревандикираните права не могат да й се противопоставят и поради факта, че не е участвала в производството по чл.108 ЗС, а само съпругът й. Ето защо оплакванията за недопустимост на предявеният иск, водещо до неоснователност на искането за обезпечаването му, са неоснователни.Поради това и позоваването на РС на решението на ВКС по гр.д.№839/06г е неудачно.

При това положение съда намира, че към настоящият етап са налице достатъчно данни, обосноваващи не само допустимостта на предявеният иск за собственост,но и неговата вероятна основателност.

Налице е и обезпечителна нужда. Разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК е категорична, че обезпечението е наложително, когато осъществяването на правата на ищеца ще бъде невъзможно или най-малкото ще се затрудни.По делото не се спори, че спорната площ е предмет на предаване по изп.д.№263/06г по описа на СИС при БРС. Правната природа на иска и развоя на спора до момента от правна и фактическа страна обосновават извода,че при бъдещо позитивно за ищцата решение, реализирането на правата й може да се осуети или най-малкото затрудни при успешно проведено принудително изпълнение по заведеното изпълнително дело.Ето защо искането за допускане и налагане на обезпечителна мярка „спиране изпълнението по изп.д.№263/ по описа на ДСИ при РС-Благоевград” следва да бъде уважено.В предвид изискването на чл.390, ал.4 ГПК този вид обезпечителна мярка следва да се допусне само срещу представяне на обезпечение.Определение от РС размер от 1 000лв, които са и внесени, е достатъчен за гарантиране интересите на взискателите.

Впредвид изложеното атакувания акт като краен резултат се явява правилен и законосъобразен, поради което ще следва да се потвърди.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски в полза на ответницата не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №9207/14.12.10г на РС-Благоевград по гр.д.№3011/10г по описа на с.с.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: