№ 57
гр. Габрово , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500118 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото "Глобал Лес Индъстри" ЕООД
против Решение №260064/24.11.2020г. по гр.д.№734/2020г. на РС Севлиево, с което е
признато за установено, че "Глобал Лес Индъстри" ЕООД дължи на "Бояджиев -88" ЕООД
2680,08лв.-възнаграждение за изработка на детайли (дъски) за изработка на палети от
технологичен отпадък на дървен материал, ведно със законната лихва от 03.06.2020г. до
окончателното изплащане, мораторна лихва - 304,98лв. за периода от настъпване на падежа
на фактурите до 27.05.2020г., за което е издадена Заповед за изпълнение №249/08.06.2020гж.
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№462/2020г. на СРС, на осн. чл.422 ГПК. С обжалваното решение
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 559,70лв.-разноски по делото, както и
сумата от 415,93лв.- разноски в заповедното производство..
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради
неправилно приложение на материалния закон, като същото било и необосновано.
Единственото вярно по делото било, че се касае за сключен между страните договор за
изработка. При този вид договор възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да
изработи на свой риск нещо съгласно поръчката срещу договорено възнаграждение. От
събраните по делото доказателства не било установено между страните да е уговорено
възнаграждение. Възнаграждението е от съществените елементи на договора за изработка,
като липсата на съгласие по този въпрос правела договора недействителен съгласно чл.26,
ал.2 ЗЗД и не пораждала правно действие между страните. Немотивирано съдът бил приел,
че възнаграждението било уговорено по единични цени, като размерът му се установявал
при приемане на работата, като служителят приемайки фактурата приемал и работата.
Нямало данни да е договаряно приемане на работата по единични цени, а и това
противоречало на заключението на вещото лице, изготвило техническата експертиза.
Осчетоводяването на две от фактурите и ползването на данъчен кредит по тях означавало,
1
че са налице конклудентни действия по приемане на работата и нямало възражения в
отклонение на изработеното, като се дължало плащане на възнаграждение, но не били
определени цени. Съдът не бил обсъдил и разминаването в количествата на произведените
дъски по експедиционни бележки и отразените във фактурите количества. Според вещото
лице, изготвило счетоводната експертиза първичния счетоводен документ са
експедиционните бележки, на чиято база се съставят фактурите.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като
отхвърли предявените искове и присъди направените поделото разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата оспорва същата и моли съда да я остави без уважение и да
присъди направените в настоящото производство разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против ответното дружество "Глобал Лес
Индъстри" ЕООД да бъде признато за установено, че "Глобал Лес Индъстри" ЕООД дължи
на "Бояджиев -88" ЕООД 2680,08лв.-възнаграждение за изработка на детайли (дъски) за
изработка на палети от технологичен отпадък на дървен материал, ведно със законната
лихва от 03.06.2020г. до окончателното изплащане, мораторна лихва - 304,98лв. за периода
от настъпване на падежа на фактурите до 27.05.2020г., за което е издадена Заповед за
изпълнение №249/08.06.2020гж. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№462/2020г. на СРС, на осн. чл.422
ГПК
За да постанови решението си районният съд е прие, е от събраните по делото
доказателства било установено, че е извършена обработка на технологичен отпадък от
работници наети от ищеца в помещенията и с машините на ответното дружество.
Количествата на детайлите били както следва :
- По експедиционни бележки : 2440бл.- размери 1200/80/18 и 110бр. - 800/80/18
- По фактури : 9430бр. 1200/80/18 и 2160бр. 800/80/18.
Трите експедиционни бележки 9,10 и 11, издадени през м.декември 2019г. отговаряли на
количествата по фактура №8. За останалите фактури не били представени съответстващи
експедиционни бележки. Фактури №4/30.10.2019г. и №5/27.11.2019г. били приети от
ответната страна, осчетоводени, платени и бил ползван данъчен кредит.
От правна страна първоинстанционния съд приел, следното : между страните бил
сключен устен договор за изработка на детайли (дъски) за изработка на палети, по силата на
който ищецът имал качеството на изпълнител, а ответника на възложител. Дъските следвало
да се изработят от технологичния отпадък, собственост на възложителя, в помещения, с
ел.енергия, машини и мотокар на възложителя. Районния съд приел, че възнаграждението по
договора било прието по единични цени, като размерът му се установявал при приемане на
работата, съгласно чл.266, ал.1, изр.последно от ЗЗД.
За времето от м.септември 2019г. до м.декември 2019г. ищецът бил изработил 9430бр.
2
детайли с размери 1200/80/18 и 2160бр. детайли с размери 800/80/18, за което били издадени
4бр. фактури. Единичните цени били 0,41лв. за детайлите с размери 1200/80/18 и 0,30лв. за
детайлите с размери 800/80/18. Готовите детайли били получени от Н.М. - служител на
ответника, който се бил подписвал като получател и на експедиционните бележки.
Заплатени били фактура №4 и фактура №5. Първоинстанционния съд приел, че работата по
процесния договор за м.септември-м.декември 2019г. била приета, съгласно чл.264 ЗЗД без
възражения. През м.декември 2019г. възложителят се бил отказал от договора, тъй като
преценил, че цената е висока. Първоинстанционния съд приел, че в случая не се касаело за
възражение за неправилно изпълнение по чл.264, ал.2 ЗЗД, следователно изпълнителят бил
изпълнил качествено и в срок възложените му работи, като при това положение не било
налице основание възложителя да откаже да плати. Дори извършената работа да не била
приета изрично, за това били достатъчни конклудентни действия, а такива били
подписването на издадената от изпълнителя фактура и осчетоводяването й, включително и в
дневника за покупки и ползването на данъчен кредит. Поради изложеното районния съд
приел, че жалбоподателят дължи на ищеца исковите суми.
Въззивният съд намира следното :
Не е спорно, че въз основа на устен договор за изработка, между страните е възникнало
облигационно отношение, по силата на което ответникът възложил на ищецът да изработи
от технологичен отпадък на възложителя дъски за изработка на палети.
За да възникне правото на изпълнителя да получи възнаграждение за изработеното от
него следва същият да е изпълнил договорните си задължения и да е изправна страна, т.е. да
докаже, че е престирал качествено /точно и в срок/, като е извършил уговорените дейности в
съответния им обем, съобразно уговореното и работата е приета, или неоснователно е
отказано приемането й от възложителя.
Осчетоводяването на издадена фактура и ползването на данъчен кредит, освен че служи
за доказателство за възникване на облигационно отношение между страните, установява и
надлежното изпълнение на възложената работа от страна на изпълнителя, приемането на
работата от страна на възложителя и размера на дължимото възнаграждение (в този см. са
решение № 65/16.07.2012 г. по т. дело № ЗЗЗ по описа за 2011 г. на ВКС, II т. о., решение
216 от 02.08.2016 г. по т. д. 2411/2014 г. на ВКС, I т. о решение № 47/ 08.04.2013 г. по т. д. №
137/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г.,
решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д.
465/2010 г., решение № 34/22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г.). Приемането може да се
извърши както изрично, така и с конклудентни действия.
Следователно предвид установеното плащане, осчетоводяване и ползване на данъчен
кредит от страна на ответника по фактура №4 и фактура №5 безспорно е налице приемане
на изпълнението на изработеното през м.октомври и м.ноември 2019г., което е включено в
тази фактури. от заключението на счетоводната експертиза се установя, че фактура №4 и
фактура №5 са заплатени на 11.06.2020г., т.е. след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и издаване на самата заповед, т.е. плащането е извършено след
падежа и ответникът-възложител дължи на ищеца обезщетение за забава, чиито размер е
определен в изготвената в първоинстанционното производство счетоводна експертиза.
Поради изложеното в тази му част обжалваното решение е правилно.
От представените по делото експедиционни бележки 9, 10 и 11, издадени през
м.декември 2019г. е видно, че отразените в тях количества отговарят на посочените във
3
фактура №8. Експедиционните бележки са подписани от представител на ответника, като не
е представено доказателство, от което да се установи, че от страна на възложителя в
момента на приемане на детайлите или в последствие е направено възражение относно
качеството на изработеното или на количеството. Поради горните обстоятелства следва да
се приеме, че ищецът по безспорен начин е доказал, че е изработил и предал на възложителя
детайлите отразени в експедиционни бележки 9, 10 и 11 и издадената въз основа на тях
фактура, като тези детайли са били изпълнени в уговореното качество и количество, поради
което на изпълнителя се дължи възнаграждение.
Действително по делото не се установи какво е уговореното между страните
възнаграждение, но предвид обстоятелството, че ищецът е изработвал едни и същи детайли
по договора за изработка в продължение на няколко месеца, като изработеното за
м.октомври и м.ноември 2019г. е платено без възражения по цена 0,41лв. за детайлите с
размери 1200/80/18 и 0,30лв. за детайлите с размери 800/80/18, каквато цена е начислена и
по фактура №8, то съдът приема, че уговореното възнаграждение за изработката на
детайлите и през м.декември е била именно тази, поради което предявения иск за заплащане
на дължимата сума по фактура №8 е основателен и доказан. Тъй като не е спорно, че
ответното дружество не е заплатило тази сума на падежа, нито я е заплатило към настоящия
момент основателен и доказан е и иска за заплащане на обезщетение за забава на плащането
по тази фактура.
Съгласно трайно установената съдебна практика основание за плащане е извършената
работа или предоставянето на услуга, а не издаването на фактура. По делото не са
представени доказателства, от които да се установи, че отразените във фактура №3
количества детайли действително са изработени, нито през месец септември, нито през
който и да било друг месец. Тази фактура не е осчетоводена от възложителя, поради което
не може да се приеме, че е извършено приемане с конклудентни действия на описаните в нея
дейности. Поради изложеното за ответното дружество не е възникнало задължение да
заплати сумата по тази фактура и предявения иск в тази му част е неоснователен. Тъй като
не се дължи главницата, то не се дължи и обезщетение за забава.
Като съобрази горното въззивният съд намира, че предявеният установителен иск за
заплащане на възнаграждение за изработка на детайли за изработка на палети от
технологичен отпадък е основателен и доказан до размера на 1596,48лв. (главница по
фактура №8), за който размер обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а за
горницата над този размер от 1596,48лв. до размера на 2680,08лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Предявеният иск за обезщетение за забава е основателен до размера на
229,42лв.(обезщетение за забава върху сумите по фактури №4, 5 и 8), до който размер
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а за горницата до размера на 304,98лв.
следва да бъде отхвърлен.
Съобразно уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца сумата от 341,42лв.
разноски в исковото производство и 253,72лв.- разноски в заповедното производство,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено до този размер, а за
горницата отменено. Възложителят следва да бъде осъден да заплати на изпълнителя сумата
от 183лв.-разноски пред въззивната инстанция. На ответникът по делото - жалбоподател
следва да се присъдят разноски пред първоинстанционния съд в размер на 114лв., както и
разноски във въззивното производство в размер на 114лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Решение №260064/24.11.2020г. по гр.д.№734/2020г. на РС Севлиево В
ЧАСТТА, в която е прието за установено, че "Глобал Лес Индъстри" ЕООД дължи на
"Бояджиев -88" ЕООД горницата над сумата от 1596,48лв. до размера на 2680,08лв.-
възнаграждение за изработка на детайли (дъски) за изработка на палети от технологичен
отпадък на дървен материал, ведно със законната лихва от 03.06.2020г. до окончателното
изплащане, мораторна лихва - горницата над 229,42лв. до размера на 304,98лв., за периода
от настъпване на падежа на фактурите до 27.05.2020г., за което е издадена Заповед за
изпълнение №249/08.06.2020гж. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№462/2020г. на СРС, както и В
ЧАСТТА, в която "Глобал Лес Индъстри" ЕООД е осъден да заплати на "Бояджиев -88"
ЕООД горницата над 341,42лв. до размера на 559,70лв.- разноски в исковото производство и
горницата над 253,72лв. до размера на 415,93- разноски в заповедното производство,
ВМЕСТО КОЕТО
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че "ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.Стара планина №150 НЕ ДЪЛЖИ на
"БОЯДЖИЕВ - 88" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Севлиево, ул.Стара
планина №143 горницата над сумата от 1596,48лв. до размера на 2680,08лв.-възнаграждение
за изработка на детайли (дъски) за изработка на палети от технологичен отпадък на дървен
материал, ведно със законната лихва от 03.06.2020г. до окончателното изплащане,
мораторна лихва - горницата над 229,42лв. до размера на 304,98лв., за периода от
настъпване на падежа на фактурите до 27.05.2020г., за което е издадена Заповед за
изпълнение №249/08.06.2020гж. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№462/2020г. на СРС.
ОСЪЖДА "БОЯДЖИЕВ - 88" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление
гр.Севлиево, ул.Стара планина №143 да заплати на "ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.Стара планина №150
сумата от 114лв.(сто и четиринадесет лева) - разноски в първоинстанционото производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260064/24.11.2020г. по гр.д.№734/2020г. на РС Севлиево,
в останалата му част.
ОСЪЖДА "ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Севлиево, ул.Стара планина №150 да заплати на "БОЯДЖИЕВ - 88"
ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Севлиево, ул.Стара планина №143 сумата
от 183лв.(сто осемдесет и три лева) - разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА "БОЯДЖИЕВ - 88" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление
гр.Севлиево, ул.Стара планина №143 да заплати на "ГЛОБАЛ ЛЕС ИНДЪСТРИ" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.Стара планина №150
сумата от 114лв.(сто и четиринадесет лева) - разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6