Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.София, 15.08.2022г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти   състав в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №8704/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

 Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439  от ГПК.

                Ищцата С.Г.Б.  излага в исковата молба, че  е авалист по запис на заповед, издаден на 18.03.2008г., за сумата от 55 000 евро  и срещу нея  като длъжник  и наследник на К.С.К.е образувано изп. дело № 20188440403228 по описа на ЧСИ с рег. № 844, въз основа на изп. Лист, издаден на 20.02.2013г. по гр. д.№ 6341/2013г. на СРС, 57-ми състав, за сумата от 55 000евро, представляваща главница, както и лихви, такси и разноски, на основание издадения запис на заповед. Поддържа, че изпълнителните действия са насочени към неин несеквестируем имот в СИО, за който няма данни да е ипотекиран в полза на взискателя по договора за кредит. Счита, че към датата на образуване на изпълнителното дело – 26.11.2018г.  вземането е погасено по давност с оглед чл.531, ал.1 и ал.2 от ТЗ. Твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение по договор за кредит за сумата от 130 000евро от 22.01.2005г., на която дата е издаден и записът на заповед, който обезпечава вземането, а гражданското дело, по което е издаден изпълнителният лист е образувано въз основа на запис на заповед  от 18.03.2008г. за сумата от 55 000евро, което няма нищо общо с договора за кредит.

Предвид изложеното предявява иск за установяване по отношение на ответника, че като длъжник и наследник на длъжника К.С.К.по изп.дело №20188440403228 по описа на ЧСИ с рег. № 844 , не дължи на взискателя по него „П.и.б.“ АД сумите по изпълнителния лист от 22.02.2013г., а именно главница в размер на 55 000евро по запис на заповед от 18.03.2008г., ведно със законната лихва от 14.02.2013г. до окончателното плащане и 3677,12лева разноски  и последващи такси, поради погасяване вземането по давност към датата на подаване на молбата за образуване на изп.дело-26.11.2018г. Претендира разноски.

     Ответникът „П.и.б.“ АД в писмения си отговор оспорва иска. Твърди, че с Анекс № 3 от 18.03.2008 г. към Договор № 64 КР-АА-1143/22.12.2005 г. страните са се договорили за учредяване на договорна ипотека върху процесния имот. Подържа, че давността не е изтекла, тъй като падежът на записът на заповед е уговорен на предявяване, която дата е 25.01.2013 г. и от нея започвал да тече тригодишния срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ, а изп. дело е образувано на 10.09.2013 г. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема  следното от фактическа страна:

 От гр. дело 6341/2013г. на СРС , 57-ми състав се установява, че е образувано по заявление на ответника от 14.02.2013г. за издаване на изп.лист по чл.417 от ГППК въз основа на запис на заповед, издаден на 18.03.2008г., за сумата от 55 000евро от ЕТ“К.-П.-К.К.“  чрез собственика К.С.К.и авалиран от ищцата, С.К.и Н.К.. В ценната книга е отбелязано, че вземането е платимо на предявяване в срок до 25.01.2013г.  на „ПИБ“АД.

На гърба на документа се съдържа изявление от 30.11.2010г. на К.С.К.като физическо лице и едноличен собственик на ЕТ„К.П.“ за предявяване на записа на заповед на посочената дата.  С нотариална покана, връчена на ищцата на 30.03.2011г., е предявен записът на заповед. Представена е и разписка за връчване на нотариалната покана на ищцата лично на 26.03.2011г. Връчени са нотариални покани, с които е предявен записът на заповед, и на другите двама авалисти. 

На 20.02.2013г. е издадена заповед по чл.417 от ГПК , с която са осъдени издателя на записа на заповед и авалистите да заплатят солидарно на „ПИБ“АД  сумата от 55 000евро главница, ведно със законната лихва от 18.03.2008г. до окончателното плащане и 3677,12лева разноски и е издаден изп.лист.

От изп.дело №20137860401891 на ЧСИ М. се установява, че е образувано по молба на ответника от 10.09.2013г., въз основа на горепосочения изп.лист.  С постановление от 12.09.2013г. е наложена възбрана върху апартамент, собственост на С. Б., находящ се в гр. София, ж.к. “Н. I “, бл.********за обезпечаване вземането по изп. дело.

Насрочен опис и оценка на недвижимия имот на 29.10.2013г., за което са изпратени покани на длъжниците за доброволно изпълнение, като са уведомени, че при неизпълнение ЧСИ ще пристъпи към опис и оценка на недвижимия имот на 29.10.2013г. Липсват доказателства  да е извършен насроченият на посочената дата опис.

С постановление от 18.12.2017г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на К. К., представляващ апартамент №35, находящ се в гр. София , ул.“********и ½ ид.част от ап.56 в гр.Софи, ж.к.********.

С молба от 23.01.2018г. е поискано прекратяване на изп.дело от С.Б. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в период повече от две години, по която липсва произнасяне.  Установява се, че  на 16.02.2018г. е насрочен опис и оценка на недвижимия имот, представляващ ап. 4 в гр. София, ж.к.“Н. I част“, бл.*******, след което е пренасрочен за 09.03.2018г. поради нередовна процедура по призоваване.

Изпратени са запорни съобщения до различни банки, но във връзка с тях не са наложени запори на сметки, като с писмо от „ПИБ“АД е уведомен ЧСИ, че сметките на главния длъжник ЕТ“П.-К. К.“ са блокирани и по тях липсва авоар.

С писма от 12.09.2013г. е поискана от ЧСИ справка от ОДП –Шумен за притежавани МПС от Н.К. и Камен Каменов МПС, върху които се съдържа отбелязване  за притежавани такива, но няма данни да е наложен запор върху тях, за да се приеме, че е извършено изп.действие, прекъсващо давностния срок. По делото се намират уведомления за налагане на запор върху МПС по друго изп.дело.

Установява се, че на 16.02.2018г. е насрочен опис и оценка на недвижимия имот, представляващ ап.4 в гр. София, ж.к.“Н. I част“, бл.*******, след което е пренасрочен за 09.03.2018г. поради нередовна процедура по призоваване.

От протокол за опис и оценка на недвижим имот от 09.03.2018г. се установява, че е извършен  опис. С молба от 22.03.2018г. е поискано прехвърляне на изп. дело№1891/2013г. на ЧСИ Я. , като ЧСИ М. е разпоредил на същата дата да се прехвърли делото след заплащане на дължимите такси и с постановление от 26.11.2018г.  делото е прекратено.  От съобщение на ЧСИ Я., приложено по делото, е видно, че по прекратеното изп.дело при ЧСИ М. е образувано изп.дело №2018********** при ЧСИ Я..   

Видно е от постановление на ЧСИ Я. от 26.11.2018г., че  за събиране на вземането е образувано изп.дело №201884404403228, по които е продължено извършване на изпълнителни действия.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява и между страните не е спорно, че  ищцата е авалист по издадения на 18.03.2008г. запис на заповед. Съгласно чл. 485, ал.1 от ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал, поради което неоспореният запис на заповед е доказателство за съществуване на задължението на ищцата за плащане на сумата по него. Установява се, че ищцата е  наследник по закон, заедно с брат си С.К., на К. К., издала записа на заповед като собственик на ЕТ“К.-П.-К.К.“, поради което  и на това основание има задължение по записа на заповед по отношение на наследствения си дял.

От съдържанието на записа на заповед се установява , че е платим на предявяване в срок до 25.01.2013г., а от доказателствата се установява, че е предявен на главния длъжник на 30.11.2010г., а на ищцата като авалист с нотариална покана , връчена на 26.03.2011г.

В конкретния случай се касае за вземания по издаден изпълнителен лист въз основа на запис на заповед. Според чл. 537 ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно разпоредбите за менителницата, а според чл. 538, ал. 1 ТЗ – издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът по менителницата. В чл. 531, ал. 1 от ТЗ  е предвидено, че исковете по записа на заповед срещу издателя му  се погасяват с тригодишна давност от падежа му.

Вземането по процесния запис на заповед е платимо на предявяване, като от тази дата започва да тече посочения тригодишен давностен срок. Установява се, че по отношение на издателя срокът е започнал да тече на 30.11.2010г., а по отношение на ищцата от 26.03.2011г. Заявлението по което е образувано гр. дело № 6341/2013г. на СРС, 57-ми състав е подадено на 14.03.2013г., към която дата не е изтекъл тригодишния давностен срок. С  подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК  е предявен иск за вземането съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради което в периода от 14.03.2013г. до издаване на заповед и изп. лист на 22.02.2013г. давност не е текла съгласно чл. 115, ал.1,б.“Ж“ от ЗЗД.

С решение постановено по реда на чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на практиката е прието, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД намира приложение само когато вземането, предмет на принудително удовлетворяване е установено със съдебно решение, нормата не подлежи на разширително тълкуване, т.е. на съдебното решение, характеризиращо се със сила на пресъдено нещо не се приравняват установените с друг съдебен акт, в случая определение - спорни вземания /реш. № 94/2010г. І Т.О. на ВКС/. С оглед изложеното съдът е приел, че ако по принцип едно вземане се погасява с три годишна давност, тази давност не се променя от това, че същото е установено със съдебен акт, различен от съдебно решение и е предмет на принудително събиране. Следователно идаването на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК не изменя характера на задължението, тъй като не се касае за вземания, установени със съдебно решение, за които винаги е приложим петгодишен давностен срок по смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 110 ЗЗД, поради което след издаване на изп.лист на 22.02.2013г. въз основа на процесния запис на заповед е започнал да тече нов тригодишен давностен срок.

Установява се, че въз основа на същия и по молба на ответника от 10.09.2013г. е образувано изп.дело №20137860401891 на ЧСИ М.. Съгласно ППВС №3 / 80г. образуването на изпълнителното производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по време на производството давност не тече. В обратния смисъл е ТР 2/26.06.15 на ОСГТК на ВКС-според което давността в изпълнителното производство се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност – но тя не се спира. С оглед практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, отмяната на ППВС с ТР 2/26.06.15г. има действие от датата на обявяване на тълкувателното решение, като дадените с него разрешения се прилагат считано от тази дата, вкл. и по висящите производства, и нямат обратно действие. С оглед на това следва да се приеме, че с образуване на изпълнителното дело е прекъснат давностния срок и по време на изпълнителния процес такъв не е текъл, но това положение е налице до отмяната на ППВС № 3/80 с тълкувателно решение, обявено на 26.06.15г. След тази дата трябва да се приеме, че давност тече, но тя се прекъсва с всяко предприето действие по принудително изпълнение, след което започва да тече нова давност.

Следователно в периода от образуване на изп.дело  №20137860401891 на ЧСИ М. до 26.06.2015г. не е текъл давностен срок, като от посочената дата е започнал да тече нов тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В тази връзка следва да се вземат предвид указанията по прилагане на закона, дадени в т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Установява се, че след образуване на изп.дело е извършено изп.действие, иразяващо се в налагане на възбрана с постановление от 12.09.2013г. върху апартамент, собственост на С. Б., находящ се в гр. София, ж.к. “Н. I “, бл.********за обезпечаване вземането по изп. дело.

Насрочен опис и оценка на недвижимия имот на 29.10.2013г., за което са изпратени покани на длъжниците за доброволно изпълнение, като са уведомени, че при неизпълнение ЧСИ ще пристъпи към опис и оценка на недвижимия имот на 29.10.2013г. Липсват доказателства  да е извършен насроченият на посочената дата опис.

С постановление от 18.12.2017г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на К. К., представляващ апартамент №35, находящ се в гр. София , ул.“********и ½ ид.част от ап.56 в гр.София, ж.к.********.

Следователно започналият да тече на 26.06.2015г. нов давностен срок е прекъснат с налагането на възбрана върху недвижими имоти на 18.12.2017г., след което е започнал да тече нов давностен срок, който е прекъснат извършване на опис и оценка на недвижим имот на 09.03.2018г.

Следователно към датата на образуване на изп. дело №20188440403228 на ЧСИ Я.- 26.11.2018г. вземането не е погасено по давност, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените по делото разноски в размер на 300,00лева за юрисконсултско възнагарждение.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Б. с ЕГН********** срещу "П.и.б.“АД с ЕИК********иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл.439 от ГПК за установяване, че  С.Г.Б. с ЕГН********** не дължи на "П.и.б.“АД с ЕИК********като длъжник и наследник на К.С.К.по изп.дело №20188440403228 по описа на ЧСИ Я. с рег. № 844 сумите по изпълнителен лист от 22.02.2013г., издаден по ч.гр.дело №6314/2013г. на СРС, 57-ми състав, а именно главница в размер на 55 000 евро по запис на заповед от 18.03.2008г., ведно със законната лихва от 14.02.2013г. до окончателното плащане, както и 3677,12лева разноски и последващи такси поради погасяване вземането по давност към датата на подаване на молбата за образуване на изп.дело-26.11.2018г.

ОСЪЖДА С.Г.Б. с ЕГН********** да заплати на  "П.и.б.“АД с ЕИК********на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер 300,00лева юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                       СЪДИЯ: