Решение по дело №394/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване

 

2. Образувано по Жалба на Ц. Р. М., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Дорково, ул. Н. Ф., 13, срещу Решение № 1012-12-35#2 от 23.02.2024г., на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което са потвърдени Разпореждане № 122-00-1869-6 от 14.09.2023г. с което е отменено Разпореждане № 122-00-1869-3 от 16.10.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, Разпореждане № 122-00-1869-8 от 24.11.2023г. и Разпореждане № 122-00-1869-9 от 24.11.2023г., на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, с което на Ц. Р. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. в размер на 9.00 лв. дневно и изменен от 01.10.2020 г. на 12,00лв. дневно.

 

3. Счита се, че оспореното решение и потвърдените с него разпореждания са незаконосъобразни, неправилни и необосновани.

Възразява се, че административният орган, в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, не е установил категорично фактите по спора, поради което е формирал неправилни изводи относно приложението на материалния закон. Оспорват се твърденията, че жалбоподателката е напуснала по собствено желание длъжността, която е заемала по силата на сключения с ирландското дружество трудов договор, като в тази насока се твърди, че по преписката не е установено, С. Б. да притежава някаква представителна власт по отношение на същото това дружество.

Твърди се, че практиката на дружеството жалбоподателя е била, след като приключи сезонът и работата е свършена, договорът сключен с отделните работници да се счита за изпълнен, съответно за работниците договорът да се счита за приключен, поради изтичане на същия, като на работниците не и издаван документ, удостоверяващ прекратяването на договора. Поддържа се в тази насока, че от страна на административния орган не са събрани и представени категорични и несъмнени доказателства, които да обосноват безпротиворечивия извод, че жалбоподателката е прекратила трудовото си правоотношение по свое желание.

Според жалбоподателя, от мотивите на обжалваното решение на става ясно, поради каква причина административният орган е игнорирал посоченото в първоначално издадените СЕД U002 и U004, както и наличието на противоречие между Разпореждане № 122-00-1869-7 от 07.11.2023г. и обжалваното решение. Сочи се, че липсват данни, компетентната ирландска институция да е обявила първоначално издадените СЕД за невалидни или да ги е оттеглила по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.

Поддържа се също така, че жалбоподателката не е била уведомена и не е участвала в производството по издаване на административния акт. В писмената защита по същество се възразява, че в този смисъл е налице грубо нарушение на принципа установен в чл. 8, ал. 2 и чл. 12 от АПК.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

 

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. В представената по делото писмена защита се поддържат изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в обжалваното решение и потвърдените с него разпореждания.

Поддържа се, че по делото е представен срочен трудов договор с начална дата 26.02.2020 г. и крайна дата 30.09.2020 г., който е подписан от М. на 03.03.2020 г. Сочи се, че въпреки срочния трудов договор, жалбоподателя е напуснал работното си място на 14.08.2020 г., като очевидно трудовите му правоотношения не са прекратени, поради „изтичане срока на договора”. Според ответника, в хода на производството не са представени никакви доказателства, които ла опровергаят този факт.

Счита се, че допуснатите свидетелски показания не следва да бъдат ценени, тъй като свидетелите не са пътували с М., не са се върнали с него, не са присъствали на подписването на каквито и да било документи от М. с работодателя в Ирландия.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като м полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Възразява се по отношение на размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

 

II. За допустимостта :

 

5. Оспореното решение е връчено на М. на 08.03.2024 г.(л. 46), а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 22.03.2024 г., тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.

 

III. За фактите и тяхната хронология :

 

6. Със Заявление вх. № Ф-01-661 от 24.08.2020 г.(л. 128), М. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното му правоотношение е прекратено на 15.08.2020 г. и е упражнявала трудова дейност в Република Ирландия. С Писмо № У-122-00-1869-1 от 27.08.2020 г.(л. 124), от ТП на НОИ, Пазарджик е указано, че М. следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от компетентната институция в Ирландия; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи, удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия.

Според Справка № 121-00-1869-2 от 10.09.2020 г.(л.126), М. е представил Заявление вх. № 122-00-1869-2 от 10.09.2020 г. за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС, в което е посочил период на заетост от 07.01.2019 г. до 18.08.2019 г. и от 26.02.2020 г. до 15.08.2020 г. и прекратяване на трудовото правоотношение – поради изтичане на срока на договора; декларация за пребиваване; 3 фиша за изплатено възнаграждение от 20.08.2020 г. ( л. л. 80 и л. 196). Според административния орган, не са били представени документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовия договор.

 

7. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи(СЕД) U001 и U003 с изх. №48681 от 23.09.2020 г. и U003 №49237 от 25.09.2020 г.(л. 112 и сл.), от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на М. за периода от 07.01.2019 г. до 15.08.2020 г.

При това положение, с Разпореждане №122-00-1869-1 от 23.09.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия(л. 118).

В отговор на искането, на 06.10.2020 г., от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U002 и U004 с вх. №55119 и №55124 (л. 108 и сл.), с потвърдени: период на осигурена заетост: от 07.01.2019 г. до 18.08.2019 г. и от 26.02.2020 г. до 14.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „неизвестно“; доходи за периодите от 07.01.2019 г. до 18.08.2019 г. в размер на €16082.00, брутен доход и от 26.02.2020 г. до 14.08.2020 г. в размер на €16256.00, брутен доход

 

8. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-1869-2 от 06.10.2020 г. (л. 15) е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №122-00-1869-3 от 16.10.2020 г.(л . 103), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. (четири месеца) в минимален размер от 09.00 лв. дневно.

 

9. Със Заявления №Ц1019-12-2399 от 27.10.2020 г.(л. 100) и № Ц1019-12-3519 от 25.11.2020 г.(л. 95), М. е заявил, че желае да бъде потвърдена причината за прекратяване на трудовото му правоотношение в Ирландия, като е посочил, че е работил като сезонен работник и се е завърнала в България поради изтичане на договора. Към заявлението е приложен Трудов договор от 03.03.2020 г., сключен с от „Keelings Softfuits“UK за период на заетост от 26.02.2020 г. до 30.09.2020 г.

Във връзка с тези искания, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, със структуриран електронен документ Н001 №67374 от 04.11.2020 г.(л.98), отново е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение съобразно представения от М. трудов договор с работодателя „Keelings Softfruits“ UC. Приложен е и документ U1(л. 192), издаден на 04.11.2020 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 09.01.2019 г. до 16.08.2019 г. и от 26.02.2020 г. до 14.08.2020г.; причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“; доход за периода от 09.01.2019 г. до 16.08.2019 г. в размер на €2177,00 месечно и за периода от 26.02.2020 г. до 14.08.2020г. в размер на €2817,00 месечно.

 

10. В отговор на второто отправено запитване, на 23.11.2020 г. е получен структуриран електронен документ Н002 №80280(л. 91), в който компетентната институция на Ирландия е посочила, че „ … Причината за прекратяване в този случай е изтичане срока на договора, както е предоставено от клиента при заявление за документ U1…“.

Този документ и така посочените от компетентната ирландска институция данни, са били достатъчни, с разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица(л. 87), на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, да бъде изменено Разпореждане №122-00-1869-3 от 16.10.2020 г., като е определен нов размер от 74.29 лв. дневно и нов период от 15.08.2020 г. до 14.02.2021 г.

 

11. Според административния орган, във връзка с осъществен последващ контрол на изплатени парични обезщетения, с писмо изх. №1029-12-861от 21.06.2023 г.(л. 85), на основание чл. 26, ал. 1 от АПК във връзка с и чл. 35; чл. 36, ал. 2 от АПК и чл. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, М. е уведомена, че следва да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 15.08.2020 г., издаден от работодателя в Ирландия, в който да е посочена причината за прекратяването .

 

12. С писмо с изх. №1030-12-1234 от 21.06.2023 г. (л. 84), от работодателя „Keelings Softfruits“ UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

С Писмо вх. №1030-12-1234#2от 16.08.2023 г.(л. 187), от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в „Keelings Softfruits“ UC е заявено, че Ц. М. с адрес „Настаняване Бразилия“, Брейкънстаун роуд, Суордс, Дъблин е бил нает в „Keelings Softfruits“ UC, като работник в градинарството на срочен договор. Посочено е, че „…Ц. беше наета в Кийлингс между 26/02/.2020 г. и 14/08/2020г. Ц. подаде молба за напускане от позицията при обстоятелства, при които тя напусна преди края на договора си на 30/09/2020 г. …“. В писмото е заявена готовност за предоставяне на допълнителна информация при поискване.

 

13. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №725121 на 28.08.2023 г. (л.78) и Н001 №727885 от 31.08.2023 г. (л. 75), е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на М. за времето от 26.02.2020 г. до 14.08.2020 г. В отговор са получени структурирани електронни документи U002 №729041 и Н001 №729042 (л. 70 и сл.) от 31.08.2023 г., като компетентната институция на Ирландия е потвърдила периода на осигурена заетост от 26.02.2020 г. до 14.08.2020 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.

 

14. В тази хронологична последователност и въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-1869-6 от 14.09.2023 г.(л.54), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. Посоченото основание е получени структуриран електронен документ U002 №729041 от 31.08.2023 г.

 

15. С Разпореждане № 122-00-1869-7 от 15.11.2023 г.(л. 55), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, е задължил М. да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.02.2021 г. в размер на 8296.96 лв., както и сумата от 2546.113 лв., представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането

 

16. С Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г.(л. 56), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик е отпуснал на М., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. (четири месеца) в размер на 9.00 лв. дневно. Основанието е същото - „….Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината прекратяване на заетостта и с постъпил структуриран електронен документ U002 №729041 от 31.08.2023 г., компетентната институция на Ирландия удостоверява причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“ ….“.

 

17. С Разпореждане №121-00-1869-9 от 24.11.2023 г.(л. 57), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик е изменил Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. в частта, относно размера на отпуснатото на М. парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е постановено, считано от 01.10.2020 г. да му се изплаща парично обезщетение в размер на 12,00лв. дневно.

 

18. По повод подадена жалба от М., с процесното Решение № 1012-12-35#2 от 23.02.2024г., на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик са потвърдени Разпореждане № 122-00-1869-6 от 14.09.2023г. с което е отменено Разпореждане № 122-00-1869-3 от 16.10.2020г.; Разпореждане № 122-00-1869-8 от 24.11.2023г. и Разпореждане № 122-00-1869-9 от 24.11.2023г.

 

19. Според горестоящият в йерархията на администрацията орган, установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица, като в случая жалбоподателката не е приложила към заявлението си такъв акт, не го е представила и след като административният орган изрично го е изискал, както и не го е приложила към депозираната жалба .

Посочено е, че потвърдените с решението разпореждания са постановени с оглед ново узнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, като на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения структуриран електронен документ U002 №729041 от 31.08.2023 г.

Във връзка с нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО е пояснено, че когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност поради негово виновно поведение или поради собствено желание или съгласие, законодателят е предвидил ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение.

 

20. В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите М. А. Б. и Л. Б. М. (съпруг на жалбоподателката).

Свидетеля Бирков твърди да е работил за „Keelings Softfruits“ UС през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., като работата била бране на плодове. Подписвали писмени договори за работа, то те знае за какъв срок. Не са подписвали документи за прекратяване на договора. Намалявал обема на работа и мениджърите им казвали, че могат да си тръгват, когато искат.

Свидетелката М. твърди, че ирландската фирма имала агенция в Пловдив и те контактували с агенцията от Пловдив. През 2020 г. от м. април до м. август М. е работила за тази фирма, като е беряла плодове. Сочи, че трудовото им правоотношение се прекратява, като минават в края на сезона и казват, че работата намалява и можем да си тръгваме. Не са им издавали документ, че договорът ми е прекратен. Супервайзърите и мениджърите минавали на полето и казвали, че им прекратяват договора. Договорът се прекратявал, поради свършване на работата.

 

IV. За правото :

 

21. Описаната хронология в предходния раздел на настоящото решение и приложимите материални и процесуално правни норми, налагат следните констатации :

Според чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Макар и да не са изложени никакви съображения в тази насока, може да са направи извод, че ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик явно е счел, че лаконичния текст на отговора на компетентната ирландска администрация, относно причините за прекратяване на заетостта на М. – „неизвестно“, следва да бъде квалифициран именно в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО. Така, с Разпореждане №122-00-1869-3 от 16.10.2020 г.(л . 103), е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. (четири месеца) в минимален размер от 09.00 лв. дневно.

 

22. Проследяването на актовете издадени от администрацията във връзка със заявлението на М. за отпускане на помощи за безработица, налага да се констатира, че в случая не се твърди да е издавано и съответно по преписката не е приложено разпореждане с пореден №122-00-1869-4.

 

23. Последвалият нов отговор на компетентната ирландска администрация, относно причините за прекратяване на заетостта на М. –„изтичане срока на договора“, също без да са изложени каквито и да е други съображения е квалифициран от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, като факт, който е предвиден в чл. 54а от КСО. Това е послужило като основание за издаване на следващото Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица(л. 87), с което е изменен периода и размера на отпуснато на М. парично обезщетение за безработица, като е определен нов размер от 74.29 лв. дневно и нов период от 15.08.2020 г. до 14.02.2021г., тоест за шест месеца.

Това разпореждане не е оспорено и съответно е добило статуса на стабилен административен акт, с който административния въпрос е разрешен съобразно обективираното в него волеизявление на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик. Следователно, правната последица от влизането в сила на Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. е преустановяване на действието на измененото с него Разпореждане №122-00-1869-3 от 16.10.2020 г.

 

24. Третото поред удостоверително волеизявление на компетентната ирландската администрация относно причината за прекратяване на заетостта на М., а именно - „напускане на служителя“, явно е счетено от администрацията за най-истинно от всички. Отново без да са изложени каквито и да други конкретни съображения, това твърдение е послужило като фактическо основание за издаване на поредното Разпореждане №122-00-1869-6 от 14.09.2023 г.(л.54), с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г.

 

25. Относно това Разпореждане №122-00-1869-6 от 14.09.2023 г. на ТП на НОИ, Пазарджик е необходимо да се отбележи следното :

На първо място следва да се приеме, че в случая не се твърди и не се констатира да е налице допусната фактическа грешка или грешка при изписването, тоест несъмнено е, че с Разпореждане №122-00-1869-6 от 14.09.2023 г. е отменено не нещо друго, а именно Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г. Предположението за допусната грешка е изключено, доколкото в Решение № 1012-12-35#2 от 23.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик, също изрично е посочено, че с Разпореждане №122-00-1869-6 от 14.09.2023 г. е отменено Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г.

Относно констатацията, че в случая не е налице допусната техническа грешка, а осъзнато волеизявление на административния орган за отмяна на Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г., може да се добави, че по идентични казуси, органите на ТП на НОИ, Пазарджик, са процедирали по същия начин и са постановявали същите разпореждания(виж например публично обявените съдебни решения по адм. дела № 152, № 482 и № 124, двете по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г.).

 

26. Съобразно чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, съобразно който - документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.

В конкретния случай, администрацията не е изпълнила изискването на Регламента, доколкото по делото не се твърди и не се установява, нито един от документите издадени от компетентната ирландска администрация, които предхождат U002 №729041 от 31.08.2023 г., да са били обявени за невалидни.

На следващо място, трябва да се посочи, че волеизявлението обективирано в Разпореждане №122-00-1869-6 от 14.09.2023 г. за изричната отмяна на Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г., юридически е лишено от предмет. Както се посочи вече, изменението на Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г. с последващото Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. е преустановило неговото правно действие.

 

27. Въпросния СЕД U002 №729041 от 31.08.2023 г. са посоченото фактическо основание, с оглед на което с Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г.(л. 56), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик е отпуснал на Ц. М. парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. (четири месеца) в размер на 9.00 лв. дневно. Правното основание е чл. 54б, ал. 3 от КСО.

Тук следва да се констатира, че към момента на постановяване на Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г., предходното Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. е било в сила, тоест то е било действащ административен акт, като в Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г. липсва волеизявление за неговото изменение или отмяна.

 

28. С последното по ред Разпореждане №121-00-1869-9 от 24.11.2023 г.(л. 57), ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик е изменил Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. в частта, относно размера на отпуснатото на М. парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е постановено, считано от 01.10.2020 г. да  се изплаща парично обезщетение в размер на 12,00лв. дневно.

Посоченото от административния орган правното основание е чл. 11, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.(отм.). Според чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от закона, определя се следният дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2020 г.: от 1 януари до 30 септември – 9,00 лв.; от 1 октомври до 31 декември – 12,00 лв.

Очевидно с Разпореждане №121-00-1869-9 от 24.11.2023 г., е определен отново минималния размер на обезщетението за безработица, като същия е съобразен с изискването на закона. Това означава, че с Разпореждане №121-00-1869-9 от 24.11.2023 г. се изменя размера на обезщетението определен с Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г., а не размера на обезщетението, определен с Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. Обратното би означавало, размера на обезщетението за безработица от 12,00лв. дневно, да се дължи за периода до 14.02.2021г., както е посочено в Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г., доколкото с Разпореждане №121-00-1869-9 от 2411.2023 г., не е постановявана отмяна или изменение на периода в който се дължи обезщетението.

Доколкото обезщетението предмет на Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. е определено явно на основание чл. 54б, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗБДОО(отм.), то постановеното с Разпореждане №121-00-1869-9 от 24.11.2023 г. изменение не е относимо към размера на обезщетението определен с Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г., а към размера на обезщетението определен с Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г., защото именно с това разпореждане, обезщетението е определено при условията на чл. 54б, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 11, ал. , т. 1 от ЗБДОО(отм.).

Тоест, с Разпореждане №121-00-1869-9 от 24.11.2023 г. е изменен размера на обезщетението по Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г.

 

29. Изложеното да тук е достатъчно за да се формира несъмнен извод, че волеизявленията в нито едно от процесните разпореждания, не съответства на данните съдържащи се приобщените по делото доказателства, нито пък възприетите от административния орган факти и обстоятелства са квалифицирани съобразно хипотезите на съответните материални и процесуални норми. Това не е съобразено от горестоящият в йерархията на администрацията орган в процесното Решение № 1012-12-35#2 от 23.02.2024г.

 

V. За разноските:

 

30. Констатираната незаконосъобразност на административните актове, предполага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Съобразно представения списък те се констатираха в размер на 800,00лв., адвокатско възнаграждение заплатено по банков път. Размера на адвокатското възнаграждение е съответен на фактическата и правна сложност на спора по делото и предприетите от пълномощника процесуални действия.

Ето защо, Съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-35#2 от 23.02.2024г., на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което са потвърдени Разпореждане № 122-00-1869-6 от 14.09.2023г. с което е отменено Разпореждане № 122-00-1869-3 от 16.10.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, Разпореждане № 122-00-1869-8 от 24.11.2023г. и Разпореждане № 122-00-1869-9 от 24.11.2023г., на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, с което на Ц. Р. М., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Дорково, ул. Н. Ф., 13 е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. в размер на 9.00 лв. дневно и изменен от 01.10.2020 г. на 12,00лв. дневно.

 

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на Ц. Р. М., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Дорково, ул. Н. Ф., 13, сумата от 800,00(осемстотин) лева, представляваща извършени от последната разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.