РЕШЕНИЕ
№ 140
град
Плевен, 17.03.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, първи състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар Венера Мушакова, като изслуша докладваното от
съдия Дилова административно дело № 954/2022 г. по описа на
Адм. съд Плевен и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.145 и следващите от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР), във
връзка с Наредба № 8121з-647 /10.10.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
Производството по делото е образувано по жалба подадена от В.Г.Т. *** против Разпореждане № 3-2-13/14.10.2022г.
издадено от Инспектор „ДПК и ПД“ в
РСПБЗН Червен бряг, с което е разпоредено на жалбоподателя да използва
двуетажна масивна сграда с
административен асрес гр. Ч. Бряг, ул. „Златна мина“ № 3, негова
собственост, според нейното предназначение – „склад за яйца“ , както и да
премахне ремарке от пътищата за противопожарни цели в имота на същия адрес.
Твърди, че по втората точка разпореждането е било отменено с мотивирано Решение рег.№
734500-222/11.11.2022г. на Началника на РСПБЗН Червен бряг, а по отношение на т.1 разпореждането е било потвърдено. В жалбата се
изложени твърдения за незаконосъобразност на т.1 от оспореното разпореждане.Твърди
се, че в действащото законодателство
няма предназначение на сграда „склад за яйца“, а в представено възражение е обяснил, че
предназначението на сградата е за складова дейност, която реално се осъществява
в сградата. Твърди се, че административният орган и издалия разпореждането
считат, че въз основа на нот. акт от 2016г. в който е вписано че някога
сградата е била с предназначение склад за яйца, следователно тя не може да се
използва за складиране на мебели, бяла и черна техника, а само за склад за яйца
и след като в нея е складирано нещо различно от яйца жалбоподателят е извършил
административно нарушение, за което е и санкциониран с наказателно
постановление.Излага доводи, че издавайки разпореждането административния орган
е излязъл извън своите правомощия да
преценява дали една сграда се използва по предназначение или не. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени т.1 от
Разпореждане № 3-2-13/14.10.2022г. на инспектор ДПК и ПД в РСПБЗН – Червен бряг
като незаконосъобразно.Претендира разноски.
Ответникът в дадения срок е представил
писмен отговор, в който е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че оспорения административен
акт е и издаден от компетентен орган в резултат на извършена проверка по
разпореждане на РП-Плевен по жалба на Д.В.Ц.. Сочи, че адм.орган заема
длъжността инспектор VI степен ДПК и ПД
в РСПБЗН – Червен бряг, като същият е
материално и териториално компетентен да издава разпореждания по чл. 125, ал.1
т.4 от ЗМВР. Сочи се, че при издаването на оспореното разпореждане са спазени
изискванията за форма на индивидуалния административен акт, както и
специфичните изисквания за съдържание, посочени в Приложение № 4 към чл.22 от
Наредба № 8121з-882 за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол.
Твърди се, че актът е издаден в съответствие с процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон. Оспорва, че органът е излязъл извън рамките на
своите правомощия, както и че разпореждането е изцяло в съответствие с чл. 34,
ал.1 т.1 от Наредба №8121з-647 за правила и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. Посочва, че обектът на 13.10.2022г. се е използвал за съхранение на мебели, черна
и бяла техника и за студена обработка на стъкла. Твърди се, че в хода на проверката,
жалбоподателят не е представил строителни книжа за обекта за установяване момента на въвеждане в експлоатация с оглед
приложението на чл.14, ал.1 от Наредба №8121з-647. Твърди се, че единственият
документ, от който адм.орган е могъл да установи конкретното предназначение на
сградата, находяща се на ул.“Златна мина“ №3, е последният вписан в Службата по
вписвания документ за собственост – Нотариален акт № 16, том I, рег.№ 5569, дело № 597 от 2016г., в който сградата е с предназначение „склад
за яйца“. Твърди се още в отговора, че в
изпълнение на правомощията си и на основание чл. 27, ал.2 от Наредба № 8121з-882 адм.орган е уведомил Кмета
на Община Червен бряг за констатираното ползване на сградата без строителни
книжа за реално ползване/предназначение на сградата. Прави искане да се
отхвърли жалбата като неоснователна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно
призован, се явява лично и с пълномощник адв. М.С. – АК-В.Търново, която
изразява становище, че поддържа жалбата.
Ответникът,
редовно призован се явява лично и с процесуален представител юрисконсулт Ст.Н.,
която изразява становище дасе отвърли
жалбата като неоснователна.
Административен съд - Плевен, девети състав,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в
тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по 149, ал. 3 вр.
ал.1 вр. чл.98, ал.2 от АПК. Решение
рег.№ 734500-221/11.11.2022г. е връчено на 15.11.2022г. /л. 7 от делото/, а
жалбата е подадена на 21.11.2022г.Жалбата е подадена от надлежна страна и пред родово
и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът като прецени представените по делото доказателства,
становищата на страните и закона, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото разпореждане
от 14.10.2022г е, че същото е издадена след извършена на 13.10.2022г. от
инспектор „ДПК и ПД“ в РСПБЗН – Червен
бряг проверка на основание чл. 125, ал.1 т.1от ЗМВР в обект „масивна сграда на два етажа в имот
на ул.“ Златна липа“ №3 гр.Червен бряг“. При проверката административният
орган установил, че сградата не се
ползва по предназначение, с което приел, че е нарушен чл.5, т.2 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. Служителят на РСПБЗН констатирал, че обекта се ползва
като склад за мебели, черна и бяла техника и студена обработка за стъкло. Било
установено, че не се поддържат пътища за противопожарни цели с безпрепятствен
достъп към всички обекти и водоизточници, като е поставено двуосно ремарке на
пътя към газстанцията, като приел, че се нарушава и чл.5, т.11 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014г. за правила и
норми за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. За отстраняване на несъответствията
с изискванията за пожарна безопасност на основание чл. 125, ал.1 т.4 от ЗМВР е издал оспореното Разпореждане № 3-2-13/13.10.2022г.,
с което в т.1 е разпоредил двуетажната масивна сграда да се използва по предназначение съгласно чл.5, ал.2 от Наредба
№8121з-647/01.10.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, и в т.2 – да се премахне ремаркето от пътищата за
противопожарни цели и да се осигури
безпрепятствен достъп до всички обекти и
водоизточници съгласно чл.5, ал.11 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правила и норми за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. Разпореждането било връчено на В. Т. на 14.10.2022г.
Видно
от представената на стр. 4 жалба е, че
разпореждането е обжалвано от В. Т. пред Началника на РСПБЗН, който с решение рег.№ 734500-221/11.11.2022г. е отхвърлил жалбата по т.1 и отменил разпореждането в частта по т.2 като
незаконосъобразно. Решението е връчено на оспорващия на 15.11.2022г., видно от
приложената на стр. 7 обратна разписка.
Видно от представения по делото договор за
покупко- продажба отразен в нотариален акт №
16, том VI, рег.№ 3989, дело №597 от 21.10.2016г. В.Г.Т., и Е.Б.Т. са продали на Е.М.Н. 1/2 идеална част от
поземлен имот, находящ се в гр.Червен бряг, ул.“Златна мина“ №3, с
идентификатор № 890501.807.36, заедно с ½ идеална част от построената в
имота складова база, склад на два етажа със застроена площ от 725 кв.м. с
идентификатор №80501.807.36.1. Видно от нотариалния акт е, че по предходен
документ за собственост описанието на имота е следното ½ ид.ч. от 1457
кв.м. ид. Ч. от 3 805 кв.м. от поземлен имот, находящ се в гр. Ч. Бряг,
съставляващ парцел втори, в кв. 1 А по ЗРП на града, заедно с ½ ид.ч. от
построената в него двуетажна масивна сграда- склад за яйца, със ЗП от 912 кв.м.
По делото е представена кадастрална скица на поземления имот, в който отразено,
че начина на трайно ползване на имота е за друг вид производствена дейност,
складов обект.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Н., съсобственик с жалбоподателя
се установява, че най-напред са ползвали сградата като наематели, а след това
са я закупили и винаги са я ползвали като склад за мебели и техника и за
продажба на стъкло.Свидетеля твърди, че търговската дейност на фирмите им е търговия
с рязани стъкла и железария.Според свидетеля в сградата е имало помещение с
размер около 6 кв.м., което явно е било хладилна камера и може би там е имало
някакво специално разрешение за това помещение като склад за яйца.Свидетеля
твърди, че складът, който са закупили е двуетажен и те не са строили сградата,
а са я закупили готова. Според свидетеля в обекта има противопожарни шлангове,
пожарогасители, но в обекта не е извършвана проверка за пожарна
безопасност.Според свидетеля, когато е дошла проверката им е било заявено сега
ще пишем актове и ще ви запечатаме.Според свидетеля, в случая се касае за
междусъседски спор с техен съсед по имот, в момента жалбоподателя и свидетеля
водят дела , но има писани жалби към пожарната, включително и от тях, поради
това, че газ-станцията, която е до имота им няма необходимата ограда.Свидетеля
твърди, че в имота не са извършвани никакви преустройства и това е установено
при проверка от Община Ч. бряг.
Така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността
на обжалвания административен акт, като провери дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и
материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона.
Разпореждането предмет на съдебен контрол е издадено
на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, при упражняване на
държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на
населението: издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на
правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически
лица и граждани. Аналогична е разпоредбата и на чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда
за осъществяване на държавен противопожарен контрол (Наредба №
8121з-882/2014 г.), според която за изпълнение на
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите
органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават писмени разпореждания (Приложение
№ 4). Оспореното разпореждане е издадено по образеца, съгласно Приложение № 4
към Наредба № 8121з-882/2014 г., като същото е издадено от компетентен орган. Видно
от представените по делото доказателства - Заповед № 8121з-11883/19.11.2021г.,
акт за встъпване в длъжност рег.№ 947р-3545/01.12.2021г., длъжностна
характеристика и протокол рег.№ 947р-3543/01.12.2021г.
издателя на оспорения акт служител на РСПБЗН заема длъжността „инспектор ДПК и
ПД“ в РСПБЗН-Червен бряг, като в раздел II сред основните длъжностни права и задължения е включено правото да извършва
контролни и тематични проверки /т. 4/,
както и правото да издава писмени разпореждания в обекти и предписания в
заповедни книги на строежи за по спазване/изпълнение на правилата и нормите за
пожарна безопасност
При
издаване на разпореждането е спазена изискуемата форма – писмена, както и изискванията
на чл.59, ал.2 т.1 – 3 и т.5-7 от АПК. Съдът
намира, че оспорения административен акт не мотивиран, което представлява нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, порокът е от процесуален характер и обуславя
отмяната на разпореждането – чл. 146, т. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на индивидуалния административен
акт са тези факти, чието наличието индивидуализира не самото правомощието на
органа, но и предпоставя предмета на
проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях се контролира
и правилното приложение на материалния закон от страна на административния
орган. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на
издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или
пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо. Отсъствието на
фактически основания не може да бъде заменено с позоваването на нормата, сочена
като правно основание, независимо че текстът й би могъл да съдържа релевантните
за случая юридически факти. Докато правната квалификация на оспореното
правомощие от съда е възможна и дължима при изложени фактически основания, дори
ако правните не са посочени, обратното не е вярно. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК налага обективирането в административния акт на конкретни
твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на
правната норма.
В конкретния
случай в разпореждането липсват мотиви относно обстоятелството по какъв начин и
от какъв документ административния орган извежда обстоятелството, че предназначението на проверявания обект е
„склад за яйца“. Действително в
представения нотариален акт за покупко-продажба № 16, том VI, рег.№ 3989, дело №597 от 21.10.2016г. е отразено, че
Е.М.Н.
е закупил 1/2 идеална част от поземлен имот, находящ се в гр.Червен
бряг, ул.“Златна мина“ №3, с идентификатор № 890501.807.36, заедно с ½
идеална част от построената в имота складова база, склад на два етажа със
застроена площ от 725 кв.м. с идентификатор №80501.807.36.1, като по предходен
документ за собственост поземления имот съставлява парцел II в стр.кв.1 А по ЗРП на града, а построената двуетажна сграда е обозначена
като склад за яйца. Извода на
административния орган, че обекта не се използва по предназначение- склад за
яйца е необоснован, тъй като от представените доказателства не става ясно, как
административния орган е стигнал до извода какво е предназначението на
проверявания обект. Описанието в
нотариалния акт на предначението на имота е складова база- склад на два етажа и
като такова е отразено предназначението на имота и в кадастралната скица
представена по делото. Ирелевантно е, че в предходен нотариален акт имота е
описан като склад за яйца, това вписване е направено от нотариуса единствено с
оглед отразяване идентичността на имота по предходен документ за собственост и
не съставлява доказателство за предназначението на обекта. Съгласно чл. 4 а. 6
т. 2 от Наредба 7от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, предназначението на недвижимите
имоти може да бъде за производствено- складова дейност. В този смисъл
предназначението на имота, собственост на жалбоподателя е за складова дейност и
от събраните по делото доказателства се установява, че имота се ползва именно
за такава складова дейност. ДУТ и Наредбите за
прилагането му не определят предназначението на имота по определен вид
складова дейност, каквато се твърди в случая- като склад за яйца, а е използвана
общата формулировка- производствено складова дейност. По делото не са
представени доказателства, че имотът е използван от жалбоподателя за друг вид
дейност не по предназначението му. Административният орган е длъжен служебно да
изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да
посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна
норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството
по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща
се с незагубилото действия Тълкувателно решение № 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на
Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от
други документи, съставени в административното производство от органът или
негови помощни органи. Такива доказателства по делото не са представени. Ето
защо съдът приема, че оспореното Разпореждане № 3-2-13/14.10.2022г. е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. На следващо място
оспореното разпореждане противоречи и на
материалния закон.
Съгласно
чл.5 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите (издадена от
министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране,
обн., ДВ, бр. 89 от 28.10.2014
г., попр., бр. 105 от 19.12.2014
г., изм. и доп., бр. 37 от 7.05.2021 г., в сила от 8.06.2021 г.),
собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за: 1. създаване на организация за осигуряване на
ПБ в обектите и спазване на изискванията на тази наредба; 2. поддържане на обектите в техническо
състояние така, че да съответстват на изискванията на чл. 14; 3. поддържане в изправно състояние,
осъществяване на контрол и извършване на техническо обслужване, презареждане и
хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на пожарогасителите съгласно
чл. 21 и 23; 4. поддържане и обслужване на
пожароизвестителните системи, пожарогасителните системи, системите за гласово
уведомяване, пожарните кранове и системите за управление на дим и топлина на
обектите в съответствие с чл. 22; 5. осигуряване на изискващите се
пожаротехнически средства по чл. 15; 6. обозначаване на пожарните хидранти,
пожарогасителите и на пътищата за достъп до тях, на противопожарните
съоръжения, пожарните кранове, стълбите за пожарогасителни и
аварийно-спасителни дейности, на устройствата за алармиране или оповестяване,
на устройствата за ръчно задействане на ПИС, ПГС и СГУ, на евакуационните
пътища и изходи, на входовете на помещенията, на забранените места за
тютюнопушене и използване на открит огън, на резервоарите за леснозапалими
течности, горими течности и горими газове и на складираните материали и изделия
в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 2, чл. 23, ал. 3 и 4, чл. 24, чл. 25, ал. 2, чл. 42, ал. 2, чл. 48, ал. 1 и чл. 62, т. 2; 7. наличието (в комбинация или поотделно) на
инструкция или указание за употреба, указващи начина на работа с инсталациите
за пожарогасене или охлаждане на резервоарите за ЛЗТ и ГТ и поставянето им на
видно място; 8. осигуряване за всеки
работещ на подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при
работа при спазване изискванията на Наредба № РД-07-2 от 2009 г. на
Министерството на труда и социалната политика за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ,
бр. 102 от 2009 г.); 9. незабавно
уведомяване на съответната районна служба "Пожарна безопасност и защита на
населението" (РСПБЗН) при затваряне на отделни участъци от пътищата за
противопожарни цели, извършване на ремонтни работи, свързани с изключване на
участъци от водопроводната мрежа, възникване на неизправности и повреди в
помпени станции, ПИС, СГУ и ПГС, изтичане на вода от пожарните водоеми или
тяхното източване; 10. разработване на
планове за осигуряване на ПБ при организиране на мероприятия и извършване на
дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност в
обектите; 11. поддържане на пътища за
противопожарни цели с безпрепятствен достъп към всички обекти и водоизточници; 12. поддържане в изправно състояние на
пожарните хидранти и водоеми и подготовката им за експлоатация при отрицателни
температури преди настъпване на зимния период;
13. незабавно отстраняване на неизправностите в електрическите
инсталации и съоръжения, които може да предизвикат искрене, късо съединение,
нагряване на изолацията на кабелите и проводниците, отказ на автоматични
системи за управление и др.; 14.
поддържане в изправно състояние на отоплителните уреди и съоръжения, извършване
на проверки на състоянието им, ремонт и почистване преди настъпване на
есенно-зимния период, както и периодично за осигуряване на пожарната им
безопасност; 15. поддържане в изправно
състояние на блокировките на смукателни инсталации, обслужващи взривоопасни
технологични съоръжения (бояджийни и лакозаливни камери, шприц-кабини и др.
под.) и други устройства, гарантиращи ПБ при работа (дихателни и предпазни
клапани, огнепреградители и др.); 16.
извършване на обработка с огнезащитни състави на декорите, завесите и драпериите
в обекти от подклас по функционална пожарна опасност Ф2.1 за изпълнение на
изискванията на чл. 27; 17. поддържане в изправно състояние на
осигурените пасивни и активни мерки за защита и приетите технически решения за
осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на обекта през целия
експлоатационен срок, в т.ч. своевременно предприемане на мерки за отстраняване
на всяка неизправност или повреда; 18.
поддържане в изправно състояние на аварийното евакуационно и на аварийното
работно осветление на правилата и нормите за ПБ собствениците или
ръководителите на обектите отговарят за
разработването и актуализирането на документите по чл. 9, ал. 1, както и на
други документи за изпълнение на изискванията на правилата и нормите за ПБ и ги
утвърждават; издават заповедите по чл. 9, ал. 2; определят с писмена
заповед длъжностни лица, които създават организация и осъществяват контрол за
спазване на правилата и нормите за ПБ, в т.ч. за осъществяване на контрол на
носимите и возимите пожарогасители съгласно чл. 21, ал. 1, за извършване
на дейностите по поддържане и обслужване на ПИС, ПГС, СГУ, пожарните кранове и
системите за управление на дим и топлина съгласно чл. 22, ал. 6 и за опериране
с ПИС, ПГС, СГУ и със системите за управление на дим и топлина.
Видно от гореизложеното сред задълженията на
собствениците и дейностите, свързани с тези задължения, предвидени в чл. 5 и 6
от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г., не е налично задължение за ползване на
обекта или определяне от административния орган начина, по който да се ползва
сградата, а задължение да се предвидят
механизма и правила, вкл. изграждане на пожаротехническа система или
разполагане на средства за защита, или най- общо поддържане на техническо
състояние, с което да се гарантира безопасността на пребиваващите в сградата и
на имуществото в обекта.
Посоченото в разпореждането
нарушение на чл.5, т.2 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. по същество не
кореспондира с правната норма и не съставлява административно нарушение и
неспазване на правила. Нещо повече в
оспорения акт е направена привръзка с чл. 14 от
наредбата, без да става ясно по какъв начин това е свързано с деянието. Разпоредбата
на чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. предвижда, че обектите се
поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и в
съответствие с изискванията на тази наредба.
Обектите, които съответстват изцяло на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009
г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар, но са въведени в експлоатация при спазване изискванията на предходни
нормативни актове за безопасност при пожар, може да се поддържат в техническото
състояние, съответстващо на изискванията на същата наредба. Нарушението на чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. може да намери изражение в
няколко отделни хипотези: обектът не се поддържа в техническото състояние, при
което е въведен в експлоатация; обектът не се поддържа в съответствие с
изискванията на Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г.; обектът не съответства
изцяло на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г.; обектът
съответства изцяло на изискванията на последната наредба, но е въведен в
експлоатация при спазване изискванията на предходни нормативни актове за
безопасност при пожар. Очевидно е, че нормата на чл. 14,
ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. е препращаща и за да бъде
попълнена тя с конкретно съдържание е необходимо, като правно основание за
издаване на административния акт, да бъде посочено на кои конкретно
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и
от кой конкретно подзаконов нормативен акт не отговаря обекта, което е
необходимо и с оглед преценката за действие на този подзаконов акт по време. Задължението на собственика на обекта по
чл.5, т.2 от наредбата също задължава лицето да поддържа обекта в техническо
състояние така, че да съответстват на изискванията на чл. 14, но не
го задължава да променя предназначението на обекта.
Видно от представената по делото
административна преписка, органът не е събирал и не се опитвал да събере
никакви доказателства (вкл. не е
изискал справка от Община Червен бряг, техническа служба”, относно датата
на въвеждане в експлоатация и депозираната документация за обекта за установяване
на вида и предназначението му) относими към
установяване на фактите, въз основа на които следва да се издаде
административният акт. е.
С оглед на изложеното, съдът приема, че постановеното
разпореждане е немотивирано, като при издаването му не са изяснени фактите,
нито са приложени относимите правни норми. Постановено е при съществено
нарушение на административно производствените правила, доколкото не са събрани
необходимите и относими доказателства, не са изяснени фактите и обстоятелствата
по случая съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Нарушен е и материалния закон като
нарушението е подведено под нормата на чл.5 т.2 от чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. без по същество деянието да корелира на тази норма.
Разпореждането не е съобразено и с целта на
закона.
С оглед на изложеното, Разпореждане №
3-2-12813.10.2022г. на инспектор „ДПК и ПД“ в РСПЗЗН- Червен бряг следва да се отмени като
незаконосъобразно и неправилно.
При този изход на делото, ответникът следва
да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. В съответствие с
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
В случая юридическото лице, към което е ситуиран издателя на акта е Регионална
дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – Червен бряг,
изводимо от чл. 39, ал. 5 от ЗМВР вр. чл. 8, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността
на Министерството на вътрешните работи.
В този смисъл е Решение № 1392 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8285/2017 г.
Следва РСПБЗН – Червен бряг да бъде
осъдена да заплати сумата от 10 лева за държавна такса и сумата от 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение или общо 1010 лева.
Водим от горното и на чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3-2-13/14.10.2022г.
на инспектор „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ (ДПК и ПД) в Районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението“ (РСПЗЗН) – Червен бряг, в частта, в която в т.1 било
разпоредено на В.Г.Т., като съсобственик
на масивна сграда на два етажа в имот
гр. Червен бряг , ул. „Златна мина“ № 3да използва двуетажната масивна сграда с
административен адрес гр.Червен бряг, ул.“Златна мина“ №3, според нейното
предназначение – „склад за яйца“.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" –
Червен бряг, да заплати на В.Г.Т. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата 1010 ( хиляда и десет) лева разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: