Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………../16.01.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12018 по описа за 2015г, за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 288 от КЗ и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.
С исковата молба ищцата Л.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за
призоваване: гр. Ботевград, Софийска област, ул. „************ чрез адв. П.П.
твърди, че на 01.11.2013 г. в с. С., обл. В. на кръстовището на ул. „Д.
Благоев“ и „Хр. Ботев“ е причинена смъртта на Г.Г. П., вследствие на пътен
инцидент. По случая е образувано ДП № 435/2013 г. по описа на РУП - гр.О., в
хода на което е установено, че е извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
3, в. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342 НК, като субектът на
деянието е останал неразкрит. Наказателното производство е спряно с
Постановление за спиране на наказателно производство от 26.05.2014 г. на
Окръжна прокуратура - гр. В. по пр. пр. № 2189/2013 г., влязло в законна сила
на 10.06.2014 г. Ищцата е съпруга на починалия, видно от Удостоверение за
наследници изх. № 446/08.11.2013 г. Със Заявление вх. № 24-01-554/06.11.2014 г.
до ответника, е поискано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по
което е образувана щета № 210251/06.11.2014 г., като Г. Ф. отказва изплащане на
обезщетение с писмо изх. № 24-01-552/10.12.2014 г. Ищцата твърди, че се е
намирала в граждански брак с починалия от повече от 50 години, живяла е с него
в едно домакинство, като са имали изключително добри взаимоотношения на
разбирателство и привързаност. Смъртта на съпруга, й причинява изключителни
болки и страдания, последната до ден днешен не може да преживее случилото се,
оставайки сама, поема самостоятелно всички грижи за издържането и оцеляването
си. Претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на сумата от 75 000,00 лв., ведно със законната лихва от 01.11.2013
г. до окончателното й изплащане, или евентуално по арг. oт чл. 288, ал. 7 КЗ –
считано от 10.12.2014 г. Претендира разноски.
Ответникът „Г. Ф.“ оспорва иска по основание, като твърди, че ищцата не е
представила доказателства, от които да се установи осъществяването на
предпоставките за ангажиране на отговорността на Ф.а. Оспорва иска и по размер.
Счита се, че вина за процесния инцидент има и наследодателя на ищцата, който в
нарушение на ЗДвП се е намирал легнал на пътното платно в тъмната част на
денонощието (20.00 часа), след употреба на алкохол – 2,38 промила. Оспорва се
претенцията за лихва за забава от датата на ПТП, тъй като съобразно
разпоредбата на чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.), дължи лихва след изтичане на срока за
произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице, като този срок не
може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. В
процесния случай не е изпаднал в забава, тъй като след като е бил сезиран от
ищцата по щета ГФ № 210251/06.11.2014 г., се е произнесъл в нормативно
определения срок и не дължи лихва за забава. Претендира разноски, в това число
и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
От доказателствата, събрани в хода
на ДП № 435/2013 г. по описа на РУП О. (протокол за оглед на местопроизшествие
и СМЕ на труп) се установява, че трупът на починалия Г. П. е намерен при оглед
на мястото, съставляващо кръстовище на улиците „Д. Благоев“ и „Хр. Ботев“, в
югозападния край, на около 3 метра от железобетонен стълб. Лицето е намерено
лежащо по гръб, с охлузвания в областта на дясната част на челото, дясната
скула и дясното слепоочие. В областта на носа и устата има
кафеникаво-червеникава засъхнала течност. Открити са охлузвания и в областта на
горната част на дясната и лява длани, на корема. Механизмът на уврежданията на Г.
П. Горанов налага извода в СМЕ, че те са резултат от действието на твърди тъпи
предмети в условията на ПТП. От допълнителната медицинска експертиза по писмени
данни се установява, че установените увреждания по тялото, главата и крайниците
на П. добре отговарят да бъдат получени от блъскане на пешеходец от движещо се
МПС, като инициалният удар най-вероятно е бил отзад в областта на седалището с
последващо отхвърляне и падане. След получаване на травматичните увреждания П.
не е бил в състояние да се придвижва сам, като не може да се прецизира точно
колко време след причиняването им е настъпила смъртта. С постановление от
26.05.2014 г. на Окръжна прокуратура гр. В. наказателно производство по пр. пр.
№ 2189/2013 е спряно, тъй като субектът на деянието е неразкрит.
От удостоверение за наследници № 446/08.11.2013 г. на Община О., обл. В. се
установява, че ищцата е съпруга на починалия Г. П..
Със Заявление вх. №
24-01-554/06.11.2014 г. до Г. Ф., ищцата предявява искане за заплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 80 000,00
лв. По заявлението е образувана щета № 210251/06.11.2014 г., като с писмо изх.
№ 24-01-552/10.12.2014 г. Г. Ф. отказва изплащане на обезщетение на ищцата.
Изслушано е заключение на СМЕ, от което се установява, че концентрацията на
етилов алкохол в кръвта на починалия Г.Г. П. е 2,38 промила, съответстваща на
средна степен на алкохолно опиване, като е възможно непосредствено при фаталния
инцидент да е била по-висока. При тази степен на концентрация на етилов алкохол
се наблюдават: нарушение на координацията, равновесието, говора, мисловните
процеси, в т.ч. възприятия, съобразителност и адекватност на реакциите, волевата
дейност и поведението – преход от възбуда до значително потискане на
централната нервна система с прояви на отпуснатост, плачливост, невъзможност за
ориентиране, или за извършване на някакви действия, сънливост, ступор.
Установява се, че Г.Г. П. е бил несъмнено повлиян от етиловия алкохол в стадий
на алкохолна интоксикация с прояви на токсично потискане на централната нервна
система с нарушение на съзнанието, което не му е дало възможност да възприема и
да реагира на ставащото около него.
По делото е разпитан свидетел Й.К..
От показанията му се установява, че е познава Г.Г. П. само визуално. В деня на
процесното ПТП вижда починалия Г.Г. П. на вътрешното шосе в селото, който е в
нетрезво и нехигиенично състояние. Починалият лежал на пряката от другата
страна на улица. Не бил на кръстовището, бил го преминал. Св. К. предупредил П.
за опасността, да го сгази камион, но той го напсувал на майка. В останала си
част показанията съставляват предположение на свидетеля и не се кредитират от
съда, тъй като не са обстоятелства възприети лично от него.
Св. Д.И. – брат на ищцата, твърди, че ищцата и починалият са били в
граждански брак от повече от 50 години, живели са в едно домакинство, като са
имали изключително добри взаимоотношения на разбирателство и привързаност,
отгледали са заедно три деца. Твърди, че след смъртта на съпруга й ищцата била
срината, живее абсолютно сама. Твърди, че здравословното състояние на ищцата е
много тежко и няма кой да се грижи за нея.
При установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 288,
ал.1,
т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) Гаранционния Ф. дължи на
пострадалите или техните наследници застрахователно обезщетение за
имуществените и неимуществените вреди резултат от настъпила смърт или телесни
увреждания от пътнотранспортно произшествие настъпило на територията на
Република България, причина за което е поведението на неидентифицирано моторно
превозно средство. Отговорността е обективна. Достатъчно е ищецът да установи,
че от противоправното поведение на неизвестен водач е претърпял имуществени
и/или неимуществени, за да се породи за Гаранционния Ф. задължение да плати
застрахователно обезщетение, източник на което е закона.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява от приобщените като
доказателство към делото материали от досъдебно производство № 435/2013 г. по
описа на РУП О.. Видно от СМЕ на труп, като механизъм на уврежданията на Г. П.
Горанов е отразено действието на твърди тъпи предмети в условията на ПТП. От
допълнителната медицинска експертиза по писмени данни се установява, че
установените увреждания по тялото, главата и крайниците на П. добре отговарят
да бъдат получени от блъскане на пешеходец от движещо се МПС, като инициалният
удар най-вероятно е бил отзад в областта на седалището с последващо отхвърляне
и падане. След получаване на травматичните увреждания П. не е бил в състояние
да се придвижва сам, като не може да се прецизира точно колко време след
причиняването им е настъпила смъртта.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото, дава основание на СГС да
приеме, че на 01.11.2013 г. в с. С., обл. В. на кръстовището на ул. „Д.
Благоев“ и „Хр. Ботев“ е причинена смъртта на Г.Г. П., вследствие на пътен
инцидент. До приключване на устните състезания пред настоящата инстанция не е
идентифицирано превозното средство и водача, по причина на което настъпва
пътнотранспортното произшествие от 01.11.2013г. Следователно налице е настъпило пътнотранспортно
произшествие, резултат от противоправно поведение на неидентифицирано превозно
средство, в причинна връзка от което почива Г.Г. П.. За претърпените в
следствие на смъртта му неимуществени вреди ответника дължи застрахователно
обезщетение на наследниците му по закон, сред които и ищцата, която е съпруга
на пострадалия
(арг. от Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС).
Или искът е доказан по основание.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът кредитира напълно
заключението на съдебномедицинската експертиза на труп и гласните доказателства
събрани чрез разпита на свидетеля Д.И.. Последните ценени при условията на чл.
172 от ГПК се кредитират от настоящата инстанция като обективни и
безпристрастни. Още повече, че като близък роднина на ищеца, показанията на
свидетеля в най-пълна степен описват състоянието и начина, по който ищцата
изживява смъртта на починалия си съпруг. От събраните по делото доказателства
се установи, че към момента на настъпване на смъртта му Д.Г. П. е на 71 години,
живее с ищцата в едно домакинство, имат сключен граждански брак, продължил
повече от 50 години, отгледали са заедно три деца и между тях са съществували
отношения на обич, разбирателство и взаимно уважение. Вследствие смъртта на Д.Г.
П. ищцата претърпява и продължава да търпи тежки неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания. При определянето на размера на
обезщетението съдът отчете и следните чисто житейски съображения - добрите
взаимоотношения между съпрузите през годините, силната емоционална връзка между
тях, която нараства с годините. Ето защо интензивността на болката от загубата
на съпруга би могла да бъде много по-голяма, а възможността за преодоляването u
много по-малка, когато смъртта е настъпила в една късна възраст за преживелия
съпруг в сравнение със средна или ранна възраст. Това е така, и защото в късна
възраст, когато родителите и близките роднини са починали, децата са създали
свое семейство, при стабилна и добра емоционална връзка между съпрузите,
най-близкият човек остава съпругът. Всички тези обстоятелства
по настъпването на вредите и ефектът, който оказват върху начина на живот на
ищцата, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза на сумата от 70 000.00 лева.
Съгласно правилата за разпределяне
на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ответника е да докаже
твърдяното от него съпричиняване на вредоносния резултат.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият създава предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или улеснява механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да
са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да
е тяхно следствие/.
В настоящия случай приноса на
починалия е налице и следва да бъде отчетен. Наличието на съпричиняване се
установява, както от показанията на свид. К. и материалите по досъдебното
производство, така и от заключението на изслушаната и приета по делото СМЕ.
Починалият Д.Г. П. се намира легнал на пътното платно в тъмната част на
денонощието – 20.00 часа непосредствено преди настъпване на произшествието.
Настъпването на ПТП е улеснено от състоянието, в което той се намира - средно
по степен алкохолно опиване при концентрация на алкохол в кръвта 2.38 промила,
когато човек няма реално възприятие за случващото се, със забавени реакции,
неадекватен, не можещ да контролира добре действията си. Алкохолното опиянение,
макар да не е противоправно само по себе си, е допринесло за настъпването на
ПТП, тъй като именно това състояние на Г.Г. П. е причината той да се е намира
легнал на пътя. От гореизложеното съдът намира, че в случая съпричиняването
следва да се определи на 50%, поради което определеното обезщетение от 75 000,00
лева, следва да се намали с ½ до сумата от 37 500,00 лева.
По претенцията за лихви:
Искането на ищцата за присъждане на лихва е частично основателно. В случая
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ, съгласно
която Гаранционният Ф. дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът
за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, като този срок не
може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията.
Претенцията на ищцата е предявена на 06.11.2014 г. и ответникът се е произнесъл
с отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 10.12.2014 г.,
поради което компенсаторна лихва се дължи именно от тази дата, а за периода от
01.11.2013 г. до 09.12.2014 г. искането на ищцата следва да се отхвърли като
неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни,
съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част от исковете.
На адвокат П.П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищцата по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. в размер на 5 500,00 лева, от която сума, съразмерно на уважената част
от исковете, ответникът следва да заплати 2750,00 лева, съразмерно на уважената
част от иска на ищцата.
Ответникът има право на разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт и депозит за СМЕ и свидетел в общ размер на 2030,00 лева, от която
сума съразмерно на отхвърлената част, ищцата следва да му заплати 1015,00 лева.
Ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд сумата от 1500,00 лева – разноски, съразмерно на уважената част от
исковете за държавна такса.
При тези мотиви, съдът
ОСЪЖДА „Г. Ф.“*** да заплати на Л.Г.П., ЕГН **********, с
адрес ***, с адрес за призоваване: гр. Ботевград, Софийска област, ул. „************,
на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ вр. ал. 11 от КЗ (отм.)
сумата от 37 500,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на съпруга й Г.Г. П., в следствие на пътнотранспортното произшествие настъпило
на 01.11.2013 г. в с. С., обл. В. на кръстовището на ул. „Д. Благоев“ и „Хр. Ботев“,
резултат от противоправното поведение на неизвестен извършител, ведно със
законната лихва върху сумата от 10.12.2014 г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСК за разликата над сумата от 37 500,00 лева до сумата от
75000,00 лева.
ОСЪЖДА „Г. Ф.“*** да заплати на адвокат П.П. на основание
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 2750,00 лева.
ОСЪЖДА Л.Г.П., ЕГН ********** да заплати на „Г. Ф.“*** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,сумата от 1015,00 лв. разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Г. Ф.“*** да заплати по сметка на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на
1500,00 лв. – държавна такса а производството съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: