Р Е Ш Е Н И Е
№ 3061
гр. Варна, 26.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 – ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети
юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И.В.
при секретаря С.Р., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 13974
по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявен от И.А.А.
против Б.И.И. иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето И.А. на бащата, при
когото да бъде и местоживеенето на детето, за определяне на режим на лични
контакти на майката с детето, както и за определяне на издръжка която майката
да заплаща в полза на детето. В условията на евентуалност, в случай на
предоставяне на родителските права на майката, моли да бъде определен разширен
режим на лични контакти с детето.
В исковата молба
ищецът твърди, че от съвместното му съжителство с ответницата е родено детето
им И.А. /***г./. В началото на ***г. родителите са се разделили, а детето
останало да се отглежда от майката, като първоначално ищецът нямал проблем да
се вижда с детето. Постепенно поведението на ответницата започнало да се
променя, което създало у ищеца усещане за несигурност по въпроса за правилното
развитие и възпитание на детето. Излага, че от раждането на детето ответницата
не е работила, във връзка с което отправяла финансови претенции към ищеца,
заявявайки, че за да вижда детето трябва да заплаща значителни суми. Отделно от
това, от персонала на детската градина, която детето посещавало узнал, че
майката го прибира във видимо неадекватно и агресивно състояние, като често са
го търсили да прибере детето, защото майката закъснява много. Посочва, че
ответницата е заявявала пред него и майка му, че употребява наркотици, „но това
не било проблем на нейната възраст”. Моли съда да уважи предявения иск, а в условията
на евентуалност – да определи разширен режим на лични контакти с детето.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Б.И.И., в който същата предявява насрещен иск с правно основание
чл.127, ал.2 от СК за предоставяне на нея упражняването на родителските права
по отношение на детето, за определяне на режим на лични контакти на бащата с
детето, както и за осъждането му да заплаща месечна издръжка в размер на ***
лева месечно с падеж – всяко 5-то число от месеца считано от предявяване на
иска в съда- ***г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска
Предявява и иск с правно основание чл.149 от СК за
осъждане на ответника да заплати на детето и издръжка за минало време от ***г.
до ***г., ведно със законната лихва
върху сумата.
В отговора и насрещната искова молба ответницата Б.И.,
чрез процесуалния си представител оспорва изложените в първоначалната искова
молба обстоятелства. Излага, че по време на бременността си е установила, че
ищецът е на метадонова програма за преодоляване на наркотична зависимост.
Въпреки това същият продължил да употребява наркотици, включително хероин, а
когато не бил употребил ставал агресивен и нееднократно осъществявал спрямо нея
физическо насилие. Стигнало се до там, че след поредния побой в края на 6 месец
постъпила в болница, за да запази детето. Излага, че е правила опити да помогне
на И. да се излекува, за да запазят семейството си, но до фактическата им
раздяла той продължил да употребява наркотици. Излага, че през цялото време се
е грижила за детето И., като след раздялата живее заедно с дъщеря си и дядо си
в неговото жилище. Излага, че работи по трудов договор и поема разходите за
отглеждането на детето, с което са силно привързани една към друга. Посочва, че
детето се чувства сигурно с нейно присъствие, поради което дори когато го
оставя в дома на бащата, тя остава, за да го приспи и след това си тръгва.
Оспорва твърденията на ищеца, че употребява наркотици, че използва детето, за
да изнудва бащата за пари, както и че е закъснявала да прибира детето от
градина, както и че е била пияна. Моли за уважаване на предявения насрещен иск.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът по насрещния иск
– И.А. е депозирал писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност
на същия. Оспорва майката да притежава
по-добри родителски качества, както и твърденията й, че полага труд по
трудов договор. Посочва, че майката употребява наркотици, както и че излиза
късно вечер оставяйки детето на грижите на нейния дядо. Излага, че таксите за
детската градина на детето се заплащат от него. Не оспорва, че през ***г. е
постъпил в психиатрична клиника за лечение на наркотична зависимост, но твърди,
че е излекуван, като в момента полага доброволен труд като експерт по
зависимости към Център за лечение на зависимости.
В
съдебно заседание ищецът И.А. – лично и чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск за предоставяне на него упражняването на родителските
права по отношение на детето И. Заявява, че не желае да лишава детето от майка си,
но основната мотивация да желае да упражнява непосредствено родителските права
и местоживеенето на детето да бъде при него е фактът, че майката употребява
наркотици и не се грижи пълноценно за детето. Не оспорва, че също е употребявал
наркотични вещества, но твърди, че е преминал метадонова програма, понастоящем
няма зависимости и дори работи в клиника като консултант по химични
зависимости. Посочва, че месечните му доходи са около *** лева.
Ответницата
Б.И. – лично и чрез процесуалния си представител поддържа искането родителските
права по отношение на детето да бъдат предоставени на нея. Оспорва твърденията
на ищеца, че употребява наркотици и е наркотично зависима, като твърди, че И.А.
е употребявал и продължава да употребява наркотици.
Дирекция „Социално
подпомагане”, гр. Варна, не изпраща представител в съдебно заседание.
С определение от
съдебно заседание проведено на ***г. по искане на И.А. съдът е постановил
привременни мерки като е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето И.А. на бащата И.А., определил е местоживеенето на детето И.
при бащата на адрес гр. ***, определил е режим на контакти на майката Б.И.
с детето като е дал възможност на
майката да вижда и взема детето при себе си всяка седмица от неделя /10:00/
часа, когато бащата се задължава да води детето при майката на адрес: гр. ***,
с преспиване до сряда сутрин, когато майката се задължава да води детето на
детска градина. Определена е издръжка в размер на *** лева месечно в периода на
привременните мерки, дължима от майката Б.И. в полза на детето И. чрез неговия
баща и законен представител И.А. с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, до настъпване не основателна причина за изменението или прекратяването
й, респективно до произнасяне на съда с окончателно решение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Не
се спори между страните, а и видно от представеното удостоверение за раждане
/л.7/, по време на фактическото съжителство на Б.И. и И.А., продължило до
началото на ***г. е родено детето им – И.А., родена на ***г.
Видно
от представеното удостоверение № ***г. /л.50/, детето И.А. посещава ОДЗ № ***” през учебната ***г. От
съдържанието на друго удостоверение издадено от ОДЗ № ***” /л.120/, за м.***г. И.А. има регистрирани *** присъствени
дни, но реално детето е посещавало не повече от *** дни, като разминаването на
цифрите е породено от факта, че майката не е информирала своевременно до 08:30
часа сутринта дали детето ще присъства, в следствие на което детето фактически
отсъства, но денят се води присъствен. За месец ***г. реалните присъствия на
детето са ***дни.
Като
доказателства по делото са представени квитанции за заплатена месечна такса за
детска градина за периода от м.***г. до м.***г., като квитанциите за м.*** и м.***г.
носят подписа на Б.И. като платец, а останалите – за м.***г. - на И.А.. Представена
е и квитанция за платена сума от *** лева за посещения на народни танци на И.
за м.***.
Видно
от представения трудов договор № ***г., И.А. е в трудово правоотношение с „***”
ЕООД на длъжност „***” с месечно трудово възнаграждение от *** лева и
допълнително възнаграждение от ***% за придобит трудов стаж.
Видно
от представеното удостоверение от ***г. /л.65/, издадено от Център за лечения
на зависимости „Ренесанс-Интер” ООД, И.А. по собствено желание полага труд в
Центъра за лечение на зависимости, считано от ***г. и до настоящия момент като
с личния си пример успява да повлияе положително на резидентите в процеса на
възстановяването им.
Видно
от представената справка от НАП-Варна, Б.И. е била в трудово правоотношение с „***”
ЕООД за периода от ***г. до ***г.
По делото е представен социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане” – гр.Варна, от съдържанието на който се установява, че
след раждането си детето И. е отглеждана в семена среда от двамата си родители,
а след раздялата им през ***г. грижите за нея са поети от майката, като
периодично детето контактувало и с баща си. Жилището, което ползват майката и
детето се намира в *** и е собственост на дядото на Б.. Жилището се състояло от
*** стаи, като една от тях се използвала от майката и детето, а друга от дядото.
В жилището се поддържала добра хигиена, а помещенията били обзаведени с
необходимите за домакинството вещи. В жилището на бащата на ***, което той
ползвал заедно със своята майка, детето разполагало със собствена стая
обзаведена съобразно потребностите му. Майката Б. е безработна, като доходите и
се формират от спестявания, финансова помощ от родителите й, които работят в
чужбина и получавани детски надбавки в размер на *** лева месечно. И.А. е
собственик на фирма „***” ЕООД и управител на „***” ЕООД, като трудовата му
заетост позволява да определя сам работното си време. Получаваните месечни
доходи са в размер на около *** лева месечно. В грижите за детето майката била
подпомагана от своя дядо – Г.Б., а бащата – от своята майка- М.А.. Детето И.
била записана на детска градина в ОДЗ „***” и посещава *** група.
Възпитателката на детето посочва, че И. е добро и умно дете и има изграден
приятелски кръг, посещава градината в добър външен вид и с добра хигиена. От
детската градина детето било вземано както от майка си така и от баща си, като
детето винаги реагирало с усмивка и тръгвало с желание към всеки от родителите си.
По делото са проведени Съдебно-химически експертизи,
поддържани в съдебно заседание от провелата изследванията инж.хим.И.Х. –
завеждащ лаборатория „Съдебна химия” в УНС по съдебна медицина и деонтология
при Медицински университет Варна. След проведено на ***г. изследване на
биологични проби – кръв и урина от И.А.
не е установено наличие на ****. В съдебно заседание посочва, че
периода, в който може да бъдат открити следи от употреба на наркотици е не
повече от *** месец след употребата им.
Изследване на кръв и урина на Б.И. са проведени на ***г. – повече от *** седмици след посочената от
съда дата за изследването – ***г. Анализът на пробите е дал заключение за липса
на следи от употреба на изброените по-горе наркотични и други вещества.
При последващо изследване проведено на ***г. в
присъствието на И.А., дадените от Б.И. проби от кръв и урина са дали положителен
резултат за наличие на следи от употреба на ***, които според инж.Х. са
психостимулиращи синтетични вещества, които при създаването им са били
предписвани с медицински цели при депресивни състояния, като предизвикват
еуфория, възбуда, маскиране на умората, повишена работоспособност. Високите
дози са в състояние да предизвикат халюцинации. Съгласно Закона за наркотичните
вещества и прекурсорите в Приложение 1 към чл.3, ал.2, *** спада към веществата
с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба, поради което са забранени за приложение в хуманната медицина. ***
се произвеждат и разпространяват изцяло нелегално. Посочва се, че *** се
изчистват от организма и кръвта, чрез урината и потта за около *** седмица,
като периодът зависи от дозата, както и дали се приема редовно или не. При
редовен прием е възможно пристрастяване.
По делото е проведена Съдебно-психиатрична
експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице К.К.. От заключението
й се установява, че изследването на Б.И. е включвало и провеждането на
комбинирани уринни тестове, като резултатите и от двата проведени теста - на ***г.
и на ***г.са положителни за употреба на ***. Вещото лице посочва, че
освидетелстваната не признава употребата на наркотични вещества и отрича приема
и употребата на ***. Няма критично отношение към употребата им и последиците за
нея и близкото й обкръжение, което стимулира приемането им. Излага, че при
употребата на *** и *** много бързо се развива толеранс и необходимост от
повишаване на количеството за получаване на същия ефект, като хората, които
употребяват големи количества могат да развият *** психоза – психично
разстройство наподобяващо параноидна шизофрения. При прегледа на Б.И., вещото
лице К. е констатирала, че е изключително лабилна със склонност към
агресивност.
В хода на производството са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите К.М.Г., Г.И.Б., М.Л.А. и Г.И.И..
От показанията на св.К.Г. – директор на ОДЗ № ***” в кв.***, която посещава детето
И. се установява, че детето посещава редовно детското заведение, като предимно
се води и прибира от майка си Б.. Много често майката водела детето по-късно от
указаното време сутрин /08:30 часа/, както и че закъснява много при прибирането
й вечер, като детето оставало само в градината с дежурната възпитателка до
19:30 часа. При разговор с майката, тя посочвала, че са имали неразбирателство
с бащата кой да прибере или заведе детето на градина. Посочва, че е имало
случаи, когато дежурните възпитателки са подавали сигнал, че детето не е
прибрано и след края на дежурството им, поради което директорката е търсила
родителите на И. и нейната баба към 20:30 и 21:00 часа, за да я приберат.
Излага, че има лични впечатления от отношенията на детето и с двамата родители
– детето се чувствало добре с баща си, говорели си, играели. Взаимоотношенията
на детето с майката също или добри – двете се прегръщали, майката се държала
добре с И., изглеждало да има връзка по между си.
От показанията на св.Г. Б. – дядо на Б.И. се установява, че от м.***г. тя и детето И.
се преместили да живеят в неговия апартамент, тъй като Б. се разделила с И.. Посочва,
че е виждал И. да идва пред блока им, за да вижда детето, а Б. му разрешавала
всеки път, когато пожелаел. Свидетелят посочва, че често помагал финансово на
внучката си. Посочва, че Б. работи от 08:00 часа до около 17-18 часа в някаква
счетоводна фирма, а излизала от вкъщи към 06:30-07:00 часа и водела детето на
градина. Когато се приберяла си играели с детето и вечеряли заедно. Не бил
виждал Б. да употребява алкохол или наркотици.
От показанията на св.М.А. – майка на И.А. се
установява, че от края на ***г., от когато датира раздялата на Б. и И., детето
И. живее с майка си. Причината за раздялата била, че Б. за пореден път не се
прибрала цяла нощ, като била оставила детето. Още по време на съвместното им
съжителство Б. излизала по дискотеки /веднъж или два пъти седмично/, като за детето
се грижел И.. Б. често вземала спонтанни решения, като например да пътува за
чужбина и в последния момент предупреждавала И. или нея, че трябва да приберат
детето от градина. Б. споделяла на свидетелката, че взема наркотици, но
намирала това за нормално, тъй като поколението и времената били други.
Посочва, че Б. е пушила и трева и я е виждала „надрусана”. В такива състояния Б.
не можела да стои спокойно на едно място, непрекъснато подскачала и
жестикулирала, не говорела спокойно. Случвало се да получават обаждания от
директорката на детската градина, че детето не е прибрано от майката. Детето
споделяло, че майката го е оставяла само в стаята и е излизала, а то от страх
се е напикавало. Б. се държала добре с детето, наричала И. „моята кукличка”,
били привързани една към друга. И. била силно привързана и към баща си, като му
звъняла късно вечер да отиде при нея, за да я преспива. Двамата ходели на
разходка из морската градина, на зоопарк, на детски площадки.
От показанията на св.Г.И. – сестра на Б.И. се
установява, че раздялата между Б. и И. настъпила, тъй като той употребявал
наркотици и я биел. Б. и И. били много привързани и детето искало да играе с
майка си. Понастоящем Б. и И. живеели при дядо им, а Б. била безработна.
Свидетелката посочва, че не е виждала сестра си дрогирана. Майка им, която
работела в чужбина се прибирала по 1-2 пъти годишно.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените пред съда искови претенции – главна и
насрещна са с правно основание чл.127, ал.2 от СК за уреждане упражняването на
родителските права по отношение на детето И., определяне на местоживеенето му,
определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, който няма да
упражнява родителските права и за определяне издръжка дължима от този родител.
При формиране на изводи по всеки от посочените пунктове съдът ще се ръководи
изцяло от интересите на детето И., съобразно събраните по делото доказателства
и придобитите лични впечатления от двамата родители като спорещи страни.
Съдът не се нуждае от специални знания или
доказателствена обусловеност, за да приеме, че правилното развитие на едно дете
предполага пълноценно общуване и контакти с двамата родители, тогава когато
никой от тях не представлява опасност за детето. И тази ценност не следва да
страда от факта, че родителите по някакви причини са преустановили съвместното
си съжителство какъвто е настоящия случай. Напротив, в името на детето те
следва да превъзмогнат личните си преживявания и разочарования, за да
компенсират онези липси, които са се породили в живота на детето в следствие от
раздялата им – необходимостта от привикване към различна семейна среда, в която
преимуществено присъства само единия родител, фактическо отсъствие на другия
родител, липсата на сигурността от това да имаш зад гърба си „пълно” семейство.
Съдът, най-вече въз основа на личните си впечатления
намира, че и двете страни – Б.И. и И.А. са изключително привързани към детето
си И. и според възможностите си – битови, финансови и най-вече личностови са се
грижили за детето по начина, по който са способни най-добре. Главният въпрос
обаче е кой от двамата родители има качествата, потенциала и отговорността да
се грижи и възпитава детето И., така че тя да израсне здрава – физически и
психически и възпитана в обществено признати като добри ценности. Отговорът
безспорно се корени в преценката на личността и светоусещането на всеки от
двамата родители, способността им да поставят добруването на детето над
собствените си навици, желания и зависимости, така че с поведението си да
демонстрират, че то е най-ценното им благо.
За да формира изводи по поставения по-горе въпрос,
съдът извършва съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, както и
демонстрираното по време на цялото съдопроизводство по делото поведение на
страните. Очевидно е желанието и на двамата родители да упражняват
непосредствено родителските права по отношение на детето И. – майката
мотивирана от факта, че се грижи за детето от раждането му и убедеността си, че
му дава най-доброто от себе си, а бащата – воден от желанието си да предпази
детето от неблагоприятната и опасна среда, в която понастоящем живее и се
развива И. при своята майка.
Главният
аргумент да приеме, че родителските права по отношение на детето следва да
бъдат предоставени на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на
детето е установеният по делото факт, че майката е зависима от употребата на
забранени от закона вещества и субстанции – *** и ***. Същите са синтетични
субстанции въздействащи върху централната и периферната нервна системи,
предизвикващи еуфоризиращ ефект, чиято употреба във високи дози е в състояние
да предизвика халюцинации или да доведе до развиването на психично разстройство
наподобяващо параноидна шизофрения. Употребата им е забранена от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и са посочени в Приложение 1
към чл.3, ал.2 от закона като вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях. Събраните по делото
доказателства в този смисъл са безспорни – проведено изследване на биологични
проби от Б.И. на ***г. /в.л.И.Х./ и изследване с комбинирани уринни тестове за
употреба на ПАВ проведени на ***г. и на ***г. /в.л.К.К./ завършили с
положителен резултат за употреба на *** и ***. Обстоятелството, че при няколко
самостоятелно проведени изследвания в рамките на *** месеца Б.И. дава
положителен резултат за употреба на наркотични вещества позволява на съда да
направи поне два релевантни за спора извода – първо, че е налице системност при
употребата на забранени субстанции и второ, че е налице зависимост от тях.
За това, че е налице зависимост от употребата на
наркотични вещества съдът съди от факта, че независимо, че бе уведомена за
датите на провеждане на изследванията, независимо, че следите от употребата на ***
и *** се заличават най-много седмица след употребата им /според заключенията на
проведените експертизи/, то потенциалната опасност да загуби упражняването на
родителските права по отношение на детето си не подейства възпиращо на
ответницата Б.И., така, че поне в рамките на седмица преди изследванията да не
ги употреби. И тук следва да се отбележи, че ако личният избор на едно
пълнолетно лице да разполага със здравето и живота си както намери за добре не
подлежи на съдебен контрол, то този извод не важи, когато същото това поведение
засяга живота, здравето и интересите на дете. Настоящия съдебен състав е далеч
от мисълта, че който и да било от родителите на И. би предприел съзнателно
действия, с които да я постави в опасност. Релевантното обстоятелство обаче е,
че употребата на наркотични вещества, поради прякото си действие върху нервната
система извежда употребяващия ги от сферата на здравомислието и способността за
самоконтрол, така че същият вече несъзнателно се поставя в невъзможност да
взема адекватни решения и е в риск за себе си и за лицата, за които според
житейските правила е призван да се грижи и отговаря – децата си. Нещо повече,
съдът придоби лични впечатления от безкритично отношение на Б.И. към употребата
на наркотични вещества. Съдът не намира друго логично обяснение от това ответницата
да отрича, че употребява наркотични вещества всеки път независимо от дадените
трикратно положителни проби освен силното желание на майката да запази иначе
изконно неразривната връзка между майка и дете. В случая обаче това желание не
кореспондира с интересите на детето, които безспорно предполагат то да расте и
да се развива далеч от среда с пряк достъп на наркотични вещества, да разчита
на адекватност и авторитет на родителя, който да й осигури сигурност в така или
иначе небезопасния външен свят. Съдът намира, че в случая по-пригоден да
упражнява пряко родителските права по отношение на детето И. е бащата. Той също
е бил наркозависим, но към настоящия момент не са налице доказателства
установяващи продължаваща зависимост. Напротив, проведеното му биохимично
изследване е с отрицателен резултат за забранени субстанции, същият извършва
доброволческа дейност към Център за лечение на зависимости считано от м.***г. и образуването на
настоящото дело е израз на загрижеността към детето И., така, че същата да бъде
изведена от добре позната му неблагоприятна среда на наркотична зависимост.
Извън установената зависимост на майката към
наркотични вещества, независимо дали в следствие на нея или не, съдът
констатира и наличието на прояви на не дотам отговорно поведение на майката
спрямо детето И. Установи се от доказателствата по делото – удостоверения от
ОДЗ „***”, както и от показанията на св.Г. и А., че нееднократно И. е прибирана
от детската градина от майката много след края на работното време на дежурната
група и в няколко случаи след търсене на бащата от директорката и
възпитателките, при това без наличие на обективна причина за закъсненията.
Установи се също, че майката Б., при която детето живее преимуществено е
предприемала пътувания в чужбина без създаване на наложителна предварителна
организация по предаване на детето за отглеждане от другия родител или друг
роднина, което безспорно е проява на безотговорно родителско поведение и
едновременно с това стресогенен фактор за детето. Отделно от горното, съдът
прави извод, че ищецът И.А. демонстрира по – висока житейска зрялост и
уравновесеност, които са базово необходими за правилното възпитание на
подрастващото дете. Горното безспорно е
следствие и на възрастовата разлика на двамата родители – бащата е на ***г.,
а майката на ***г., което оправдава и по-голямата склонност на Б.И. към
импулсивни действия и прояви присъщи на младостта. В този смисъл и без това да
е неизменна величина, съдът приема, че към настоящия момент в интерес на детето
е непосредственото упражняване на родителските права да се осъществяват от бащата
И.А., който освен че работи на нерегламентирано работно време предвид, че
управлява собствен бизнес, може да разчита в преките грижи за детето и на
съпровождащата го среда – неговата майка и баба на детето. Във връзка с горното
местоживеенето на детето следва да бъде определено при бащата.
Извън обуславящите извода на съда мотиви изложени
по-горе, настоящият съдебен състав счита за необходимо да изрази надеждата си,
че последиците от тях ще са в състояние да мотивират майката Б.И. да стори
така, че занапред да не съществуват основания, които да поставят под съмнение
както родителския и потенциал, така и способността й да намира равновесието
между собствените си и интересите на детето.
По отношение режима на лични контакти на детето с
майката съдът отчита необходимостта от пълноценно участие на Б.И. в живота и
възпитанието на детето, в какъвто смисъл са както проведения социален доклад,
събраните по делото гласни доказателства установяващи наличието на силна
емоционална връзка между майката и детето, така и правилата на житейската
логика.
. Произнесеният и действащ до влизане в сила на
настоящото съдебно решение привременен режим на лични отношения, при който
половината от седмицата детето е при единия родител, а другата половина при
другия е неудачен за продължително изпълнение именно защото не позволява на
детето да изгради принадлежност към конкретен дом, а отделно от това би бил и
неудобен за времето, с което детето ще започне училище. При това положение, с
оглед гарантиране на пълноценно общуване на детето с майка си, отчитайки факта,
че детето е момиченце, което до този момент преимуществено е живяло с нея и при
липса на данни майката да е допускала пряка опасност за живота и здравето му, съдът
намира, че тя следва да може да вижда и взема детето при себе си всяка първа и
трета седмица от месеца, от петък при съблюдаване на посещенията на детето на
детска градина/училище с преспиване до неделя в 18:00 часа, когато детето
следва да бъде вземано от бащата от дома на майката, първите два дни от
Великденските и Коледните празници на всяка четна година, както и вторите два
дни – всяка нечетна година. Новогодишните празници – 31.12 и 01.01 всяка четна
година детето да прекарва с бащата, а всяка нечетна година – с майката; майката
следва да има възможност да прекарва с детето два пъти по 15 дни през лятото,
когато бащата не ползва годишен отпуск. По този начин на първо място ще се гарантира
на майката възможност за по-продължителен контакт през посочените седмици от
месеца, а от друга страна ще гарантира на бащата реципрочно възможност да
планира пълноценно оставащите два уикенда с детето. Съдът намира за потребно да
насочи страните към демонстриране на отговорно поведение към общото си дете,
така, че режимът на лични контакти определен от съда с настоящото решение да
бъде гарантираният минимум на контактите между майката и детето, още повече
съдът разчита бащата да осъзнава необходимостта от пълноценен контакт на детето
с майката.
По отношение на дължимата от майката Б.И. издръжка,
съдът намира за основателно искането на ответника за осъждане на Б.И. да
заплаща в полза на детето И., чрез неговия баща и законен представител месечна
издръжка в размер на *** лева, считано от датата на депозиране на насрещната
искове молба – ***г. след отчитане на евентуално заплащаните от ответницата
суми по повод постановените привременни мерки, с падеж 1-во число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска. При определяне на частта от издръжката дължима от майката съдът отчита
както сравнително ниската възраст на детето – почти ***г., респективно все още
невисоките разходи за отглеждането му, така и фактът, че считано от м.***г.
майката е безработна, което не я освобождава от отговорността да осигурява
издръжка на детето, напротив би следвало да я стимулира да встъпи в трудово
правоотношение предвид безусловността на дължимата издръжка към детето.
По отношение на предявения от Б.И. насрещен иск по
чл.149 от СК за осъждане на ответника И.А. да заплати издръжка за минало време
по *** лева месечно за периода от ***г. до ***г. съдът намира, че същият следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. Установи се от събраните по делото
доказателства, че в периода след фактическата раздяла на страните, бащата И.А.
е участвал активно в грижите за детето. Същият е заплащал равностойно на
майката такси за детската градина на детето и е поемал разходите по
отглеждането й във времето, когато е била при него. Нещо повече, следва да се
отбележи, че в процесния период и майката не е разполагала със собствени доходи
предвид на това, че е започнала работа в „***” ЕООД едва на ***г., поради което
и нейната част от издръжката е осигурявана от членове на разширеното й
семейство – дядо, родители.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
и Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК Б.И. следва да
заплати в полза на Държавата, по сметка на Варненски районен съд сумата от общо
*** лева представляваща дължима държавна такса по иска за издръжка.
Ищецът не е направил искане
за присъждане на разноски, поради което съдът не присъжда такива. Ответницата е
направила искане за присъждане на сторените по насрещния иск съдебно-деловодни
разноски, като с оглед изхода на спора такива не и се следват.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето И.И.А., ЕГН ********** на бащата И.А.А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И.И.А., ЕГН ********** при
бащата И.А.А., ЕГН ********** на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на контакти на майката Б.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** с детето И.И.А., ЕГН **********
като и предоставя възможност да вижда и взема детето при себе си всяка първа и
трета седмица от месеца, от петък при съблюдаване на посещенията на детето на
детска градина/училище с преспиване до неделя в 18:00 часа, когато детето
следва да бъде вземано от бащата от дома на майката, първите два дни от Великденските
и Коледните празници на всяка четна година, както и вторите два дни – всяка
нечетна година. Новогодишните празници – 31.12 и 01.01 всяка четна година
детето да прекарва с бащата, а всяка нечетна година – с майката; майката следва
да има възможност да прекарва с детето два пъти по 15 дни през лятото, когато
бащата не ползва годишен отпуск.
ОСЪЖДА Б.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА
в полза на детето И.И.А., ЕГН **********
чрез неговия баща и законен представител И.А.А., ЕГН ********** издръжка в
размер на *** /***/ лева месечно
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***г. след отчитане
на евентуално заплащаните от Б.И. суми по повод постановените привременни
мерки, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** насрещен иск за осъждане на И.А.А., ЕГН ********** да заплати издръжка в полза на детето И.И.А.,
ЕГН ********** за минало време в размер на по *** /***/ лева месечно за периода от ***г. до ***г.ведно със
законната лихва върху сумата, на
основание чл.149 от СК.
ОСЪЖДА Б.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от *** /*** и ***/ лева, представляваща дължима държавна такса по иска
за издръжка, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: