Присъда по дело №281/2019 на Окръжен съд - Разград

П Р И С Ъ Д А   №

гр.Разград, 16.06.2020г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМИЛ СТОЕВ

                              ЧЛЕН - СЪДИЯ: ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  Д.С.

                                                          Д.И.

                                                          И.  Ю.

 

                                                                                        

в присъствието на секретаря Дияна Георгиева и с участието на прокурора Тихомир Т., като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева НОХД № 281 по описа за 2019г.

 

П Р И С Ъ Д И :

       ПРИЗНАВА подсъдимия Х.Е.А., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, работи като общ работник, неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.01.2019г. в гр. Разград, нанасяйки удар с нож в областта на корема е направил опит умишлено да умъртви С.Д.А. ***, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, а именно оказаната медицинска помощ в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ град Разград - престъпление по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, като ГО ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение да е извършил деянието предумишлено  по чл. 116, ал. 1, т. 9 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК,  поради което и на основание чл.115, във вр. чл. 18, ал. 1, във вр. с чл.58, б “а“, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК,  го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА  за  срок  от ДЕВЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален "СТРОГ" режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

На основание чл.59, ал.1 от НК  ЗАЧИТА предварителното задържане на подсъдимия Х.Е.А., със снета по-горе самоличност, считано от 22.01.2019г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал.2, предложение 2, вр. с ал.1 от НК  ЗАЧИТА времето, през което подсъдимия Х.Е.А., със снета по-горе самоличност, е бил задържан по чл. 72 от ЗМВР на 19.01.2019г.

На основание чл. 59, ал.2, предложение 1, вр. с ал.1 от НК  ЗАЧИТА времето, през което подсъдимия Х.Е.А., със снета по-горе самоличност, е бил задържан по чл. 64, ал.2 НПК на 20.01.2019г.

ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД подсъдимия Х.Е.А., ЕГН **********, със снета по-горе самоличност,  да заплати на гражданския ищец С.Д.А.,*** Савов 2б, с ЕГН **********, сумата от  40 000лева /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000лева/хиляда лева, представляваща направени от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за неимуществени вреди в останалата му част, до първоначално предявения размер от 50 000лева/петдесет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Х.Е.А., ЕГН **********, със снета по-горе самоличност,  да заплати в полза на  Държавата, по сметка на ОД на МВР-Разград за разноски на досъдебното производство, сумата  от  787.89 лева/седемстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ и  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата от 2587.72 лева/две хиляди петстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща разноски на съдебното производство, както и сумата от 1600 лева/хиляда и шестотин лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на  гражданския  иск.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 3/три/ броя мобилни телефони, както следва:

Мобилен телефон марка „iPhone”, ползван от С.А., да  бъде върнат  на  С.Д.А., с ЕГН **********, СЛЕД  ВЛИЗАНЕ НА  ПРИСЪДАТА  В  СИЛА;

Мобилен телефон марка „iPhone”, бял с розов гръб с пукнат преден панел, ползван от Я.М.С., да  бъде върнат  на  Я.М.С., с ЕГН **********, СЛЕД  ВЛИЗАНЕ НА  ПРИСЪДАТА  В  СИЛА;

Мобилен телефон марка “Samsung J3“ с № на ИМЕИ 358870085817819/01 и № 358871085817817/01, ползван от Х.А., да  бъде върнат  на подсъдимия Х.Е.А., ЕГН **********, СЛЕД  ВЛИЗАНЕ НА  ПРИСЪДАТА  В  СИЛА;

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1/един/ брой нож, тип „пеперуда“ с надпис „ALBAINOX“; сравнителен материал от кръв на С.Д. и тампон кръв, иззет от тротоар на ул. В.Левски, град Разград, ВСИЧКИ,  ДА СЕ  УНИЩОЖАТ  СЛЕД  ВЛИЗАНЕ  НА  ПРИСЪДАТА  В  СИЛА;

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес, пред Апелативен съд - Варна.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

                           СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ:   1.

                                                                         

                                                                           2.

 

                                                                           3.

 

                   

МОТИВИ към присъда № 6/16.06.2020г., постановена по нохд  № 281/2019г.по описа на Окръжен съд - Разград.

 

Срещу подсъдимия Х.Е.А., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е повдигнато обвинение за това, че на 18.01.2019г. в гр. Разград, предумишлено, нанасяйки удар с нож в областта на корема е направил опит умишлено да умъртви С.Д.А. ***, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, а именно оказаната медицинска помощ в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ град Разград - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение за  извършено престъпление  по  чл. 116, ал. 1, т. 9 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.Счита, че фактическата обстановка по делото е доказана по безспорен начин.За престъплението  по  чл. 116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, пледира за налагане на наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 НК, поради което предлага на съда размера на наказанието да бъде някъде балансиран между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което пледира да му бъде наложено наказание към  минимума, предвиден за това престъпление, а именно около  15 години лишаване от свобода.

Относно предвяния граждански иск изразява становище, че същият се явява изцяло основателени и доказан, порад икотео предлата на съда да го уважи така както е предявен.

Частният  обвинител С.А. се представлява в производството от повереник. Повереникът на частния обвинител изразява становище, че фактическата обстановка по делото е доказана по категоричен начин.Счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е обвинен, а именно това по чл. 116, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Относно вида и размера на наказанието, изразява становище, че се присъединява изцяло към становището на представителя на държавното обвинение, а именно да бъде наложено на подсъдимия наказаине лишаване от свобода в размер около 15 години лишаване от свобода.

Гражданският ищец С.А. се представлява в производството от повереник. Повереникът на частния обвинител изразява становище, че поддържа предявения граждански иск в размера, в който първоначално е предявен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като сочи съответните доводи. И моли съда да уважи изцяло като основателен и доказан гражданския иск.Претендира за присъждане на сторените разноски по делото.

Подсъдимият се представлява от защитници в процеса. Подсъдиимят в обясненията си излага твърдения, че не е нанасял удар с нож по С.А., че не той е причинил уврежданията и раните на пострадалия А., че поводът да отиде в гр.Разград е бил това, че има да връща пари на свой приятел, от който ги е взел назаем, че А. го е ревнувал, понеже не е могъл да се примири с факта, че Я.С. е с него/с подсъдимия/, към която все още изпитвал чувства, че пострадалият А. е планирал нападение срещу него и Я., с цел да се отърве от него и да си постигне целите, че А. е този, който го е нападнал, а той само се защитавал и после избягал . Подсъдимият пледира съдът ще вземе правилното решение, и че няма какво друго да каже в допълнение на всичко изложено от неговите защитници в негова защита. Защитата на подсъдимия релевира доводи, че намереният у подсъдимия нож, не е средството, чрез което е осъществено престъплението, че някой друг, а не подсъдимия, е този, който е причинил процесните телесни увреждания на пострадалия,  че е налице случайно деяние. Алтернативно, ако съдът приеме, че подсъдимия е този, който е причинил на процесната дата и място телесните увреждания на пострадалия А., то сочат доводи, че не е налице умисъл за лишаване от живот, а умисъл към телесна повреда/средна по смисъла на чл.129 НК/, респективно, че е налице доброволен отказ от опит. Относно правната квалификация по чл.116,  ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК,  по която е предявено на подсъдимия обвинение, защитниците на последния изразяват становище, че не е налице предумисъл, като в този аспект излагат доводи. Относно размера на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде определено спрямо подсъдимия, в случай, че съдът го признае за виновен в извършване на престъпление по чл.115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, то молят съда да му наложи наказание в размер към минимума, пердвиден в НК за този вид наказание, тъй като счита, че са налице предпоставките на чл.55 НК и чл.58 НК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х.Е.А. е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, работи като общ работник, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Х.А. *** заедно с приятелката си – свидетеля Я.С.. Притежавал  е лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РР 4388 ВС, светлосив на цвят.

          Подсъдимият Х.А.  е изпитвал ревност по отношение на свидетеля Я.С., по повод предишната й интимна връзка с пострадалия - свидетелят  С.А.. Ревността е била порадена най-вече от продължаващите обаждания по телефона и съобщенията в социалните мрежи от страна на пострадалия – свидетеля  А. към свидетеля Я.С.. Свидетелят С. е блокирала номера на свидетеля и пострадал А., за да не може да ѝ звъни, блокирала го и в социалните мрежи. Направила си нов профил, но А. открил и новия ѝ профил, и продължил да ѝ пише. Това поведение от страна на А.  към св. Я. не се харесвало на подсъдимия, който мотивиран и от ревността си към Я., започнал да използва профила на св. Я.С. и да пише от нейно име на свидетеля и пострадал А.. Представяйки се за св.Я.С., подсъдимият написал на св.А., че иска отново да се срещнат и да правят секс, за което свидетеля и пострадал С.А. се е съгласил.

И така, на 18.01.2019 год. вечерта около 21:00 часа, подсъдимият е изчакал свидетеля С. да приключи работния си ден в хранителния магазин, в който работела, и двамата са тръгнали от гр. Варна към гр. Разград. Пътували са с личния автомобил на подсъдимия. По време на пътуването подсъдимият А. носил в джоба си нож тип „пеперуда“.

Причината за пътуването им  е била, подсъдимият и приятелката му  - св.Я.С. да се разберат със свидетеля  и пострадал С.А., последният да преустанови всякакви опити за осъществяване на контакт/включително и чрез комуникация по социалните мрежи в интернет пространството/със свидетеля Я.С., която се е чувствала притеснена от настоятелните опити на пострадалия – св. С.А. да продължи да поддържа с нея взаимоотношения. И защото това настоятелно поведение от страна на пострадалия А. към свидетеля Я.С./приятелка на подсъдимия/, дразнело подсъдимия, още повече, че същият изпитвал болезнена ревност към  нея.

По пътя подсъдимият А. накарал св. С. да пише на св.С.А. и да си уреди среща с него, за което свидетелят С. останала с впечатление, че подсъдимият иска да се срещне с св.А., за да го сплаши. Подсъдимият накарал С. да  предложи на св. А. да се срещнат пред магазин Билла в гр. Разград, а оттам да се качат в парка, под предлог, че ще правят секс. Като първоначално св. С. е  предложила на пострадалия А. да се разходят до местността Пчелина край гр.Разград, но тъй като пострадалия нямал с какво/превоз/ да отиде до там, предложението не се осъществило, както и това, да се срещнат в хотел, за да правят секс, но тъй като пострадалия нямал необходимите финасови средства и това предложение на св. С.  е отпаднало като вариант за среща, като накрая са се разбрали да отидат до Парка в гр.Разград, а преди това да се срещнат на паркинга пред магазин Билла, от където да тръгнат за парка. А и наблизо са живеели родителите на пострадалия А.. За тези уговорки между Я. и пострадалия С. е знаел, и подсъдимия А., който е оставил приятелката си Я. на този паркинг пред магазин Билла в гр. Разград, преди тя да се срещне със С.А.. Тоест, няколко пъти са били променяни уговорките за среща между св. С. и св. А., докато накрая се срещнат на паркинга пред магазин Билла и от там да тръгнат заедно за парка.

          И така около 23:00часа, подс.А. и св. Я.С. ***, като подсъдимият е оставил свидетеля С. пред магазин „Билла“. 

Около 23:30 часа  пред магазин Билла е пристигнал и свидетеля А.. Двамата/ свидетелят и пострадал С.А. и свидетелят Я. С./ са тръгнали пеша към парка, минавайки покрай Италиански ресторант  и продължавайки към стадион Лудогорец Арена. През това време подсъдимият  се  е придвижил с колата си до парка и е паркирал в улицата над разсадника  на ОП „Паркстрой“, водеща към паркинга на ресторант Лес. След около 10 минути свидетелите А. и С. са стигнали до същото безлюдно място. Тогава от храстите в тъмното е излязъл подсъдимия Х.А., държейки ножа в ръката си, насочил се е към С.А. и без нищо да му казва го наръгал в корема. Свидетелят и пострадал А.  е усетил силна болка и е направил няколко крачки назад. Подсъдимият отново е тръгнал към него, замахнал е два пъти  с ножа, като единия път е успял да го пореже по лявата ръка. В опит да се защити, пострадалият А. също е ударил с юмрук  подсъдимия.  Вследствие на удара, подсъдимият е започнал да бяга надолу по улицата на стадиона. Свидетелят и пострадал А. е тръгнал да бяга след него, но е видял че целият е в кръв и е усетил, че започнал да губи сили.

През това време подсъдимият е заобиколил зоологическата градина, върнал се е до автомобила си и заедно с приятелката си -  св. Я.С., която гое  чакала там, са  потеглили за град Варна.

Пострадалият А., който не се чувствал добре, веднага потърсил помощ от втория си баща – свидетеля Х., като му е казал, че се намира до стадиона и, че е наръган с нож.

През това време по улицата, покрай пострадалия А. е минал лек автомобил „БМВ“, управляван от св. Ф., който е познавал пострадалия – св.А.. Като видял, че е ранен и, че кърви, е предложил да му помогне, но св.А. е отказал, като обяснил, че вече е потърсил помощ.

След пристигането си при пострадалия А., свидетелят Х. е  откарал пострадалия  в МБАЛ „Свв. Иван Рилски“ - гр. Разград, където последният е опериран по спешност.

След процесния инцидент е уведомена полицията.

Около 02:00 часа през нощта, подсъдимият и свидетеля Я. С. ***. Подсъдимият е влязъл в банята да се измие и тогава свидетеля С. е  видяла, че по мивката има кръв. Осъзнавайки какво е извършил и, че полицията ще го търси, подсъдимият е  излязъл да обикаля улиците на гр. Варна, за да не бъде намерен.

Около 03:00 часа свидетелят Я. С. е отишла до магазин, за да си купи цигари и вода. В момента, в който се е прибирала е задържана от служители на 02-РУ-Варна.

Заради това, че подсъдимият Х.А. не е  открит след процесния инцидент, е обявен за общодържавно издирване/ОДИ/.

На следващия ден - 19.01.2019год. пострадалият - свидетеля А. е посетен в болницата от свои роднини. Като е видял състоянието му и като е разбрал какво се е случило, свидетелят С.Л./ първи братовчед на пострадалия С.А./ е решил да потърси подсъдимия Х.А. във Фейсбук и да му пише. В отговор на съобщенията му, подсъдимият  е заявил: „ ще дръпна шалтера и на другия мангал, дет остана наполовина, после кот щат да ме праят“; „ще го довърша споко, и тебе също, тоя път ще съм по-точен, ще си патиш за тия думи циганин смръдлив“! С тези си думи подсъдимият  е продължавал да демонстрира ненавист и озлобление към пострадалия С.А., а не критичност и съжаление от стореното.

На 19.01.2019год., в 23:20 часа, подсъдимият е задържан от служители на 02-РУ-Варна, а на 20.01.2019год. е конвоиран в РУ - гр. Разград.

С протокол за обиск от 19.01.2019год., у него е открит предметът на престъплението - нож тип „пеперуда“ с надпис „ALBAINOX“.

В протокола за оглед на веществени доказателства от 24.01.2019год. на иззетия при обиск нож тип „пеперуда“ се установява, че същият е с черна метална дръжка с изображения на череп и кости. В единия край дръжката е захваната с чоп метален, черен на цвят, който служи за заключване на ножа. При отключването му двете части на дръжката се съединяват една в друга. Дръжката е с дължина 12,5см. В горните и два края е захванато фабрично с жълти метални болтове, началото на острието. Острието е от сив метал, като в долната му част е изписано на латиница „ALBAINOX“. Дължината на острието е 10,2см. Ширината в долния край е 1,5см., а в най - средната - най-широка част 1,7см.  Върхът на острието е силно заострен.

Видно от заключението на назначената по делото и изготвена съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на С.А. / л. 73-76 от ДП, ведно с приложените като неразделна част към експертизата цифрови снимки, направени при прегледа на С.А. - л.77-78 от ДП/, чието заключение бе изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г., се е установява, че при инцидента на 18.01.2019год. са му били причинени:

1.    Проникващо в коремната кухина прободно-порезно нараняване;

2.    Транзиторно порезно нараняване на стените на чревна бримка;

3.    Прерязване на долна надчревна артерия;

4.    Порезно нараняване на държача на тънките черва;

5.    Колекция кръв в коремната кухина / хемоперитонеум/;

6.    Прободно-порезно нараняване в лява подмишнична област;

7.    Порезна рана в лявата половина на челото, две порезни рани по гръбната страна на лява мишница, хирургично обработени.

Прободно-порезното нараняване на коремна кухина се отнася към медико-биологичния критерий проникващо в коремна кухина нараняване;

Срязването на долната надчревна артерия обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота;

Натрупването на патологична колекция кръв в коремна кухина -разстройство на здравето с временна опасност за живота;

Увреждането на стените на тънкочревна бримка - разстройство на здравето с временна опасност за живота;

Порезните наранявания на челото и лява мишница, както и прободно - порезното нараняване в лява подмишнична област - временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Прободно-порезните и порезните наранявания са причинени от предмет с остър връх, режещ ръб и достатъчна дължина на острието.

Всяко от тях се дължи на самостоятелно въздействие/удар.

Предвид топографското разположение на органите, засегнати от проникващото в коремната кухина нараняване, ударът е нанесен отдолу/нагоре и отвън/навътре, с дясната ръка на нападателя, който е бил лице в лице с пострадалия или във фронтална равнина.

Не е изключено нараняванията по тръбната страна на лява мишница да са получени при защита - вдигната за предпазване ръка /предно анатомично положение/. Най-вероятно в тази поза е получено и нараняването в лява подмишнична ямка.

В момента на причиняване на увреждането на коремна кухина е имало реална опасност за живота на пострадалия поради полученото проникващото прободно-порезно нараняване и засягането на жизнено важни органи.

В съдебно заседание вещото лице пояснява  и следното: Поддържа заключението си, няма какво да добави. Запознала  се е  с медицинската документация, два пъти  е преглеждала пациента. Приложила е направените цифрови фотоснимки. Проникващото в коремната кухина нараняване е от един удар. Ударът по лявата ръка е друг. Порезните по лявата мишница се дължат на отделни самостоятелни удари. Всяка рана се характеризира с няколко елемента -  стени, ръбове и начин на проникване под кожата. При порезните наранявания стените са гладки, ръбовете остри или в единия ръб, а другия заоблен в зависимост от характера на оръжието, с което се нанася увреждането и прерязването в дълбочина е в една плоскост, поради острия ръб на действащия предмет. Разкъсно-контузните рани се различават от порезните затова, че стените са с неравни краища, някой път кръвонаседнали, ръбовете по никакъв начин не могат да бъдат остри и подлежащите тъкани са разкъсани в различна плоскост. Раната на челото е порезна, то е видно от приложените снимки, които онагледяват описаната от мен находка. Задължително при порезните рани трябва да има действие на предмет с остър ръб или режещ и заострено острие, изразено острие. Не може при нанасяне на удар с твърд тъп предмет да се получат рани с характеристики, които да определяме като разкъсно-контузни, те винаги са порезни, прободно-порезни или проникващи. Хематомът е резултат от нанасянето на такъв удар и се получава в следствие на мигриране на излялата се кръв от прерязаните кръвоносни съдове на мястото, където е нанесен ударът в съединителната тъкан. Този хематом не е резултат от порезното нараняване, пряк резултат, а от излялата се кръв в следствие на увреждане на подлежащите тъкани. Т.нар. миграция на колекцията кръв на мястото, където е нанесен ударът по капилярно осъществявано движение на кръвта в рехавата съединителна тъкан и се визуализира по съседство. Не може да отговори на въпроса защо в епикризата е описано, че инцидентът е станал в заведение. Анамнезата е снета или по данни на пострадалия или на придружаващите го. Може да се касае за чисто техническа грешка.

          Видно от заключението на назначената по делото и изготвена допълнителна съдебно - медицинска експертиза /л. 135-137 от ДП, ведно с приложените като неразделна част от експертизата допълнителни цифрови снимки на прободно - порезните наранявания на С.А. – лист 138 от ДП/, чието заключение бе изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г., се е установява, че описаните в Съдебномедицинска експертиза порезни и прободно-порезни наранявания:

-         проникващо в коремна кухина прободно-порезно нараняване с транзиторно засягане на чревна бримка, прерязване на долна надчревна артерия и порезно нараняване на държача на тънките черва;

-         прободно-порезно нараняване в лява подмишнична област;

-         порезна рана в лявата половина на челото;

-         две порезни рани по тръбната страна на лява мишница,

могат да бъдат получени от предоставения за изследване в БНТЛ, изготвената СМЕ на ВД - нож тип „пеперуда“ / л. 90-91 от ДП/ и допълнителен оглед на ВД за целите на Експертизата /

Установените кожни рани на проникващото в коремна кухина и прободно-порезно нараняване в лява подмишнична област нараняване отговарят да са получена от такъв нож, защото:

-         откъм страната на гърба на ножа ъгълът на раната е заоблен;

-         остърия ъгъл в другия край /противоположната страна/ показва, действие на едноостро прободно-порезно оръжие /нож/ с тесен гръб, а също и

-         как е бил държан ножът - на коя страна е била обърната режещата страна на острието;

-         раните са с гладки стени;

-         дължината на тези кожни рани - 2см и 1,7см отговаря да е получена от посочения нож /с ширината на острието до 1,7см/, отчитайки факта, че при раздвижване на ножа или тъканите, дължината на кожната рана може да е по-голяма от ширината на проникващата част на острието;

-    по-дългият раневи канал, спрямо дълбочината на проникване на оръжието, се дължи на вгъването на стената на меките тъкани в момента на причиняване на увреждането и връщането им в първоначална положение след изваждането на ножа.

Според същата експертиза:

-         раната на челото и по-малката рана на лява мишница могат да са получени от динамично действие на върха на острието или незначително теглене с режещата повърхност на ножа;

-         неправилният ход на голямата порезна рана на лява мишница сочи динамично въздействие на върха или началото на заточената част на ножа. Няма признаци на теглене на острието.

          В съдебно заседание вещото лице пояснява  и следното: Поддържа заключението. Няма какво да добави. Разгледала е предоставеното за изследване веществено доказателство и с оглед характеристиките на раните, е приела, че е възможно да бъдат причинени с това оръжие поради неговата специфика, остър ръб, заоблен гръб и режеща част, както и дължина и ширина. За голямата порезна рана на лява мишница е описана по вид, размер, разположение заоблена и остра част и предвид нейната дълбочина вещото лице е приела, че няма теглене на острието. По-дългият раневи канал, сравнен с дължината на острието можем да се обясни и с двата признака, както с активно движение на тялото, при което се размества съотношението между органите, така със самата подвижност на органите, които се намират в коремна кухина, както поотделно, така в съвкупност, са довели до увеличаване дължината на раневия канал.

          Видно от заключението на назначената по делото съдебно – медицинската експертиза за освидетелстване на Х.А. от 20.01.2019год. / л. 83 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г., се установява следното: не се установяват травматични увреждания по главата, тялото и крайниците му.

В съдебно заседание вещото лице пояснява  и следното: Поддържа заключението. Към момента на освидетелстването не е намерила следи от засъхнала кафениста течност, които да сочат на предхождащо кръвотечение. Това не изключва към момента на получаване на травмата да е имало такова, което да е отминало или да не е толкова обилно, за да се установи към момента на освидетелстване.

В района на извършеното престъпление е имало видеонаблюдение - поставени камери на ОП „Паркстрой“ и на Лудогорец Арена. Записите от тях са изискани и на оптичните носители е назначена видеотехническа експертиза / л. 98-124 от ДП/.

От заключението на видеотехническата експертиза и приложения снимков материал/ л. 98-124, ведно с три броя оптични носители, на лист 125 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на на 19.02.2020г., се установява следното:

Изследваният Обект №-1 - 1 брой оптичен носител DVD-R, марка „maxell", с изписан ръкописен текст с черно пишещо средство „Запис от камери на стадиона“, съдържа четири видео файла от две цветни камери за видеонаблюдение без звук и един видео плейър за стартиране на видео файловете. Видеофайловете са с различна големина в „AVC" видеоформат, High(a),L5.0 профил на кодека, „Advanced Video Codec" формат на кодека. Резолюцията на видеофайловете от камера № 9 е 2304 X 1296 pixels, при 10 кадъра в секунда и „dav" компресия на файла.

Резолюцията на видеофайловете от камера № 23 е 2688 X 1520 pixels, при 20 кадъра в секунда и „dav“ компресия на файла.

Изследваният Обект №-2 - 1 брой оптичен носител CD-R, марка „maxell“, с изписан ръкописен текст с черно пишещо средство „Записи Паркстрой“, съдържа осем видео файла от две цветни камери за видеонаблюдение без звук и един видео плейър за стартиране на видео файловете. Видеофайловете са с различна големина в „AVC" видеоформат, High(fi),L3.1 профил на кодека, „Advanced Video Codec" формат на кодека, резолюция 1280 X 720 pixels, при 25 кадъра в секунда и „dav" компресия на файла.

Прегледът на видеофайловете беше извършен с приложения в диска видео плейър, професионален видео редактор и специализирани криминалистически програмни продукти за видеообработка Avid Xpress/dTective. При прегледа на видеофайловете се установи, че са цифров презапис, записани върху твърдия диск на компютърна видео охранителна система. Не се установиха следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Таим кода вкопиран в изображението не се прекъсва.

При изследване на видеофайловете, съдържащи се в обект № 1 се установява, че в обхвата на камера № 9, е улица е тротоарна площ от лявата страна и зелени площи от дясната. Улицата е осветена с улично осветление. От лявата част на кадъра се виждат част от сгради.

В обхвата на камера № 23 е улица е „Т“ образно кръстовище, зелена площ. Поставени са пътни знаци указващи пътя с предимство, в случая от долната лява част на кадъра десен завой към горната дясна част на кадъра.

В 23:46:32 часа на 18.01.2019г. (по таим кода вкопиран в изображението) в обхвата на камера № 9 от далечната страна на улицата се появяват две лица които се придвижват по тротоарната площ към обектива на камерата. Едното от лицата е от видимо мъжки пол, а другото от видимо женски пол. Лицето от мъжки пол е облечено с тъмно яке, със син панталон с дълъг крачол (тип дънки) и обуто с тъмни обувки със светли подметки. Лицето е на видима възраст около 18 - 25 години, с ръст около 170-172 см. и средна охраненост на тялото, с черна къса коса, повдигната в средната част и изтънена около ушите.

За целите на изследването лицето ще бъде условно обозначено под № 1.

Лицето от видимо женски пол е на възраст около 20 - 25 години, с ръст около 160 - 168 см. и средна охраненост на тялото, с черна дълга коса, вързана отзад на опашка. Лицето е облечено с бяла връхна дреха, с черни ръкави, черен панталон и тъмни обувки. На гърбът си носи светло кафява раница. За целите на изследването лицето ще бъде условно обозначено под № 2.

В 23:47:40 часа лицата излизат от кадър.

В 23:47:17 часа в обхвата на камера 23 в горната част на кадъра се появява лице от видимо мъжки пол, остава в неосветената зона. Лицето е облечено с черно яке с дължина до кръста и сини панталони - дънки. Обуто е с черни обувки. Лицето е на видима възраст около 20 - 25 години, с ръст около 175-180 см. и слабо телосложение, с черна къса коса. За целите на изследването лицето ще бъде условно обозначено под № 3.

В 23:47:44 часа в обхвата на камера 23 в дясната част на кадъра по пътя с предимство, се появяват лицата от мъжки и женски пол (№ 1 и № 2), навлизат в кръстовището и завиват на дясно, след което навлизат в неосветената зона където беше лицето от видимо мъжки пол (№ 3).

Поради голямото разстояние и неосветената част не могат да бъдат конкретизирани действията на лицата. Лицата от видимо мъжки пол се придвижват под осветително тяло от уличното осветление, като се вижда, че влизат във физически контакт, с движения наподобяващи удари, след което лице № 3 започва да бяга към обектива на камерата по пътното платно и завива по пътя с предимство към дясната част на кадъра.   Лице № 1 тръгва да го гони и в 23:48:48 часа излизат от обхвата на камерата. При появата им в обхвата на камера № 9 в 23:48:49 часа и отдалечаването им от обектива на камерата.

При изследване на видеофайловете съдържащи се в обект № 2 се установява, че в обхвата на камера № 2, е част от вътрешен двор с фасада на едноетажна къща, портална врата от метални профили водеща към улица.

В обхвата на камера № 4 е от дясната страна на кадъра метална ограда, вътрешен двор и в далечната част на кадъра портална врата от метални профили водеща към улица.

В 23:51:52 часа на 18.01.2019 година в обхвата на камера № 2 зад порталната врата от към улицата се появяват две лица, придвижват се от ляво на дясно на кадъра. Едното от видимо мъжки пол, другото от видимо женски пол. Лицата са със същото описание като във видеофайловете от обект № 1, условно обозначени като лице № 1 и лице № 2. В 23:51:57 часа лицата излизат от кадър.

В 23:53:16 часа в обхвата на камера № 2 зад порталната врата от към улицата се появява лице от видимо мъжки пол със същото описание като във видеофайловете от обект № 1, условно обозначено под № 3. Лицето бягайки преминава от дясно на ляво на кадъра, преследвано от лице от видимо мъжки пол обозначено под № 2. В 23:53:20 часа лицата излизат от кадър.

В 23:54:11 часа в обхвата на камера № 2 зад порталната врата от към улицата се появява лице от видимо мъжки пол обозначено под № 3 последвано от лице № 1. В 23:54:21 часа лице № 3 излиза от кадър. В кадър остава само лице № 1, същото извършва действия наподобяващи говорене по телефона. В 23:57:13 часа в кадър се появява лек автомобил, с тъмен цвят. Същият спира на аварийни светлини до лице № 1. От колата излиза лице от видимо мъжки пол което провежда разговор с лице № 1 (видимо се познават) до приключване на записа.

От лицата и действията им бяха извлечени снимкови кадри. Снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни изображения Adobe Photoshop CS6 и представени в приложение, подредени в хронологичен ред в Приложение1.

При предварителния преглед на видеофайловете се установява, че лице от видимо мъжки пол условно обозначено под № 1, е със сходни общи черти на главата и лицето с тези на представения сравнителен материал от лицето С.Д.А. с ЕГН: **********.

При направената им оценка се констатира, че те са с качество, което позволява частично отграничаване на частни признаци, характеризиращи заснетото лице.

Отчете се и разликата между ракурса на изображенията.

Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия, вероятно е заснето едно и също лице посочено като лицето С.Д.А. с ЕГН: **********, условно обозначено като лице № 1.

При направената оценка на извлечените кадри от видеопотока се констатира, че позицията на камерата, отдалечеността от обектите в изображението, не позволява отграничаване на частни признаци, характеризиращи заснетите лица под № 2 и № 3.

Резултатът от изследването позволява да се направи извод, че извлечените снимки от видеозаписите са негодни за провеждане на лицево-идентификационно изследване, защото идентификацията на лица по изображения, извлечени от предоставен видеозапис или фотоснимка изисква наличие на достатъчно информация в изследваното изображение, позволяващо визуализация на индивидуални лицеви черти, форма на черепа, прическа, вежди, очи, уши, нос, белези. Позицията на камерата, ракурса, отдалечеността от обектите, високото ниво на шум в изображенията при увеличаване, като и това, че записите са през тъмната част от денонощието не дава възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими идентификационни признаци на лицата.

Поради    изброените    по-горе    фактори    записът    е    негоден за идентификация на лица № 2 и № 3, но е годен за разпознаване.

В съдебно заседание вещото лице пояснява  и следното: Поддържа заключението. На лицето на подсъдимия, не е направена лицева идентификация. На А. е направено лицево идентифициране. В експертизата е направена лицева идентификация на С.А. и е  описана. Отговорът е вероятностен, не е категоричен.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно – медицинската експертиза на веществени доказателства от 04.02.2019год. / л. 90-91 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г., се установява следното: при изследване на обектите, обозначени в експертизата като обект № 1/нож тип Пеперуда/ и № 2/обтривка от тъмночервена материя по тротоара/ се доказват по тях зацапвания от кръв. Поради минималното количество кръв по обект № 1, не дсе определя видовата и груповата й принадлежност. По обект № 2 се доказва присътвие на човешка кръв, в която се доказва наличие на алфа аглутинини и В аглутиногени и липса на бета аглутинини  А аглутиногени, т.е. кръвната група на тази кръв по системата АВО се определя като В. Кръвната група на  С.А. по системата АВО се определя като В. Груповата принадлежност на кръвта по обект № 2 и кръвногруповата принадлежност на С.А. по системата АВО си съответстват. Възможно е кръвта по обект № 2 да произхожда от С.Д.А..

В съдебно заседание вещото лице пояснява  и следното: Поддържа заключението. Да се установи точно принадлежността на кръвта може да стане след ДНК изследване. Изследванията стигат до определена кръвна група. Досъдебното производство решава дали да се определи дали тази кръв произхожда 100% от този човек. Вещото лице заявява, че кръвната група на представената кръв и кръвната група на този човек са едни и същи. Т.е. това е възможно да произхожда от него.

Видно от заключението на назначената по делото техническа експертиза / л. 130-131 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г., се установява следното: от предоставените за изследване мобилни телефони на С.А., Х.А. и Я.С./подробни посочени по индивидуализиращи данни в експертизата/, фейсбук профилите им са останали информация само за това, че е била отворена комуникация по между им. Но на всеки един от профилите за комуникация има само служебно съобщение, че 07.02.2019г. чата е бил изтрит. Няма система за архив на тези данни, поради което не може да бъде възстановено съдържанието на комуникацията между посочените лица, като тази комуникация е изтрита предходния ден, преди изготвяне на експертизата.

В съдебно заседание вещото лице пояснява  и следното: Поддържам заключението. Винаги може да се направи друг профил, от който да се извърши комуникацията, който профил да има някаква идентичност с друг собственик, често срещано е. В случая конкретно става въпрос за комуникация, която е обвързана не просто с профилите, а и като идентификация за комуникацията са персоналните телефони. При комуникация по Вайбър може да се установи кой е телефонът, който предава информация и който я приема. 

          Видно от назначената в хода на съдебното следствие ДНК експертиза с вещо лице Н.Г.Т. - специалист биохимия, микробиология, вирусология, ДНК генетичен анализ, работещ във фирма „Проген“ ООД, който след като вземе проби от подсъдимия Х.Е.А. и пострадалия С.Д.А., да отговори на въпросите  - има ли зацапвания от кръв върху обект – нож, тип „пеперуда“ и съвпада ли ДНК профилът на подсъдимия Х.Е.А. и/или на пострадалия С.Д.А. със следите по ножа, чието заключение е прието в съдебно заседание на 16.06.2020г. се установява следното:

Заключение:

 1. За обекти №№ PG-87-1 -1/2020 (обтривка на острието на нож, тип „пеперуда") и PG-87-1-2/2020 (обтривка на частите от дръжката на ножа) предварителния бензидинов тест за наличие на кръв е отрицателен.

2. За обект № PG-87-2/2020 (тампон кръв /обтривка с кръв/ иззет от тротоар на ул."В.Левски" 19.01.2019г) се доказа наличие на човешка кръв.

3. Човешката кръв, обект №PG-87-2/2020 (тампон кръв /обтривка с кръв/ иззет от тротоар на ул."В.Левски" 19.01.2019г) има ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на С.Д.А., обект № PG-87-3/2020. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен С.Д.А., е:

          1 на 88 100 000 000 000 000 000 000 (8,81х1022)

          4. За обекти№№ PG-87-1-1/2020 (обтривка на острието на нож, тип „пеперуда") и PG-87-1-2/2020 (обтривка на частите от дръжката на ножа) се установява смес на биологичен материал от лица от мъжки пол. Алелите от смесените ДНК профили за двата обекта могат да се сравняват само с алелите от ДНК профили на конкретно посочени лица. При сравнително съпоставяне на алелите от ДНК профила на С.Д.А., обект № PG-87-3/2020, с алелите от смесените ДНК профили се установяват разлики, т.е. С.Д.А. не може да е източник на изследвания биологичен материал по острието и дръжката на ножа, тип „пеперуда", обекти №№ PG-87-1-1/2020 и PG-87-1-2/2020.

           5. От Х.Е.А. не е предоставен сравнителен материал за изследване, поради което не може да се отговори на втората част от задачата, дали от него има биологичен материал по изследваните обекти.

          Видно от назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза с вещи лица психолог Т.К. и специалист-психиатър д-р Д.К., чието заключение е прието в съдебно заседание на 16.06.2020г. се установява следното:

Заключение:

След като извършим преглед на подсъдимия и като вземем предвид всички събрани до момента доказателства по делото да отговорим на следните въпроси:

1. Страда ли подсъдимия от психично заболяване, ако е така, какво е то и от кога датира същото?

От проведения преглед, както и в материалите по делото няма данни подсъдимият Х.Е.А. да страда от психично заболяване.

2. Може ли подсъдимият с оглед неговото физическо и психическо състояние, включително към момента на инкриминираното деяние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, като с оглед тези задачи да бъде изготвен и съответния психологически профил на подсъдимия.

От данните от биопатографията и от експертното изследване не се установяват белези на интелектуален дефицит или на психични смущения покриващи параметрите на "разстройство на съзнанието" в смисъла на чл. 33 от НК, така че на основния експертен въпрос може да се отговори единствено в следния смисъл - няма основания да се обсъжда негодност при осв. Х.А. правилно да осмисля важните по делото обстоятелства и да дава достоверни обяснения за тях.

Х.А. е с подреден във времето спомен за случилото се, с добри възможности за анализ и синтез и би могъл да дава достоверни обяснения, естествено пречупени през призмата на защитните му механизми, и ако желае. Личностовият профил се намира в границите на умерено изразен позитивен социален резонанс, което предполага, че е активен в осъществяване на контакти, с добър емоционален резонанс към събития и хора, комуникативен; с добро самочувствие и себеоценка, категоричен в отстояване на собствената позиция, изискващ зачитане, склонен към фаворизиране на своите интереси и преживявания; адаптиран в обичайни житейски ситуации, в ситуации на криза и повишени изисквания е склонен да реагира с известна импулсивност и дезадаптивност, обусловени най-общо от характерните особености на субкултурата, включително и със социално неприемливи действия, но не са изразени в степен да бъде приета девиация на личността.

В съдебно заседение вещите лица поясняват и следното: Поддържат заключението. Не са установили данни за наличие на такъв тип асоциални черти, както в характеровите и темпераментовите характеристики, така и в семейната и социална среда от детството до настоящия момент.

На няколко места и в анализа са направили кратка интерпретация на влиянието на тези взаимоотношения и по-скоро извеждайки защитната теза, че действията или мотивите за действията му са в известна степен повлияни от мотива да защити приятелката си, но това е по негови думи. В делото има противоречиви показания, но и в профила на личността се извежда склонност на индивида към доминантност, т.е. към фаворизиране на неговите желания и отстояване на позицията, т.е. индивида следва изпълнение на целите и желанията, които са актуални към дадена ситуация. С две думи не се отказва лесно, когато има дадена цел. За формиране на заключението вещите лица са  ползвали всички данни по делото, както и тези на досъдебната фаза, така и разпита на свидетелите от съдебните заседания, от които е видно, че при първоначалната фаза на ДП и подсъдимия Х. и приятелката му Я. изразяват един ход на събитията, в разпитите по време на съдебната фаза се представят фактите в друг сюжет на развитие, от където сме извели коментара за наличие на противоречие.

Тъй като заключението е комплексно, първоначално се извеждат данните от методиките, след което те се напасват на база данните от интервюто и от фактите касаещи целия жизнен ход. В методиката не се извеждат. Скалите за лъжата са в норма, но има една скала на откритост в методиката, която е с ниски стойности или така нар. скала на лъжата и по време на интервюто, на беседата лицето се  е държало в цялост със защитно поведение, т.е. отговарял е кратко, лаконично на въпросите, трудно  е можело да се извлече психологическата информация, която им  е нужна. Това се доказва именно с резултата в тази скала за откритост, която е с ниски стойности. Обичайно хората, които имат защитно поведение, дават ниски стойности в тази скала, което се е потвърдило и при Х.. От там се извежда  и заключението, че на двете скали едната е за спонтанната агресивност, а другата е за раздразнителност, от където се извеждат агресивните тенденции, също са с ниски скали. Лицата с нормален интелект над средните стойности обичайно, когато имат защитно поведение, могат да манипулират отговорите на въпросника, но ако изначално в личностовата структура имаше агресивни тенденции във фактите касаещи житейските събития на лицето, някъде щеше да има данни, че лицето е било наказвано, осъждано. Единствено в периода на пубертета има така фаза, този период от жизнения цикъл, където личността е била в така наречената криза употребяваща наркотици и ползваща съответна психиатрична и психологична помощ, но това е обичайно за този период на възрастовото развитие, преминало е, към момента няма споделени данни за употреба на психоактивни вещества, за някакви депресивни състояния, поради което сме сметнали, че това отклонение от нормата е преминало във фазата на пубертета.

Видно от характеристики, издадени от лица, близки на семейството на подсъдимия и съседи/находящи се от лист 171 -173 от делото/, приобщени като доказателства по делото, се установява ,че Х.А., е скромен, позитивен, трудолюбив, грижовен, както към близки от семейството си, така и към животни.

Видно от характеристика, издадена от ТДЖ КОНСТРУКЦИОН ЕООД гр. Разград, се установява, че Х.А. за времето от 01.10.2018г. до 14.01.2019г., при изпълнение на служебните си задължения е проявявал дисциплина, отговорност към работата, която му е възлагана, поддържал е добри и колегиални отнашения с останалите работещи във фирмата, запазвал е самообладание в извънредни ситуации.

Видно от приложената по делото справка за съдимост се установява,че подсъдимият не е осъждан.

Очертаната фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото доказателства, както от тези по настоящото дело по реда на съдебното следствие, така и от тези на досъдебното производство по приложеното досъдебно производство, приобщени към доказателствата по делото на основание чл.283 от НПК, както следва:  показанията  на пострадалия  и свидетел С.А./в о.с.з. на 23.01.2020г., включително и в проведената в посоченото о.с.з. очна ставка между него и св.Я.С., и тези в хода на досъдебното производство/; показанията на свидетеля Я.С./ дадени в хода на досъдебното производство на 19.01.2019г. на л.44-46,  прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК и тези, дадени в с.з. на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля Х.Х./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г. /; показанията на свидетеля Н.К./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля С.Л./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля Р.П./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля В.Г./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля С. Веселинова/С./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля Я.Я./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 19.02.2020г./; показанията на свидетеля Ф.Ф./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 19.02.2020г./; показанията на свидетеля Иван Гунчев/ дадени в хода на съдебното следствие – о.с.з на 19.02.2020г./; протокол за оглед на местопроизшествие от 19.01.2019г. , ведно с фотоалбум/ л. 28-37 от ДП/; протокол за личен обиск на лице от 19.01.2019год./л.213 от ДП/; приемо –предавателен протокол от 20.01.2019г./ л.213 от ДП/; заключението на назначената по делото съдебно – медицинската експертиза на веществени доказателства от 04.02.2019год. / л. 90-91 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; отпечатани на хартиен носител съобщения/комуникация в мобилен телефон в „Messenger” / л. 142-152 от ДП/; протокол за оглед на веществени доказателства от 24.01.2019г./ л. 153-159 от ДП/;  протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум / л. 160-171 от ДП/;  протокол за вземане на сравнителни образци / л. 172 от ДП/, протокол за доброволно предаване / л. 173 от ДП/; справка от мобилни оператори / л. 228-230 от ДП/; докладни и характеристики / л. 253-264 от ДП/; заключение на назначената по делото и изготвена съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на С.А. / л. 73-76 от ДП, ведно с приложените като неразделна част към експертизата цифрови снимки, направени при прегледа на С.А. - л.77-78 от ДП/, чието заключение бе изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключение на назначената по делото и изготвена допълнителна съдебно - медицинска експертиза /л. 135-137 от ДП, ведно с приложените като неразделна част от експертизата допълнителни цифрови снимки на прободно - порезните наранявания на С.А. – лист 138 от ДП/, чието заключение бе изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключение на назначената по делото съдебно – медицинската експертиза за освидетелстване на Х.А. от 20.01.2019год. / л. 83 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключението на видеотехническата експертиза и приложения снимков материал/ л. 98-124, ведно с три броя оптични носители, на лист 125 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на на 19.02.2020г.; заключение на назначената по делото техническа експертиза / л. 130-131 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключение на назначената в хода на съдебното следствие ДНК експертиза с вещо лице Н.Г.Т., прието в о.с.з. на 16.06.2020г.; заключение на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза с вещи лица психолог Т.К. и специалист-психиатър д-р Д.К., прието в съдебно заседание на 16.06.2020г.; веществените доказателства  - 3/три/ броя мобилни телефони, както следва:  Мобилен телефон марка „iPhone”, ползван от С.А., Мобилен телефон марка „iPhone”, бял с розов гръб с пукнат преден панел, ползван от Я.М.С., Мобилен телефон марка “Samsung J3“ с № на ИМЕИ 358870085817819/01 и № 358871085817817/01, ползван от Х.А., 1/един/ брой нож, тип „пеперуда“ с надпис „ALBAINOX“; сравнителен материал от кръв на С.Д. и тампон кръв, иззет от тротоар на ул. В.Левски, град Разград; обясненията на подсъдимия Х.А./ дадени в хода на досъдебното производство, на 20.01.2019г., на л.5-6 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК  и на  27.02.2019г., на л.14 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК,  и   тези, дадени в с.з. на 16.06.2020г./; както и тези, писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие - характеристики, издадени от лица, близки на семейството на подсъдимия и съседи/находящи се от лист 171 -173 от делото/, приобщени като доказателства по делото; характеристика, издадена от ТДЖ КОНСТРУКЦИОН ЕООД гр. Разград; справка за съдимост, приобщена като доказателство по делото и извлечение по сметка на подсъдимия/на л.68-70 от делото/.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

От събраният по делото доказателствен материал се установява по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият Х.Е.А. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерно деяние по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

В контекста на изложението, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на подсъдимия и неговата защита,  че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност за деянието тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, като съображенията в тази насока са следните:

От обективна страна на 18.01.2019год. подсъдимият А. е направил опит да умъртви пострадалия  и свидетел С.А., нанасяйки му удар с нож от близко разстояние, в жизненоважна област на тялото, каквато се явява коремната кухина, но въпреки това не се е стигнало до целения престъпен резултат. Засегнат бил животът на пострадалия, който без оказаната му неотложна медицинска помощ в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ град Разград, несъмнено е щял да почине.

Деянието е квалифицирано като опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като умъртвителното деяние е осъществено, но не е настъпила смъртта на жертвата по независещи от дееца причини -  благодарение единствено на спешната и адекватна медицинска интервенция, деянието е останало във фазата на опита.

Налице е според съда и причинно- следствената връзка между поведението на подсъдимия и причинените на пострадалия увреждания, доколкото е безспорно установено, че констатираните при него наранявания и увреждания са му причинени с нож, каквито именно действия е извършил подсъдимият спрямо него.

Досежно авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия по делото е безспорно установено въз основа на събрани множество и безспорни доказателства, че именно подсъдимият е лицето нанесло ударите на пострадалия, довели до причиняване на констатираните при него телесни увреждания, от които целеният резултат - смъртта му – не е настъпил поради независещи от дееца причини.

Разликата между опита за убийство и умишленото причиняване на телесна повреда се корени в субективното отношение на дееца към общественоопасните последици, а изводите за субективната страна на деянието се изграждат върху доказаните по делото реални действия на подсъдимия, които обективират, материализират формираните в съзнанието му представи. Наред с това, освен действията на подсъдимия, от съществено значение са броят, насочеността на ударите, силата, продължителността и интензитетът на въздействие върху пострадалия, броят, тежестта и локализацията на нараняванията, използваните средства, както и разстоянието, от което се посяга на жертвата.

В контекста на изложението, съдът намира, че  подсъдимият е действал с умисъл не да нарани пострадалия, а да го умъртви.

Психичното отношение на дееца към деянието се установява от действията, в които е обективирано. Дали е налице умисъл за убийство или деецът цели причиняване на някакво телесно увреждане, се решава от обективните обстоятелства, при които е извършено деянието. В конкретния случай, подсъдимият е действал с нож/предмет с остър връх, режещ ръб и достатъчна дължина на острието/ – оръжие, годно да причини телесно увреждане с летален изход. С посоченото оръжие подсъдимият е замахнал и нанесъл отдолу/ нагоре и отвън /навътре, с дясната си ръка удар в тялото на пострадалия - С.А., като при нанасяне на удара двамата са били в близост един до друг/ подсъдимият е бил лице в лице с пострадалия или във фронтална равнина/ и ударът е бил насочен към жизнено важна част от човешкото тяло  - коремната кухина, в която се намират жизненоважни органи.

За интензитета на удара свидетелства обстоятелството, че в резултат на него пострадалият е получил проникващо в коремната кухина прободно-порезно нараняване; транзиторно порезно нараняване на стените на чревна бримка; прерязване на долна надчревна артерия; порезно нараняване на държача на тънките черва и колекция кръв в коремната кухина / хемоперитонеум/ ,и е съществувала реална опасност за живота му. Създалата се пряка опасност за живота на пострадалия и преследваните общественоопасни последици не са настъпили по независещи от подсъдимия причини - проведена спешна оперативна интервенция и стационарно лечение.

А, в резултат на други удари, нанесени от подсъдимия на пострадалия със същия нож тип Пеперуда, видно от заключението на СМЕ за освидетелстване на С.А. / л. 73-76 от ДП, ведно с приложените като неразделна част към експертизата цифрови снимки, направени при прегледа на С.А. - л.77-78 от ДП/, чието заключение бе изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г., при инцидента на 18.01.2019год. на пострадалия са му  причинени и други телесни увреждания - порезните наранявания на челото и лява мишница, както и прободно - порезното нараняване в лява подмишнична област - временно разстройство на здравето неопасно за живота. Прободно-порезните и порезните наранявания са причинени от предмет с остър връх, режещ ръб и достатъчна дължина на острието. Всяко от тях се дължи на самостоятелно въздействие/удар. Не е изключено нараняванията по тръбната страна на лява мишница да са получени при защита - вдигната за предпазване ръка /предно анатомично положение/. Най-вероятно в тази поза е получено и нараняването в лява подмишнична ямка.

Съдейки от вида на ножа/тип Пеперуда с достатъчна дължина на острието/, с който е нанесен ударът в коремната кухина; от това, че е нанесен от близко разстояние; от посоката на удара – към част от човешкото тяло, в която са ситуирани жизнено важни органи; от силата на удара, съдът прие, че подсъдимият е действал с умисъл да умъртви, а не да нарани пострадалия. Подсъдимият Х.А. не е бил лишен от годност да съзнава, че замахвайки с цялата си сила, с  ножа си, който държи, към жизнено важен център от човешкото тяло, при причиняване на прободно увреждане с него ще се стигне до смъртен резултат. Заради това, както и поради факта, че ударът е бил нанесен с оръжие, годно да причини сериозни, включително и смъртоносни наранявания, този състав, намира за несъмнено установено, че деянието на подсъдимия А. разкрива пряка насоченост на умисъла, с който е осъществено.  Умисълът е внезапен, тъй като решението за извършване на престъплението се е формирало непосредствено преди неговото извършване, след като подсъдимият А. е възприел конкретните условия на време, място и обстановка и веднага след вземане на решението в един изключително кратък период от време подсъдимият е пристъпил към неговото осъществяване. В този смисъл, не следва да се приема като предварителна подготвеност на дееца обстоятелството, че е носил у себе си  нож, както и, че  у него е съществувал предварителен замисъл и изработен план за извършване на убийството на С.А., безспорни доказателства в тази насока не се събраха, поради което съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда  по първоначално повдигнатото обвинение да е извършил деянието предумишлено  по чл. 116, ал. 1, т. 9 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Действията му, че е носил  и използвал нож за извършване на престъплението, мястото на нараняването, разстоянието, от което е посегнато на жертвата, уязвимостта на органа, върху който е посегнал, а именно коремната кухина, сочат на извод, че е действал с умисъл за умъртвяване, а не с умисъл за нараняване/за причиняване на телесна повреда/, но това не доказва безспорно, че е налице предумисъл/по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 9 НК/. Тоест не се доказва по безспорен начин, че за тези действия на подсъдимия,  последният да е имал предварителна подготовка  и план. Това, че  подсъдимият и свидетеля Я.С./приятелката на подсъдимия/са пътували в късните вечерни часове от гр.Варна до гр. Разград, не доказва по категоричен начин обстоятелството, че е налице предумисъл у подсъдимия, предварителн план и подготовка с цел да лиши от живот пострадалия, което решение на подсъдимия да е било обмислено предварително в една  спокойна обстановка. Причината за идването им в Разград е била подсъдимият и приятелката му  - св.Я.С. да се разберат със свидетеля  и пострадал С.А., последният да преустанови всякакви опити за осъществяване на контакт/включително и чрез комуникация по социалните мрежи в интернет пространството/със свидетеля Я.С., която се е чувствала притеснена от настоятелните опити на пострадалия - св. С.А. да продължи да поддържа с нея взаимоотношения. И защото това настоятелно поведение от страна на пострадалия А. към свидетеля Я.С./приятелка на подсъдимия/, дразнело подсъдимия, още повече, че същият изпитвал болезнена ревност към  нея. Изложеното сочи на извода, че подсъдимият и приятелката му – св. Я.С. са предприели пътуването от гр.Варна до гр.Разград на процесната дата, на която  е извършено деянието, именно поради посочените причини, но това не означава, а и не са налице безспорни доказателства, че желанието на подсъдимия е било взето предварително, с предварително изработен план за действие, така щото да  е  с предумисъл намерението да го умъртви. В подкрепа на предходното  е и обстоятелството, че свидетелят Я.С. в комуникацията си със свидетеля  - пострадалия С.А., чрез социалните мрежи в интернет -  по фейсбук, отначало е предложила на С.А. *** /м.Пчелина/, после да се срещнат на хотел, като накрая са се разбрали да отидат до Парка в гр.Разград, а преди това да се срещнат на паркинга пред магазин Билла, от където да тръгнат за парка. А и наблизо са живеели родителите на пострадалия А.. За тези уговорки между Я. и пострадалия С. е знаел, и подсъдимия А., който е оставил приятелката си Я. на този паркинг пред магазин Билла в гр. Разград, преди тя да се срещне със С.А..Следователно няколко пъти са  променяни уговорките за среща между св. С. и св. А., което потвърждава факта, че не е налице предумисъл, тоест, че не е налице предварителен план и подготовка от страна на подсъдимия за извършеното от него впоследствие деяние.

Както бе посочено по  - горе/по съображения, изложени по -горе/ съдът прие  за  конкретния случай, че подсъдимият е действал с умисъл за умъртвяване на пострадалия, а не с умисъл за причиняване на телесна повреда, и поради което намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че подсъдимият е действал с умисъл за причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК/респективно на телесна повреда/тоест че е действал с умисъл да нарани, а не с умисъл да умъртви/лиши от живот/пострадалия А..

Обективно общественоопасните последици не са настъпили, но този факт се дължи не на поведението на подсъдимия Х.А. и стои извън неговата воля. Смъртният изход е избегнат единствено заради своевременната и успешна медицинска намеса - спешната и адекватна медицинска интервенция, тоест оказаната му неотложна медицинска помощ в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ град Разград. В случая е налице довършен опит за убийство. Подсъдимият е направил опит да умъртви пострадалия, като е започнал изпълнителното деяние и е осъществил изцяло изпълнителната дейност - нанесъл е удар с оръжие, годно да причини смърт (нож) в жизненоважен орган от човешкото тяло (коремната кухина), като леталният изход не е настъпил по независещи от дееца причини - оказаната му неотложна медицинска помощ в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ град Разград, поради което съдът намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че е налице доброволен отказ от опит  от страна на подсъдимия за умъртвяването на пострадалия.

Обстоятелствата относно авторството, мястото, времето, начина и средството/оръжието/, чрез което е осъществено деянието по чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, са безспорно установени от показанията  на пострадалия  и свидетел С.А./в о.с.з. на 23.01.2020г., включително и в проведената в посоченото о.с.з. очна ставка между него и св.Я.С., и тези в хода на досъдебното производство/; показанията на свидетеля Я.С.,  дадени в хода на досъдебното производство на 19.01.2019г. на л.44-46,  прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК; показанията на свидетеля Х.Х./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г. /; показанията на свидетеля Н.К./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля С.Л./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля Р.П./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля В.Г./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля С. Веселинова/С./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля Я.Я./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 19.02.2020г./; показанията на свидетеля Ф.Ф./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 19.02.2020г./; показанията на свидетеля Иван Гунчев/ дадени в хода на съдебното следствие – о.с.з на 19.02.2020г./; протокол за оглед на местопроизшествие от 19.01.2019г. , ведно с фотоалбум/ л. 28-37 от ДП/; протокол за личен обиск на лице от 19.01.2019год./л.213 от ДП/; приемо –предавателен протокол от 20.01.2019г./ л.213 от ДП/; заключението на назначената по делото съдебно – медицинската експертиза на веществени доказателства от 04.02.2019год. / л. 90-91 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; отпечатани на хартиен носител съобщения/комуникация в мобилен телефон в „Messenger” / л. 142-152 от ДП/; протокол за оглед на веществени доказателства от 24.01.2019г./ л. 153-159 от ДП/;  протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум / л. 160-171 от ДП/;  протокол за вземане на сравнителни образци / л. 172 от ДП/, протокол за доброволно предаване / л. 173 от ДП/; справка от мобилни оператори / л. 228-230 от ДП/; докладни и характеристики / л. 253-264 от ДП/; заключение на назначената по делото и изготвена съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на С.А. / л. 73-76 от ДП, ведно с приложените като неразделна част към експертизата цифрови снимки, направени при прегледа на С.А. - л.77-78 от ДП/, чието заключение бе изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключение на назначената по делото и изготвена допълнителна съдебно - медицинска експертиза /л. 135-137 от ДП, ведно с приложените като неразделна част от експертизата допълнителни цифрови снимки на прободно - порезните наранявания на С.А. – лист 138 от ДП/, чието заключение бе изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключение на назначената по делото съдебно – медицинската експертиза за освидетелстване на Х.А. от 20.01.2019год. / л. 83 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключението на видеотехническата експертиза и приложения снимков материал/ л. 98-124, ведно с три броя оптични носители, на лист 125 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на на 19.02.2020г.; заключение на назначената по делото техническа експертиза / л. 130-131 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключение на назначената в хода на съдебното следствие ДНК експертиза с вещо лице Н.Г.Т., прието в о.с.з. на 16.06.2020г.; заключение на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза с вещи лица психолог Т.К. и специалист-психиатър д-р Д.К., прието в съдебно заседание на 16.06.2020г.; веществените доказателства  - 3/три/ броя мобилни телефони, както следва:  Мобилен телефон марка „iPhone”, ползван от С.А., Мобилен телефон марка „iPhone”, бял с розов гръб с пукнат преден панел, ползван от Я.М.С., Мобилен телефон марка “Samsung J3“ с № на ИМЕИ 358870085817819/01 и № 358871085817817/01, ползван от Х.А., 1/един/ брой нож, тип „пеперуда“ с надпис „ALBAINOX“; сравнителен материал от кръв на С.Д. и тампон кръв, иззет от тротоар на ул. В.Левски, град Разград; обясненията на подсъдимия Х.А.,  дадени в хода на досъдебното производство, на 20.01.2019г., на л.5-6 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК  и на  27.02.2019г., на л.14 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК, както и тези, писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие - характеристики, издадени от лица, близки на семейството на подсъдимия и съседи/находящи се от лист 171 -173 от делото/, приобщени като доказателства по делото; характеристика, издадена от ТДЖ КОНСТРУКЦИОН ЕООД гр. Разград; справка за съдимост, приобщена като доказателство по делото.

Всички, описани по-горе писмени и гласни доказателства и доказателствени средства са събрани по предвидения в НПК ред и допринасят за изясняване на обстоятелствата относно авторството, мястото, времето, начина и средството/оръжието/, чрез което е осъществено деянието по чл. 115,  във вр. чл. 18, ал. 1 от НК. В основната си част те са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и дават ясна представа за хронологията на събитията. Взаимно се подкрепят  и допълват. Съдът дава вяра на показанията  на пострадалия  и свидетел С.А./в о.с.з. на 23.01.2020г., включително и в проведената в посоченото о.с.з. очна ставка между него и св.Я.С., и тези в хода на досъдебното производство/; показанията на свидетеля Я.С.,  дадени в хода на досъдебното производство на 19.01.2019г. на л.44-46,  прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК; показанията на свидетеля Х.Х./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г. /; показанията на свидетеля Н.К./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля С.Л./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля Р.П./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля В.Г./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля С. Веселинова/С./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля Я.Я./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 19.02.2020г./; показанията на свидетеля Ф.Ф./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 19.02.2020г., относно посочение по –горе обстоятелства, тъй като  същите са последователнии взаимно допълващи се, описват в хронологическа обвързаност това, което се е случило преди, по време и след процесния инцидент и кореспондират със заключението на назначената по делото съдебно – медицинската експертиза на веществени доказателства от 04.02.2019год. / л. 90-91 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключението на назначената по делото и изготвена съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на С.А. / л. 73-76 от ДП, ведно с приложените като неразделна част към експертизата цифрови снимки, направени при прегледа на С.А. - л.77-78 от ДП/, чието заключение бе изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключението на назначената по делото и изготвена допълнителна съдебно - медицинска експертиза /л. 135-137 от ДП, ведно с приложените като неразделна част от експертизата допълнителни цифрови снимки на прободно - порезните наранявания на С.А. – лист 138 от ДП/, чието заключение бе изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключението на назначената по делото съдебно – медицинската експертиза за освидетелстване на Х.А. от 20.01.2019год. / л. 83 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключението на видеотехническата експертиза и приложения снимков материал/ л. 98-124, ведно с три броя оптични носители, на лист 125 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на на 19.02.2020г.; заключение на назначената по делото техническа експертиза / л. 130-131 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключението на назначената в хода на съдебното следствие ДНК експертиза с вещо лице Н.Г.Т., прието в о.с.з. на 16.06.2020г.; заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза с вещи лица психолог Т.К. и специалист-психиатър д-р Д.К., прието в съдебно заседание на 16.06.2020г.; веществените доказателства  - 3/три/ броя мобилни телефони, както следва:  Мобилен телефон марка „iPhone”, ползван от С.А., Мобилен телефон марка „iPhone”, бял с розов гръб с пукнат преден панел, ползван от Я.М.С., Мобилен телефон марка “Samsung J3“ с № на ИМЕИ 358870085817819/01 и № 358871085817817/01, ползван от Х.А., 1/един/ брой нож, тип „пеперуда“ с надпис „ALBAINOX“; сравнителен материал от кръв на С.Д. и тампон кръв, иззет от тротоар на ул. В.Левски, град Разград; обясненията на подсъдимия Х.А.,  дадени в хода на досъдебното производство, на 20.01.2019г., на л.5-6 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК  и на  27.02.2019г., на л.14 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК, както и с протокол за оглед на местопроизшествие от 19.01.2019г. , ведно с фотоалбум/ л. 28-37 от ДП/; протокол за личен обиск на лице от 19.01.2019год./л.213 от ДП/; приемо –предавателен протокол от 20.01.2019г./ л.213 от ДП/; отпечатани на хартиен носител съобщения/комуникация в мобилен телефон в „Messenger” / л. 142-152 от ДП/; протокол за оглед на веществени доказателства от 24.01.2019г./ л. 153-159 от ДП/;  протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум / л. 160-171 от ДП/;  протокол за вземане на сравнителни образци / л. 172 от ДП/, протокол за доброволно предаване / л. 173 от ДП/; справка от мобилни оператори / л. 228-230 от ДП/; докладни и характеристики / л. 253-264 от ДП/;както и с тези, писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие - характеристики, издадени от лица, близки на семейството на подсъдимия и съседи/находящи се от лист 171 -173 от делото/, приобщени като доказателства по делото; характеристика, издадена от ТДЖ КОНСТРУКЦИОН ЕООД гр. Разград; справка за съдимост, приобщена като доказателство по делото, по съображенията, изложени по –горе, а и същите кореспондират с останалия доказателствен материал по делото/гласни, писмени доказателства, заключения на експертизи, посочени по –горе/.

Съдът кредитира с доверие всички заключения на експертизите/посочени по –горе, назначени на ДП и в хода на съдебното следствие/тъй като същите са обосновани, кореспондират с останалия доказателствен материал по делото/гласни, писмени доказателства/, а не са налице данни за заинтересованост на вещите лица от изхода на делото.

Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите  Н.К./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля С.Л./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля Р.П./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля В.Г./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля С. Веселинова/С./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля Я.Я./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 19.02.2020г./, тъй като същите допълват показанията  на свидетеля  и пострадал С.А., не са налице данни за заинтересованост от изхода на делото, а и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото/гласни, писмени доказателства, заключения на експертизи, посочени по –горе/.

Ето защо съдът не споделя и не възприема възраженията на защитата на подсъдимия, че са недопустими разпитите на свидетелите Р.П. и С. Веселинова/С./ и двамата полицейски служители в ОДМВР – Разград, относно фактите и обстоятелствата, станали им известни още в началото на разследването от проведената беседа/разговор/ със свидетелката Я.С., за които им е разказала, тоест за времето, мястото, начинът/механизмът/ и средството на осъществяване на деянието на процесната инкриминирана дата и участието на Х.А. в него. Тези свидетелски показания не са единствения доказателствен източник за посочените факти, затова съдът ги цени заедно с останалия доказателствен материал и същите освен, че допълват показанията на посочените по –горе  други свидетели, кореспондират и с  останалия доказателствен материал по делото/гласни, писмени доказателства, заключения на експертизи, посочени по –горе, както и с обясненията на подсъдимия Х.А.,  дадени в хода на досъдебното производство, на 20.01.2019г., на л.5-6 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК  и на  27.02.2019г., на л.14 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК и с показанията на свидетеля Я.С.,  дадени в хода на досъдебното производство на 19.01.2019г. на л.44-46,  прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПКа и не са налице данни за каквато и да било заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото. В контекста на изложението  и предвид съображенията по –горе, не могат да бъдат споделени от съда доводите на защитата на подсъдимия, че не се доказвало авторството на деянието в лицето на подсъдимия, тоест, че едва ли не някой друг/неизвестно кой/наръгал с нож пострадалия и му причинил процесните телесни увреждания. Доказателства за тези твърдения не са налице по делото.

С оглед изложените съображения, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че  причината за пътуването на св. С. и подсъдимия на 18.01.2020г.,  късно вечерта, от гр. Варна до гр. Разград  е била да се разберат със свидетеля  и пострадал С.А., последният да преустанови всякакви опити за осъществяване на контакт/включително и чрез комуникация по социалните мрежи в интернет пространството/със свидетеля Я.С., която се е чувствала притеснена от настоятелните опити на пострадалия – св. С.А. да продължи да поддържа с нея взаимоотношения и  защото това настоятелно поведение от страна на пострадалия А. към свидетеля Я.С. дразнело подсъдимия, още повече, че същият изпитвал болезнена ревност към  нея. Ето защо съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Я.С., дадени в хода на съдебното следствие в с.з. на 23.01.2020г., както и обясненията на подсъдимия Х.А.,  дадени в хода на съдебното следствие в с.з. на 16.06.2020г. относно посочените по –горе обстоятелства, и тъй като същите се опровергават от посочените по –горе доказателствени източници, остават изцяло изолирани. Поради което съдът намира, че  дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетеля Я.С. целят единствено да подкрепят защитната теза/версия/ на подсъдимия за случилия се на 18.01.2019г. в гр. Разград, процесен инцидент, която същият се домогва да гради в дадените от него  в хода на съдебното следствие в с.з. на 16.06.2020г., обяснения с оглед оневиняването му  и прехвърляне вината върху пострадалия.

Ето защо в този аспект, съдът намира за неоснователни твърденията на свидетеля Я.С. и на подсъдимия А., че показанията на свидетеля Я.С., дадени на досъдебното производство, респективно обясненията на Х.А., дадени на досъдебното производство, не следвало съда да им дава вяра, тъй като когато били разпитвани, същите едва ли не били подложени на стрес  и натиск  и унизително отношение от полицейските служители. Не са налице каквито и да било доказателства, че свидетеля Я.С. и подсъдимия Х.А./тогава обвиняем/са били подлагани на натиск/психически или физически, или унизително отношение/ от полицейските служители, така щото в съдебно заседание да отричат напълно фактите, за които св. С. е свидетелствала, а подсъдимият е давал обяснения на досъдебното производство. Ето защо съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Я.С., дадени в хода на съдебното следствие в с.з. на 23.01.2020г., както и обясненията на подсъдимия Х.А.,  дадени в хода на съдебното следствие в с.з. на 16.06.2020г., че причината за пътуването им  на 18.01.2020г.  късно вечерта от гр. Варна до гр. Разград не била да се разберат със свидетеля  и пострадал С.А., последният да преустанови всякакви опити за осъществяване на контакт/включително и чрез комуникация по социалните мрежи в интернет пространството/със свидетеля Я.С., която се е чувствала притеснена от настоятелните опити на пострадалия – св. С.А. да продължи да поддържа с нея взаимоотношения и  защото това настоятелно поведение от страна на пострадалия А. към свидетеля Я.С. дразнело подсъдимия, още повече, че същият изпитвал болезнена ревност към  нея, а причината била съвсем друга  - подсъдимият имал да връща на приятеля си Иван Гунчев пари, от когото преди това ги взел на заем.   Защо тогава след като според твърденията на св. С. и обясненията на подсъдимия в съдебно заседание, че връщането на пари  на заем била причината за идването им в Разград, подсъдимият е отишъл още същата вечер по късни доби на процесната дата, в парка на гр. Разград и то преди там да са пристигнали свидетелката С. и пострадалия – св. А., за където същите са се били запътили, като преди това са уговаряли къде да бъде срещата и са се срещнали. Като за тези уговорки  и среща между  свидетелката С. и пострадалия много добре е знаел подсъдимия, който ги е чакал в парка и като са дошли, изведнъж е изкочил от намиращите се там храсти и насочвайки се директно към св. А. го е наръгал с ножа без да каже  и дума?! В този аспект, както бе посочено и по –горе, показанията на свидетеля Я.С., дадени в хода на съдебното следствие в с.з. на 23.01.2020г., както и обясненията на подсъдимия Х.А.,  дадени в хода на съдебното следствие в с.з. на 16.06.2020г., така и показанията на свидетеля Иван Гунчев/допуснат като свидетел по искане  на защитата на подсъдимия/, дадени  в с.з. на 19.02.2020г., че причината за идването на подсъдимия и посочената свидетелка от гр. Варна в гр. Разград, на инкриминираната дата, била връщане на пари от подсъдимия на св. Гунчев, взети преди това на заем, остават изцяло изолирани от останалия доказателствен материал, така както бе посочено по –горе, и поради което съдът възприема и показанията на свидетеля Иван Гунчев, дадени в с.з. на 19.02.2020г., като целящи да покрепят защитната версия на подсъдимия за оневиняването му и по тази причина не ги кредитира с доверие.

          Оръжието/средството/, с което подсъдимият е нанесъл на пострадалия удар, в резултат на който на пострадалия са причинени порезни и прободно-порезни наранявания: проникващо в коремна кухина прободно-порезно нараняване с транзиторно засягане на чревна бримка, прерязване на долна надчревна артерия и порезно нараняване на държача на тънките черва; впоследствие веднага след това, нанесени други удари, в резултат на които на пострадалия са причинени прободно-порезно нараняване в лява подмишнична област и  порезна рана в лявата половина на челото,  е ножът, който е носил у себе си по време на деянието, подсъдимия. Това се доказва въз основа на показанията  на пострадалия  и свидетел С.А./в о.с.з. на 23.01.2020г., включително и в проведената в посоченото о.с.з. очна ставка между него и св.Я.С., и тези в хода на досъдебното производство/; показанията на свидетеля Я.С./ дадени в хода на досъдебното производство на 19.01.2019г. на л.44-46,  прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК; обясненията на подсъдимия Х.А./ дадени в хода на досъдебното производство, на 20.01.2019г., на л.5-6 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК  и на  27.02.2019г., на л.14 от ДП, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от НПК; протокол за личен обиск на лице от 19.01.2019год./л.213 от ДП/; приемо –предавателен протокол от 20.01.2019г./ л.213 от ДП/; заключението на назначената по делото съдебно – медицинската експертиза на веществени доказателства от 04.02.2019год. / л. 90-91 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключение на назначената по делото и изготвена съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на С.А. / л. 73-76 от ДП, ведно с приложените като неразделна част към експертизата цифрови снимки, направени при прегледа на С.А. - л.77-78 от ДП/, чието заключение бе изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключение на назначената по делото и изготвена допълнителна съдебно - медицинска експертиза /л. 135-137 от ДП, ведно с приложените като неразделна част от експертизата допълнителни цифрови снимки на прободно - порезните наранявания на С.А. – лист 138 от ДП/, чието заключение бе изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 24.01.2019г./ л. 153-159 от ДП/; СМЕ на ВД - нож тип „пеперуда“ / л. 90-91 от ДП/,   косвено от показанията на свидетеля Н.К./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля Р.П./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля В.Г./ дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля С. Веселинова/С./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 23.01.2020г./; показанията на свидетеля Я.Я./ полицейски служител, дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие – о.с.з на 19.02.2020г./, както и от заключението на назначената в хода на съдебното следствие ДНК експертиза с вещо лице Н.Г.Т., прието в о.с.з. на 16.06.2020г.; от вещественото доказателство  - 1/един/ брой нож, тип „пеперуда“ с надпис „ALBAINOX“, иззето от подсъдимия и заключението на видеотехническата експертиза и приложения снимков материал/ л. 98-124, ведно с три броя оптични носители, на лист 125 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на на 19.02.2020г. Всички те са годни доказателствени източници, допринасят за изясняване на обективната истина по делото, между тях не са налице противоречия/както бе посочено по –горе/ и поради което и относно това обстоятелство съдът ги кредитира с доверие, като подробни съображения в тази насока са посочени по –горе в изложението. Ето защо, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на подсъдимия, че намереният  и иззет от него нож тип Пеперуда, не бил средството чрез което е осъществено деянието, тоест не бил ножът, с който е наръган пострадалия. Като в този аспект съдът счита, че приобщеното като доказателство по делото, представено от защитата на подсъдимия  - извлечение по сметка на подсъдимия/на л.68-70 от делото/ не доказва по никакъв начин, че намереният  и иззет от подсъдимия нож, не е средството, с което  са причинени на пострадалия процесните  телесни увреждания, напротив това банково извлечение не оборва доказателствената стойност на посочените по –горе доказателствени източници и остава изолирано от тях относно обстоятелството, че намереният  и иззет нож тип пеперуда от подсъдимия е именно средството, чрез което е осъществено престъпното деяние.

Ударите с процесния нож, разстоянието, от което са нанесени от подсъдимия на пострадалия, локализацията им, причинените телесни увреждания с процесния нож, тип Пеперуда  - оръжието на престъплението/ проникващото в коремната кухина нараняване е от един удар. Ударът по лявата ръка е друг. Порезните по лявата мишница се дължат на отделни самостоятелни удари. Всяка рана се характеризира с няколко елемента -  стени, ръбове и начин на проникване под кожата; Предвид топографското разположение на органите, засегнати от проникващото в коремната кухина нараняване, ударът е нанесен отдолу/нагоре и отвън/навътре, с дясната ръка на нападателя, който е бил лице в лице с пострадалия или във фронтална равнина.Не е изключено нараняванията по тръбната страна на лява мишница да са получени при защита - вдигната за предпазване ръка /предно анатомично положение/. Най-вероятно в тази поза е получено и нараняването в лява подмишнична ямка./ са установени от заключението на назначената по делото и изготвена съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на С.А. / л. 73-76 от ДП, ведно с приложените като неразделна част към експертизата цифрови снимки, направени при прегледа на С.А. - л.77-78 от ДП/, чието заключение бе изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г.; заключението на назначената по делото и изготвена допълнителна съдебно - медицинска експертиза /л. 135-137 от ДП, ведно с приложените като неразделна част от експертизата допълнителни цифрови снимки на прободно - порезните наранявания на С.А. – лист 138 от ДП/, чието заключение бе изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г. Съдът кредитира с доверие посочените заключения, по съображения, подробно изложени по –горе в изложението. Ето защо  и с оглед изложените съображения, съдът не кредитира с доверие твърденията на подсъдимия, изложени в хода на съдебното следствие в с.з. на 16.06.2020г. в дадените от него обяснения, че пострадалият  - св. С.А. е този, който се  е нахвърлил върху него да го удря, тоест, че св. С.А. е този, който го е нападнал изненадващо  и така е станало боричкането между двамата. Това твърдение е голословно и не почива на каквито и да било доказателства, като същото освен от посочените/по –горе/ заключения на СМЕ и другите доказателствени източници, въз основа на които съдът прие за установени обстоятелствата относно авторството, времето, мястото, механизмът на осъществяване на деянието, средството, чрез което са осъществени ударите по тялото на пострадалия, ударите с процесния нож - тип Пеперуда, разстоянието, от което са нанесени от подсъдимия на пострадалия, локализацията им, причинените телесни увреждания с процесния нож  - оръжието на престъплението, се опровергава категорично и от заключението на назначената по делото съдебно – медицинската експертиза за освидетелстване на Х.А. от 20.01.2019год. / л. 83 от ДП/, чието заключение е изслушано в съдебно заседание на 19.02.2020г., от което се установява следното: не се установяват травматични увреждания по главата, тялото и крайниците му. Ето защо, съдът приема тези твърдения като опит от страна на подсъдимия да изгради защитна версия за случилото се, а показанията на приятелката му –св. Я.С., дадени в хода на съдебното следствие за това обстоятелство, съдът ги приема като опит да се подкрепи защитната версия на подсъдимия за случилото се, обективирана в неговите обяснения в хода на съдебното следствие, и поради което съдът не ги кредитира с доверие.

Относно изложените в хода на съдебното следствие/в съдебно заседание на 23.01.2020г./твърдения на свидетеля Я.С., че пострадалия С.А. я е подтиквал да спи освен с него и с други мъже, като без тя да знае, той им бил искал пари за това, съдът намира същите за недоказани, тъй като не са налице каквито и да било доказателства в тази насока. Тези твърдения са дадени, за да подкрепят защитната версия, която подсъдимият се домогва да гради, че той искал да защити приятелката си от пострадалия, който едва ли не я е склонявал към проституция и тя много се страхувала от него. Доказателства за това, пострадалият да е склонявал към проституция свидетеля С., да я е заплашвал, че ще й навреди, ако не спи и с други мъже, че тя много се страхувала от него, както бе посочено по –горе, не са налице по делото.

 

ОТНОСНО  ВИДА  И  РАЗМЕРА  НА  НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, се предвижда налагане на наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от НК, при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

   С оглед обсъдената по-горе и приета от съда правна квалификация на престъплението по чл. 115, във връзка с чл. 18, ал.1 от НК, тъй като деянието е осъществено във фазата на опита, при обсъждане на въпроса за наказанието съдът е длъжен да се занимае и да направи преценка за възможността да се приложи  чл. 58, б."а" от НК, както и да се съобрази с обстоятелствата по чл. 18, ал.2 от НК, като прецени степента на осъщественото намерение и причините, поради които престъплението е останало недовършено /Р-39-70-ІІ н.о., Р-396-84-І н.о./

 Според  чл. 58, б."а" от НК, съдът може да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и при опит – поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал.2 от НК. Тази възможност /за прилагане на чл. 55 от НК/ е налице както при недовършения, така и при довършения опит, защото и при двата вида опит преследваният от дееца резултат не е настъпил, т.е. налице е "недовършеност на престъплението" /Р-328-76-І н.о./.

Тъй като  чл. 58, б."а" от НК може да бъде приложен и когато опитът от субективна страна е довършен, но предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици на престъплението не са настъпили поради независещи от волята на дееца причини, какъвто е настоящият случай, съдът счита, че са налице основанията на  чл. 58, б."а" от НК за приложение на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, а именно – определяне на наказанието на подсъдимия А. под най-ниския предел, без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, /Р-513-80-І н.о., Р-83-82-І н.о./. В подкрепа на горния извод са и обстоятелствата, свързани със спецификата на обстановката, в която е извършено престъплението/място, време и механизъм на престъплението/ – в много късен нощен час през зимата на 2019г., почти в полунощ, на отдалечено от центъра на гр. Разград, място/в Парка на града/, безлюдно по това време на денонощието, изненадващо нападение над пострадалия от страна на подсъдимия, който изведнъж е изкочил от намиращите се наблизо храсти, държейки в ръка нож, с който е наръгал пострадалия А., срещу когото се е насочил директно и без да му каже и дума и в присъствието на свидетеля Я.С./приятелка на подсъдимия/.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, с изискванията за индивидуализация на наказанието, с възможността по  чл. 58, б."а" от НК да се приложи чл. 55 от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия Х.А. следва да се определи под най-ниския предел, предвиден в закона, без в случая да има изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Подсъдимият А. в голяма степен е осъществил намерението си да умъртви свидетеля  и пострадал С.А.,  намушкал го е с нож като ударът е бил насочен към жизнено важна част от човешкото тяло  - коремната кухина, в която се намират жизненоважни органи. В резултат на този удар пострадалият е получил проникващо в коремната кухина прободно-порезно нараняване; транзиторно порезно нараняване на стените на чревна бримка; прерязване на долна надчревна артерия; порезно нараняване на държача на тънките черва и колекция кръв в коремната кухина / хемоперитонеум/, и е съществувала реална опасност за живота му. Създалата се пряка опасност за живота на пострадалия и преследваните общественоопасни последици не са настъпили по независещи от подсъдимия причини - проведена спешна оперативна интервенция и стационарно лечение.

А, в резултат на други удари, нанесени от подсъдимия на пострадалия със същия нож тип Пеперуда, при инцидента на 18.01.2019год., на пострадалия са му  причинени и други телесни увреждания - порезните наранявания на челото и лява мишница, както и прободно - порезното нараняване в лява подмишнична област - временно разстройство на здравето неопасно за живота/виж СМЕ относно уврежданията на св. А. - Прободно-порезните и порезните наранявания са причинени от предмет с остър връх, режещ ръб и достатъчна дължина на острието. Всяко от тях се дължи на самостоятелно въздействие, удар/.

Единствено спешната медицинска оперативна интервенция и стационарно лечение е предотвратило настъпването на смъртта на пострадалия А.. Като в случая следва да се има предвид от една страна и обстоятелството, че пострадалият е успял да окаже защитна реакция/ виж закл. на СМЕ относно тел.увреждания на пострадалия-  ...Не е изключено нараняванията по тръбната страна на лява мишница да са получени при защита - вдигната за предпазване ръка - предно анатомично положение. Най-вероятно в тази поза е получено и нараняването в лява подмишнична ямк./, което също е способствало да остане деянието във фазата на опита, защото  след това подсъдимият е побягнал. А от друга и обстоятелството, че св. Х./ „втори” баща на пострадалия, който живеел с майка му/ веднага след като пострадалия А. е успял да му се обади по телефона, същият се  е отзовал на помощ/в рамките на няколко минути/ и е откарал св. А. в болницата, където му е оказана навременна и адекватна помощ, предотвратила  смъртта му.

Смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Х.А. са чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието; наличие на положителни характеристични данни /отзиви на някои от съседите и приятели на семейството и на работодателя му/; трудовата му ангажираност и сравнително младата му  възраст.

Съдът приема, че посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, не са нито многобройни, нито изключителни по своята същност, тъй като чистото съдебно минало не предпоставя някакво особено поведение на дееца, освен дължимото от всички граждани съобразно изискванията на закона. Обстоятелството, че престъплението срещу живота на пострадалия А. е останало във фазата на опита, също не е от категорията на изключителните, тъй като за това са допринесли единствено предприетите адекватни действия от съответните медицински специалисти.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са характера и тежестта на нанесените травматични увреждания на пострадалия А. по отношение на който опитът за убийство е останал недовършен поради,   на първо място   -  оказаната защитна реакция от страна на пострадалия, на второ -  навременната помощ на св. Х., който е откарал пострадалия в болницата и най-вече на спешната медицинска оперативна интервенция и стационарно лечение на пострадалия, които ако не са били налице са могли да доведат до смъртен изход за пострадалия; нанесените му психически травми; упоритостта, с която подсъдимият е продължил да нанася удари по тялото на св.А. след първия удар с ножа, попаднал в коремната му  област и след оказаната от пострадалия защитна съпротива и то в присъствието на приятелката си - св. Я.С.; оттеглянето му от престъплението, без проявата на каквато и да било заинтересованост към съдбата на св. А. и поведението му след деянието, изразяващо се в продължаващото безразличие и липса на каквато и да било съпричастност и  загриженост към пострадалия, липса на съжаление към извършеното, озлобление към пострадалия, а не критичност и съжаление от стореното/виж показания на св. С.Л., във връзка със разменена комуникация между свидетеля и подсъдимия по фейсбук  и разпечатка на хартиен носител от тази комуникация - в отговор на съобщенията, изпратени  от посочения свидетел до подсъдимият, последният заявил ..” Ще дръпна шалтера и на другия мангал, дет остана наполовина, после кот щат да ме праят“; „ще го довърша споко, и тебе също, тоя път ще съм по-точен, ще си патиш за тия думи циганин смръдлив“ /л. 52 от ДП/.

В контекста на изложението съдът взе предвид мотивите и подбудите за извършване на престъплението  - подсъдимият е искал пострадалия С.А., последният да преустанови всякакви опити за осъществяване на контакт/включително и чрез комуникация по социалните мрежи в интернет пространството/със свидетеля Я.С., приятелка на подсъдимия, което поведение от страна на пострадалия дразнело подсъдимия, още повече, че същият изпитвал болезнена ревност към  св. Я.С.. В контекста на предходното следва да се има предвид и профила на личността на подсъдимия/виж закл. на КСППЕ, назначена в хода на съдебното следствие - ...” При обработка на данните от всички методики става ясно, че са налице защитни механизми целящи да прикрият недостатъците на личността. Идентифицира се стремеж в структурирания личностов въпросник съзнателно да се манипулират въпросите в скалите за емоционална устойчивост, раздразнителност и агресивност. Това показва склонност към социално-желателно поведение и прикриване на същинските нагласи на личността. С екстровертна насоченост на личността.С екстровертна насоченост на личността. Своенравен. Обича да доминира в ситуацията. Склонен е към конфликти. Ръководи се предимно от моментните обстоятелства, а не от убеждения, затова е склонен към необмислени постъпки.  За да се покаже в добра светлина е възможно да прибегне до лъжа. Не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания. С прояви на тревожност и защитна агресивност. Личността е физически активна, притежава амбиция и стремеж за самостоятелност и импулсивност, преминаващи понякога в агресивно отношение към околните. Идентифицира се чувство на несигурност, зависимост, безсилие и потребност от по-голямо обгрижване и чувство за безопасност. В стресова или конфликтна ситуация, обаче преобладава защитното отреагиране чрез използване на физическа сила за да се защити позицията /телесна агресия, която изначално е обвързана с психосоциалните нагласи и очаквания на общността, т.е. приета е за норма в общността, проява на мъжественост. Личността е прагматична, самоуверена, с мъжки черти в характера и стремеж към доминиране в общуването. Социалният интелект е в ниско ниво, не притежава умение да изгражда адекватни оценки и самооценки. Често няма твърди принципни позиции. Емоционално беден.

В контекста на изложението съдът взе предвид и причините за извършване на престъплението - ниската обща и правна култура на подсъдимия, демонстративното пренебрежение към живота и здравето на другите и към обществените норми на поведение въобще и явно дълбоко погрешните му представи за това как може да бъде накаран друг човек/в случая друг мъж/, влюбен в приятелката му, последният да

преустанови всякакви опити за осъществяване на контакт с нея/включително и чрез комуникация по социалните мрежи в интернет пространството/, които причини отговарят и на личностовите характеристики, констатирани в  заключението  на КСППЕ, назначена в хода на съдебното следствие, посочени по –горе.

Ето защо  и с оглед изложените съображения, съдът счита, че най-справедливо е, с оглед разпоредбата на  чл. 58, б."а", във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 от НК, подсъдимият Х.А. да бъде осъден на девет години лишаване от свобода /размер, който е с една година под минималния размер на наказанието лишаване от свобода от десет до двадесет години, предвиден в закона/.

Така наложеното на подсъдимия при условията на чл.58, б “а“, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА  за  срок  от ДЕВЕТ ГОДИНИ, следва да изтърпи при първоначален "СТРОГ" режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Според съда, така определеното наказание е съответно на  степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съобразено е с наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства справедливо е и с него в пълен обем ще се постигнат целите по чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция. С него ще се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави. Ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извършва други престъпления. В най-голяма степен ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото за предотвратяване или поне ограничаване извършването  от тях на престъпления от същия или друг вид. Ето защо съдът намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия за налагане на наказание лишаване от свобода при наличието на многобройни или изключително отговорността обстоятелства, както и доводите на държавното и частното обвинение за налагане на наказание лишаване от свобода в по  - висок размер.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачита предварителното задържане на подсъдимия Х.Е.А., със снета по-горе самоличност, считано от 22.01.2019г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал.2, предложение 2, вр. с ал.1 от НК  съдът зачита времето, през което подсъдимия Х.Е.А., със снета по-горе самоличност, е бил задържан по чл. 72 от ЗМВР на 19.01.2019г.

На основание чл. 59, ал.2, предложение 1, вр. с ал.1 от НК  съдът зачита времето, през което подсъдимия Х.Е.А., със снета по-горе самоличност, е бил задържан по чл. 64, ал.2 НПК на 20.01.2019г.

 

ГРАЖДАНСКА  ОТГОВОРНОСТ

Прие се за съвместно разглеждане предявения от пострадалия  С.Д.А.,*** Савов 2б, с ЕГН **********, конституиран като граждански ищец по делото, против подсъдимия Х.Е.А., ЕГН **********, граждански иск в размер на 50 000лева /петдесет хиляди/ лева, представляващ обезщетение за причинените му от деянието, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000лева/хиляда лева, представляваща направени от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Предвид приетата за установена фактическа обстановка и  изложените съображения за наказателната отговорност на подсъдимия съдът намира, че в настоящият случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина на дееца, поради което предявения граждански иск се явява доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл. 52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Обезщетение се дължи за действителните болки и страдания.

В тази връзка, съдът при определяне размера на вредите взе предвид това, че на пострадалия са причинени няколко телесни увреждания  - Проникващо в коремната кухина прободно-порезно нараняване; Транзиторно порезно нараняване на стените на чревна бримка; Прерязване на долна надчревна артерия; Порезно нараняване на държача на тънките черва; Колекция кръв в коремната кухина / хемоперитонеум/; Прободно-порезно нараняване в лява подмишнична област и Порезна рана в лявата половина на челото, две порезни рани по гръбната страна на лява мишница, хирургично обработени, от които е преживявал болки, както и преживяния от него психически стрес с оглед на реалната възможност да бъде причинена смъртта му, поради което прие, че обезщетение в размер на 40 000лева /четиридесет хиляди/ лева, е достатъчно за обезвредата на претърпените от С.А., физически болки и душевни страдания и уважи гражданския иск до този размер. Съдът счита, че този размер на обезщетението е справедлив, доколкото на пострадалия в резултат на деянието са били причинени силни, негативни, емоционални преживявания – пострадалият е изпитал силен страх, болки и страдания, включително и сега, които са се отразили на поведението му в ежедневния му  живот.

В останалата му част до размера на 50 000лева /петдесет хиляди/ лева, съдът намери предявения граждански иск за недоказан, поради което го отхвърли.

Опасността за живота на С.А. е била преодоляна единствено благодарение на това, че своевременно е откаран в медицинско заведение, където му е оказана по спешност високоспециализирана медицинска помощ – животоспасяваща хирургическа интервенция/операция/.

Съгласно показанията на свидетеля  С.А. същият и към настоящия момент чувства болки от самата операция. Случилото се е въздействало и на психиката на този пострадал, тъй като той заяви, че и понастоящем се притеснява, от случилото се с него на процесния инцидент.

Гражданският ищец претендира законна лихва от деня на увреждането. Тъй като обезщетенията по чл.45 ЗЗД се присъждат от деня на причинения деликт, който е 18.01.2019г., съдът от тази дата присъди законната лихва върху горната сума.

Съдът осъди подсъдимия да заплати на С.Д.А./граждански ищец и частен обвинител/ сумата от 1000лева/хиляда лева/, представляваща направени от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение, тъй като са налице по делото  доказателства за сторени разноски от същия, и поради което, същите следва даму бъдат присъдени в настоящия случай.  

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия Х.Е.А. да заплати в полза на  Държавата, по сметка на ОД на МВР-Разград за разноски на досъдебното производство, сумата  от  787.89 лева/седемстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/ и  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата от 2587.72 лева/две хиляди петстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща разноски на съдебното производство, както и сумата от 1600 лева/хиляда и шестотин лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на  гражданския  иск.

Съдът се произнесе по въпроса за веществените доказателства по делото, като постанови:

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 3/три/ броя мобилни телефони, както следва:

Мобилен телефон марка „iPhone”, ползван от С.А., да  бъде върнат  на  С.Д.А., с ЕГН **********, СЛЕД  ВЛИЗАНЕ НА  ПРИСЪДАТА  В  СИЛА;

Мобилен телефон марка „iPhone”, бял с розов гръб с пукнат преден панел, ползван от Я.М.С., да  бъде върнат  на  Я.М.С., с ЕГН **********, СЛЕД  ВЛИЗАНЕ НА  ПРИСЪДАТА  В  СИЛА;

Мобилен телефон марка “Samsung J3“ с № на ИМЕИ 358870085817819/01 и № 358871085817817/01, ползван от Х.А., да  бъде върнат  на подсъдимия Х.Е.А., ЕГН **********, СЛЕД  ВЛИЗАНЕ НА  ПРИСЪДАТА  В  СИЛА;

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1/един/ брой нож, тип „пеперуда“ с надпис „ALBAINOX“; сравнителен материал от кръв на С.Д. и тампон кръв, иззет от тротоар на ул. В.Левски, град Разград, ВСИЧКИ,  ДА СЕ  УНИЩОЖАТ  СЛЕД  ВЛИЗАНЕ  НА  ПРИСЪДАТА  В  СИЛА;

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

    

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕН-СЪДИЯ: