Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви брачен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори декември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Румяна Григорова, с участието на прокурора Антон Стефанов,
като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 12020 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция
за гражданските аспекти на международното отвличане на деца чрез Министерство
на правосъдието – централен орган по смисъл на Конвенцията.
П.Б.Д. прави искане за връщане на сина ѝ К. И.Д.
в държавата на обичайното му местопребиваване – Федерална Република
Германия. Твърди се, че
П.Б.Д., българска гражданка, родена на *** г., и И.Г.Д.,
български гражданин, роден на *** г., са сключили граждански брак в гр. Кьолн
на 26.07.2016 г. От брака им на 27.12.2016 г. в гр.
Кьолн се е родило детето К. И.Д.. От 2016 г. родителите и детето били с
обичайно местопребиваване в гр. Кьолн, р-н *******
Майката и бащата имали уговорка детето да бъде на гости при баба си и дядо
си по бащина линия в България, в гр. Поморие от 09.06.2020 г. до 21.08.2020 г.
На 21.08.2020 г. детето трябвало
да бъде върнато обратно в Кьолн.
На 08.08.2020 г. между родителите възникнал скандал, съпроводен с
извършването на домашно насилие и приключил с намесата на полицията. Имало
подадена жалба с peг. № 601000-118129-20/7 и издадена ограничителна заповед
спрямо И.Д. по дело за домашно насилие.
Твърди се също, че ответникът вероятно заминал за България на 18-19.08.2020
г., като взел със себе си
удостоверението за раждане на детето, документи от борсата на труда, всичките
си лични вещи и някои битови предмети. След 21.08.2020 г. бащата отказал да
върне детето в Германия.
На 26.08.2020 г. молителката подала молба по Хагската конвенция до немския
централен орган, която постъпила в Министерство на правосъдието на България на
25.09.2020 г.
Междувременно, на 02.09.2020 г. Районен съд Кьолн, Брачна колегия,
постановил привременни мерки по дело за развод, инициирано от страна на г-жа Д..
Съгласно привременните мерки правото на определяне на местопребиваването на
детето се прехвърляло на майката, а бащата бил задължен да предаде детето на
майка му.
Излага се, че в конкретния случай е
налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно задържане на
детето на територията на България, като майката не е давала съгласието си К. да
бъде задържан и да се сменя обичайното му местопребиваване. Твърди се още, че задържането на детето е осъществено в нарушение на
правото на упражняване на родителските права на майката от страна на бащата,
произтичащо по силата на закона, тъй като родителите имат сключен брак, което означава,
че си поделят упражняването на родителските права, в подкрепа на което се прилага
законодателство на Германия.
Твърди се също, че детето и родителите са с обичайно местопребиваване в
Германия, като в подкрепа на това се прилагат писмени документи: удостоверенията им за адресна регистрация; договор за наем
на жилището на семейството в Кьолн и писмено потвърждение на наемодателя, че са
ползвали постоянно жилището от 2016 г. до настоящия момент; документ от „Джоб
център“ - Кьолн, че на г-н Д. и г-жа Д. са отпускани социални добавки за
работещи лица за месец април - август 2020 г.; договор за посещаване на детска
градина от детето, подписан от двамата родители и удостоверение, издадено от
Детска градина „Нойброк“ - Кьолн за детето, че е посещавало детската градина от
1.09.2019 г.; документ „Книга за изследване на дете“, издаден от немските
здравни власти, отразяващ периодичните и планови прегледи на детето, както и
приложеното удостоверение за извършени имунизации и имунизационен паспорт на К.;
извадка от медицински данни за детето за периода от 19.01.2017 г, до 24.04.2020
г.; трудови договори на двамата родители; потвърждение за работното време на
г-жа Д.; данъчна декларация на родителите за 2019 г.; удостоверение за
регистрация за социално осигуряване ва г-жа Д..
Молителката моли да
се уважи молбата й по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.
Претендира разноски.
Ответникът И.Г.Д. оспорва молбата по
чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище,
че депозираната молба е недопустима, тъй като детето живее при майка си във
Велинград, поради което производството по делото следва да се прекрати. Ако се
приеме, че не са налице предпоставките за прекратяване, то моли молбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Изложени са съображения, като се акцентира, че
следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 13, буква „б“ от
Конвенцията, а именно, че съществува сериозна опасност връщането на детето да
го изложи на заплаха от психическо увреждане или по друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че молбата е
основателна, и моли съда да постанови решение, с което да върне малолетното
дете К. И.Д. в държавата по обичайното му местопребиваване – Федерална
Република Германия.
За целите на съдебното производство
е представен социален доклад, изготвен на 06.10.2020 г., изпратен от Дирекция
„Социално подпомагане“ - Поморие, удостоверяващ, че при извършеното социално
проучване не е констатиран риск за детето.
Посочено е, че бащата, както и бабата по бащина линия смятат, че към
момента най-доброто за детето е то да остане при тях в България, тъй като могат
да задоволяват напълно неговите потребности и полагат добри грижи за него, но
по никакъв начин не желаят да го лишат от неговата майка, не ограничават
контактите им и винаги ще я приемат, ако тя желае да го посети. Бащата е
съобщил, че няма да върне сина си в Германия при майката, тъй като те повече
няма да го видят, но никога не са отказвали
и няма да откажат контакти на детето с нея. Същото е потвърдено и от
бабата на детето г-жа Г.Д.. Бащата е посочил и притесненията си, че ако детето
се върне в Германия, то майка му няма да може да се грижи за него с оглед
нейната трудова заетост – по данни на бащата тя работи като сервитьорка,
вечерни смени.
В социалния доклад се упоменава, че
след прибирането си в България, бащата е подал искова молба за развод пред
Районен съд – Поморие, като Министерство на правосъдието е изпратило писмо до
PC - Поморие да бъдат предприети действия за спиране на висящото бракоразводно
дело до приключване на производството по Хагската конвенция.
Представен е и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Велинград, от който се установява, че детето понастоящем се отглежда от своята
майка в гр. Велинград, същата е в отпуск, трудово ангажирана в Германия, надява
се в най-скоро време да имат възможността отново да се върнат в Германия,
където детето ще може да посещава детското заведение в град Кьолн, което е посещавало преди да дойде
в България. В социалния доклад е посочено също, че между майката и детето има
изградена силна връзка, през цялото време детето се гушка и търси вниманието на майка си.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете във Федерална
Република Германия по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца се предпоставя от следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване
в Германия непосредствено
преди отвличането му; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от
неговия баща в Република България в нарушение на установените в Германия
правила за упражняване на родителските права – съвместно или поотделно; 3)
молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от
прехвърлянето или задържането на детето в Република България, респ. детето да
не се е приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е
подадена след изтичане на периода от една година; 4) майката да е
упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето или
задържането, или би ги упражнявала по този начин, ако не е било извършено
прехвърлянето или задържането; 5) майката да не е дала съгласие за
прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие
да не е приела прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6)
да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха
от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави
в неблагоприятна ситуация; 7) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при
които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се
противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост,
при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.
В настоящия случай молителката и ответникът са родители на детето К. И.Д.,
родено на *** г. в гр. Кьолн, видно от представения акт за раждане.
В открито съдебно заседание, проведено на 22.12.2020 г. са изслушани
молителката и ответникът, разпитани са свидетелите Е.А.Д.- майка на молителката
и Г.П. Д. - майка на ответника.
От заявеното от страните по делото при изслушването им, а и от показанията
на разпитаните свидетели, се установява, че детето е родено в град Кьолн,
Германия, където е било обичайното му местопребиваване и това на неговите
родители, към датата на довеждането му в България през лятото на 2020 г. Детето
периодично е довеждано в България, обичайно през летния период, за което
съгласие са давали и двамата родители, но тези пребивавания на детето са били
свързани с необходимостта от помощ за младите родители при отглеждането на
детето, доколкото и двамата са били трудово ангажирани, като такава помощ им е оказвана и на
територията на Германия, както от майката на
ответника, така и от майката на молителката. Понастоящем детето се намира
при своята майка във Велинград, но същата няма как да го върне в Германия,
доколкото ответникът не ѝ предоставя необходимите документи за пътуване
на детето в чужбина. Ответникът при изслушването му заявява, че молителката не
е дошла нито един път да поиска документите, за да ѝ ги предостави,
твърди, че би ги предоставил, ако майката ги е поискала. Същевременно заявява, че връщането на детето
в Германия означава ограничаване възможността му той да се вижда с него.
Фактът, че детето е имало обичайно местопребиваване в Германия се
потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства - удостоверенията им
за адресна регистрация; договор за наем на жилището на семейството в Кьолн и
писмено потвърждение на наемодателя, че са ползвали постоянно жилището от 2016
г. до настоящия момент; документ от „Джоб център“ - Кьолн, че на г-н Д. и г-жа Д.
са отпускани социални добавки за работещи лица за месец април - август 2020 г.;
договор за посещаване на детска градина от детето, подписан от двамата родители
и удостоверение, издадено от Детска градина „Нойброк“ - Кьолн за детето, че е
посещавало детската градина от 1.09.2019 г.; документ „Книга за изследване на
дете“, издаден от немските здравни власти, отразяващ периодичните и планови
прегледи на детето, както и приложеното удостоверение за извършени имунизации и
имунизационен паспорт на К.; извадка от медицински данни за детето за периода
от 19.01.2017 г, до 24.04.2020 г.; трудови договори на двамата родители;
потвърждение за работното време на г-жа Д.; данъчна декларация на родителите за
2019 г.; удостоверение за регистрация за социално осигуряване ва г-жа Д..
Този факт не се променя и от обстоятелството, че детето спорадично е
записвано за детска градина в град
Поморие, като тези записвания са били във връзка с временната помощ, която
родителите са получавали от бабата и дядото по бащина линия при отглеждането на
детето.
Съгласно извлечението от Германския граждански кодекс, родителските права
се упражняват съвместно от двамата родители на собствена отговорност и по
взаимно съгласие в интерес на детето. Към благото на детето принципно се
включва общуването с двамата родители (&1626 и &1627). Единият от
родителите не може еднолично да вземе решение за местопребиваването на детето.
Едноличната промяна на местопребиваването на детето води до предявяване на иск
от страна на другия родител за репатрирането на детето съгласно &1632, ал.
1. Еднолично взетото решение от страна на бащата за промяна на
местопребиваването на К., е довело до постановеното решение на Районен съд -
Кьолн правото на определяне на местопребиваването на детето да се прехвърли на
майка му, а бащата да го предаде.
Кумулативно дадената предпоставка в чл. 3, б. „б“ от Хагската конвенция -
по време на прехвърлянето или задържането на. детето, правото на упражняване на
родителските права да е било ефективно упражнявано, при майката се доказва от
факта, че е живяла заедно с детето си в едно домакинство и е полагала грижи за
неговото отглеждане и възпитание.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Хагската конвенция, правото на
упражняване на родителските права дава възможност на родителя, който ги
упражнява освен да полага грижи по отглеждането и възпитанието на детето, да
има правото да определя и местопребиваването му. В този смисъл и другият
международно правен акт, приложим към незаконното прехвърляне или задържане на
дете - Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета приема, че родителските права се
упражняват съвместно, когато по силата на решение или поради действието на
закона, единият носител на родителската отговорност не може да вземе решение за
мястото на пребиваване на детето, без съгласието на другия носител на
родителската отговорност или съдебно решение (чл. 2, т. 11,6. „б“).
Следователно, детето К. е
задържано от неговия баща в Република България в нарушение на установените в
Германия правила за упражняване на родителските права, като макар и фактически
детето понастоящем да се отглежда и възпитава от своята майка във Велинград,
задържането на документите, необходими за пътуването на детето в чужбина, водят
до извода, че бащата продължава незаконното задържане на детето в Република България.
Молбата на П.Б.Д. за връщане на детето К. И.Д. в Германия е подадена в съда
на 03.11.2020 г., т.е. преди да е изтекла една година от датата на задържането
на детето в България – месец август 2020 г.
Майката е упражнявала ефективно родителските права по време на задържането.
Детето К. реално е живяло при молителката в Германия, която се е грижила за
отглеждането и възпитанието му. Обстоятелството, че молителката и детето К. са
живели заедно, се установява от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. В случай че не е било извършено задържането, майката би
упражнявала родителските права също ефективно, защото има правото (и
задължението) да живее заедно с детето и да полага непосредствените грижи за
неговото отглеждане и възпитание.
Съдът не намира да се е осъществила хипотезата на чл. 13, ал. 1, б.”б” от
Конвенцията и да е налице сериозна опасност връщането на детето да го изложи на
заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави в
неблагоприятна ситуация по всякакъв начин. Изключението, уредено в чл. 13, ал.
1, б. „б” от Хагската конвенция, може да бъде приложено при следните неизчерпателно
изброени примери: трайни социални и военни конфликти в държавата на произход;
осъществено физическо (вкл. сексуално) и психическо насилие, вкл. от партньор в
живота на ощетения родител; изтърпяване на присъда от наказателен съд, през
което време родителят в държавата на обичайното местопребиваване на детето не
може ефективно да упражнява родителските права – той обективно е лишен от
възможност за полагане на грижи по отношение на детето; сериозно трайно
заболяване, вследствие на което не може да се грижи за детето; употреба на
наркотични и други упойващи вещества, страдание от алкохолизъм или когато не
може да се грижи за детето под друга форма – дори и с помощта на други
подпомагащи органи.
Опасността за детето винаги трябва да бъде актуална – тя не трябва да бъде хипотетична и да зависи от
бъдещото развитие на събитията. Във всеки случай обаче за целите на Хагската
конвенция е ирелевантно обстоятелството, че родителят, който е отвлякъл детето,
може да му предложи по-добри възможности за живот, респ. за развитие, отколкото
другия родител, тъй като съдът в настоящото производство не следва да се
произнася относно правото на упражняване на родителските права (чл. 19 от
Хагската конвенция). За да се приложи чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската
конвенция, не е достатъчно да се установи опасност от отделяне на детето от
родителя, който го е отвлякъл. В противен случай правонарушителят би могъл да
се възползва от собственото си противоправно поведение, което сам е извършил
чрез отвличането.
Следва да се изтъкне също така, че всички спорове относно промяната на
упражняването на родителските права по отношение на детето К., както и относно
промяната на неговото местоживеене, трябва да се решават съвместно от
родителите му или по съдебен ред от компетентния съд в Германия по родителската
отговорност, а не самоволно, едностранно от единия родител (бащата), дори и
когато той има субективната увереност, че е по-пригодният родител или че
предоставя по-добри условия за отглеждането и възпитанието на детето.
Предвид изложеното, съдът разпорежда връщане на детето К. И.Д. в държавата
по обичайното му местопребиваване – Федерална Република Германия.
С оглед изхода на делото, ответникът няма право на разноски.
Право на разноски има молителката, като съдът осъжда
И.Г.Д., ЕГН **********, да заплати на П.Б.Д.,
ЕГН **********, сторените разноски по гражданско дело № 12020/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви брачен състав, в размер на 1200 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПОРЕЖДА ВРЪЩАНЕТО на детето К. И.Д., ЕГН **********, в държавата по обичайното му местопребиваване –
Федерална Република Германия, по молбата на П.Б.Д., ЕГН **********, срещу И.Г.Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца.
ОСЪЖДА И.Г.Д., ЕГН **********, да заплати на П.Б.Д., ЕГН **********,
сума в размер на 1200 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение по гражданско дело № 12020/2020 г. по описа на Софийски градски
съд, Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви брачен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: