Решение по дело №4502/2021 на Софийски градски съд

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр. София, 24.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                                                     МЛАДЕНОВА

при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от младши съдия Костадинова-Младенова частно гр. дело № 4502 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК.

Подадена е жалба от 23.03.2021г. от трети лица по изпълнително дело № 20218510400342 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ  - А.Н.Х., с ЛНЧ ****** – лично и в качеството му на управител на „А.г.“ ЕООД с ЕИК  ******срещу въвод във владение, за който е съставен протокол с изх. № 12351/15.03.2021г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на извършеното изпълнително действие, защото  имотът се владеел от трето лице – „А.г.“ ЕООД от 30.07.2018г., която дата предхожда депозиране на исковата молба на взискателя. Молят да се отмени извършения въвод във владение  от ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ  в недвижим имот, находящ се в г,. София, ул. *****. Претендират разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок на чл. 436, ал. 3 ГПК отговор на жалбата е депозирал взискателят Д.А.К.. В него се оспорва жалбата. Излагат се съображения, че взискателят е собственик на процесния имот по силата на нотариален акт от 04.04.2018г.  В това си качество е водил иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД срещу лицето Н.Х., на когото нейният праводател бил отдал процесния имот. Поради неизпълнение на задълженията си по договора за наем, същият бил прекратен от страна на взискателя и съдът е постановил наемателят да предаде владението на имота на собственика му- взискателят Д.К.. В изпълнение на съдебното решение на 18.01.2021г. е издаден изпълнителен лист, който бил преведен в изпълнение от ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ. В деня на въвода -15.03.2021г.  в имота се намирал жалбоподателят, който лично и в качеството си на управител на „А.г.“ ЕООД държал имота. Излагат се доводи, че адресът на дружеството е преместен в процесния имот на 30.07.2018., след като взискателят е станал собственик на същия на 04.04.2018г. Твърди, че не е давала съгласие за ползване на собствения й имот за офис на фирмата жалбоподател. Освен това в деня на въвода в имота били намерени само мебели за живеене, но не и за офис  ползване. Моли да се остави без уважение жалбата.

Постъпили са и мотиви от ЧСИ М.П., с peг. № 851 на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в който се излагат доводи за недопустимост на жалбата и неоснователност на същата. В тях се поддържа, че извършените изпълнителни действия са законосъобразни. Излага твърдения, че всички твърдения на третото лице, намерено в имота са недоказани. Счита, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставено без уважение.

Настоящата съдебна инстанция счита, че подадената жалба е допустима, тъй като е заплатена дължимата държавна такса, обжалваният акт на съдебния изпълнител е извършеният от ЧСИ М.П.с рег. № 849 на КЧСИ по изп. дело № 20218510400342 с Протокол за принудително отнемане на недвижимия имот въвод във владение на процесния имот, съставен на 15.03.2021г. от от ЧСИ М.П.с рег. № 849 на КЧСИ е измежду изрично предвидените изпълнителни действия, които могат да бъдат обжалвани, като жалбата е подадена в посочения в чл. 436, ал. 1 ГПК двуседмичен срок от узнаване на действието от третите лица.

 

Съдът, като съобрази данните по делото, намира за установени следните факти:

Изпълнително дело № 20218510400342 е образувано на 09.02.2021 г. по молба на взискателя Д.А.К., ЕГН ********** въз основа на Изпълнителен лист издаден на 18.01.2021г. от РС гр. Стара Загора на основание съдебно решение  по г.д. №  3330/2020г. по описа на  РС Стара Загора. С него длъжникът Н.Х. е осъден да заплати парично задължение, както и да предаде на взискателя Д.А.К. владението на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.105.222.1.4 съгласно кадастралната карта на гр. София с адрес гр. София,  район Средец, ул. ******, етаж. 1 с площ 110 кв.м.  с предназначение: жилище, апартамент, при граници и съседи: на същия етаж: 68134.105.222.1.3; под обекта: 68134.105.222.1.2; над обекта: 68134.105.222.1.6; ведно с прилежащите му части: таванско помещение № 7 с площ около 10 кв.м. и  избено помещение № 8 с площ около 12 кв.м.

На длъжника Н.Х. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 6881/09.02.2021г., връчена на 19.02.2021г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. С нея му е указано, че ако  не предаде доброволно владението върху гореописания недвижим имот, ще бъде пристъпено към принудително изпълнение по реда на ГПК чрез въвод във владение на 15.03.2021г. 

На 11.03.2021г. с вх. № 16487/11.03.2021г.  по изпълнителното дело е постъпила жалба от А.Н.Х., в качеството на трето за производството лице, в която се навеждат доводи, че владее процесния имот на правно основание преди образуване на делото, по което е издаден изпълнителния лист.

На 15.03.2012г. от съдебен изпълнител е извършен въвод във владение в процесния имот съгласно Протокол изх. № 12351  от 15.03.2021г. В него е отразено, че в имота е заварен адв. Т.П., представител на длъжника Н.Х., както и синът на длъжника – А.Н.Х., който твърди, че владее имота от 30.07.2018г. в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството „А.г.“ ЕООД, чието седалище се помещава в имота. Същият е отказал да предаде владение на взискателя. При установена липса на доказателства, че владее имота от преди датата на завеждане на иска, по което е издаден изпълнителният лист, жалбоподателят се съгласява и предава владението на взискателя Даниела К..

На 23.03.2021г. по изпълнителното дело с вх. № 20361/23.03.2021г. е постъпила жалба от А. Н.Х. в качеството на трето за производството лице.  С нея се иска отмяна на действията на съдебния изпълнител по извършения въвод в недвижим имот от 15.03.2021г.

 

След преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК е дадена възможност трето за изпълнителното производство лице да обжалва действията на съдебния изпълнител, единствено в случаите когато изпълнението е насочено върху вещ, която към деня на запора се намира във владение на това лице. Съдът намира, че под владение в нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК се има предвид упражняването на трайна фактическа власт върху вещта. Тук владението се разбира като фактическо състояние, а не като право на владение като едно от правомощията на собственика на вещта. Законът в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК не отдава правно значение на факта, въз основа на който е установена фактическата власт върху вещта, съответно дали той се е осъществил законосъобразно или не. Такава проверка не може да бъде направена от съдебния изпълнител, доколкото се касае за обстоятелства извън тези по конкретното изпълнително дело. Съдебният изпълнител съгласно чл. 465 ГПК описва вещите само ако са във владение на длъжника, респ. при констатация, че не са във владение на длъжника, ЧСИ може да откаже извършването на опис, евентуално предаване за пазене.

Съгласно нормата на чл. 435, ал. 5 ГПК въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, като при пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.

В мотивната част на т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. дело № 2/2015 г., на ОСГТК на ВКС, е възприета принципната позиция, че възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от точно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

С оглед необходимостта от стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ЗЗД, предметът на проверка, която дължи съда в това производство, се свежда единствено до преценката за установено владение от третото за изпълнителното дело лице, което датира отпреди момента на завеждане на делото, решението по което се изпълнява принудително.

В горния смисъл са и дадени разяснения с т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че като пречка за извършване въвода във владение, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя, т. е. достатъчно е да се докаже само факта на владението и на установяването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота.

Легална дефиниция на понятието владение е дадена в чл. 68, ал. 1 ЗС, определяща го като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От съдържанието на разпоредбата са изводими двете предпоставки, чието кумулативно наличие характеризира владението: обективната, изразяващ се в упражняване на фактическа власт и субективната - намерението вещта да се държи като своя собствена. Именно вторият елемент отграничава владението от държането, което според чл. 68, ал. 2 ЗС представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

В доказателствена тежест на жалбоподателя в производството по чл. 435, ал. 5 ГПК е да установи, че владее процесния имот отпреди завеждане на делото, решението по което е предмет на въвода във владение, както и че упражнява фактическата власт върху вещ, която лицето държи като своя.

В настоящия казус, от представените писмени доказателства, в това число и от протокол за въвод от 15.03.2021г. ПЧСИ Кузов е констатирал единствено и само факта, че в имота към момента на извършване на въвода е намерено трето лице  и писмено е отразил твърденията му относно периода на владението. Представените с частната жалба писмени доказателства, относно вписване на процесния имот като място адрес на управление на едно юридическото лице – „А. Т.“ ЕООД само по себе си не доказва владение или собственост. Освен това вписване в търговски регистър на адрес на управление на дружество се извършва само въз основа на едностранно твърдение от страна на заявителя, без да е необходимо да се представят доказателства, че има вещни или облигационни права върху имота. Като в настоящото производство са събрани доказателства,  видно от писмения отговор на взискателя, че собственикът, който е такъв от 04.04.2018г. не само не е давал съгласие, но и се е противопоставил на използването на имота за адрес на управление. Поради изложеното фактът, че дружеството жалбоподател е посочило като адрес седалище и адрес на управление процесния имот не води до категоричен извод, че владението или собствеността на имота, принадлежат на заявителя. Това обстоятелство налага изводът, че жалбоподателите нямат качество на владелци на имота, поради което не могат да се ползват от защитата на чл. 435, ал. 5 ГПК.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че извършеният въвод във владение е законосъобразен, а подадената жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на А.Н.Х., роден на ***г., гражданин на Германия,  с ЛНЧ ****** – лично и в качеството му на управител на „А.г.“ ЕООД с ЕИК  ******, подадена по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК срещу извършения на 15.03.2021 г. по изп. д. №  20218510400342 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС въвод във владение по искане на взискателя Д.А.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** в следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.105.222.1.4 съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на изпълнителен директор на АГКК, с трайно предназначение – жилище, апартамент, преставляващ апартамент на едно ниво, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.105.222, с площ на самостоятелния обект 110 кв.м., с административен адрес гр. София, район „Средец“, ул. „******, етаж 1, а съгласно титул за собственост втори/надпартерен етаж/, при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно кадастрална схема:  на същия етаж: 68134.105.222.1.3; под обекта: 68134.105.222.1.2; над обекта: 68134.105.222.1.6; ведно с прилежащите му части: таванско помещение № 7 с площ около 10 кв.м. и  избено помещение № 8 с площ около 12 кв.м., което принудително изпълнително действие е обективирано в Протокол за въвод във владение на недвижим имот, съставен на 15.03.2021 г. от ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ с район на действие СГС по изп. дело № 20218510400342.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.