Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV „Б“ въззивен
състав, в публично заседание на десети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Н.
Масова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр. дело № 4144
по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20279630/17.12.2020
г. по гр.д. № 66290/2018 г.по описа на СРС, ГО, 169-ти състав Държавно
предприятие „Н.К.Ж.И.“, ЕИК: **********е осъдено да заплати на Х.Г.М., ЕГН: **********
на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД сумата от 3 000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от инцидент - падане
на 12.06.2018 г. на Централна гара - гр. София, ведно със законната лихва от
12.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като исковата претенция е
отхвърлена за разликата над присъдената сума от 3 000.00 лв. до пълния ѝ
предявен размер от 10 000.00 лв., както и за сумата от 546.80 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за
лечение, рехабилитация и помощи, ведно със законната лихва от 12.06.2018 г. до
окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника – „К.РМ“ ЕООД.
Постъпила е
въззивна жалба от Х.М., подадена чрез адв. З., срещу първоинстанционното
решение в частта на отхвърлената претенция за разликата над присъдената сума от
3 000.00 лв. до пълния предявен размер от 10 000.00 лв. с доводи за неговата
неправилност и необоснованост. Заявява се, че определеният размер на
присъденото от СРС обезщетение не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Твърди се, че извода на съда относно недоказаност на вредите, произтичащи от
парични разходи за закупуване на помощни средства за придвижване и лекарства е
необоснован. Излага се, че преди инцидента пострадалата се е грижела за своя
болен съпруг и се наложило да се наемат други лица за оказване на помощ и
обслужване и на двамата. Поддържа се, че съдът не е взел предвид, че ищцата е
била детегледачка и е била лишена от възможност в рамките на пет месеца да
извлича доходи. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и да уважи
предявеният иск за неимуществени в цялост. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от Държавно
предприятие „Н.К.Ж.И.“ (ДП „НКЖИ“) с доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Нямало постъпил сигнал за регистриране на злополуката в ДП „НКЖИ“.
Заявява се, че злополуката е настъпила по изключителна вина на ищцата, а претенцията
за неимуществените вреди била неоснователна и недоказана. Прави се искане съдът
да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и недоказана.
Претендират се разноски.
В писмено
становище третото лице-помагач на страната на ответника ДП „НКЖИ“ – „К.РМ“ ЕООД
изразява становище с подробни съображения за неоснователността на въззивната
жалба и моли същата да бъде отхвърлена.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на всяка от страните, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание по чл.49
вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Х.Г.М.,
ЕГН: ********** с адрес *** е предявила искова молба с вх.№ 2028265/15.10.2018
г. срещу ответника Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“, ЕИК: **********със седалище
*** с твърдения, че на 12.06.2018 г. е пътувала с пътнически влак по маршрут гр.Своге
– гр.София. Влакът е пристигнал в гр.София на посочения ден в 08.45 часа
сутринта и ищцата слязла от влака, преминала подлеза на Централна гара - София
на ниво нула и се отправила към метростанцията след гаровия площад. Описва се,
че пространството около билетните каси, ескалаторите и частта на фоайето, през
което преминавали пътници от пристигащите и заминаващите влакове, е било мокро
и хлъзгаво, както и че посоченото пространство се миело от управляема машина, а
отделни участъци – ръчно се измивали от други лица, като в този ден и часови
пояс е имало много преминаващи пътници към пероните и гаровия площад в двете
посоки. Преди да напусне гарата, във фоайето, успоредно на билетните каси, М.
минала през мокрия и хлъзгав участък, последвало подхлъзване и падане от нейна
страна върху мокрия мрамор, покрит с миещ препарат. Сочи се, че настилката на
Централна гара е от изключително хлъзгав полиран мрамор, който дори в сухо
състояние можело да предпостави падане и подхлъзване, а при мокро и прясно
измито състояние, падането е с висок риск. Твърди се, че ищцата паднала на
колене, като след изпитана остра силна болка, се отвърнала назад и повторно
паднала по гръб, при което последвал удар на главата ѝ в настилката. Сочи
се, че от силната болка и удара на главата, М. загубила ясен спомен за движението
на тялото си, като преминаващи на близо лица се притекли на помощ на ищцата,
която видяла, че левия ѝ крак кървял, изпитвала силни болки в тялото,
свивала се и не можела да върви. С помощта на преминаващи лица стигнала до
такси за превоз до УМБАЛ „Пирогов“ гр.София, като постъпила в Първа клиника по ортопедия
и травматология, при което ѝ е поставена диагноза МКБ 10 и придружаващо
заболяване: S82.00 – счупване на пателата – закрито-ляво, фрактура „петеле
син.екскор.рег.генус син“. Била извършена репозиция на фрактурата на левия
ѝ крак с последваща имобилизация, като същата останала за стационарно
лечение от 12.06.2018 г. до 15.06.2018 г. в УМБАЛ „Пирогов“ гр.София. Била
ѝ назначена терапия – аналгетична, антикуагулантна и противотетанична,
като ищцата напуснала здравното заведение с ортеза. Твърди се, че М. не можела
да се движи самостоятелно, използвала патерици от двете си страни и не можела
да се самообслужва. Поддържа се, че изпитвала болка, а ортезата ѝ
създавала невъзможност да се движи, поради тежестта ѝ, както и че
постоянно приемала обезболяващи, а с личните си средства закупила ортеза, два
броя патерици и предписано лекарство „Ксарелто“. Излага се, че след свалянето
на ортезата последвала физиотерапия по предписание на медицинските органи, като
провела 12 физиотерапии, за които заплатила суми от по 25.00 лв. за всяка, а
след това по клинична пътека физиотерапията ѝ е продължила 7 дни. Посочва
се, че оздравителният процес е продължил 2.5 месеца, че ищцата изпитвала болки
в засегнатия си крак и към настоящем, движела се с нарушена походка, а при
продължително стоене в право положение или ходене болката се усилвала и я
възпрепятствала да се движи. Предявена е претенция за неимуществени вреди в
размер на 10 000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и претенция за сумата
от 546.00 лв. - обезщетение за настъпили имуществени вреди, от които сумата от
300.00 лв. за физиотерапия, сумата от 104.00 лв. за закупена ортеза, сумата от
39.00 лв. за закупени две патерици и сумата от 103.80 лв. за закупен медикамент
„ксарелто“, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Държавно
предприятие „Н.К.Ж.И.“ (ДП „НКЖИ“), с който исковете са оспорени по основание и
размер. Оспорват се твърденията, че ответникът е длъжен да поддържа обектите на
железопътната инфраструктура в изправност, като по силата на договор №
4412/22.08.2013 г. с предмет „Рехабилитация на гаров комплекс Централна гара
София“, сключен между ДП „НКЖИ“, като възложител, и ДЗЗД „Обединение
ГБС-Централна гара София“, в качеството на изпълнител, е извършен ремонт и
Централна гара София е била конструирана с вложени модерни технологии, поради
което липсвала твърдяната неизправност. Оспорва се отговорността на ответника
да е опосредена по смисъла на чл.49 от ЗЗД за вредите, причинени от служител на
ДП „НКЖИ“, при или по повод изпълнението на служебните му задължения, както и
превозните документи на ищцата за пътуване и представената от нея епикриза, в
която липсвало описание за мястото, където е станал инцидента. Твърди се, че не
е регистриран случай на настъпил инцидент с ищцата на територията на Централна
гара София. Иска се съдът да привлече трето лице-помагач на страната на
ответника „К.РМ“ ЕООД, на основание сключения между тях договор № 6011 от
07.02.2018 г. с предмет „Хигиенизиране, поддържане и почистване на помещения в
приемните здания на гарите, както и перони, коловози, находящи се на
територията на Управление на движението на влаковете и гаровата дейност София,
Горна Оряховица и Пловдив“. Прави се искане съдът да отхвърли претенциите като
неоснователни и недоказани.
В писмено
становище от 27.08.2019 г. конституираното в производството трето-лице помагач
на страна на ДП „НКЖИ“ – „К.РМ“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на
управление *** оспорва исковете на М. като неоснователни и недоказани. Оспорва
се мястото на инцидента да е бил мокро, покрито с хлъзгав препарат, като се
сочи, че съгласно договор за почистване № 6011 от 07.02.2018 г. мраморът на
първи перон, чакалните и подлеза на Централна гара София се измиват ежедневно няколкократно
с метачна и миячна машина. При употребата на машината не остава място, което да
е мокро и хлъзгаво след нея, понеже машината притежавала механизъм, които
изсмуквал с вакуум водата в момента на измиването и подът оставал сух, без
замокряне и следи от препарат, а и паралелно с машината се осигуряват
хигиенистки, които със сухи мопове мият пода, а при мокър под се поставят
табели с надписи „мокър под“. Излага се, че такова почистване е било извършено
и в деня на инцидента на 12.06.2018 г., като третото лице-помагач е изпълнило
точно и при полагане на дължимата грижа задълженията си за осигуряване на
безопасността на пътниците. Твърди се, че причина за настъпването на инцидента
е липсата на внимание или поради моментното или хроничното здравословно
състояние на ищцата. Заявява се съпричиняване на събитието. Оспорва се причинно-следствената
връзка между получената травмата и инцидентът. Иска се претенциите да бъдат
отхвърленив цялост като неоснователни и недоказани.
След изложение
на фактическите и правни твърдения на страните, настоящата инстанция пристъпи
към анализ на събраните по делото доказателства, от които се установява
следното:
Представен е към
доказателствата по делото писмен договор №4412/22.08.2013 г., по силата на
който възложителят ДП „НКЖИ“ възлага на изпълнителя ДЗЗД „Обединение ГБС –
Централна гара София“ да извърши ремонт-рехабилитация на гаров комплекс
„Централна гара София“ срещу възнаграждение, а съгласно разрешение за ползване
с изх.№ СТ-05-600 от 20.04.2016 на ДНСК, ползването на гаров комплекс
„Централна гара София“ е разрешено, считано от 20.04.2019 г., като ремонтът е
извършен в съответствие с издадените строителни книжа и в съответствие с
разпоредбите на ЗУТ.
По силата на
приложения писмен договор №6011/07.02.2018 г. ответникът, като възложител,
възлагал на изпълнителя – третото лице-помагач, след проведена процедура по ЗОП
за срок от една година и срещу възнаграждение извършването на хигиенизиране,
поддържане и почистване на помещения в приемните здания на гарите, както и на
пероните и коловозите, находящи се на територията на Управление за движението
на влаковете и гаровата дейност София, Пловдив и Горна Оряховица. Почистването
следвало да се извършва от работници на изпълнителя с необходимата техника за
машини за сухо почистване (метачни машини) и машини за мокро почистване (миячни
машини), съгласно изискванията в техническата спецификация. Изпълнението на
задълженията на изпълнителя се документира всеки месец с приемо-предавателен
протокол.
Представена е
техническа спецификация към сключения писмен договор №6011/07.02.2018 г., както
и утвърдена работна инструкция на работодателя „К.РМ“ ЕООД, според които общата
площ за почистване на Централна гара София е 106 780.00 кв.м. с голям
пътникопоток, наематели и работещ персонал с регламентирани райони на
почистване – работни помещения, канцеларии, чакални, подстъпите към първи перон,
източна и западна страна, предгаровото пространство, стрелкови постове, подлез,
перони и прилежащите им коловози. Коридорите в гарата следва да се измитат и
измиват на пода с дезинфекциращи, миещи ароматизиращи препарати, а в чакалните
се осъществява ежедневно няколкократно почистване и измиване на мрамора с
дезинфекциращи, миещи и ароматизиращи препарати. Мраморът на първи перон,
чакални и подлеза следва ежедневно неколкократно да бъде почистван и измит с
метачна и миячна машина. Според техническата спецификация използваните
препарати следва да бъде съобразени с вида на почистващата повърхност.
Съгласно работен
график за месец юни 2018 г. и списък на служителите на „К.РМ“ ЕООД, на 12.06.2018г.
е изпълняван сключеният писмен договор с ДП „НКЖИ“ за почистване на общата площ
и за почистване на Централна гара София, в съответствие с техническите
спецификации към договора.
Приложени по
делото са абонаментни карти № 121970/04.05.2018 г. и № 0467077 на „БДЖ
„Пътнически превози“ ЕООД, според които за времето от 23.05.2018 г. до
22.06.2018 г. ищцата имала право на 50% намаление при ползване на жп транспорт
по линията Своге – София.
Съгласно
епикриза КП 219/15.06.2018 г. за оперативни процедури на таза и долния крайник
със среден обем и сложност ищцата М., на 63 години на 12.06.2018 г. в 11.43
часа постъпила в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София, с поставена диагноза МКБ 10
и придружаващо заболяване: S82.00 – счупване
на пателата – закрито-ляво, фрактура „петеле син.екскор.рег.генус син“ във
връзка с падане. Била във видимо добро общо състояние, като лявата ѝ
колянна става била обективно болезнена, оточна, с нарушена функция и охлузвания
в същата област. Спрямо нея били приложени лечение на охлузванията,
имобилизация на левия ѝ крак, криотерапия с препоръки за спазване на
стационарен режим и възстановителна физиорехабилитация. Били ѝ изписани и
медикаменти с аналгетична, антикоагулантна с „Ксарелто“ и притовотетанична
терапия. За периода 12.06.2018 г. – 15.06.2018 г. била в лечебното заведение,
като на 15.06.2018 г. в 11.50 часа е изписана с подобрено общо и локално
състояние.
Според касов бон
от 15.06.2018 г. от аптека „В.Р.А.2001“ ЕООД в гр.София, бул. „*********е
закупен медикамент „К.“ на стойност от 103.80 лева.
По силата на
разпореждане № ********** от 01.07.2018 г. на М. е изчислена пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО.
Представени са и
амбулаторни листи № 034031/31.07.2018 г. и № 000571/06.08.2018г., според които
е констатирано наличие на лек оток в ляво коляно и палпаторна болезненост след
сваляне на имобилизацията на левия крайник, като придвижването на ищцата е без
помощни средства. Спрямо същата е обективирана медицинска препоръка за
осъществяване на физикална и рехабилитационна терапия.
Съгласно писмен
отговор на Ръководител отдел КИВС с вх.№ 2075 от 05.02.2019 г. до Директора на
УДВГД София към ДП „НКЖИ“ на 12.06.2018 г. в 08.45 часа в Централна гара София,
кота „0“ не е регистрирана злополука.
Според издадено
удостоверение с изх.№ 226000-14286/12.12.2019г. от СДВР не е регистрирана в
информационните масиви на МВР злополука от 12.06.2018 г. с Х.М..
В показанията на
свидетеля З.Н.са сочи, че същата е придружавала М., възприела е инцидента от
12.06.2018 г., като излага, че ищцата се качила на посочената дата на влака от
гр.Своге до Централна гара София и след като пристигнала на гарата, същата се
срещнала със свидетеляН.. Тогава М. носела елегантни обувки с малък ток за
лятно време, като двете преминали през подлеза на гарата, изминали разстояние
от коловоза до ниското хале, след което ищцата се придвижила напред пред
свидетеляН., за да се разделят. Според свидетеляН., подът бил с големи лъскави
плочи, трудни за преодоляване, дори в сухо състояние, ако човек няма обувки с
добро съпротивление, като през това време подът на чакалнята и пространството
около ескалатора били прясно измити с вода и препарат, а в близост до тях
минавали хора и пътници, които стъпвали предпазливо. Миенето на пода се
осъществявало от оператор върху миеща мишина, а работнички с мопове бършели
пространството около колоните, което не можело да се обхване от машината. В
този момент свидетеляН. видяла М., която се намирала на няколко метра пред нея,
да се похлъзва, вследствие на което загубила равновесие и паднала върху
колената си. СвидетелятН. видяла въртеливо движение на тялото на пострадалата с
отхвърляне назад, която паднала след това по гръб на пода и си ударила главата
в земята. В показанията на разпитания свидетел са изложени възприятия, че
минаващите граждани помогнали на ищцата да стане и да седне на пейка в
чакалнята. Посочва се, че ищцата била бледа, че се оплаквала от болки от
падането, като свидетелят видяла стичаща се кръв от лявото ѝ коляно.
СвидетелятН. заявява, че си е тръгнала след това, а в същия ден преди обяд
успяла да позвъни по телефон на пострадалата, като разбрала че тя е в УМБАЛ „Пирогов“
гр.София, че кракът ѝ е счупен, че изпитвала силни болки в тялото и че
засегнатият крайник е бил обездвижен. Разбрала също от нея, че случайни
преминаващи граждани са ѝ помогнали да си хване такси до лечебното
заведение. СвидетелятН. посочва, че не е посещавала пострадалата в УМБАЛ
„Пирогов“ гр.София, но е сторила това втората седмица след прибирането ѝ
в гр.Своге, като сочи, че М. е била с ортеза, до нея е имало патерици, а болният
крак бил разположен хоризонтално на дивана. При посещението на свидетеля
пострадалата ѝ споделила, че изпитва затруднения в обслужването си, че
изпитвала болки, че намалила храненето си, че изпитвала неудобства да бъде обслужвана
в тоалетната. Ищцата разказала на свидетеляН., че ортезата на крака ѝ е останала
повече от два месеца, че е приемала медикаменти за лечението си - обезболяващи
и добавки за натрупване на костно вещество, а след това се подложила на
рехабилитационни процедури. По време на тези процедури, ищцата М. разказала на
свидетеляН., че изпитвала болки при раздвижванията си и често се разплаквала. Към
момента свидетелятН. излага възприятия, че М. е в статично положение, не може
да се изправи рязко, внимателно се изправя, след секунди в право положение
тръгва да се движи с накуцване с видимо болезнени крачки, което състояние можело
да се преодолее според рехабилитатора.
В показанията си
свидетелят А.Б.разказва, че разбрала за инцидента от пострадалата. Описва се,
че е посетила М. в лечебното заведение, видяла я е лежаща на легло, с подут
крак и силни болки, както и че закупила на ищцата гипсиращи ортези и
обезболяващи. Твърди, че понеже пострадалата се нуждаела от чужда помощ за нея
и за болния ѝ съпруг, както и за удовлетворяване на физиологичните
ѝ нужди, като това състояние продължило около два месеца и половина. През
това време, пострадалата провеждала физиотерапии за обездвижване на крака, като
свидетелят описва, че пострадалата ежедневно си спомня за травмата, а преди е
работила като детегледачка с добра физическа активност.
Разпитаният на
страната на третото лице-помагач свидетелят П.Ж. излага, че заема длъжността „отговорник
по дейността“ в „К.РМ“ ЕООД, както и че не е получавал информация за настъпил
инцидент с пострадало лице, подхлъзнало се и паднало на 12.06.2018 г. на
територията на Централна гара София. При почистването на района на Централната
гара всеки месец се изготвяли констативни протоколи за извършваните почистващи
дейности, които били приемани от възложителя без възражения за неточно или
некачествено изпълнение. Почистването на Централната гара се извършвало
ежедневно по два-три пъти на ден, сутрин и вечер.
По делото е
прието заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, в която
вещото лице е посочил, че почистването на подовата настилка на процесното място
на настъпване на инцидента на 12.06.2018 г., по информация на „К.РМ“ ЕООД, е
извършено със седлова машина за мокро почистване на твърди подови настилки “Nilfisk Hydro-Retriever TM 3800/BR 1100 Дания“. При
привеждането ѝ в механизъм на действие, вещото лице е установило, че
резервоарът ѝ се пълни с вода, като след задействане на захранването и
използване на ключ, операторът определя режим на четките за почистване според
степента на замърсената повърхност. Според заключението с лост се регулира
потока на разтвор за почистване към четките, като при натискане на педала на
задвижване, четките и чистачките се свалят автоматично, четките се завъртат,
включва се вакуумният двигател и подаването на почистващ разтвор, а водачът
управлява машината с волан и с определена от него скорост на движение. Разтворът
се излива върху въртящите се четки, след което задната чистачка с гумени пера
събира мръсната вода, а вакуумният механизъм я изсмуква, отвежда я в резервоар за мръсна вода, като вакуумният
двигател създава постоянен вакуум в резервоара за мръсна вода, за да не се
допускат никакви изливания на течности. След обработка с машината подът е без
следи от препарат, сух е, като експертът е извършил изследване с описаната
почистваща машина - демонстрация с нея, извършена на 13.01.2020 г., при
изминато разстояние от 15 метра в района на западния вход на основния салон на
Централна гара София, и констатира, че машината оставя влажна следа с размер,
съвпадащ с ширината на машината. Служител на фирмата следял за наличие на по-мокри
участъци след машината, които се забърсвали със сух моп. В рамките на
изминатото състояние вещото лице е заключило, че подът в началния си участък е
бил преобладаващо сух.
Във връзка с
приетите по делото съдебно-медицинска експертизи и допълнителните
съдебно-медицински експертизи, неоспорени от страните, вещото лице установява,
че Х.М. е с поставена диагноза „счупване на лявата коленна капачка; охлузване
на лявото коляно“, като счупването на коленната капачка е довело до трайно
затруднение на долния ляв крайник за срок не по-малък от 3.5-5 месеца при
обичаен ход на възстановяване. Охлузването е причинило болка с възстановителен
период между 7 и 10 дни, без последствия за живота и здравето на засегнатото
лице. Според медицинската документация
експертът е дал заключение, че ищцата няма вродено заболяване на костите, а установеното
увреждане се дължи на удар с или върху твърд предмет и добре отговаря да бъде
получено по описания от ищцата начин. Експертът дава отговор, че при падане,
вследствие на загуба на равновесие, върху терен от височината на собствен ръст,
същото може да се осъществи при падане напред, назад или настрани, като липсват
„обичайни правила“ на падане. При падане напред, контактът с терена е в
областта на лявото коляно, което показва повече или по-малко обърнато наляво
тяло, като при завъртането на тялото наляво, същото може да се обърне по гръб. Според
медицинската документация от поставените диагнози на пострадалата, единствено и
само предсмъртното мъждене и трептене или т.нар. учестена сърдечна дейност,
водеща до умора, сърцебиене, прескачане на сърцето и задух, може да доведе до
прилошаване и евентуално падане на терен, а според епикризата от 12.06.2018 г.
на УМБАЛ „Пирогов“ гр.София М. е била приета в добро общо състояние, което води
до извод, че не е имала сърдечни оплаквания. Въз основа на извършеното ЕКГ
изследване, според вещото лице, не е установено такова заболяване спрямо М.. В
заключението е посочено, че крайникът е лекуван консервативно – обикновено за
30 дни, а спрямо пострадалата са извършвани физиотерапевтични процедури, като
същата е изпитвала най-интензивни болки и страдания в първите една-две седмици
след получаване на увреждането, а впоследствие и затруднено придвижване, с
което е затруднила ежедневното си обслужване за срока на възстановяване на
движението на долния крайник. Констатирано е, че след такъв вид счупване се
очаква възстановяването на функцията на ходенето, като по делото липсват
медицински документи, удостоверяващи настъпили усложнения по отношение на левия
крайник на пострадалата. При промяна на времето за същата са възможни
оплаквания от болка или при претоварване в областта на счупването.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от права страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен
контрол и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива
настоящото съдебно производство, въззивният съд
действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и
задължителната за въззивните съдилища
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от
10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от
9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
Въззивната
инстанция намира постановеното от СРС решение за валидно и допустимо, като
постановено при спазване на императивните процесуални правила на ГПК.
Настоящата
инстанция намира за правилна дадената от първоинстанциония съд правна
квалификация на исковете по чл.49 вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.
За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя за претендираните имуществени вреди, причинени при или по повод на
уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили
следните материални предпоставки: 1) деяние (действие или бездействие или
съвкупност от действия и/или бездействия); 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) настъпили
имуществени вреди в твърдения размер, изразяващи се в намаляване на
имуществения патримониум на засегнатото лице; 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция
се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на
изпълнение на възложената работа.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на което
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност и в
състояние на обезопасеност подовата настилка на територията на Централна гара
София, съгласно сключения писмен договор №6011/07.02.2018 г. между ответника и
третото лице-помагач. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума
на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Според Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
Юридическите
лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и 50 ЗЗД. В практиката на ВКС, например съгласно решение по гр.
д. № 2384/72 г. на I
ГО, е разяснено, че юридическата личност е носител на права и
задължения в рамките на съответната ѝ осъществявана дейност, чрез
действията на своите ръководства и представители. Тя обаче не е и не може да
бъде деликтоспособна, нито пък може да има своя вина при и по повод на
непозволено увреждане. Ако и доколкото може и следва да се възложи деликтна
отговорност на юридическо лице, това може да се осъществи само при условията
на чл. 49 и 50 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна за виновно
поведение: действие или бездействие на длъжностни лица, на които е възложено
изпълнението на определена работа. В ППВС № 9/28.12.1966 г. е прието, че
отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата
другиму: а/ когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена
работата чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и др. правила или от характера на работата; б/ когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата чрез действия, които
не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея.
Въззивната
инстанция намира, че по своя характер железопътният транспорт представлява
дейност с повишена опасност за здравето и живота на хората, за осъществяването
на която са предвидени редица изисквания за безопасност. Тези изисквания за безопасност
се отнасят както до състоянието на железопътната инфраструктура,
осигуряваща движението на железопътните
превозни средства, така и до състоянието на прилежащите за пътниците обособени
зони и места за общо ползване, по които ежедневно те преминават до тяхното
качване и слизане от влаковите композиции. Според чл. 3, ал. 1 ЗЖТ ползването на
железопътната инфраструктура се осъществява от Националната компания „Ж.И.“, на
която е възложено и извършването на ремонт, поддържането и нейната експлоатация
(чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗЖТ). Законодателно е
вменено на ответника задължение в рамките на железопътната инфраструктура да се
съблюдават в най – висока степен изискванията за безопасност на ползваните
прилежащи за пътниците обособени зони и места за общо ползване, по които
ежедневно те преминават до тяхното качване и слизане от влаковите композиции.
При
съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства чрез разпитите
на свидетелите З.Н.и А.Б., ценени като ясни, убедителни и житейски логични,
както и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-медицинска експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, въззивният съд приема за
установено, че на 12.06.2018 г. за времето около 08.45 часа сутринта при стъпване
на мокър и хлъзгав участък на мраморния под на Централна гара София - част от
инфраструктурата на ДП „НКЖИ“, Х. М. се е подлъзнала, паднала на колене, като
поради изпитана силна болка в коляното на левия ѝ крак се отвърнала
назад, повторно паднала по гръб и си ударила главата в земята. За да е
налице причинна връзка между деянието и вредата, следва да се докаже, че то
предшества във времето настъпването на вредата и я обуславя под влиянието на
вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да бъде
условие, без което вредата не би настъпила, т. е. да се установява, че тя не би
настъпила, ако деянието не беше осъществено. На второ място, вредата следва
обективно и закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово
случайно следствие. Деянието по своята природа следва да е годно да доведе до
настъпилия отрицателен резултат, като при нормалното стечение на
обстоятелствата би настъпила същата последица. Преди да се осъществи в
действителността, вредата като закономерна и необходима последица от деянието,
следва да съществува като реално възможна или преди да настъпи следствието,
вредата да съществува като вероятност, като потенциална възможност.
В тази връзка за извършване на почистването на територията на
Централна гара София от 106 780 кв.м. е сключен писмен договор № 6011/07.02.2018
г. между ДП „НКЖИ“ и „К.РМ“ ЕООД, според който се възлага от ответника на
изпълнителя да изпълни уговорената работа, като чрез служители на изпълнителя
на 12.06.2018г. е извършено почистване с препарат, като мястото, където М. се
подхлъзнала и паднала, е било мокро, хлъзгаво и необезопасено съгласно
показанията на свидетеляН.. В резултат на падането ѝ и в подкрепа на
показанията на разпитаните свидетелиН. и Б.са и съдебно-медицинската експертиза
и допълнителните заключения към нея, които установяват, че пострадалата
получила телесно увреждане „счупване на лявата коленна капачка; охлузване на лявото
коляно“ вследствие на удар с или върху твърд предмет, което отговаря да бъде
получено при падане по начин, описан от пострадалата, т.е. налице е
причинно-следствената връзка. Увреждането ѝ води до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник
за срок по-дълъг от 30 дни, при възстановителен период в порядъка между 3.5 и 5
месеца, като от настъпилото увреждане М. търпяла интензивни болки и страдания
през първите седмици. Според показанията на свидетелитеН. и Б.придвижването на
ищцата е било затруднено, чувствала е неудобства да ползва чужда помощ за
ежедневното си обслужване, изпитвала притеснения, като възстановителният
период, в т. ч. и рехабилитационният, продължил почти 2.5 месеца. Съгласно
показанията на свидетеляН., която е била очевидец на падането на М., и според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, при падането ѝ напред,
контактът с терена е в областта на лявото ѝ коляно, което показва повече
или по-малко обърнато наляво тяло, като при завъртането на тялото наляво,
същата се е обърнала по гръб, паднала е повторно и си е ударила главата в
земята. Преди падането си ищцата не е била повлияна от заболяване във връзка с
общото си здравословно състояние и не ѝ е станало замаяно, поради
сърдечно заболяване към датата на инцидента. Тя е загубила равновесие, поради
подхлъзването ѝ на мократа и хлъзгава настилка на мраморния под на
Централна гара София.
Съдът намира, че
приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че почистващата
машина оставя места след себе си, които са по-мокри от мястото, по което
преминава, поради неравности и това налагало използването на сух моп за
попиване на водата. СвидетелятН. е възприела наличието на мокър и хлъзгав под
на терена на гарата и предпазливо преминаващи с внимание пътници, видяла и че
работниците не почиствали със сухи мопове по-мокрите участъци след влажната
следа, оставяна от машината, а миели отделните места, които не можели да се
обхванат за почистване от нея. Съдът счита, че работниците на третото
лице-помагач са нарушили изискванията за безопасност от инструкцията на
работодателя си при изпълнението на
сключения писмен договор №6011/07.02.2018 г. с ответника, а от своя
страна и самият ответник не е гарантирал изпълнението на законовото си
задължение да обезпечи безопасността на пътниците, които да преминават по сух участък от мраморния под на Централна гара София,
която е част от инфраструктурата на ДП „НКЖИ“ или мокрите места от терена да са
обезпечени с поставени табели, ленти, знаци и др. Липсата на регистриран
инцидент от 12.06.2018 г. с подхлъзнал и паднал пътник на територията на
Централна гара София не води до категоричен извод за липсата на такъв, с оглед
доказателствата по делото, които опровергават показанията на свидетеля П. Ж. и
установяват, че на тази дата в действителност е настъпил инцидент с М.. В
съдебно-техническата експертиза се установява, че машината оставяла по-мокри
участъци с вода, поради неравната повърхност на терена, като след това служител
с почистващ сух моп попивал водата от следата на машината, а според показанията
на свидетеляН. в деня на инцидента това не е било правено, тъй като работниците
почиствали с моповете си участъците около колоните на гарата, които не се
обхващали от покритието на машината.
При това
положение съдът намира, че в конкретния случай, въпреки повишената опасност от
падане върху мокрия, хлъзгав и необезопасен терен на територията на Централна
гара София във връзка с изпълнението на възложената работа от страна на служителите
на „К.РМ“ ЕООД, ответникът не е предприел необходимите действия за
предотвратяването на подобни предвидими инциденти, поради което отговрността му
следва да бъде ангажирана на основание чл. 49 ЗЗД в качеството му на
възложител за причинените от виновното бездействие на служителите на
изпълнителя вреди във връзка със сключения писмен договор №6011/07.02.2018 г.
между ДП „НКЖИ“ и „К.РМ“ ЕООД за хигиенизиране и почистване на територията на
Централна гара София. Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и
здравето на гражданите, сам по себе си сочи на противоправно бездействие.
Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на
точното изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока
не са ангажирани.
При това
положение, с оглед конкретиката на настоящия казус относно релевантните факти и
обстоятелства за търпените от ищцата, описани и установени по-горе
неимуществените вреди, следва да се присъди парично обезщетение в конкретен
размер.
Неимуществените вреди по дефиниция представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не биха могли да
бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно,
а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Следователно,
при определяне размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от противоправно поведение по чл.45, ал.1 от ЗЗД, трябва да бъдат
взети предвид обществено - икономическите условия в страната към датата на
увреждането, периода на продължилото увреждане, възрастта на пострадалото лице
към същия момент, вида и степента на увреждането (засегнатото благо),
приложеният метод на възстановяване, ако такъв е приложен, периодът на
възстановяване, възможни усложнения и дългосрочни последици от увреждането –
белези, болки, и т.н., както и продължителност на болките и страданията в душевният
мир на пострадалото лице. Според показанията на свидетелитеН. и Б.ищцата е била
с ортеза повече от 2 месеца, а според експертното заключение обичайния период
на възстановяване е между 3.5 и 5 месеца. СвидетелятН. сочи, че в продължение
на около два месеца пострадалата е носела на левия си крак ортеза, чиято
допълнителна тежест е затруднявала придвижването на въззивницата, а
съдебно-медицинската експертиза установява, че за М. не са настъпили усложнения
или трайни негативни последици, но е подчертано, че в първите седмици от
възстановителния период същата е изпитвала интензивни и силни болки. Ищцата
вземала предписан медицински медикамент „Ксарелто“ с цел натрупване на костно
вещество, а свидетелитеН. и Б.излагат, че последната изпитвала болки,
разплаквала се, включително когато провеждала рехабилитационни процедури,
изпитвала затруднения в обслужването си в домакинството, което наложило
необходимост от ползване на чужда помощ, трудно се придвижвала с помощните
средства, а когато кракът не е бил в хоризонтално положение, се подувал. С
оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че тези неимуществени вреди са
свързани с проявление на физически и душевни болки и страдания, неспокойствие,
несигурност и притеснения на пострадалата. Противоправното увреждане,
претърпяно от ищцата, е обусловило настъпването на посочените неимуществени
вреди като доказани. Досежно претърпените неимуществени вреди са събрани
доказателства, които не са оборени от ответника ДП „НКЖИ“ или от третото
лице-помагач „К.РМ“ ЕООД по чл.154 от ГПК в условията на насрещно доказване,
поради което ответникът следва да понесе неблагоприятните последици от
непроведеното насрещно доказване на твърдените в отговора на исковата молба и
отговора на въззивната жалба на ответника оспорвания за настъпили в негова
полза благоприятни факти. Настоящата инстанция намира, след като съобрази в
тяхната съвкупност вида и характера на увреждането на Х.М., продължителността
на търпените в тази връзка физически и душевни болки и страдания, в това число
оздравителния процес за увреждането, неприятните усещания и неудобства,
психическите страдания, които неминуемо се свързват с подобни травми и са в
причинна връзка с телесната повреда на пострадалата, че претендираният размер
следва да бъде уважен в цялост. При отчитане на тези съображения и въз основа
на доказателствената съвкупност по делото, съдът съобрази степента на търпените
от М. неимуществени вреди по вид, проявление, интензивност и времетраене, от момента
на противоправното увреждане (12.06.2018 г.), възрастта и продължителния период
на възстановяване и търпене на болки и към сегашния момент, като приема, че обезщетение
в размер от 10 000.00 лв. е справедливо и оправдано. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд съобрази
социално-икономическите условия в страната към месец юни 2018 г. и установените
от показанията на свидетелитеН. и Б.нарушения на обичайния живот на ищцата като
нуждата от чужда помощ за ежедневните битови дейности за дълъг период от време,
които съдът кредитира като резултат от лични възприятия, отделно и грижите,
които се е налагало да полага за
състоянието на съпруга ѝ. Съдебната практика приема като критерии
за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в
практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Така
определеното обезщетение отговаря на критериите на чл.52 от ЗЗД, отчита
характера и вида на телесното увреждане, възстановителния ѝ период от 3.5
месеца, приложената терапия, проведените рехабилитационни процедури, съобразени
са икономическите условия в страната, като размерът на обезщетението не е
завишено. Същото има за цел при неговото присъждане в определения размер да
служи като средство за засегнатото лице, което да може чрез обезщетението да си
набави определени имуществени и/или неимуществени блага, с които да
неутрализира последиците от претърпените от него неимуществени вреди. Същото не
служи като начин за постигане на висок икономически стандарт, а следва да
спомага за снижаване интензитета на тези вреди, за да може да доведе до
възможност, ако не за пълното възстановяването на предишното състояние на
пострадалото лице, то поне за доближаването му към него.
Като законна
последица от уважаването на иска за пълния предявен размер от 10 000.00 лв. следва
да се присъди и законната лихва за забава от датата на предявяването на
исковата молба – 12.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
изложеното, въззивната жалба следва да бъде уважена като основателна, а
обжалваното с нея решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго,
с което предявеният иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, с който се
претендира обезщетение за неимуществени вреди, да бъде уважен в цялост.
По разноските:
Предвид основателността
на въззивната жалба на Х.М., разноски следва да бъдат присъдени в нейна полза.
В нейна полза следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално
представителство от адвокат в размер на 830.00 лв. съгласно разпоредата на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК. Разноските в
първоинстанционното производство следва също да бъдат ревизирани с оглед
основателността на претенцията, като на адвокат З. следва да се присъди сумата
от 393.56 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съобразно с
уважената част от исковете. С оглед обстоятелството, че на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски, то
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 280.00 лв., държавна такса за
производството пред СГС – 140.00 лв., както и за депозит за вещо лице по
съдебно-медицинската експертиза в размер на 200.00 лв. Първоинстанционното
решение в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде намалено до размера от 380.49
лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Настоящото решение
подлежи на обжалване пред ВКС на основанията, заложени в чл.280, ал.1 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20279630 от 17.12.2020 г. по
описа на СРС, I ГО, 169 състав по гр.д. № 66290 по описа за 2018 г.
в частта, с която искът с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от Х.Г.М.,
ЕГН: ********** с адрес *** срещу „Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“, ЕИК: **********със
седалище *** е отхвърлен за сумата над уважения размер от 3 000.00 лв. до
пълния предявен размер от 10 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от инцидент – падане на 12.06.2018 г., както и в частта, с
която Х.М. е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата за разликата от 380.49 до 393.56 лв. разноски, като вместо него
постановява:
ОСЪЖДА
„Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“, ЕИК: **********със седалище *** да заплати на
въззивницата Х.Г.М., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 7 000.00
лв. или разликата над уважената сума от 3 000.00 лв. до пълния предявен
размер от 10 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от увреждания от инцидент – падане на 12.06.2018 г. на
Централна гара - София, ведно със законната лихва от 12.06.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“, ЕИК: **********със
седалище *** да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 280.00 лева
(двеста и осемдесет лева), представляваща държавна такса за производството пред
СРС, и сумата от 200.00 лв. (двеста лева) – депозит за съдебно-медицинска
експертиза.
ОСЪЖДА „Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“, ЕИК: **********със
седалище *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 140.00 лева
(сто и четиридесет лева), представляваща дължима държавна такса за производството
пред СГС.
ОСЪЖДА „Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“, ЕИК: **********със
седалище *** да заплати на адвокат Г.З. – САК със съдебен адрес: *** на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 1 223.56 лв. (хиляда двеста двадесет и три лева и петдесет и шест
стотинки), представляваща дължимо възнаграждение за адвокат в производството
пред СРС и СГС.
В останалите си части
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач – „К.“ ЕООД – на въззиваемата
страна.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.