РЕШЕНИЕ
Номер 260000 07.01 Година 2025
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , Търговско отделение, 18 състав
На седемнадесети декември, 2024 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар: Ваня Казакова
като разгледа докладваното от Съдия Стойчев т. дело номер
370 по описа за 2018 година намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 135,
ал.1 във вр. с чл.649, ал.1 от ТЗ и по чл.108 от ЗС.
Ищецът С.Е.Б. в качеството му на постоянен синдик на „Строително дружество
ММ“АД-в несъстоятелност,с ЕИК ********* твърди, че на 04.07.2006 г. същото
дружество-ответник по делото е продало чрез управителя си Б.С. на втория
ответник-дружеството „Биса Строй“ЕООД-гр.София с ЕИК ********* следните недвижими
имоти извършени със 7 бр. договори под формата на нотариални
актове, а именно:
1.1. Договор от 04.07.2006 г., с
който „Строително дружество ММ“ ООД е продало на „Биса строй“ ЕООД недвижим
имот - ***, оформен в нотариален акт № 153, том И, рег. №г 2335, дело №
346/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с район на действие
Софийски районен съд, рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията-София
с вх. рег. № 42392/04.07.2006 г., акт N 172, т. LLІІ, дело 26799/06 г., стр.
299142.
1.2. Договор от 04.07.2006 г., с
който „Строително дружество ММ“ ООД е продало на „Биса строй“ ЕООД недвижим
имот - ***, оформен в нотариален акт № 154, том II, рег. №> 2336, дело №
347/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с район на действие
Софийски районен съд, рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията-София
с вх. рег. № 42393/04.07.2006 г., акт № 173, т. LLІІ, дело 26801/06 г., стр.
299141.
1.3. Договор от 04.07.2006 г., с
който „Строително дружество ММ“ ООД е продало на „Биса строй“ ЕООД недвижим
имот - ***, оформен в нотариален акт № 155, том II, рег. № 2337, дело №
348/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с район на действие
Софийски районен съд, рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията-София
с вх. рег. № 42394/04.07.2006 г., акт № 174, т. LLІІ, дело 26805/06 г., стр.
299145.
1.4. Договор от 04.07.2006 г., с
който „Строително дружество ММ“ ООД е продало на „Биса строй“ ЕООД недвижим
имот - ***, оформен в нотариален акт № 156, том II, рег. № 2338, дело №
349/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с район на действие
Софийски районен съд, рег. N2 344 на НК, вписан в Службата по вписванията-София
с вх. рег. № 42395/04.07.2006 г., акт № 175, т. LLІІ, дело 26807/06 г., стр.
299140.
1.5. Договор от 04.07.2006 г., с
който „Строително дружество ММ“ ООД е продало на „Биса строй“ ЕООД недвижим
имот - ***, оформен в нотариален акт № 157, том II, рег. № 2339, дело №
350/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с район на действие
Софийски районен съд, рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията-София
с вх. рег. N2 42396/04.07.2006 г., акт № 176, т. LLІІ, дело 26808/06 г., стр.
299144.
1.6. Договор от 04.07.2006 г., с
който „Строително дружество ММ“ ООД е продало на „Биса строй“ ЕООД недвижим
имот - ***, оформен в нотариален акт № 151, том II, рег. № 2340, дело N2
351/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с район на действие
Софийски районен съд, рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията-София
с вх. рег. №
42400/04.07.2006 г., акт № 177, т. LLІІ, дело 26812/06 г., стр. 227476.
1.7. Договор от 04.07.2006 г., с
който „Строително дружество ММ" ООД е продало на „Биса строй" ЕООД
недвижим имот - ***, оформен в нотариален акт N° 159, том II, рег. № 2341, дело
№ 352/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с район на действие
Софийски районен съд, рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията-София
с вх. рег. N° 42401/04.07.2006 г., акт № 178, т. LLІІ, дело 26813/06 г., стр.
299143
Синдикът-ищец твърди,че чрез тези сделки се уврежда имущественото състояние
на несъстоятелното дружество-“Строително дружество ММ“АД и се
намалява,респективно значително се затруднява възможността за удовлетворяване
на неговите кредитори.Сочи,че същите сделки са извършени две години след
началната дата на неплатежоспособност,определена със съдебното решение на
АС-Пловдив,с което е обявена неплатежоспособността на дружеството-длъжник,при
което положение същото е имало налични задължения към свои кредитори още преди
извършване на тези сделки,а и имало задължение за уреждане на имуществени
отношения с изключения съдружник Г. П. Я. и преди уреждането на тези отношения
дружеството било наясно,че има възникнало задължение и с отчуждаването на свое
имущество не само затруднява,но практически прави невъзможно удовлетворяването
на това задължение.
Освен горното,синдикът-ищец счита,че спрямо процесните
прехвърлителни сделки е приложим новия текст на чл.649,ал.4 от ТЗ,който
предвижда,че в производството по обявяване на недействителност на сделка или
действие,презумпцията по чл.135,ал.2 от ЗДД се прилага за всички свързани
лица,т.е. когато сделката е увреждаща и договарящите са свързани лица,се
въвежда законовата презумпция за знание за увреждането.В тази връзка ищецът
твърди,че от нотариалните актове,обективиращи процесните продажбени сделки,било
видно,че към датата на продажбите „Строително дружество ММ“ООД се представлява
от Б.И.С.,а „Биса строй“ЕООД от лицето Б. Л. Ц. .За тези две физически лица
ищецът твърди,че са свързани лица,защото Б. Ц. е бивш съученик и дългогодишен приятел на Б.С.,както
и служител в „Строително дружество ММ“ООД до м. Март 2005 г.,когато е вписано
изключването на съдружника Г. Я. .Друго сочено от ищеца обстоятелство,което
според него подкрепя твърдението му,че се касае за свързани лица,е факта,че Б.
Л. Ц. е и представляващ акционерното дружество „Борика-Чепеларе“ с ЕИК
*********,което на 24.04.2008 г. изкупило търговското предприятие „Маримекс“ООД
с ЕИК *********,представлявано от Б.И.С..Наред с това Б. Ц. от учредяването на 31.05.2005 г. до 30.12.2010
г. бил едноличен собственик и управител на „Биса Строй“ЕООД,а Б.С. станал
едноличен собственик на капитала,управител и представляващ същото дружество от
23.01.2013 г.
Ищецът твърди,че чрез прехвърлителните сделки между фирми
на свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ имотите попадат в дружество „Биса
строй“ЕООД,чийто собственик е довереното лице на Б.И.С.-Б. Л. Ц. ,а през 2013
г. самия Б. С. става едноличен собственик на капитала и управител на това
дружество.Според ищеца,горните факти несъмнено подкрепят тезата му,че от
момента на учредяването и до момента на предявяване на процесната искова молба,Б.С.
пряко или чрез други лица осъществява контрол в дружеството „Биса строй“ЕООД.
На следващо място,ищецът сочи и допълнителни обстоятелства
за обосноваване на твърдяното увреждане на интересите на кредиторите на несъстоятелността.В
тази връзка ищецът твърди,че процесните сделки са сключени при заобикаляне на
закона и че с тях се е целяло изваждането от балансите на имуществени активи на
несъстоятелното дружество срещу заприходяване на незначителни вземания за договорената
в нотариалните актове продажна цена.Твърди още,че продажната цена не е реално
платена.По всички сделки било договорено купувачът да изплати на продавача
сумата от 10 % в брой в деня на подписването на сделката,а останалата сума да
бъде платена в срок до една година от подписването на договорите.Такъв начин на
отложено във времето плащане,с един и същи падеж бил договорен при всички
прехвърлителни сделки,описани в исковата молба.И с оглед на твърдяното
обстоятелство,че става дума за фирми на свързани лица,ищецът счита,че плащания
на суми по сделките изобщо не е имало.Наред с това,ищецът твърди,че продажните
цени са символично малко по-високи от посочените в нотариалните актове данъчни
оценки.При това положение ищецът счита за очевидно,че имотите са прехвърлени на
занижени цени.Според него,уговарянето на толкова ниска продажна цена,която не
отговаря на действителната пазарна стойност,тъй като е малко над данъчната
оценка,сочи че и двете страни са имали за цел увреждането на кредиторите и
намаляване на имуществото на длъжника,намаляване на активите и масата на
несъстоятелността.Всичко това,според ищеца-синдик,обуславя интереса от
прогласяване на недействителността на процесните сделки по отношение на
кредиторите на несъстоятелността и връщане обратно на процесните недвижими
имоти,които били във владение на втория ответник и се владеели от него
неоснователно.
Предвид горните твърдения ищецът моли да бъде постановено
съдебно решение,с което на основание чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ да бъде
прогласена относителната недействителност на възмездните прехвърляния на
описаните в исковата молба недвижими имоти-***.Моли също така да бъде признато
за установено,че „Строително дружество ММ“АД-в несъстоятелност е собственик на
същите недвижими имоти и да бъде осъден втория ответник-“Биса строй“ЕООД да
предаде владението върху същите имоти на „Строително дружество ММ“АД /н/.Моли
за присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът „БИСА СТРОЙ“ЕООД с ЕИК ********* е подал в
законния срок отговор на исковата молба,в който е изложил възражения срещу
допустимостта на иска и алтернативно-оспорил ги е като неоснователни.
Възраженията за недопустимост на исковете са неоснователни.Ответникът
„Биса Строй“ЕООД поддържа аргументите,че синдикът не разполага с активна
процесуална легитимация да предявява иск по чл.135 от ЗЗД,тъй като това е иск
само на кредитора,а синдикът няма качеството на такъв спрямо ответниците,не е
страна по атакуваните сделки и не разполага с материалното право,съответно с
възможността за материалноправно възражение и с право на иск срещу
действителността на сделките.Сочи и доводи за липса на правен интерес у синдика
за упражняване на процесните искове по чл.135 от ЗЗД. Възразява се по
допустимостта на настоящото съдебно производство.
По съществото на спора ответното дружество „Биса Строй“ЕООД
заявява,че оспорва обстоятелствата,на които се основават исковете,с изключение
на сключването на описаните в исковата молба седем договора за продажба на
недвижими имоти от 04.07.2006 г. между „Строително дружество ММ“ООД като
продавач и посоченото дружество-ответник като купувач на имотите по тези
договори.Заявява,че не оспорва и обявяването на „Строително дружество ММ“АД в
несъстоятелност с решение №194/30.06.2017 г.,постановено по т.д.№246/2017 г. по
описа на Апелативен съд-Пловдив,както и сключването на договор за
покупко-продажба на търговско предприятие от 24.04.2008 г. със страни
„Маримекс“ООД и „Борика-Чепеларе“АД.
Ответникът „Биса Строй“ЕООД оспорва твърдяното във връзка с
исковете по чл.135 от ЗЗД обстоятелство,че сделките увреждат кредитор,който има
към същия ответник действително вземане,което не е погасено към момента на
постановяване на съдебното решение.В тази връзка ответникът заявява,че синдикът
не е такъв кредитор и няма никакво такова вземане,а такова вземане няма и
първият ответник „Строително дружество ММ“АД.Освен това поддържа довода,че
атакуваните сделки са напълно действителни и липсват доказателства,от които да
е видно,че страните по тези сделки не са искали сключването им,не са желаели
последиците по тях,не са искали прехвърлянето на собствеността върху
недвижимите имоти и са сключили сделките,за да накърнят интересите на трети
лица-кредитори с действителни вземания.Излага и аргументи за това,че сделките
няма как да са и не са насочени към накърняване правата на Г. Я. за удовлетворяване от имотите на право на
вземане на дружествен дял.В тази връзка поддържа,че към момента на сключване на
сделките Я. не е имат такова право,тъй като е оспорвал изключването си като
съдружник в дружеството и е бил възстановен като такъв с решение от 29.06.005
г.,постановено ф.д.№55/2005 г. на СГС и след като е бил възстановен като
съдружник,то той няма право на ликвидационен дял,какъвто се следва при
прекратяване на участието в дружеството.Затова според ответника,няма как
сделките да са били насочени към накърняване на правото на Я. на вземане на
такъв дял.Освен това,ответното дружество „Биса Строй“ЕООД счита,че по отношение
на процесните сделки Я. няма качеството на „трето лице“,което да бъде въведено
в заблуждение,тъй като е бил управил и съдружник в „Строително дружество
ММ“ООД,което е страна по сделките.Заявява,че твърдяните в исковата молба
обстоятелства,че представителя на „Биса Строй“ЕООД е доверено лице на
тогавашния управител на „Строително дружество ММ“ООД,респективно бивш служител
в дружеството и представляващ „Борика-Чепеларе“АД нямат никакво отношение към
въпроса за действителността на сделките.Според ответника,твърдяната в исковата
молба свързаност не е въздигната от нито един закон за основание,водещо до
нищожност на сделките.Счита,че не е и свързаността,визирана в чл.135,ал.2 ЗЗД,предвид което намира,че презумпцията по този текст не се прилага по
настоящото дело.Наред с това,ответното дружество заявява,че решението за
продажба на проесните имоти е взето от колективния управителен орган на
„Строително дружество ММ“ООД-неговото общо събрание на съдружниците,поради
което няма как твърдяната свързаност между тогавашния управител на „Биса
Строй“ЕООД и Б.С. да е причина за сключването на сделките.
Ответникът „Биса Строй“ЕООД оспорва и обстоятелството,че
процесните договори са били сключени при заобикаляне на закона,а и счита,че
заобикалянето на закона не е елемент от фактическия или юридическия състав на
иск по чл.135 ЗЗД.Оспорва и обстоятелството,че цената на процесните договори е
занижена и е многократно по-малка от справедливата цена на всеки от
имотите.Заявява в тази връзка,че имотите са продадени над тяхната данъчна
оценка и цената,по която са закупени с процесните нотариални актове не е
занижена,а е съобразена с цените,приети с решения на общото събрание на
„Строително дружество ММ“ООД.Излага и аргумента,че неплащането на договорената
цена,ако изобщо има такова,не е основание за нищожност на договорите.Оспорва и
обстоятелството,че процесните сделки са увреждащи кредитора,както и че „Биса
Строй“ЕООД има непогасено задължение към синдика или към „Строително дружество
ММ“АД-в несъстоятелност.
Ответникът „Биса Строй“ЕООД твърди,че е изключителен
собственик на процесните недвижими имоти и от момента на закупуването им ги е
владяло като свои необезспокоявано и непрекъснато.Независимо от това,същият
ответник заявява,че прави и възражение за придобиването на тези имоти по
давност чрез непрекъснато добросъвестно владение в продължение на пет
години,считано от датата на придобиването-чл.79,ал.2 ЗС,като сочи,че за
процесните имоти това е датата 04.07.2006 г.Счита,че владението е
добросъвестно,тъй като имотите са придобити на правно основание,годно да
направи приобретателя собственик и владението за себе си не е прекъснато по
никакъв начин.Дори и да се приеме,че владението е недобросъвестно,то ответникът
„Биса Строй“ЕООД заявява,че прави възражение,че е придобил правото на
собственост с непрекъснато владение в продължение на 10 години,позовавайки се
на чл.79,ал.1 ЗС.
За исковете по чл.108 ЗС ответникът „Биса Строй“ЕООД също
поддържа довода,че са неоснователни,тъй като са такива и исковете по чл.135 ЗЗД.
Ответникът „Строително дружество ММ“АД-в несъстоятелност,не
е подало в законния срок отговор на исковата молба и не е взело становище по
исковете.
В допълнителната искова молба,подадена от синдика С.Б.,същият
е взел становище по всеки от поддържаните от ответното дружество „Биса
Строй“ЕООД възражения за недопустимост на процесните искове,както и по
възражението за неподсъдност и по искането за прекратяване на делото на
основание чл.126,ал.1 от ГПК,считайки същите възражения за неоснователни.Взема
становище и по възражението за погасяване на исковете по давност,като го намира
за неоснователно по изложени в допълнителната искова молба съображения.
В същата молба синдикът-ищец излага и аргументи за
неоснователността на поддържаните в отговора на ответника „Биса Строй“ЕООД
възражения срещу основателността на процесните искове.В тази връзка сочи,че в
исковата молба не се твърди,че синдикът има качеството на кредитор на някой от
двамата ответници,а твърди,че са увредени правата на кредиторите на първия
ответник-“Строително дружество ММ“АД-в несъстоятелност и че има право на иск по
чл.135 ЗЗД по силата на самия закон,като това право не се осъществява от него в
лично качество,а като орган в производството по несъстоятелност и в интерес на
крадеторите на несъстоятелността.Синдикът счита за невярно твърдението на
ответника „Биса Строй“ЕООД,че не е налице свързаност между лицата Б.С. и Б. Ц. ,като
отново твърди,че тези лица са дългогодишни приятели и съученици от ***.Освен
това,синдикът сочи в допълнителната ИМ,че Б. Ц. на 30.12.2010 г. е прехвърлил дружествените
дялове от „Биса Строй“ЕООД на А. А. Ц. ,който впоследствие на 21.01.2013 г. ги
прехвърля на Б.С.,а лицето А. Ц. е бил и служител в „Строително дружество
ММ“ООД и според синдика е очевидно,че през цялото време от регистрацията на
„Биса Строй“ЕООД до придобиването на дружествените дялове от Б.С.,това
дружество е било управлявано от последния чрез свързани лица.Поддържа и
довода,че презумпцията за свързаност по чл.135,ал.2 от ЗЗД е разширена с
нормата на чл.649,ал.4 от ТЗ и тя обхваща всички свързани лица по смисъла на §1
от ДР на ТЗ.
Синдикът-ищец заявява в допълнителната искова молба,че
изцяло поддържа фактическите и правни твърдения,изложени в първоначалната
искова молба.
Счита за голословно твърдението на ответника „Биса
Строй“ЕООД,че процесните сделки са били сключени в изпълнение на взети решения
от колективен орган на дружеството.Описва подобни на процесните сделки с
недвижими имоти,с идентични условия,при които краен получател бил Б. Спасов или
негово подставено лице,като твърди,че и тези сделки доказвали наличието на
целенасочена схема за изпразване на дружеството от всички имоти.Сочи и
разпоредителни сделки с движимо имущество на „Строително дружество
ММ“ООД,сключени според него с умисъл за опразване на дружеството и от това му
имущество.
Относно бившия съдружник Г. Я. ,ищецът поддържа в
допълнителната ИМ,че същият не е бил възстановен като съдружник и в тази връзка
сочи като невярно твърдението на ответника „Биса Строй“ЕООД,че Я. няма вземане,защото бил възстановен в
дружеството.Заявява,че същият има вземане за ликвидационен дял,което е било
включено в списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност на
„Строително дружество ММ“АД.
Ищецът оспорва в допълнителната искова молба и твърдението
на ответника „Биса Строй“ЕООД за изтекла кратка и дълга придобивна
давност.Заявава още,че това твърдение няма никакво отношение в дело по
отменителен иск по чл.135 ЗЗД.Излага и аргументи,с които обосновава позицията
си,че въобще не е започвала да тече каквато и да е придобивна давност.Твърди в
тази насока,че „Биса Строй“ЕООД не е владяло процесните имоти и че длъжниковото
дружество е загубило владението на същите имоти едва с откриване на
производството по несъстоятелност със соченото в исковата молба съдебно
решение.
В депозирания отговор на допълнителната искова
молба,ответникът „Биса Строй“ЕООД заявява /най-общо казано/,че поддържа
всичките си възражения за недопустимост на процесните искове,за
неоснователността им,както и за погасяването им по давност,а също и
възражението за водене от синдика на аналогични производства за едно и също
нещо пред СГС и пред ОС-Пловдив.
Заявява,че съдебните титули и документи,с които Я. и З. се
легитимират като кредитори,са постановени не към момента на сключване на
процесните сделки,а много след това.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18 с., като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
По повод възраженията на ответника следва да се
отбележи, че несъмнено производството по делото е допустимо. Съобразно чл.649
от ТЗ иск по чл. 645, 646 и 647
от този закон и по чл. 135 от Закона за
задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, може да
предяви и синдикът. В случаите по ал. 1 синдикът, съответно
кредиторът може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни
искове за попълване на масата на несъстоятелността, като в случая кумулативно е
съединен и ревандикационен иск. Поради това възражението на ответника не е
основателно. Очевидно е, че исковете по чл.647 от ТЗ касаят различни фактически
състави, които не са идентични с иска по чл.135 от ЗЗД, като визираните от БИСА
СТРОЙ ЕООД срокове не могат да бъдат взимани под внимание. На следващо място
следва да се подчертае възможността дадена от законодателя на синдика да
активира защитата по чл.135 от ЗЗД, като упражни, в качеството си на
процесуален субституент правата на кредиторите. Несъмнено и решението ще има
сила на присъдено нещо спрямо длъжника,
синдика и всички кредитори. Синдикът
в производството по несъстоятелност е орган по несъстоятелността, назначен от
съда, който изпълнява възложените му от закона функции. В изпълнение на
правомощията си синдикът е длъжен да действа както в интерес на длъжника, така
и в интерес на кредиторите на несъстоятелността. Съгласно чл.658 ал.1 т.7 ТЗ
синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда
от негово име дела, а в предвидените от закона условия може да прави искания за
прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които страна е
длъжникът – чл.658 ал.1 т.6 ТЗ. При тези две групи правомощия синдикът действа
от името на длъжника и упражнява неговите материални и процесуални права. Синдикът
разполага и с правото да предявява отменителните искове по ТЗ и по чл.135 от ТЗ,
целящи попълване на масата на несъстоятелността. Според изричното разпореждане
на закона (чл.649 ал.1 ТЗ) отменителен иск може да се предяви от синдика, а при
негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността. С предявяването на
отменителен иск е възможно да възникне противоречие между интересите на
длъжника и на кредиторите, поради което синдикът, като орган по
несъстоятелността, действа в обществен интерес. Предоставената му от закона
възможност по чл.649 ал.1 ТЗ му придава процесуалното качество на субституент
-същият разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на
материалното право, защитавано по исков ред. Правните последици от решението
обвързват синдика и останалите участници в производството по несъстоятелност.
Следователно е налице процесуалната субституция по Търговския закон и
предприетата защита е допустима, като е налице и правен интерес от провежданата
защита за охраняване на обществения интерес, при което синдика действа и в
интерес на всички кредитори, като цели попълване масата на несъстоятелността.
На следващо място следва да се отбележи и, че съдът
не приема наличието на предпоставка за прекратяване на производството свързана
с наличието на съдебно производство идентично с настоящия процес. Видно от
съдържанието на преюдициалните производства по т.д. № 954/2018г. по описа на
СГС и в.т.д.№ 1154/2021г. по описа на САС е, че независимо, че се касае за
същите недвижими имоти правното основание на търсената защита е съвсем
различно, т.е. касае се за съдебни производства с различно съдържание и напълно
различни фактически състави. По преюдициалните производства синдикът е провел
различна защита актуализирайки други пороци по процесните сделки.
Възражението на ответника, че е налице погасяване
на исковете по давност обаче е основателно. Установява се по делото, че атакуваните
договори са сключени през 2006г. Молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е депозирана пред съда
през 2012г., а исковата защита в настоящия процес е инициирана през 2018г. При това положение повече от очевидно е, че
правото на съдебна защита е изгубено още през 2011г. Действително в чл.649 от ТЗ законът борави с израза „двугодишен срок от откриване на производството“,
който е бил едногодишен към момента на подаване на исковата молба в редакцията
на ТЗ към 2018г. Това темпорално състояние касае предявяване на исковете по
чл.649 от ТЗ и представлява преклузивен срок. Т.е. това е друг вид срок, който
няма нищо общо с погасителната давност, като се касае за коренно различни
правни институти, при което по никакъв начин не може да се възприеме теза, че
срокът по чл.649 от ТЗ актуализира възможността за предявяване на на иска по
чл.135 от ЗЗД и преодолява изтекла до този момент погасителна давност.
Принципно за разлика от погасителната давност, за която ЗЗД
установява общи правила, за преклузивните срокове такива липсват.
Регламентацията на преклузивните срокове се обвързва с регламентацията на
субективните права, които уреждат. Преклузиите намират приложение във всички
дялове на гражданското право. За разлика от давностните (чл. 115 и чл. 116 ЗЗД)
преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване. Действието им
настъпва eo ipso и те се прилагат служебно от правоприлагащия орган за разлика
от давностните (чл. 120 ЗЗД. За разлика от давностните срокове, при които с
аргумент от чл. 113 ЗЗД in fine е допустим отказ от изтекла погасителна
давност, при преклузивните срокове отказът е недопустим. С оглед на правните
последици разликите са следните: погасителната давност не засяга самото
съществуване на материалното субективно право; изтичането на преклузивния срок
има за последица автоматичното прекратяване на субективното право и насрещното
му задължение. Именно от това следва и различието в изпълнението след
изтичането на срока – при погасителната давност става въпрос за престиране на
дължимо и не се дължи връщане; в случай на изпълнение след изтичане на преклузивен
срок даденото подлежи на връщане поради начална липса. Всички тези теоретични постановки подчертават
разликата между двата правни института и несъвместимостта на двете хипотези –
на изтеклия срок по чл. 114 от ЗЗД и на
срока по 649 от ТЗ. С оглед на изложеното при наличието на погасителна давност
и позоваване на ответника на нея няма как да се съобрази правилото на посочения
преклузивен срок по ТЗ. Поради това и няма никаква законодателна опора в
становището на ищеца, че е имал възможността да инициира исковата защита в
едногодишния/двугодишен/ срок по чл.649 от ТЗ. В този дух е налична и изрична
съдебна практика на ВКС установяваща, че исковата защита по отменителните
искове по ТЗ е специална по отношение на иска по чл.
135 , като
за тази претенция на общо основание важи предвидената в чл.
110 обща
петгодишна погасителна давност. /Решение №
1224 от 25.06.2001 г. по гр. д. № 2370 / 2000 г., V г. о. на ВКС, докладчик -
съдия: Никола Хитров/.
При така изложените мотиви съдът не счита за
необходимо да се изследват по същество предпоставките визирани във фактическия
състав по чл.135 от ЗЗД и възраженията на ответника за придобиване на вещите по
давност. Следва освен това да се посочи, че неоснователността на иска по чл.135
от ЗЗД води след себе си естествено неоснователност и на обусловения иск по
чл.108 от ЗС.
При този изход от спора съобразно правилото по
чл.649, ал.6 от ТЗ следва държавната такса да бъде за сметка на масата на
несъстоятелността. По повод на иска по чл.135 от ЗЗД принципно следва да се отбележи, че съгласно чл. 68 ГПК, цената на иска е паричната оценка
на предмета на делото. Съгласно чл. 69, ал.1, т.4 ГПК, размерът на цената на
иска за съществуването, за прогласяване на недействителност, както и за прекратяването на договор е стойността на
договора, т.е. паричната оценка на
насрещните престации. Когато една от насрещните
престации по договора съставлява права върху недвижима
вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а
ако няма такава – пазарната цена на правото, т.е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал.1,
т.2 ГПК. Съгласно чл. 71, ал.2 ГПК, когато цената на иска се определя при
условията на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, дължимата държавна такса е ¼ от тази
цена или правилото на чл. 71, ал.2 ГПК е приложимо във всички случаи, когато
цената на иска се определя от данъчната или пазарна цена на вещното право, в
т.ч. и по искове за прогласяване недействителност на договори, имащи за предмет
вещни права върху имот. Това е именно принципното
правило относно цената на иска по чл.135 от ЗЗД. На следващо място следва да се
отбележи и обстоятелството, че чл.649 от ТЗ прогласява, че в производствата по
предявени искове по ал. 1 и 2 размерът на държавната такса се определя върху
една четвърт от цената на иска.
Както се отбеляза в случая цената на иска се констатира върху ¼ от
стойността на данъчните оценки. Този подход на законодателя определя, че
всъщност окончателната ДТ ще следва да се определи върху стойността на цената
на иска в размер на ¼ /т.е. ¼ от ¼ /, поради което и
несъстоятелния длъжник ще бъде осъден да заплати по сметка на ПОС сумата от 684.
52 лева. Аналогична е ДТ и по втория иск по чл.108 от ЗС, поради което и общата
ДТ, която следва да бъде заплатена е в общ размер на 1369.04 лева.
Ответникът БИСА СТРОЙ ЕООД е отправил искане за присъждане на сторените
в хода на производството разноски по списък на разноските на лист 717 по делото
в размер на 8400 лева в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. В
закона е налице празнота относно правилото за присъждане на разноски по повод
исковете по чл.649 от ТЗ, като са налице разпоредби единствено относно ДТ. По
аналогия обаче в случая следва да се приеме, че разноските следва също да са за
сметка масата на несъстоятелността. По този повод ищецът е възразил, като е
посочил, че заплатеният хонорар е прекомерен с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Съдът намира възражението на ищеца за неоснователно с оглед
предмета на делото, защитата по него осъществена от процесуалния представител
на БИСА СТРОЙ ЕООД, времетраенето на процеса и сложността на процесния казус.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Е.Б. в
качеството му на постоянен синдик на „Строително дружество ММ“АД-в
несъстоятелност с ЕИК ********* искове с
правно основание чл. 135, ал.1 във вр. с чл.649, ал.1 от ТЗ и по чл.108 от ЗС против
„БИСА СТРОЙ“ ЕООД със седалище гр.София с ЕИК ********* и „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ММ“ АД /н/ със седалище гр. Чепеларе, област Смолян и с ЕИК ********* за
прогласяване на относителната недействителност спрямо синдика, длъжника и всички
кредитори на договорите сключени между ответниците относно следните недвижими
имоти извършени със 7 бр.
договори под формата на нотариални актове, а именно:
1.1. Договор
от 04.07.2006 г., с който „Строително дружество ММ“ ООД е продало на „Биса
строй“ ЕООД недвижим имот - ***, оформен в нотариален акт № 153, том И, рег. №г
2335, дело № 346/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с район на
действие Софийски районен съд, рег. № 344 на НК, вписан в Службата по
вписванията-София с вх. рег. № 42392/04.07.2006 г., акт N 172, т. LLІІ, дело
26799/06 г., стр. 299142.
1.2. Договор
от 04.07.2006 г., с който „Строително дружество ММ“ ООД е продало на „Биса
строй“ ЕООД недвижим имот - ***, оформен в нотариален акт № 154, том II, рег.
№> 2336, дело № 347/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с
район на действие Софийски районен съд, рег. № 344 на НК, вписан в Службата по
вписванията-София с вх. рег. № 42393/04.07.2006 г., акт № 173, т. LLІІ, дело
26801/06 г., стр. 299141.
1.3. Договор
от 04.07.2006 г., с който „Строително дружество ММ“ ООД е продало на „Биса
строй“ ЕООД недвижим имот - ***, оформен в нотариален акт № 155, том II, рег. №
2337, дело № 348/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с район на
действие Софийски районен съд, рег. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията-София
с вх. рег. № 42394/04.07.2006 г., акт № 174, т. LLІІ, дело 26805/06 г., стр.
299145.
1.4. Договор
от 04.07.2006 г., с който „Строително дружество ММ“ ООД е продало на „Биса
строй“ ЕООД недвижим имот - ***, оформен в нотариален акт № 156, том II, рег. №
2338, дело № 349/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с район на
действие Софийски районен съд, рег. N2 344 на НК, вписан в Службата по
вписванията-София с вх. рег. № 42395/04.07.2006 г., акт № 175, т. LLІІ, дело
26807/06 г., стр. 299140.
1.5. Договор
от 04.07.2006 г., с който „Строително дружество ММ“ ООД е продало на „Биса
строй“ ЕООД недвижим имот - ***, оформен в нотариален акт № 157, том II, рег. №
2339, дело № 350/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с район на
действие Софийски районен съд, рег. № 344 на НК, вписан в Службата по
вписванията-София с вх. рег. N2 42396/04.07.2006 г., акт № 176, т. LLІІ, дело
26808/06 г., стр. 299144.
1.6. Договор
от 04.07.2006 г., с който „Строително дружество ММ“ ООД е продало на „Биса
строй“ ЕООД недвижим имот - ***, оформен в нотариален акт № 151, том II, рег. №
2340, дело N2 351/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с район на
действие Софийски районен съд, рег. № 344 на НК, вписан в Службата по
вписванията-София с вх. рег. №
42400/04.07.2006 г., акт № 177, т. LLІІ, дело
26812/06 г., стр. 227476.
1.7. Договор
от 04.07.2006 г., с който „Строително дружество ММ" ООД е продало на „Биса
строй" ЕООД недвижим имот - ***, оформен в нотариален акт N° 159, том II,
рег. № 2341, дело № 352/2006 г. по регистъра на Слава Пилякова - нотариус с
район на действие Софийски районен съд, рег. № 344 на НК, вписан в Службата по
вписванията-София с вх. рег. N° 42401/04.07.2006 г., акт № 178, т. LLІІ, дело
26813/06 г., стр. 299143, както и за признаване за установено, че „СТРОИТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ММ“ АД /н/ със седалище гр. Чепеларе, област Смолян и с ЕИК *********
е собственик на посочените недвижими имоти и осъждане ответника „БИСА СТРОЙ“
ЕООД със седалище гр.София с ЕИК ********* да предаде владението върху
недвижимите имоти на СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ“ АД /н/, като неоснователни.
ОСЪЖДА
„СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ“ АД /н/
със седалище гр. Чепеларе, област Смолян и с ЕИК ********* да заплати по сметка
на ПОС ДТ в размер на 1369.04 лева.
ОСЪЖДА
„СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ“ АД /н/
със седалище гр. Чепеларе, област Смолян и с ЕИК ********* да заплати на „БИСА
СТРОЙ“ ЕООД със седалище гр.София с ЕИК ********* сумата от 8400 лева направени
деловодни разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :