Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77
гр. Ботевград, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Н.
при
участието на секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1732 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „***“ С. А. – П., чрез „***“ С. А.
– клон Б., срещу М.Т.Г. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415 ГПК за следните суми: 1.) 4939,78 лв. – главница по Договор за потребителски заем № *** от ***г.; 2.) 982,27 лв. – договорна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 20.03.2023 г.; 3.) 234,20 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода
от 20.10.2018 г. до 11.07.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 24.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на ***г. е сключил договор за
потребителски заем с ответника, по силата на който е предоставен кредит в
размер на 5000 лв., както и е закупена застраховка от 933 лв. Цялата сума
следвало да се погаси на 60 равни месечни вноски от по 150,81 лв. Годишният
процент на разходите бил 24,21 %, а годишният лихвен процент – 20,22 %. На
20.09.2018 г. ответникът преустановил плащанията. Остатъкът от кредита бил
обявен за предсрочно изискуем. По същество искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горните суми,
предмет на Заповед № ***г. за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***г. по описа на РС – Ботевград.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва исковете като
неоснователни, включително и по размер. Моли за отхвърляне на исковете.
В откритото съдебно заседание страните, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват. Ищецът е взел становище по същество
в предварително депозирана писмена молба, като поддържа доводите и исканията
си, изложени в исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Договор за потребителски паричен кредит № *** от ***г., страните
по делото са се съгласили ищецът да предостави на ответника кредит в размер на 5000
лв., при застрахователна премия от 933 лв., който следва да се погаси на 60 бр.
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 150,81 лв., при годишен процент
на разходите 24,21 % и лихва 20,22 %. В договора е инкорпориран погасителен план.
Неразделна част от договора са и приложените към същия общи условия, подписани
от страните. Към договора е представен също Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
Видно от Сертификат № ***/***г., ответникът е застрахован за подробно посочени
застрахователни рискове, касаещи изпълнението на задълженията му по процесния
кредит. Срокът на застраховката съвпада със срока на договора. Неразделна част
от застрахователната полица са представените Общи условия за застраховка
„Защита на плащанията“ (за застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана
защита“) на кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит.
Видно от Покана изх. № ***, ищецът уведомява ответника, че предвид непогасените
вземания се възползва от правото си да обяви остатъка от кредита за предсрочно
изискуем. На ответника се предоставя 7-дневен срок да заплати следните
задължения: 4939,78 лв. – главница, 2452,77 лв. – договорна лихва, 114,34 лв. –
обезщетение за забава. Поканата е връчена на длъжника лично на 24.01.2019 г.,
видно от представената товарителница.
От Операционна бележка за плащане от 22.01.2019 г. се
установява, че на същата дата ответникът е заплатил на ищеца по банков път
сумата от 1600 лв. Като основание за плащането е посочен процесният договор за
кредит.
Съгласно заключението на ССчЕ, кредитът в размер на 5000
лв. е усвоен на ***г. чрез паричен превод по банкова сметка *** „***“ ЕАД. Според
вещото лице задълженията на ответника по договора към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, възлизат в следните размери: 4939,78 лв. – главница, 982,27
лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2018 г. до 11.07.2019 г. и 235,49 лв.
– мораторна лихва за периода от 20.10.2018
г. до 11.07.2019 г. В заключението е посочено също извършено след отнасяне на
кредита в просрочие погашение в размер на 1600 лв., с което ищецът счетоводно е
отразил, че са погасени 1470,50 лв. договорна лихва и 129,50 лв. законна лихва.
Съдът дава вяра на заключението по ССчЕ като аргументирано и неоспорено от
страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) сключен договор за
кредит между страните; 2.) реално предоставяне на сумата по кредита (усвояване
на кредита); 3.) настъпила изискуемост на процесните вземания; 4.) основание и
размер на всяко от процесните вземания.
Между страните по делото е възникнало валидно
правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит № *** от ***г. Възникналите правоотношения по договора
попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Извън съмнение е обстоятелството, че сумата по кредита
е усвоена от ответника, което се доказва от т. 1 на заключението по ССчЕ. На
последната страница от Общите условия по договора е вписано, че с полагане на
подписа си върху настоящия договор лицето, посочено като кредитополучател,
удостоверява, че е получило посочената сума по банкова сметка.
***мост на кредита е настъпила, но не на датата, на която
кредитът е отнесен в просрочие (20.10.2018 г.), а на един по – късен етап (на
24.01.2019 г.), когато ищецът е съобщил надлежно на длъжника волеизявлението
си, че се възползва от своето правото да обяви неиздължения остатък от кредита
за предсрочно изискуем. С т.18 от ТР
№ 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,
че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Независимо от уточнението във връзка с
конкретната дата, настъпването на предсрочната изискуемост на кредита е факт. Извършеното
плащане от ответника в размер на 1600 лв. е взето предвид от вещото лице при
изготвяне на заключението, като за него изрично е посочено, че погасява
задължения за договорна лихва и законна лихва. Тъй като обаче реално дължимото
задължение за договорна лихва е в пъти по – малко от претендираното, една
значителна част от погашението в размер на 1600 лв., извършено на 22.01.2019 г.,
следва да се отнесе към главницата и да се приспадне от същата. Съгласно чл.
76, ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най – напред разноските, след това
лихвите и най – после главницата. Следователно, с част от сумата в размер на
1600 лв. е погасено изцяло задължението за възнаградителна лихва в размер на
235,60 лв. С останалите 1364,40 лв. е погасена изцяло и дължимата мораторна
лихва в размер на 231,90 лв. По описания начин от вноската в размер на 1600 лв.
е останала сума в размер на 1132,50 лв., която следва да се прихване към
главницата. Т. е. от главницата в размер на 4939,78 лв. следва да се приспаднат
1132,50 лв., с което неизплатеното, но дължимо задължение за главница остава
3807,28 лв.
В заключение
искът за главница следва да с уважи до размера от 3807,28 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 4939,78 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска за
договорна лихва
С договора е уговорен годишен лихвен
процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 20.22%. Така
уговореният размер на възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави и
в този смисъл клаузата се явява валидна.
Според мотивите на т. 2 от ТР № 3/27.03.2019
г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при
настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния
план. В същото време уговорената в договора лихва представлява възнаграждение
за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора.
Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Упражненият избор от кредитора
да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия
за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В конкретния
случай ответникът е погасявал редовно задълженията си до 20.10.2018 г.
включително. От 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г. (датата на настъпване на
предсрочната изискуемост) са падежирали и не са погасени три броя месечни
вноски, съответно с падежи 20.11.2018 г., 20.12.2018 г. и 20.01.2019 г.
Дължимата и непогасена възнаградителна лихва за сочения период до обявяване на
предсрочната изискуемост възлиза на 235,60 лв., съгласно таблицата в
заключението на ССчЕ. На 22.01.2019 г. обаче ответникът е внесъл 1600 лв. по
кредита, които според вещото лице са погасили 1470,50 лв. от договорната лихва,
т. е. сума осезаемо надхвърляща задължението за възнаградителна лихва от 235,60
лв. Със сумата от 1600 лв. на практика е погасено изцяло остатъчното задължение
по договорната лихва, а именно 235,60 лв. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 982,27 лв. искът е неоснователен на основание т. 2 от т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС. В заключение искът за договорна лихва е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
По иска за
мораторна лихва
Съгласно т. 2 от ТР №
3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. Съображенията за това са, че с волеизявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното
задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника
в забава, поради което по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение
може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата. Изпълнението на
длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за
периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на
кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или
уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е
предвидено друго.
В процесната
хипотеза се претендира мораторна лихва за периода от 20.10.2018 г. до
11.07.2019 г. Ищецът обаче има право да получи обезщетение за забава, считано
от начална дата 24.01.2019 г. (датата на предсрочната изискуемост) до
11.07.2019 г. За този период, изчислено на основание чл. 162 от ГПК,
обезщетението за забава в размер на законната мораторна лихва възлиза на 231,90
лв. Тази дължима сума обаче също е погасена с плащането в размер на 1600 лв. Съгласно
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД погасяването се извършва в поредност разноски, лихви,
главница. С част от сумата в размер на 1600 лв. е погасено изцяло задължението
за възнаградителна лихва в размер на 235,60 лв. С останалите 1364,40 лв. е
погасена изцяло и дължимата мораторна лихва в размер на 231,90 лв. Поради
изложеното искът за мораторна лихва следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и
чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат и двете страни в производството, ищецът
съразмерно на уважената, а ответникът съразмерно на отхвърлената част от
исковите претенции. Единствено ищецът обаче претендира разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 107,53 лв. (сто и седем лева и петдесет и три стотинки),
представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената
част от исковете, от които 76,47 лв. – държавна такса и 31,06 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 263,64 лв. (двеста шестдесет и три лева и
шестдесет и четири стотинки), представляваща разноски в исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете, от които 108,36 лв. – държавна такса,
62,11 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 93,17 лв. - депозит за ССчЕ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК от „***“ С.А., П., Ф. ЕИК: ***
чрез „***“ С.А. – клон Б. с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „***“, Бизнес парк София, сграда 14, срещу М.Т.Г. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че М.Т.Г. с ЕГН: ********** дължи на „***“ С.А., П., Ф. ЕИК: ***
чрез „***“ С.А. – клон Б. с ЕИК: *** сумата от 3807,28 лв. (три хиляди осемстотин и седем лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски заем № *** от ***г., ведно със
законната лихва, считано от 24.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***г. по описа на РС – Ботевград, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над уважения размер от 3807,28 лв. до пълния предявен такъв от 4939,78 лв., ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 982,27 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 20.03.2023 г.; ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 234,20 лв.,
представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 20.10.2018 г. до 11.07.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Т.Г. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „***“ С.А., П., Ф. ЕИК: *** чрез „***“ С.А. – клон Б.
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „***“, Бизнес парк
С., сграда **, сумата от 107,53 лв. (сто
и седем лева и петдесет и три стотинки), представляваща разноски в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които
76,47 лв. – държавна такса и 31,06 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата от 263,64 лв. (двеста шестдесет и
три лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща разноски в исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които 108,36 лв. –
държавна такса, 62,11 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 93,17 лв. - депозит
за ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :