№ 1713
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221100505831 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ЕМ. СТ. Н. – длъжник по изп. д. № 20118410409680 на
ЧСИ - рег. № 841, срещу разпореждане от 17.03.2022 г., с което е постановен отказ за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като за период от
повече от две години след образуване на делото не били поисквани и извършвани валидни
изпълнителни действия. Сочи също, че изпълнителният лист бил издаден през 2011 г.,
поради което самото вземане от длъжника било погасено с давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Взискателят счита жалбата за неоснователна, тъй като в периода от декември 2011 г.
до февруари 2021 г. по изпълнителното дело регулярно постъпвали плащания, всяко от
които в резултат от надлежно предприет изпълнителен способ или от доброволно признание
на дълга от длъжника. Поддържа, че при извършване на частични плащания от длъжника
взискателят нямал интерес от иницииране на други изпълнителни действия.
Съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, тъй като длъжникът
извършвал частични плащания на задължението си, всяко от които препятствало настъпване
на перемпцията, а в периодите без доброволни плащания били извършвани изпълнителни
действия.
Съдът установи от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 23.11.2011 г. на „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 20.06.2011 г., издаден срещу ЕМ. СТ. Н. за
принудително изпълнение на парични вземания. След образуването му срещу длъжника са
поискани и извършени следните изпълнителни действия:
С разпореждания от 02.12.2011 г. съдебният изпълнител е наложил запори върху
вземанията на длъжника от различни търговски банки и върху вземането на длъжника за
трудово възнаграждение от „С.Х.Б.“ АД. В периода 22.12.2011 г. - 08.09.2015 г. и 23.07.2019
г. - 16.02.2021 г. длъжникът е извършвал периодични плащания на задължението си,
1
отразени на гърба на изпълнителния лист (л. 2-3). С разпореждания от 10.04.2017 г.,
19.09.2018 г. и 21.01.2022 г. са насрочвани описи на движимите вещи на длъжника. С
разпореждания от 21.06.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запори върху вземанията
на длъжника от „Интернешънъл Асет Банк“ АД и тези за трудово възнаграждение от „Б.Х.“
ООД. С молби от 11.05.2020 г. (л. 112), 11.02.2021 г. (л. 122) и 20.12.2021 г. (л. 148)
взискателят е поискал налагането на запори върху вземанията на длъжника за трудово
възнаграждение от „Б.Х.“ ООД и тези от различни търговски банки. С разпореждане от
25.05.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запори върху вземането на длъжника от три
търговски банки.
При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна.
Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години. В Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са посочени кои
действия имат характер на изпълнителни – това са действия, които изграждат който и да е
изпълнителен способ (включително насрочването на опис), независимо от това дали са
поискани от взискателя или са извършени от съдебния изпълнител при условията на чл. 18
ЗЧСИ. Когато изпълнителният способ се реализира чрез плащане от трето лице (напр. при
наложен запор върху вземания на длъжника), всяко плащане изгражда предприетия
изпълнителен способ и препятства перемирането на делото. Аналогично следва да е
правното значение и на предприетите от самия длъжник плащания в рамките на вече
образуваното изпълнително производство, доколкото - както при постъпленията от
приложен способ - при постъпления по нареждане на длъжника за кредитора не е налице
интерес да предприема допълнително принудителни действия, съответно бездействието му
не може да бъде скрепено със санкционна последица.
При така определения обем на понятието „изпълнителни действия“, водещи до
препястване перемирането на делото, е видно, че в настоящия случай не е налице период,
по-дълъг от две години, в който такива действия да не са поисквани или извършвани.
Възраженията за погасяване на вземането по давност са неотносими в настоящото
производство, доколкото този погасителен способ не е сред основанията за прекратяване на
изпълнителното дело, освен ако реализирането му е установено с влязло в сила решение по
чл. 439 ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЕМ. СТ. Н. – длъжник по изп. д. №
20118410409680 на ЧСИ рег. № 841, срещу разпореждане от 17.03.2022 г., с което е
постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2