№ 1293
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско
дело № 20211100510984 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20061254 от 09.03.2021 г., постановено по гр.д. № 14527/2019
г. по описа на СРС, 74 състав, са частично уважени предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Х.Г.С., В. ЮЛ. П., ЕМ. С. Г., А.Т.С. и Т. А.С.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като е признато за установено, че всеки един от ответниците дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумите, както следва: сумата от 178,48 лева, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от м.11.2016 г. до м.04.2017 г., доставена
в топлоснабден имот – апартамент № 9 в гр. София, ул. „****, аб. № 002605, и
сумата от 1,00 лев, представляваща стойност на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от м.11.2016 г. до м.04.2017 г., ведно със законна лихва
за периода от 10.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 55,10
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2017 г. – 25.11.2019 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2019 г. по
ч.гр.д. № 71604/2019 г. по описа на СРС, 74 състав. С решението си СРС е
отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искови претенции по
отношение на всеки един от ответниците, както следва: 1) искът с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 178,48 лева до пълния предявен размер от 245,12 лева и за
периода 01.05.2016 г. – м.10.2016 г.; 2) искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е отхвърлен за сумата от 0,30 лева – лихва за забава за периода 31.12.2016 г. –
25.11.2019 г. върху главницата за дялово разпределение, а за разликата до 1,47
1
лева е прекратено производството по делото по този иск.
С Определение № 20158055 от 15.07.2021 г., постановено по гр.д. №
14527/2019 г. по описа на СРС, 74 състав, първоинстанционното решение е
допълнено в частта за разноските, сторени от ответниците в заповедното
производство.
Първоинстанционното решение е постановено при участието на „Бруната“
ООД като трето лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Недоволни от постановеното решение в частта, с която исковете срещу тях
са уважени, останали ответниците в първоинстанционното производство Х.Г.С.,
В. ЮЛ. П., ЕМ. С. Г., А.Т.С. и Т. А.С., с оглед което подали въззивна жалба срещу
съдебния акт в посочената част. Жалбоподателите заявяват оплаквания, че
съдебното решение в тази част е незаконосъобразно, неправилно като постановено
при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и
необосновано. Навеждат доводи, че неправилно СРС е приел, че въззивниците
(ответници) са пасивно материално легитимирани да отговарят по иска за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия. Оспорват
основателността на иска за мораторна лихва. Поддържат още, че искът за
заплащане на стойността на извършената услуга за дялово разпределение е бил
недоказан по основание и размер. Заявяват искане за отмяна на постановеното
съдебно решение и претендират разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия (ищец) „Т.С.“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, с оглед на
което следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС.
Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба на
ответниците.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
При служебната проверка настоящият съдебен състав установи, че
2
първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната му част,
което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе и по
неговата правилност.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците
и титулярите на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които
се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да
заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти
на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени
битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в случаите, когато
ползването на топлоснабдения имот е предоставено на трето лице по силата на
облигационно правоотношение и ползвателят е сключил с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия, тогава той, а не титулярът
на вещно право върху имота, се явява потребител на топлинна енергия и дължи
цената за топлофикационната услуга през времетраенето на този договор. Така
даденото разрешение признава възможността облигационната връзка с
топлопреносното предприятие да възникне и с лице извън кръга на определените
в закона, след изрично съгласуване насрещните волеизявления на страните.
Притежаваното от ответниците право на собственост върху топлоснабдения
имот, легитимиращо ги да отговарят разделно – при равни квоти по исковите
претенции на „Т.С.“ ЕАД, се установява от удостоверителното изявление на
нотатариус Ц.С., рег. № 030 на НК, обективирано в приетия като писмено
доказателство по делото Нотариален акт № 173, том I, рег. № 5714, дело №
158/2017 г., чиято обвързваща съда материална доказателствена сила не е била
оспорена от ответниците. При изготвянето на посочения писмен документ
длъжностното лице е удостоверило официално, че са били представени договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 22.09.1978 г., както и
препис от саморъчно завещание, обявено с протокол по нот.дело № 2/13.06.2016 г.
по описа на нотариус с рег. № 526 на НК (последните два от които са приети като
писмени доказателства по делото), съставляващи в своята съвкупност надлежен
титул за собственост за имота.
Действително от приетия като писмено доказателство по делото договор за
покупко-продажба от 05.05.2017 г., обективиран в Нотариален акт № 173, том I,
рег. № 5714, дело № 158/2017 г. по описа на нотариус Ц.С., с рег. № 030 на НК, се
установява, че на 05.05.2017 г. Х.Г.С., В. ЮЛ. П., ЕМ. С. Г., А.Т.С., Т. А.С. и Г.А.
С., като собственици при равни квоти, са продали на трети за спора лица – И.И.И.
и М.В.И. процесния недвижим имот – апартамент № 9, гр. София, ул. „****.
Установява се още, че на 01.06.2017 г. И.И.И. е сключил индивидуален договор за
покупко-продажба на топлинна енергия с „Т.С.“ ЕАД чрез подаване на заявление-
декларация за промяна на партида. Фактът на осъществяване на посочените
3
обстоятелства в обективната действителност е правно ирелевантен за правния
спор, предмет на настоящото дело, доколкото периодът, за който се претендира от
ответниците заплащане на цената за топлофикационната услуга, предоставена за
процесния имот, предхожда датата на сключване на разпоредителната сделка, а
именно: м.11.2016 г. – м.04.2017 г. Напълно несъстоятелни са наведените във
въззивната жалба оплаквания в обратен смисъл. Още повече, че по силата на
сключено между страните по разпоредителната сделка споразумение,
обективирано в споразумителен-протокол от 05.05.2017 г., приет като писмено
доказателство по делото, продавачите са поели задължението да заплатят при
наличие на такива всички текущи сметки към „Т.С.“ ЕАД до датата на предаване
на владението на купувачите. Ответниците не твърдят и не се доказа по делото
владението върху процесния имот да е предадено на купувачите преди
сключването на сделката.
По изложените съображения следва да се приеме, че в рамките на исковия
период качеството потребители на топлинна енергия и съответно страни по
договора с ищцовото дружество за продажбата са имали ответниците, съвместно с
Г.А. С. (по отношение на който производството по гр.д. № 14527/2019 г. по описа
на СРС, 74 състав, е било прекратено), до който извод е достигнал и
първоинстанционния съд.
Твърденията за недължимост на вземането за цена на извършената услуга за
дялово разпределение, са въведени едва с въззивната жалба, поради което са
преклудирани.
По изложените съображения правните изводи на двете съдебни инстанции
по отношение на исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ съвпадат, поради което въззивната жалба в тази
част е неоснователна, а решението в обжалваната от ответниците част по тези
искове следва да бъде потвърдено.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през
процесния период от м.11.2016 г. до м.04.2017 г. топлинна енергия суми са
приложими Общи условия на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на
база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В чл. 32, ал. 3 ОУ е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
4
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33,
ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Тъй като според събраните доказателства на ответника е начислявана топлинна
енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо общата фактура
по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2017 г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за този период е настъпило след предвидения в Общите условия
45-дневен срок за плащане. Общата фактури за отчетния период е издадена на
31.07.2017 г., а 45-дневният срок е изтекъл съответно на 14.06.2017 г. (45 дни след
изтичане на периода, за който се отнасят фактурите, считано от 30.04.2017 г.).
При това положение, с оглед неприложимостта на цитираните по-горе клаузи на
Общите условия, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат
в забава след покана, каквато не се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищцовото дружество до ответниците.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни акцесорните претенции за установяване съществуването на
вземането за обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна
енергия за периода 15.09.2017 г. – 25.11.2019 г. Ето защо, въззивната жалба в тази