РЕШЕНИЕ № 281

гр. Сливен, 17.12.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на тридесети ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря           Ваня Костова                                                            и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от            съдията             административно  дело № 56        по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.156 от ДОПК, във връзка с чл.4 ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

Образувано по жалба на Н.А.Х. против Акт за установяване на задължения № АУ002060-1 от 13.11.2019 г., издаден от инспектор в Дирекция „МДТ“ при Община Сливен, потвърден с Решение № НОМ-127/19.12.2019 г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Сливен, с който е установено задължение на Н.А.Х. за МДТ относно недвижим имот в местността „М.“ в землището на град Сливен за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в размер общо на 194.99 лева, лихва 14.52 лева или общо 209.51 лева. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Моли съда да отмени същия.

В съдебно заседание оспорващата чрез пълномощника си  адв. С.Р. *** поддържат подадената жалба. Твърди, че липсва приемане на наследство и, че не е изпълнена процедурата предвидена в Закона за наследството, която разпорежда, че при липса на данни за приемане на наследство, на първо място административния орган е следвало да проведе нарочно производство, в което да се даде срок на доверителката ми да заяви приема или се отказва от наследството на въпросния Т.Х.А.. От друга страна, тя не е единствен н. на това лице и, ако е придобила някаква част от имота, за който се твърди, че са дължими въпросните задължения за данък върху недвижимите имоти и ТБО, то това не е само и единствено по повод наследяване от Т.Х.А.. Същият е имал и други н. Липсва пряка връзка на наследяването между Т.Х.А. и доверителката ми. Не на последно място, след издаване на оспорения в настоящото производство АУЗ, има последващи актове на същия административен орган, касаещи същите задължения, но с друг размер,. Претендират за направените по делото разноски.

Административният орган – Директорът на Дирекция „Местни приходи" при Община Сливен, чрез представител по п. А. О., служител с ю. образование в Общинска администрация - Сливен счита жалбата за неоснователна. Твърди, че АУЗ № АУ000023-1 от 27.01.2020 г. е издаден след оспореният в настоящото производство АУЗ с № АУ002060-1 от 13.11.2019 г.  Този АУЗ от 27.01.2020 г. бил влязъл в законна сила, тъй като не бил обжалван в преклузивния 14-дневен срок. Първоначално като наследник по право на заместване на Т.Х.А. била включена и Б.Ц.А. заедно с Н.А.Х. и Ц. А. Х., поради което в оспорения в настоящото производство АУЗ са определени задължения на оспорващата за 1/3 идеална част, а всъщност трябвало да са за ½ идеална част, тъй като Б.Ц.А. не била наследник по право на заместване на Т.Х.А.. Б.Ц.А. била махната като данъчно задължено лице за този имот и само Ц. А. Х. и Н.А.Х. имали по ½ идеална част в тази партида, която по наследство била образувана. Твърди, че оспорващата е подала възражение пред директора на Дирекция „МДТ“ за погасяване по давност на задължения за процесния имот. Органът по приходите в кръга на неговите правомощия по чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ образувал партида на наследения имот в местността „М.”, гр. Сливен. И към днешна дата, оспорващата не била представила удостоверение за направен отказ от наследство на н. Т.Х.А., поради което имала текущи задължения за ДНИ и ТБО за 2020 г., тъй като партидата вече не се водила на наследодателя, а на неговите наследници, съответно докато не бъдел представен направен отказ от наследство на Т.Х.А. ще се трупали задължения по партидата на недвижимия имот в местността „М.”, според идеалната част на наследника. Предвид факта, че н. Т.Х.А. е п. на *** г. жалбоподателката е имала достатъчно време да вземе решение, дали да приеме или да се откаже от наследството на същия и доколкото стана ясно, че в качеството си на н. не е спазила законоустановения 6-месечен срок за подаване на наследствена декларация, което от своя страна било административно нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ. Твърди, че извършеният в последствие отказ от наследство бил недействителен, тъй като били извършени действия по приемане на наследството, като подаване на молба за издаване на удостоверение за наследниците. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Счита, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и моли да бъде намалено до минималния размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения. Моли, да бъдат присъдени направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Т.Х.А., с ЕГН ********** е подал декларация по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ с Вх.№ 102177/27.05.1998г. в качеството си на с. на недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, местността „М." № … (л.76-79). Същият е п. на *** г. В законоусновения срок, регламентиран в разпоредбата на чл.32 от ЗМДТ не е подадена декларация за придобито наследство от негови наследници.

Органът по приходите при Община Сливен, изисквал служебна информация с Писмо Изх.№ МДТ-970/01.10.2019 г. за определен кръг на наследниците му и получил информация, че това са н. на А. Х. А., с ЕГН **********, – негов б., п. на *** г. и М.Х.А., с ЕГН **********, – негова с., п. на *** г. (удостоверение за наследници № ОРД4-604/01.06.2020 г. –л.80-81).

С декларация Вх.№**********/09.10.2019г. по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, орган по приходите в Община Сливен е образувана служебна партида на база получена служебна информация за наследниците на А. Х. А., с ЕГН ********** - б. на н. Т.Х.А., с ЕГН **********, по реда на чл. 14, ал.6 от ЗМДТ, тъй като М.Х.А. нямала живи з. н.

За извършеното прехвърляне на задължения по партидата на наследниците на Т.Х.А., е изпратено писмо до оспорващата, в което в качеството й на н., е уведомена за наличие на задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, м. „М.".

От името на Н.А.Х. е подадено Възражение с Вх.№ 97/11.10.2019 г. за частично отписване на задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010 г.-2013г. поради изтичане на законоустановения давностен срок по чл.171, ал.1 ДОПК.(л.15) С Протокол с Изх.№ 90/11.10.2019 г., това възражение е уважено. (л.16)

Видно от дубликатът на приходна квитанция № **********/16.10.2019г., е извършено плащане на задълженията по създадената на името на Н.А.Х. партидата за процесния имот за задлъжения за ДНИ и ТБО за периода 2014-2016 г. (л.22).

Въз основа на данните по декларация Вх.№ **********/09.10.2019г. по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти са издадени три броя Актове за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК на з. н. на А. Х. А., а именно Акт за установяване на задължения № АУ 002059-1/13.11.2019г. на Б.Ц.А., с ЕГН **********, Акт за установяване на задължения № АУ 002061-1/13.11.2019 г. на Ц. А. Х., с ЕГН ********** и Акт за установяване на задължения № АУ 002060-1/13.11.2019 г., издаден на Н.А.Х., с ЕГН **********. С последния акт са определени задължения на оспорващата за процесния имот в размер на 127,67лв. ДНИ и лихва 10,63 лв., 67.32 лв. ТБО и лихва 3.89 лв. за периода 2017-2019 г. (л.9-11) Същият е връчен на оспорващата с препоръчана пратка на 25.11.2019 г.

Против Акт за установяване на задължения № АУ 002060-1/13.11.2019 г., Н.А.Х. подала по пощата на 03.12.2019 г. жалба до Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Сливен, която е заведена с вх.№ 9400-23574 от 04.12.2019 г., в която са оспорени задълженията за ДНИ и ТБО, като са изложени мотиви аналогични на тези представени по делото. (л.6) С Решение № НОМ 127 от 19.12.2019 г. на Директорът на Дирекция „Местни приходи" при Община Сливен, постановено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, актът е потвърден.  Решението е връчено на 28.01.2020 г. на оспорващата. (л.14)

При разпределяне на идеалните части по служебно откритата партида за недвижим имот, находящ се в м. „М." № …, служителят от общинска администрация неправилно разпределил идеални части на с. на А.Х.А. - Б.Ц.А., определяйки я като н. по право на заместване на н. Т.Х.А..

Б.Ц.А. обжалвала издадения Акт за установяване на задължения № АУ 002059-1/13.11.2019г. пред Директора на Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Сливен и вследствие на подаденото възражение с Решение № НОМ 128/19.12.2019г. на Директора на „Местни данъци и такси" същият е отменен.

Органът по приходите извършил корекция по първоначално обработената Декларация с Вх.№ **********/09.10.2019г. по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти и с обработена коригиращата декларация с Вх.№ 70003005779/03.01.2020 г., идеалната част от 1/3 на Б.Ц.А., с ЕГН ********** е заличена, а в декларацията като данъчнозадължени лица останали Н.А.Х., с ЕГН ********** и Ц. А. Х., с ЕГН **********.

Вследствие на извършената промяна в идеалните части са издадени два нови Акта за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК на н. на Т.Х.А., а именно: Н.А.Х. и Ц.А.Х.. Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000023-1/27.01.2020г. на Н.А.Х. е връчен лично на 03.02.2020 г. С него са определени задължения за процесния имот в размер на 175,34 лв. ДНИ е лихва 58,11 лв., 62.84 лв. ТБО и лихва 20.65 лв. за периода 2015-2019 г., като е приспадната внесена сума в размер на 57,36 лв. и е определено общо дължимо задължение в размер на 97,30 лв. главница и лихва (л.59-61) 

В хода на административното производство по обжалване на АУЗ № АУ002060-1/13.11.2020 г. пред административния орган оспорващата не е представила удостоверение за отказ от наследство на н. Т.Х.А., който да и вписан в специалния регистър на Районен съд-гр. Сливен.

От разпита на свидетелката М. И. Г. става ясно, че в качеството и на с. в общинска администрация Сливен и се представило лицето Н.А.Х., на гише в „Местни данъци и такси”. Дошла при свидетелката, защото е обработвала декларацията за наследство. Представила се, казала, че е от н. и се интересувала какво представлява  имота, какво е декларирано като имот, като площ и сгради на имота и впоследствие в разговора казала, че все още не е решила дали да приеме наследството. Принципно свидетелката знаела, че има извършено плащане на данъци и такси, но не знаела дали е извършено от Н.Х.. Свидетелката и разяснила правата и, че може да направи отказ от наследство и има срокове за това.

От разпита на свидетелката Б.А. става ясно, че когато отишла в данъчното да провери относно писмо във вр. с процесния имот и там и казали, че има да плаща и ако не плати задълженията, ще ги дадат на съдия-изпълнител. Тя подала възражение вх. № 97/ 11.10.2019 г., защото се притеснила да не ги дадат на съдия-изпълнител. Тя не казала на д.си, че ще подава това възражение. След известно време, д.и я попитала защо е отишла и и казала, че не е съгласна да плаща. И тази година платила задължения за МДТ, като останала с впечатление, че те са за апартамента, където живее д.и. 

По делото е изслушана съдебно-графологична експертиза, от заключението на вещото лице по която става ясно, че подписът, положен във възражение вх. № 97/11.10.2019 г., след текста „задължено лице”, не принадлежи на Н.А.Х..

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от всички събрани по делото писмени доказателства, изслушаната експертиза, показанията на свидетеля  и изявленията на страните.

Bъз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна - непосредствен адресат на акта, което обуславя и правния му интерес от оспорването. Оспореният АУЗД е обжалван по административен ред и е потвърден от горестоящия административен орган, поради което и на основание  чл. 156, ал.1 и 2 ДОПК подадената до съда жалба е допустима. Административният акт на горестоящия административен орган е съобщен на оспорващата на 28.01.2020 г., а жалбата е подадена по пощата до община Сливен на 06.02.2020 г., в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна.

Съгласно чл.162 ал.2 т.1 и 3 от ДОПК вземането за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци са публични общински вземания. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл. 4, ал. 1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по  чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци по реда на  чл. 107, ал. 3 ДОПК, което е изрично посочено в самия акт, а освен това е несъмнено, че не е проведено ревизионно производство по реда на глава петнадесета от ДОПК, съответно издаденият акт не представлява ревизионен акт по смисъла на чл. 108 ДОПК. В чл. 107, ал. 4 ДОПК е предвидено, че актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Както се посочи по-горе, в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, сред които е и производството по установяване на задължение за данък върху недвижимите имоти като вид местен данък и таксата битови отпадъци, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП. Това означава, че при обжалването на АУЗД за ДНО и ТБО по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община, който в конкретния случай се е произнесъл по жалбата срещу АУЗД.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на  законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма. АУЗД е издаден от служител при общинската администрация – инспектор в дирекция „Местни приходи" при Община Сливен  – орган по приходите, надлежно оправомощено със заповед № 15-1625 от 23.05.2019 г. на Кмета на Община Сливен (л.48-49), на основание чл. 107 от ДОПК, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ) материална компетентност. Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване на задължение по декларация, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО на Н.А.Х. за МДТ относно недвижим имот в местността „М.“ в землището на град Сливен за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в размер общо на 194.99 лева, лихва 14.52 лева или общо 209.51 лева. Актът е издаден в писмена форма и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът за установяване на задължение по декларация № АУ002060-1 от 13.11.2019 г. е издаден в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК - служебно, поради неплащане в срок на задължение, размера на което е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация.

Съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Според чл. 11 ал.1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл.64 във вр. с чл.11 ал.1 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща от данъчно задължените лица - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

Основният спор по делото е дали жалбоподателката е собственик на процесния недвижим имот и като такъв е задължено лице за процесните ДНИ и ТБО.

От доказателствата по делото е видно, че процесният недвижим имот е бил собственост на Т.Х.А., п. на *** г. От този момент е открито наследството на Т. А. съгласно чл.1 от Закона за наследството (ЗН). Наследодателят към момента на смъртта му не е оставил д. или други низходящи, както е нямал и възходящи от втора или по-горна степен, поради което съгласно чл.8 ал.1 и чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗН, към наследство са призовани неговата с. М.Х.А. и д. на б. му А. Х. А.: Н.А.Х. и Ц.А.Х.. Същите наследяват по колена т.е. ½ от имота следва да се наследи от М.Х.А. и  ½ общо от Н.А.Х. и Ц.А.Х.. След смъртта на М.Х.А. на *** г. нейното наследство следва да бъде получено от Н.А.Х. и Ц.А.Х., като низходящи на починалия по-рано нейния б.А. Х. А.

Съгласно чл. 48 от ЗН, наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството. Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга. Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. (чл.49 ЗН)

По делото не се установиха такива действия на оспорващата, от които да се направи извода, че е приела наследството останало от  Т.Х.А. и М.Х.А.. Установи се, че не тя е подала заявлението за погасяване по давност на публичните задължения за имота, както и липсват данни, че именно тя е заплатила част от тези задължения. Напротив установи се, че задълженията са заплатени от нейната м., без знанието на оспорващата. В този смисъл не може да се направи извода, че жалбоподателката е приела наследството, чрез конклудентни действия по смисъла на чл.49 ал.2 от ЗН. Такова действие не представлява подаването на искане за издаване на удостоверение за наследници, тъй като с този акт наследника не се разпорежда с наследство, а само цели удостоверяване качеството му наследник.

Съгласно чл.51 ал.1 от ЗН по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.

Доколкото по делото не се установи, че оспорващата е приела наследството останало от Т.Х.А. и М.Х.А. по реда на чл.49 от ЗН и относно това приемане съществува спор съдът на основание чл.50 ал.1 изр.последно от ЗН с определение № 169 от 14.08.2020 г. по настоящото дело на основание чл.50 ал.1 изр.последно и ал.2 от ЗН е указал на Н.А.Х., че следва в едномесечен срок от съобщаването да заяви писмено приема ли наследството останало от Т.Х.А., ЕГН **********, б.ж. на гр.Сливен, п. на *** г. и М.Х. А., ЕГН ********** б.ж. на гр.Сливен, п. на *** г. или се отказва от него.

Съдът е изискал служебна справка от РС Сливен, от която да е видно дали в особената книга водена по реда на чл. 49 ЗН при РС – Сливен, по отношение на Н.А.Х., ЕГН **********, в качеството и на н. на Т.Х.А., ЕГН **********, б.ж. на гр.Сливен, п. на *** г. и М.Х. А., ЕГН ********** б.ж. на гр.Сливен, п. на *** г., има вписан отказ или приемане на наследство на п. лица.

В отговор е получено писмо изх.№ РД-10-60144 от 19.08.2020 г., от което е видно, че липсват такива вписвания.

В определения от съда срок Н.А.Х. се е отказала от н. оставено и от Т.Х.А., което получила по заместване на своя п. б. А. Х. А., както и получено по наследствена трансмисия (на основание чл. 57, ал. 1, предл. II от ЗН) чрез л. и М.А.Х. (Удостоверения изх.№ СД-02-09-61291 и изх.№ СД-02-09-61288 от 14.10.2020 г. на РС Сливен). Заявила е, че  приема изцяло наследството оставено и от нейната л.М.Х.А.. (Удостоверение изх.№ СД-02-09-61289 от 14.10.2020 г. на РС Сливен).

Поради гореизложените съображения за липса на установени от страна на оспорващата действия по разпореждане с останалото наследство, не може да се възприеме и тезата на административния орган за недействителност на направените откази от наследство. Мълчаливо приемане на наследството е налице при извършване на фактически или правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството. Действията не трябва да са двусмислени, т.е. от тях да е възможно да се направят и други изводи, както е при ползуване на обикновената покъщнина, с която си служат членовете на семейството, или действия по обикновено управление на наследството. (Решение № 395 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 309/2010 г., II г. о., ГК,) Подаването на молба за удостоверение за наследници, не е такова недвусмислено действие, тъй като този документ е необходим и за заявяване на отказ от наследство.

От изложеното следва, че по делото не е установено качеството на собственик на жалбоподателката по отношение на процесния имот, поради което същата не е данъчно задължено лице за този имот по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ.

Не се споделя тезата на ответника по жалбата, че жалбоподателката не е спазила задължението по чл. 32, ал. 1 от ЗМДТ. Оспорващата би имала такова задължение, при условие, че е приел наследството, към което е била призована, каквито доказателства по делото не са представени. В подкрепа на този извод са не само горецитираните разпоредби от ЗН, но и нормата на чл. 14, ал. 6, изр. 1 от ЗМДТ, която въвежда задължение за подаване на декларация за облагане с данък върху недвижимите имоти при придобиване на имот по наследство. А съобразно изложените вече съображения, имот може да бъде придобит по наследство, само ако наследството е прието.

По изложените съображения, оспореният АУЗ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателкат направените по делото разноски в размер на 510 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, 300 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение, и 200 лева- внесено възнаграждение за вещо лице. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото не надвишава минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен  съд - Сливен

 

Р       Е       Ш        И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н.А.Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***, Акт за установяване на задължения № АУ002060-1 от 13.11.2019 г., издаден от инспектор в Дирекция „МДТ“ при Община Сливен, потвърден с Решение № НОМ-127/19.12.2019 г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Сливен.  

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Н.А.Х. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно съгласно чл.160 ал.6 (ал.7 от 01.01.2021 г.) от ДОПК.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :