Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
16.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
пети март две хиляди и двадесета година,в
състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 97 по описа на ДРС за 2020 г.
Производството е по реда на
чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на „А. груп”
ЕООД, с ЕИК:*** представлявано от управителя А.Г.А. срещу Наказателно постановление № НП-122 от 05.12.2019
год. на Зам.председателя на Държавна Агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН) .
С атакуваното наказателно
постановление за извършено адм.нарушение на чл.114, ал.2, т.2 от Наредбата за
устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите
съоръжения и инсталации за втечнени
въглеводородни газове на жалбоподателя на основание чл.55, ал.2 от Закона за
техническите изисквания към продуктите е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
С жалбата се моли, съдът да намали
наложената имуществена санкция, която да се сведе в законовия минимум. Не се оспорва
изложената в НП фактическа обстановка на нарушението, неговата правна
квалификация и приложената санкционна норма, въз основа на която е ангажирана отговорността
на въззивника.
В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя -адв. Венелин Кирилов от АК- Добрич поддържа
жалбата и пледира, съдът да намали размера на имуществената санкция, за който счита,
че е несъразмерно висок и несъответен на тежестта на нарушението.
В
съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява от процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
След
като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери
за установено следното:
/От фактическа страна/
На 24.07.2019 год., около 13.30 часа на
основание чл.42, ал.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите
(ЗТИП) и чл.200 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и
технически надзор на газовите съоръжения
и инсталации за втечнени въглеводородни газове (НУБЕТНГСИВВГ) въз основа
на подаден сигнал до Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАТМН) е извършена проверка в търговски обект
„бензин-газстанция” - автомобилна газоснабдителна станция (АГСС),
намиращ се в гр.Добрич, ж.к.”***”, стопанисван от жалбоподателя „А. груп” ЕООД,
с управител А.Г.А.. Проверката е извършена от компетентни длъжностни лица на
ДАМТН в състав: св.Р.М.В. ( ”гл.инспектор”
в РО ИДТН ”Североизточна България”) и св.С.С.П. („гл.инспектор” в РО НЯСС СИБ). В хода на проверката е
установено, че АГСС за втечнени въглеводородни газове (ВВГ) попада в обхвата на
чл.1,ал.1 от НУБЕТНГСИВВГ и представлява съоръжение с повишена опасност - по
смисъла на чл.32 от ЗТИП. Установено било още , че на територията на АГСС в
търг. обект има пункт за пълнене с газ на туристически газови бутилки с обем до
5 dm3, както и че към него има
изградена газова инсталация за ВВГ, с рег.№ ДчИ0444. От представените документи
на вниманието на проверяващите е констатирано, че ползувател на АГСС за ВВГ и
изградената газова инсталация в обекта е търг.дружество „А. груп” ЕООД. Към този
момент газовата инсталация се експлоатирала, доколкото в пункта са били
зареждани туристически газови бутилки на клиенти.
В изпълнение на възложените им
задачи по проверката дл.лица на ДАМТН
прегледали представения им набор от документи във връзка с
осъществяваната от търговеца дейност, от който установили, че газовата
инсталация за ВВГ с рег. № ДчИ0444 представлява съоръжение с повишена опасност
по смисъла на чл.32 от ЗТИП, тъй като попада в обхвата на чл.1,ал.1 от
НУБЕТНГСИВВГ. От извършения преглед на ревизионната книга /л.29/ и издаден ревизионен
акт № 9/19.03.2015 г. /л.30-31/ е почернана информация, че последният
технически преглед на газовата инсталация за ВВГ е извършван на дата 19.03.2015 г., а последващият периодичен технически
преглед , съгласно, ревизионния акт е следвало да се извърши до месец март на
2016 г. Независимо от факта, че такъв периодичен технически преглед – външен
оглед и функционална проверка на газовата инсталация, съгласно разпоредбата чл.194,
ал.5 от НУБЕТНГСИВВГ не е бил извършен в указания в ревизионната книга срок, тя
се експлоатирала и функционирала от ползувателя, предвид факта, че при проверката
е установено от проверяващите, че на пункта са се зареждали туристически
бутилки с газ.
Мотивирана
от изложените фактически констатации св.Р.М.В., в качеството си на дл. лице,
притежаващо необходимите властнически правомощия привлякла отговорността на „А.
груп” ЕООД с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №112/02.10.2019 г. (л.20) за извършено нарушение на чл.114, ал.2, т.2 от
НУБЕТНГСИВВГ. Актът е съставен на основание чл.40, ал.2, респ. в отсъствие на управителя
и законен представител на санкционираното ЮЛ, който въпреки надлежно
отправената покана /л.18/ за това процесуално действие, не се явил на указаната
дата и час в ДАМТН. Впоследствие АУАН е бил връчен по надлежния ред на
представляващия, за което съдим от положения подпис в графа представляващ ЮЛ и
разписката по делото /л.19/ .
След връчването на АУАН и в
законоустановения 3-дневен срок пред наказващия орган са постъпили възражения
от привлеченото към отговорност търг. дружество „А. груп „ЕООД, в които е
посочено като причина за неизвършване на периодичен технически преглед на АГСС
за ВВГ в указания срок, съгласно чл.194, ал.5 от НУБЕТНГСИВВГ допуснат пропуск
в контрола от страна на управителя, дължащ се на честите му отсъствия от търг.обект
и заболяване, наложило лечение във времето за продължителен период.
Гореописаната фактическа обстановка на
нарушението се установява от вътрешно непротиворечивите и еднопосочни показания
на актосъставителката Р.М.В. и на свидетелите С.С.П. (очевидец при установяване
на нарушението) и В.И.К. (присъствала при съставяне на акта), както и от
приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения
процесуален ред.
Наказващият орган не е уважил
възражението и въз основа на АУАН в срока на чл.34 от ЗАНН издал обжалваното наказателно
постановление № НП-122/05.12.2019 г., с
което за нарушение на чл.114, ал.2, т.2 от НУБЕТНГСИВВГ е ангажирал
отговорността на жалбоподателя „А. груп”ЕООД и на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП
му наложил имуществена санкция в размер на 1000 лв.
В преклузивния срок на чл.59, ал.2
от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес
оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за
основателна, относно размера на наложената санкция. В тази насока могат да се
изложат по следните съображения:
/По приложимия
материален закон/
Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал. 1
от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на
газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове
(НУБЕТНГСИВВГ), ползвателят на газови съоръжения и инсталации е
длъжен да осигури тяхната безопасна и безаварийна експлоатация, да ги поддържа
и проверява в съответствие с изискванията на наредбата и техническата им
документация и да ги използва само по предназначението, определено в
инструкцията на производителя. В разпоредбата на ал.2 от чл.
114 от НУБЕТНГСИВВГ законодателят вменява в задължение на ползвателят,
ръководителят на предприятието и обслужващият персонал да не допускат
експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации, когато: 1. не са
регистрирани пред органите за технически надзор или се експлоатират без
разрешение за пускане в експлоатация, когато такова се изисква; 2. не им е
извършен технически преглед съгласно чл. 194, ал. 1, 4 и 5; 3. в акта за
първоначален технически преглед или в ревизионен акт е вписано заключение, че
съоръжението не е годно за безопасна експлоатация; 4. устройството или
експлоатацията им престанат да съответстват на техническата им документация или
на изискванията на наредбата, на изискванията за пожарна и аварийна безопасност
или имат повреди или неизправности; 5. нямат нанесена маркировка за
съответствие със съществените изисквания на съответната наредба по чл. 7 ЗТИП.
Легално дефиниране на понятието „ползувател” е дадено в § 1, т. 9 от
Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), където се
посочва, че ползувател, това е собственикът или всяко физическо или юридическо
лице, което ползва съоръжения с повишена опасност по силата на договор или на друго
правно основание.
В
разглеждания случай, ползувател на газовата инсталация за ВВГ с рег.№ ДчГИ0444
е санкционираното търг. дружество „А. груп” ЕООД - обстоятелство, по което не се води спор. От събраните в хода на
съдебното следствие безспорни писмени (препис от ревизионен акт № 9 от
19.03.2015 г. - л.30 от делото и ревизионна книга) е видно, че последният извършен технически
преглед на Газовата инсталация за ВВГ в обект на жалбоподателя е бил на дата
19.03.2015 г. Съгласно заложените в разпоредбата на чл.114,ал.2, т.2 от
НУБЕТНГСИВВГ нормативни изисквания, ползувателят е бил длъжен да не допуска
експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации, когато не им е извършен периодичен
технически преглед, съгласно чл.194, ал.1, 4 и 5 от НУБЕТНГСИВВГ. Указаният в чл.194, ал.5 срок за задължителен
периодичен технически надзор за газовите инсталации е най-малко
веднъж на 12 месеца. В нашия случай,
периодичен технически надзор на газовата инсталация за ВВГ в търговския обект е
следвало да бъде извършен най-късно до м.март 2016 год., което задължение очевидно
не е изпълнено от ползувателя на съоръжението - „А. груп „ЕООД,респ. не е
спазен срокът на чл.194, ал.5 от цитирания подзаконов нормативен акт.
При така установените факти,
нарушението по чл.114,ал.2, т.2 от НУБЕТНГСИВВГ, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност
жалбоподателят се явява доказано по безспорен и несъмнен начин. В подкрепа на
изложените съждения, за наличието на осъществен състав на адм. нарушение от страна
на жалбоподателя е и обстоятелството, че процесната газова инсталация в търг.обект
към датата на проверката е била в експлоатация, респ. на нея са били зареждани
туристически газови бутилки с обем до 5 dm3.
За изложените фактически обстоятелства съдим
от безпротиворечивите и еднопосочни показания на актосъставителката Р.В. и св.С.П. - присъствал при проверката и
установяване на адм. нарушение. А колкото до фактически констатации и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, обективирано първоначално в
АУАН от дата 02.10.2019 г., а впоследствие и в НП не се води спор. По тези
съображения, съдът формира еднозначен извод, че след като не е изпълнил
задължението си да не допуска експлоатация на газовата инсталация, когато на същата
не е извършен периодичен технически преглед в указания срок в разпоредбата на чл.194,
ал.5 от НУБЕТНГСИВВГ, жалбоподателят
е осъществил от обективна страна състава на адм.нарушение, за което е привлечен
към отговорност с НП. Отговорността на санкционираното ЮЛ е обективна, невиновна,
поради което въпросът за вината не се изследва от субективна страна.
Съдът споделя изцяло извода на
административнонаказващия орган, че процесното нарушение не съставлява
маловажен случай - по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на
понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9
от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН
се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл.93,т.9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността
и целите на административно-наказателната отговорност. В конкретния случай
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 114, ал.
2, т. 2 от НУБЕТНГСИВВГ, чиято
съставомерност не изисква настъпване на определен вредоносен резултат. По
делото не се събраха доказателства за липса или по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, и с оглед
на горните критерии и съобразявайки фактическите данни по делото, съдът счита,
че не са налице предпоставките по чл. 93, т.9 НК във вр. с чл. 11
и чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган правилно
е приложил относимата санкционна норма за процесното нарушение и на основание
чл.55, ал.2 от ЗТИП е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер от 1000 лева, която се явява определена
около средния размер /имуществената санкция по закон е от 100 лв. до 2000 лв./.
Съдът счита, че така определена по размер санкцията се явява леко завишена и
несъответна на тежестта на нарушението и многобройните смекчаващи обстоятелства
за нарушителя. Не е отчетено и друго съществено обстоятелство, че нарушението
се явява първо по рода си за нарушителя /по арг. от НП/, който до момента на
проверката е нямал други извършени нарушения от този вид. В този смисъл,
наложената с НП имуществена санкция в размер на 1000 лв. не е съобразена с установените в нормата
на чл. 27 от ЗАНН задължителни правила, от които следва да се ръководят
наказващите органи при определяне на размера на наказанията. Изложените обстоятелства
налагат задължение за съда да намали размера на имуществената санкция, като я
индивидуализирана над законовия минимум и под средния размер, а именно– 500 лв.
Съдът счита, че така определена в
посочения справедлив размер, имуществената
санкция ще спомогне за реализиране на очертаните в новелата на чл.12 от ЗАНН
цели.
При извършената служебна проверка от
съда на наказателното постановление и Акта за установяване на административното
нарушение бе установено, че са издадени от компетентни длъжностни лица и в
кръга делегираните им властнически правомощия (по арг. от Заповед
№161/11.03.2019 г. на Председателя на ДАМТН –л.17). При издаването и на двата
акта са спазени всички посочени в ЗАНН срокове и процедури, изискуеми от
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е
конкретизирано в степен, позволяваща на привлечения към отговорност субект да
разбере, за какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава. Изложените
съображения налагат за съда да приеме,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на материалния и .процесуален закон, които да са довели до
ограничаване на правото на защита по начин, че привлеченият към отговорност
субект да не може да се защити и изгради защитната си теза в пълен обем.
В заключение съдът приема, че НП
е издадено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради
което същото следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно и правилно.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
И З М Е Н Я Наказателно постановление № НП-122 от 05.12.2019 година, издадено от Заместник
- председател на Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор- гр.София,
с което за извършено адм.нарушение на чл.114, ал.2, т.2 на Наредба за
устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите
съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове на „А. груп” ЕООД,
ЕИК:*** с представляващ и управител А.Г.А. на основание чл.55, ал.2 от Закона
за техническите изисквания към продуктите е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева, като н а м а л я в а размера на имуществената санкция на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
СЪДИЯ :