№ 1263
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330202980 по описа за 2022
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4221189, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който П.Н.Л., с ЕГН: **********, в качеството му на ***
на Агроинвест-2010 ООД, с ЕИК ***, е санкциониран с административно
наказание ГЛОБА в размер на 700.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, П.Н.Л., представлявана от адв. П., оспорва
законосъобразността на обжалвания ел. фиш и моли същият да бъде отменен.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на
така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски.
От фактическа страна се установява следното:
На 25.10.2020 г. в 09.55 часа, в Община Марица, на път II-64,
km.50+500, посока от град Пловдив към с. Труд, при въведено ограничение с
пътен знак В26 (60 км./ч.) е било заснето извършено нарушение за скорост с
1
МПС марка „***“, с рег. № ***, установено с ТFR1-M № 529, като при
разрешена скорост от 60 км/ч. е установена скорост от 122 км/ч., след
отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на
разрешената скорост с 62 км/ч. По делото е установено, че собственик на
горепосоченото МПС е Агроинвест-2010 ООД, с ЕИК ***, *** от П.Н.Л., с
ЕГН: **********. Именно по отношение на последния за така
констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 700
лева.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен
по установения за това в закона ред.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство,
представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична
проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол.
2
По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват
точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на
техническото средство и на регистриране на нарушението.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
Въпреки горните констатации настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай обжалваният ел. фиш следва да бъде отменен, поради
следните съображения:
В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за това, че при въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В26 (60км./ч.), същият е управлявала МПС със скорост от 122 км.ч., като се
твърди това да се е случило на път II-64, km.50+500, посока от град Пловдив
към с. Труд. Видно от представена справка от Областно пътно управление-
Пловдив дали този пътен участък е попадал в обхвата на действие на пътен
знак В26, е че в действителност такъв знак е имало поставен на този път към
процесната дата, но същият е бил поставен на км.50+650, при нарастващ
километраж в посока Карлово. Видно е също така от представената справка,
че km.50+500, посока от град Пловдив към с. Труд попада в зона след
кръстовище, което от своя страна означавало, че ограничението на скоростта
не е в сила за посочения участък. Посочва се, че допълнителна табела Т2
(1000 м.) е била монтирана през февруари 2021 г., като по този начин се
гарантира валидността на съществуващия знак В26 (60км./ч.). Както бе
посочено, обаче, по-горе, в конкретния случай се касае за нарушение, заснето
на 25.10.2020 г., т.е. преди монтиране на табела Т2. Последното от своя
страна обуславя извода, че към датата на заснемане на нарушението, предвид
наличието на кръстовище преди процесната отсечка, съществуващото
ограничение на пътен знак В26 не е обхващало km.50+500.
Ето защо се налага и изводът, че отговорността на жалбоподателя е
била ангажирана незаконосъобразно, поради което обжалваният ЕФ подлежи
на отмяна.
Относно разноските: в настоящото производство се твърди, че такива не
са направени. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в случаи
3
на безплатна адвокатска помощ, съдът определя справедливо възнаграждение,
съобразено с материалния интерес, правната и фактическа сложност на
делото, но в размер не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от
нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления (за една инстанция), в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
Предвид липсата на завишена правна сложност и ниския материален интерес,
съдът намира за справедливо именно възнаграждение в минимален размер.
Предвид и което ОД на МВР Пловдив следва да бъде осъдена да заплати
на процесуалния представител на жалбоподателя възнаграждение в размер на
300 лева. Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4221189, издаден от ОД на
МВР, гр. Пловдив, с който П.Н.Л., с ЕГН: **********, в качеството му на ***
на Агроинвест-2010 ООД, с ЕИК ***, е санкциониран с административно
наказание ГЛОБА в размер на 700.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на адв. С.Ж. П. сумата от
300 /триста / лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4