МОТИВИ към присъда №62/15.06.2016 г. по НОХД №1019/2016 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд
Срещу подсъдимия Р.О.Х. от ***,
Пловдивска област, е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, предл.7, б.Б, предл. първо, вр. ал.1, б.В,
предл.1, вр.чл.342, ал.1 от НК - за това, че на 03.09.2015 г. по общински път №
PDV 1231, между с. Момино село и с. Пъдарско, обл. Пловдивска /на кръстовището
по пътя с. Момино село – с. Пъдарско, преди влизане в с.Пъдарско/, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ”, модел 530Д, с рег.№ ***,
собственост на „Строймаштранс” ЕООД с.Дълго поле, е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20, ал.1 и
чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на П.И.П., ЕГН **********,
като е управлявал без да има необходимата правоспособност.
В хода на съдебното производство не са
предявени за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове.
Наследниците на пострадалата П.П. – родителите
ú И.А. и П.А., както и лицето, с което е живяла на съпружески начала – Н.А.,
са конституирани като частни обвинители.
Делото се разгледа по реда на глава
ХХVІІ от НПК – при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК – подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Пловдив поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация
на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Безспорно
според прокурора е установено, че подсъдимият е закупил автомобил и го е
управлявал, без да има нужната правоспособност. Счита, че от Х. са допуснати
описаните нарушения на правилата за движение, които са в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилия резултат. Излага съображения, че наказанието
следва да се определи под средния размер на предвиденото в закона, при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, в размер на пет години лишаване от
свобода, като същото се намали с 1/3, с оглед проведената процедура.
Наказанието следва да се изтърпи реално при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип, тъй като условно осъждане не би
осъществило целите на наказанието. Вещественото доказателство – лекия автомобил
- да се върне на собственика. Подсъдимият да заплати направените по делото
разноски.
Повереникът на частните обвинители адв.
Я. счита, че обвинението е доказано, излага подробни съображения в тази насока,
както и за допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, като следва
да се постанови осъдителна присъда. Навежда множество доводи, че подсъдимият не
е действал небрежно, а самонадеяно – предоверил се е на възможностите си,
разчитайки, че ще избегне последиците. Размерът на наказанието следва да е средния
или над средния, като се намали с 1/3 и се изтърпи реално. Следва да се наложи
и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за
срока на наказанието лишаване от свобода. Вещественото доказателство да се
върне на собственика.
Частните обвинители А., А. и А. поддържат
изложеното от повереника си, като А. моли за максимално наказание.
Защитникът
адв. М., без да оспорва фактическата обстановка, правната квалификация и
авторството на деянието, излага подробни съображения, че е налице съпричиняване
на съставомерния резултат от пострадалата, която не е използвала предпазен
колан, а и се е качила в управлявания от подсъдимия автомобил. В резултат на
настъпилото ПТП са причинени травми и на подсъдимия. Следва да се даде
приоритет на специалната пред генералната превенция, като се наложи наказание в
минимален размер от 3 години, изпълнението на което да се отложи при условията
на чл.66 от НК.
Подсъдимият
Х. поддържа изложеното от защитника си и моли за по – леко наказание.
Пловдивският окръжен
съд, като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съобразено със становищата на страните, в съответствие с
чл.373, ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.О.Х. е роден на *** ***,
обл. Пловдивска. Той е българин, български гражданин. Завършил е трети, но не и
четвърти клас. Работи във Федерална република Германия като общ работник. Женен
е и не е осъждан. ЕГН **********.
Подсъдимият Х. не притежава
свидетелство за управление на МПС. Въпреки това през месец юни 2015 г. закупил
от св. А.С.С. лек автомобил „БМВ", модел 530Д, с peг. №***, и започнал да
го управлява. Посоченият автомобил е собственост на „Строймаштранс" ЕООД
с. Дълго поле, обл. Пловдивска, за извършената продажба не е съставен писмен
договор и превозното средство не е регистрирано като собствено на подсъдимия.
Свидетелят Н.А. живеел в с.***,
Пловдивска област, на съпружески начала с пострадалата П.П. А. и подсъдимият
били приятели.
На 03.09.2015 г. около 21:00 часа
вечерта с лекия автомобил „БМВ” с peг. №***, подс. Х. отишъл до с. **** и се
срещнал със св. А.. Предварително имали уговорка заедно да отидат същата вечер
на сватба в с. ****, обл. Пловдивска, с автомобила „БМВ", управляван от Х..
Тримата отишли на сватбата в с. Момино
село (на около 4 км от с. ***), като към 22:00-22:10 часа на 03.09.2015 г.
решили да си тръгнат. В автомобила, управляван от подсъдимия, на предната дясна
седалка бил свидетелят Н.А., а на задната пътувала пострадалата П.П.
Подс. Х. потеглил с лекия автомобил от
с. **** към с. **** по общински път №PDV 1231, в посока от юг на север, като се
движел със скорост около 108 км/ч, превишавайки разрешената за извън населено
място скорост от 90 км/ч. Пътното платно било със суха асфалтова настилка, като
поради движението през нощта автомобила бил с включени къси светлини.
Около 22:20 – 22:30 часа на 03.09.2015
г. лекият автомобил, управляван от Х., достигнал до кръстовище преди влизане в
с. Пъдарско, на което пътят за селото продължавал с отклонение на дясно. Без да
намали скоростта на автомобила, подсъдимият навлязъл в завоя. Поради високата
скорост загубил контрол върху управлението и под действието на центробежните
сили автомобилът „БМВ" се насочил на ляво и напуснал платното за движение
от ляво, след което се преобърнал по таван и преустановил движението си. В
резултат на преобръщането, автомобилът бил силно деформиран в задната си дясна
част, десните врати, тавана, предния и задния капак. При преобръщането
пострадалата П.П. изпаднала от купето на автомобила върху земята на няколко
метра в дясно от него, като при произшествието получила множество тежки
травматични увреждания и след няколко минути починала. Подс. Х. също изпаднал
извън купето на лекия автомобил „БМВ" при преобръщането му, а св. А. го напуснал
през счупения прозорец на предната дясна врата.
Около 22:40 часа живущи в близост до
местопроизшествието лица видели преобърнатия автомобил и съобщили за инцидента
на телефон 112. На място пристигнали полицейски служители на РУ на МВР гр.
Раковски и медицински екип на „Спешна помощ", които констатирали смъртта
на П.П. и откарали подс. Х. и св. А. за лечение в УМБАЛ „Св. Георги" гр.
Пловдив, тъй като при настъпилото ПТП и двамата получили различни по-леки
травматични увреждания.
От изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза на труп №273/15 г. се установява, че при
произшествието на пострадалата П.П. е причинено многофрагментно счупване на
черепа - черепен покрив, основа и лицев скелет, разкъсване на мозъка, наличие
на кръв в лявата плеврална кухина (2 литра - хемоторакс), разкъсване на
околосърцевата торбичка и аортата, множество счупвания на ребрата, наличие на
кръв в коремната кухина (хемоперитонеум - 1 литър), разкъсване на слезката,
разкъсване на левия бъбрек, разкъсно-контузни рани в областта на главата,
охлузвания и кръвонасядания в областта на главата, горните и долни крайници.
Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и според
експерта добре отговарят по начин и време да са възникнали в купето на лекия
автомобил към момента на станалото ПТП и при изпадане от него.
Според вещото лице, причината за
смъртта на П.П. са тежки, несъвместими с живота травматични увреждания. Настъпването
на смъртта е в пряка причинна връзка със станалото ПТП.
От заключението на изготвената по
делото съдебномедицинска експертиза на св. Н.А. се установява, че при
произшествието са му причинени контузии на главата и на гръдния кош, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
От изготвената по делото автотехническа
експертиза се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ
530Д" с peг. №РВ ****РХ преди произшествието е била около 108 км/ч.
Максималната скорост, с която е било технически възможно да бъде преодолян
завоя в конкретната пътно-климатична обстановка без опасност от странично занасяне
на автомобила, е 80 км/ч. Водачът на лекия автомобил „БМВ" е имал
техническа възможност да избегне произшествието, ако се е движел със скорост,
по-малка от критичната - 80 км/ч.
Според вещото лице основна причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът Р.Х. се е
движил със скорост 108 км/ч, която е била по-голяма от критичната 80 км/ч за
завоя на дясно при конкретната пътно - климатична обстановка, и така под
действие на центробежните сили, автомобилът се е насочил на ляво и е напуснал
платното за движение.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин частично от обясненията на
подсъдимия, изцяло от показанията на свидетелите А., А., А., Л., И., Л., А.И.С.,
А.С.С., от писмените доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, справки - за
съдимост, характеристична, за нарушител от региона – за подсъдимия, св. А. и пострадалата;
медицински документи за пострадалата, св. А. и подсъдимия, удостоверение за
наследници, от заключенията на съдебномедицинската експертиза на трупа на
пострадалата, съдебномедицин-ските експертизи на св. А. и подсъдимия, химическите
– на същите три лица, и автотехническата експертизи, от веществените
доказателства по делото.
Обясненията на подсъдимия, макар и
изключително лаконични, допринасят за изясняване на обективната истина по
делото, като установяват факта на закупуването на автомобила и управлението му
без съответното свидетелство за управление. Макар и да няма отношение към
фактите, обуславящи съставомерност на деянието, не се възприе изложеното, че
подсъдимият е имал намерение да изкара курсове, за да придобие правоспособност.
Такова намерение не се установява, а и е практически невъзможно да се
осъществи, доколкото Х. не е завършил началното си образование, а като
минимално образователно изискване за придобиване на такава правоспособност се
изисква завършено основно /редакцията на чл.151, ал.2 от ЗДвП, действала към
момента на извършване на деянието, преди последното изменение/. В този смисъл и
доводите на защитата, че подсъдимият е имал намерение да завърши седми и осми
клас /при незавършени четвърти, пети и шести/ се явява голословно.
Не се възприеха обясненията на
подсъдимия, че едва ли не се е чувствал задължен да „услужи” на св. А., като го
закара, въпреки нежеланието си, на сватбата, тъй като се установява, че това не
е инцидентно управление на превозното средство, без да е налице
правоспособност. Не се откри в материалите по делото и отговор на въпроса защо
е било необходимо закупуване на превозно средство от подсъдимия, след като е
нямал придобито свидетелство за упражняване на такова право.
Съдът се довери на свидетелските показания, като прие,
че те са еднопосочни, логични, кореспондиращи и взаимно допълващи се. Не се
установи някой от свидетелите да е заинтересован от изхода на делото, като
показанията са обективни и се възприеха изцяло.
Св. А. и А. не допринасят за изясняване на
правнорелевантни факти. Същите дават информация за личността на пострадалата и
семейните отношения, като, макар и да не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото, показанията им следва да се кредитират.
Съдът възприе заключенията на
назначените в хода на досъдебното производство съдебномедицински, химически и
автотехническа експертизи като изготвени обстойно, с необходимите професионални
знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни. Заключенията са
обосновани и мотивирани, като съдът ги възприе изцяло.
В практиката на ВКС няма единно
становище могат ли едновременно да се приемат за съставомерни допуснати
нарушения на чл.20 и чл.21 от ЗДвП. Едни състави приемат, че това е
недопустимо, а според други – напълно възможно.
Принципно, специалната
норма изключва приложението на общата, в каквото съотношение са разпоредбите на
чл. 21 и чл. 20 от ЗДвП. Според настоящият състав обаче нарушенията по последния
текст, в частност на ал.1 от същия, не са свързани с избора на скорост, а с
липсата на предприети действия за намаляване на скоростта и за спиране, дори и след
излизане от пътното платно, както и липсата на знания и умения за контрол върху
превозното средство.
Според
настоящия състав при настъпилото транспортно произшествие на 03.09.2015
г. подс. Х. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП /Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/, като
е изгубил контрол върху управляваното от него транспортно средство и е напуснал
очертаната от пътя посока на движението на автомобила, довело до напускането на
пътното платно от ляво и преобръщането му в крайпътната територия.
На същата дата подс. Х. е нарушил и правилата за
движение по пътищата, предвидени в чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, а
именно - при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следната
стойност на скоростта в км/ч - 90 км/ч за пътно транспортно средство категория В
извън населено място, като се е движел със скорост от 108 км/ч, установена от
заключението на автотехническата експертиза. Скоростта, с която е управлявал
превозното средство, не само е забранена, а и не е съобразена с конкретните
пътни условия – техническата възможност за безопасно преминаване през завоя.
Тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат - смъртта на пострадалата П. е последица от причинените
ú наранявания от транспортното произшествие. Избраната скорост на
движение от подс. Х. - 108 км/ч, го е лишила от каквато и да е възможност за
адекватна реакция при възникване на опасност за движението, а и същият не е
притежавал необходимите знания и опит за управление и контрол на превозното
средство.
Има ли съпричиняване от страна на
пострадалата – този въпрос бе повдигнат от защитата. Такива факти, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, няма. Не се установи пострадалата
да е знаела /а и св. А./, че подсъдимият управлява МПС, без да има необходимата
правоспособност за това. Нещо повече – те са възприемали системното управление
от подсъдимия на превозното средство, включително и в предходни дни, а и на
инкриминираната дата.
Вярно е, че пострадалата е била на
задната седалка, като не е поставила предпазен колан. По делото не е установено
оборудвано ли е превозното средство с такива. Самото поставяне или не на
предпазен колан от пътниците в автомобила не може да се приеме, че е основание
за настъпване на ПТП. Колкото до това, могъл ли е да бъде избегнат тежкия
резултат, ако бе поставен предпазен колан – този въпрос не е изследван, но
категоричен отговор отново не би могъл и да се даде. Същевременно това
оспорване противоречи и на признатите от подсъдимия факти, сред които не е
описано противоправно поведение на пострадалата.
Ето защо при така установената
фактическа обстановка по делото съдът прие, че подс. Р.Х. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 343, ал.3, предл.7,
б.Б, предл. първо, вр. ал.1, б.В, предл.1, вр.чл.342, ал.1 от
НК - за това, че на 03.09.2015 г. по общински път № PDV 1231, между с. Момино
село и с. Пъдарско, обл. Пловдивска /на кръстовището по пътя с. Момино село –
с. Пъдарско, преди влизане в с.Пъдарско/, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „БМВ”, модел 530Д, с рег.№ ***, собственост на
„Строймаштранс” ЕООД с.Дълго поле, е нарушил правилата за движение по пътищата
– чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП,
и по непредпазливост е причинил смъртта на П.И.П., ЕГН **********, като е
управлявал, без да има необходимата правоспособност.
От обективна страна – засегнати са
обществените отношения, осигуряващи безопасността на транспорта. Изпълнителното
деяние е извършено чрез действия - чрез тях подсъдимият е нарушил посочените
разпоредби от ЗДвП, а именно тези на чл.20,
ал.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като се посочи и по какъв начин е станало това.
Елемент от правната
квалификация е и факта, че подсъдимият е управлявал превозно средство, без да е
притежавал необходимата правоспособност, като дори не е положил усилия да
създаде условия - възможност за придобиване на такова право /нещо, зависещо от
него – придобиването на грамотност и завършване на основно образование/.
Престъплението е
резултатно – причинена е смъртта на П., като е налице пряка причинно –
следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат,
установена и от заключението на съдебно – медицинската експертиза на трупа на пострадалата.
Налице са всички обективни съставомерни признаци на
престъплението, а именно - противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване
правилата за движение, тези нарушения
са в пряка причинна връзка с ПТП и увреждането на пострадалата, която е починала
в резултат на тежките травми, които е получила при удара.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост, под формата на
небрежност /несъзнавана непредпазливост/ – същият не е предвиждал настъпването
на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане на законовите разпоредби и
установения в страната правов ред, в частност - правилата за движение по
пътищата.
Настоящето
производство протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимият призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
включително тези, обуславящи съставомерността на деянието от субективна страна.
От повереника на частните обвинители се навеждат доводи, че действията на
подсъдимия не са небрежни, а самонадеяни. Този довод не може да се сподели. Пречка
за това е проведената диференцирана процедура по чл.371 т.2 от НПК. В
обвинителния акт е залегнало становището на прокурора, че деянието е осъществено
от субективна страна по непредпазливост, в една от формите – небрежност, като Х.
не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Няма спор в съдебната
практика, че претендираната от повереника на частните
обвинители форма на вината – самонадеяност, е по-тежка, като не може съдът сам
да премине към нея, без да е предявена на подсъдимия. В рамките на съкратеното
съдебно следствие това е изключено, тъй като и съдът, а и всички страни, са обвързани
с изложените и признати факти и няма как да се възприеме за първи път, в
противоречие с предявените и признати факти, по-тежка форма на вината. Освен
това, за да е налице самонадеяност, следва да се установи, че деецът е
предвиждал настъпването на вредните последици, но е мислел да ги предотврати,
който извод от доказателствата по делото не може да се направи /в този смисъл -
решение по ВНОХД №593/2015 г. на АС Пловдив/.
Относно наказанието:
Към момента
на извършване на деянието – 03.09.2015 г. – предвиденото в чл.
343, ал.3, предл.последно, б.Б, алт.
първа от НК наказание е било лишаване от свобода от три до десет години, а по
сега действащия закон – лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Съгласно чл.2, ал.1 от НК, за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е
бил в сила по време на извършването му, като според ал.2 на същия текст, ако до
влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се закона, който
е най – благоприятен за дееца. В конкретния случай по – благоприятен за дееца е
закона, действащ към момента на извършване на деянието, тъй като предвиденото
наказание е с по – нисък размер.
При определяне на
наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Деянието според настоящия състав е с изключително висока
степен на обществена опасност с оглед прекомерното разпространение на този вид
общоопасни престъпления за съдебния район и цялата страна, които са резултат
именно от управлението на МПС в нарушение на изискванията на ЗДвП и Правилника
за неговото приложение. Обществената опасност на деянието се завишава и от
това, че изключително много зачестиха случаите на транспортни произшествия,
основна причина за които е липсата на правоспособност за управляване на МПС, и
при които причинения резултат е изключително тежък.
Самият
подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан, няма
данни за криминални прояви, добри характеристични данни, социално интегриран,
трудово ангажиран, които съдът отчете и като смекчаващи вината му обстоятелства. Като отегчаващо съдът прие
упоритостта на подсъдимия - при липсата на знания и умения за управление на
превозното средство, тази дейност не е била инцидентна за него, а системно
поведение – подсъдимият се е придвижвал същия ден от с. Дълго поле до с.
Пъдарско поне два пъти, а и преди е возил св. А. /показанията на л.49 ДП/.
В конкретния случай не може да се приеме, че при
наличните смекчаващи вината обстоятелства и най – лекото предвидено в закона
наказание е несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на деянието и
дееца, като не са налице предпоставките за налагане на наказание при условията
на чл.55 от НК.
Същевременно наличните смекчаващи вината
обстоятелства не могат да бъдат игнорирани, като се наложи наказание в
максимален размер, както бе поискано от частния обвинител А..
При наличие на описаните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, съобразно с изключително високата обществената опасност на
деянието и дееца, настоящия състав намери, че най – справедливо е наказанието
да се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно в
размер на седем години и шест месеца лишаване от свобода.
С оглед проведеното съкратено съдебно следствие и
в съответствие с чл.373, ал.2 от НПК в конкретния случай наказанието следва да
се наложи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като определеното се намали с
1/3. Ето защо на подсъдимия се наложи наказание лишаване от свобода в размер на
пет години.
Неоснователно е
искането на повереника на частните обвинители за налагане на кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право подсъдимият да управлява МПС. Такова
наказание може да се наложи, ако подсъдимият го е придобил. В конкретния
случай, Х. не е квалифициран - не е придобил по съответния ред правото, за да
бъде лишен от упражняването му. В този смисъл е и трайната съдебна практика.
По отношение начина на изтърпяване на наложеното
на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода – с оглед размера му не е
възможно приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, а и съдът счита, че
за поправяне и превъзпитание на дееца е необходимо същият да го изтърпи реално,
като с оглед на това, че се касае за непредпазливо деяние, това следва да стане
в съответствие с чл.61, т.3 вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип.
По този начин и с така определеното
наказание лишаване от свобода в размер на пет години, което да се изтърпи
реално, съдът счита, че ще се осъществят целите на индивидуалната и генералната
превенция, визирани в чл. 36 от НК – да се въздейства предупредително –
възпиращо и възпитателно както върху дееца, така и върху обществото като цяло.
При този начин на изтърпяване Х. ще бъде практически лишен от възможността за
определения срок на наказанието да управлява превозно средство /тъй като
липсата на правоспособност не се е оказала пречка за осъществяване на тази
дейност/, а и за в бъдеще ще бъде стимулиран да се въздържа от такова
поведение.
Веществените доказателства – лек автомобил марка „БМВ”, модел
530Д, с рег.№ ***, свидетелство за регистрация част ІІ и контактен ключ за
автомобила, намиращи се на съхранение при домакина на РУ на МВР-Раковски, след влизане на присъдата в сила следва
да се върнат на собственика - „Строймаштранс” ЕООД с.Дълго поле.
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 697.12 лева
разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство, както и в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата
от 15 лв. – направени разноски в хода на съдебното следствие.
Разноски не са
поискани от частните обвинители, а се дължат при поискване съобразно нормата на
чл.189, ал.3 от НПК, поради което и не се присъдиха.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: