Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-213
25.05.2021г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На
трети ноември 2020
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 2367 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 121
от 17.04.2020г., постановено по гр. дело № 940/2018г. по описа на Районен съд –
Несебър е прието за установено по отношение на Я.И.Б. *** съществуването на
вземане в полза на Д.Н.Х. за сумата от 25 000 лева, дадена от ищцата по
платежно нареждане от 31.03.2015г. и получена от ответника без основание, за
която сума е издадена Заповед № 206/09.05.2018г., постановена по частно гр.
дело № 427/2018г. по описа на РС – Несебър, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 20.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Я.И.Б., с която се претендира да бъде обезсилено
постановеното първоинстанционно решение като недопустимо, при изначална
недопустимост на претенцията, а в случай, че въззивната инстанция приеме, че
същото е допустимо, то да го отмени като неправилно и постановено при наличието
на процесуални нарушения, като бъде отхвърлена предявената установителна
претенция и да бъде отменено същото в осъдителната му част за заплащане на
разноски. В жалбата се посочва, че съдът е разгледал при условията на
евентуалност установителна претенция с изрично уточнено основание – чл. 55, ал.
1, предл. първо от ЗЗД. В жалбата се посочва, че такова разглеждане на
предявения иск съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр. дело № 1/79г.
по описа на Пленума на ВС е недопустимо. Посочва се, че решението е постановено
при съществени процесуални нарушения – първоинстанционния съд е постановил
съдебен акт, в който изобщо не е обсъдил събраните доказателства и тяхната
връзка с твърденията на страните. Посочва се, че необсъдени са останали
представените доказателства, че предоставената сума не е единствената такава,
не са обсъдени обясненията на ищцата в отговор на поставените предварително и
писмени въпроси, снети в открито съдебно заседание. В жалбата се посочва, че
при така събраните и необсъдени от съда доказателства, съшият е достигнал до
неправилни изводи за доказаност на претенцията. Посочва се, че институтът на
неоснователното обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение първо не
може да намери място в настоящото производство. В жалбата се сочи, че безспорно
се доказва, че процесната сума е такава с конкретно основание – или заем или
скрита инвестиция или дарение. В жалбата се прави и подробен анализ на
събраните по делото доказателства и института на неоснователното обогатяване.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание въззивникът чрез своя процесуален представител поддържа въззивната
жалба и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по
въззивната жалба – Д.Н.Х. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба
чрез своя процесуален представител – адвокат Златко Димитров, в който
претендира жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана. В отговора се посочва, че няма необсъдени доказателства, като съдът
не е длъжен да обсъжда такива, които са неотносими към предмета на делото.
Посочва се, че при липса на доказателства, установяващи реализирането на
твърдяните от ответника-въззивник факти, за наличието на кауза за предаването
на процесната сума, съвсем закономерно се е стигнало до резултата, възприет в
обжалваното решение, за неосъществяването на такива факти, което е обосновало
основателността на предявения иск и е довело до неговото уважаване. Посочва се,
че атакуваното решение е неоснователното обогатяване.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната
страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и
счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск от Д.Н.Х.
против Я.И.Б., с който се претендира да бъде признато по отношение на
ответника, че съществува вземане в полза на Д.Х. за сума в размер от 25 000
лева, дължимо от Я.Б. и получено от негова страна без основание, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 427/2018г. по описа на Районен съд – Несебър. С
уточняваща молба от 05.11.2018г., ищцата посочва, че с исковата молба са
предявени два обективно съединени иска при условията на евентуалност – главен –
за връщане на претендираната сума на договорно основание – Договор за заем и
евентуален – иск за връщане на същата претендирана сума, но поради първоначална
липса на основание за плащането й.
С Определение № 32 от
10.01.2019г., постановено по гр. дело № 940/2018г. по описа на Районен съд –
Бургас е прекратено производството по делото. С Определение № 806 от
08.05.2019г., постановено по частно гр. дело № 599/2019г. по описа на Окръжен
съд – Бургас постановеното определение е потвърдено, но с Определение № 427 от
02.10.2019г., постановено по гр. дело № 3285/2019г. по описа на ВКС на РБ е
отменено цитираното определение на Окръжен съд – Бургас в частта, в която е
потвърдено Определение на Районен съд – Несебър в частта, в която е прекратено
производството по предявения от Д.Н.Х. против Я.И.Б. по предявения по реда на
чл. 422 от ГПК иск за установяване съществуването на вземането, предмет на
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр.
дело № 427/2018г- по описа на Районен съд – Несебър, като произтичащо от
неоснователно обогатяване, както и в частта, с която Заповед №
206/09.05.2018г., постановена по частно гр. дело № 427/2018г. по описа на
Районен съд – Несебър е обезсилена и е върнато делото на Районен съд – Несебър
за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска по
същество.
Мотивиран от изложеното, настоящият
състав намира, че предмет на производството в конкретния случай е останал
предявения иск, с който се претендира да бъде прието за установено, че в полза
на ищцата Д.Н.Х. съществува вземане, дължимо от Я.И.Б., при начална липса на
основание. Искът е предявен в едномесечния срок по смисъла на 415, ал. 5 от
ГПК, тъй като съобщение за това е получено от страна на Д.Х. на 20.08.2018г. и
на 20.09.2018г. е депозирана искова молба в Районен съд – Бургас и на същата
дата са представени доказателства за предявения иск пред заповедния съд.
По делото е депозиран отговор
на исковата молба от страна на Я.И.Б. – ответна страна в първоинстанционното
производство, в който посочва, че не оспорва обстоятелството, че е получил
претендираната сума в размер на 25 000 лева, но сочи, че сумата не му е
предоставена без основание, а основанието е скрита инвестиция в бизнес, а
именно – участие в дружеството на неговия брат – „Фракси кар“ ЕООД, тъй като
към този момент името на ищцата е станало известно и тя не е искала да афишира
своите парични вложения и бизнес проекти.
За да уважи предявения иск,
първоинстанционния съд е приел, че предвид липсата на доказателства относно
наличието на твърдените от ответника основания за получаване на процесната
сума, претенцията е основателна.
По делото не се спори, а и от
представеното копие от Платежно нареждане, изд. от Юробанк България (лист 9 от
първоинстанционното производство) се установява, че Д.Н.Х.е превела на Я.Б.
сума в размер на 25 000 лева на дата – 31.03.2015г., като в преводното
нареждане като основание за превод на сумата е записано „захр“.
По делото е депозирана Молба
от Я.И.Б., отправена до „Фракси Кар“ ЕООД, от която е видно, че е отразено
желанието на Я.Б. да бъде приет за съдружник в дружеството и да му бъде дадена
възможност да придобие 25 дяла, всеки на стойност от по 10 лева от капитала на
Дружеството, като закупи същите по тяхна номинална цена. По делото е представен
и писмен Договор за дружествен дял от 27.03.2015г. (с нотариална заверка на
подписите от 27.03.2015г.), от който е видно, че Я. И.Б.е продал на своя брат Я.И.Б.
25 дяла от собствените си 50 дяла от капитала на „Фракси Кар“ ЕООД, всеки един
от които с номинална стойност от 10 лева – общо за сумата от 250 лева.
Пред първоинстанционния съд –
ищцата Д.Х.е дала своите обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, като изрично е
посочила, че Я. на два пъти й е поискал суми и тя му ги е предоставила, като
уговорката им е била, че когато той си свърши работата, за която му трябват
парите да й ги върне. Ищцата посочва, че Я. не й е обяснявал за какво му
трябват парите, а тя самата не е искала да влага пари в бизнес в гр. Несебър с
цел получаване на печалба.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. В конкретния
случай е безспорно, че ищцовата страна твърди, че сумата е предоставена на
ответника Я.Б. без основание, а той от своя страна сочи на конкретно основание
за получаване на сумата и предвид разместването на доказателствената тежест за
ответната страна е съществувало задължението да установи по делото при
условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, които твърди в исковата
молба. От изложените твърдения и обстоятелства в отговора на исковата молба става
ясно, че ищцата е желаела ответника Я.Б. да действа при условията на „скрито
пълномощие“ – а именно той да придобие конкретни права, като действа от свое
име, но за нейна сметка, тъй като тя не е желае името й да се афишира и не е
искала да се разбира кой е действителния купувач на дяловете от дружеството на
брата на Я.Б. – Я. Б.. От събраните по делото доказателства обаче тези твърдяни
обстоятелства остават недоказани – представения Договор за продажба на
дружествен дял (макар и да е с дата близка до датата на превода на сумата от
25 000 лева в полза на Я.Б.) всъщност се отнася до продажбата на 25 дяла
от капитала на „Фракси кар“ ЕООД, всеки един от които с номинална стойност от
10 лева – общо – за сумата от 250 лева. По делото обаче не са представени
каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че ищцата е желаела
да придобие тези дялове от дружеството за своя сметка и правата по Договора за
продажба на дружествен дял да възникнат в нейния патримониум, а не в
патримониума на Я.Б. и че той в случая е действал единствено като неин
пълномощник („скрито пълномощие“), тъй като тя не е желаела да се разбира кой е
действителният купувач на дяловете от търговското дружество. По делото не се
установява и въведеното при условията на евентуалност основание за получаване
на сумата, а именно – дарение – не са представени никакви доказателства в тази
насока.
Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че по делото остават недоказани твърденията на ответната
страна за наличие на посочените в отговора на исковата молба основания за
получаване на сумата от 25 000 лева, а именно – закупуване на дружествени
дялове от „Фракси кар“ ЕООД за сметка на
Д.Х., както и не се установява ищцата да му е дарила сумата от 25 000
лева.
От друга страна – в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд Д.Н.Х. изрично посочва, че Я. на два пъти
й е поискал пари и тя му ги е предоставила, но той не й е обяснявал за какво са
сумите, като уговорката им е била, че когато Я. си свърши работата, за която
иска тези пари ще й ги върне. При това положение, съдът намира, че от
изявлението на ищцата се установява по безспорен начин, че сумата не е дадена
на Я.Б. без основание, а напротив – основанието е предоставен заем, който той
се е задължил да й върне. Действително с оглед правилата на тежестта на
доказване ответната страна по делото Я.Б. не успява да докаже наличието на
основание, за да получи сумата, но тъй като ищцата сочи неизгодни за нея факти
и обстоятелства, то настоящата инстанция намира, че тези й изявления следва да
бъдат зачетени на основание чл. 175 от ГПК. Мотивиран от изложеното, настоящата
инстанция намира, че по делото се установява, че предоставената сума не е дадена
на ответника без основание, поради което и предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. В конкретния случай настоящият съдебен състав достига
до различни фактически и правни изводи от тези, които е направил съда по
въззивно гр. дело № 1680/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас (макар и да са
идентични претенциите), тъй като установените по двете дела факти са различни –
в конкретния случай – настоящият състав не би могъл да не вземе предвид
изявленията на Д.Х., дадени по реда на чл. 176 от ГПК, а в цитираното по-горе
исково производство страната не се е явила, за да отговаря на поставените й
въпроси и съдът не е имал предвид изявленията на страната по реда на чл. 176 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни
изводи не съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в своето
решение, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът не следва да се произнася по въпроса за направените разноски от
страна на въззивника, тъй като искане в този смисъл не е направено от негова
страна.
Мотивиран от горното, Окръжен
съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 121 от
17.04.2020г., постановено по гр. дело № 940/2018г. по описа на Районен съд –
Несебър и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес гр. София, район Триадица, бул. Витоша № 146, вх. Б, ет. 2, офис № 25 –
адвокат Златко Иванов Димитров – АК – Хасково иск, с който се претендира да
бъде прието за установено, че Я.И.Б., ЕГН ********** *** й дължи сума в размер
на 25 000 (двадесет и пет) хиляди лева, получена от негова страна на
31.03.2015г. без основание, ведно със законната лихва върху сумата от
25 000 лева от 20.09.2018г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 206 от
09.05.2018г., постановена по частно гр. дело № 427/2018г. по описа на Районен
съд – Несебър.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.