№ 4906
гр. Варна, 07.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100501973 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. К. К. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 2546/05.07.2024 год.,
постановено по гр. дело № 1267/2023 год. по описа на РС-Варна, с което са
отхвърлени предявените от въззивника срещу Община Варна обективно
кумулативно съединени отрицателни установителни искове за собственост с
правно основнаие чл. 124, ал. 1 ГПК за приема за установено в отношенията
между страните, че ответникът Община Варна не е собственик на следните
имоти: 1) реална част с площ от 553 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор ***.542 по КККР на гр. Варна, оцветена с червени щрихи на
скицата на л. 21 от сделото на РС-Варна, при граници на реалната част:
поземлени имоти с идентификатори ***.542; ***.538 и останалата част от
поземлен имот с идентификатор ***.542;
2) поземлен имот с идентификатор ***.543 по КККР на гр. Варна, с
площ по КККР от 1064 кв. м., при граници: поземлени имоти с
идентификатори: ***.544; ***.541; ***.539 и ***.542.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а също и че е
необосновано. Ответникът по исковете – община Варна не е ангажирала
доказателства и не е установила, как е придобила правото на собственост
върху процесните имоти, отразено в акта за частна държавна собственост,
трансформирано в актовете за частна общинска собственост, с които двама
процесни имота са актувани като общински. Липсвала заповед по чл. 95 ЗТСУ
(отм.), като се излагат доводи, че планът по чл. 22 ЗТСУ (отм.) няма
непосредствено отчуждително действие; не е доказано как общината е
придобила имотите без изобщо да влиза във владение на същите, като се
1
позовава и на чл. 9, ал. 2 от ЗУТ (вероятно жалбоподателят има предвид § 9,
ал. 2 от ПР на ЗУТ). Твърди се също, че община Варна не е конкретизирала
правното основание за актуване на процесните имоти като общински. Счита,
че по делото няма доказателства, че по отношение на процесните имоти е бил
осъществен фактическия състав на § 42 от ПЗР на ЗОбС, тъй като към
момента на влизане в сила на тариз разпоредба в имотите няма извършено
строителство и липсва отчуждаване. В жалбата са развити и съображения
относно хипотезите на отчуждаване на имоти по реда и при условията на
ЗОбС. Твърди се още, че към 1981 год. двата процесни имота са били
отчуждени за доказана държавна нужда, но мероприятието не е реализирано,
тази нужда е отпаднала и към настоящия момент предвиждането на плана е
различно. Позовава се и на разпоредбата на чл. 31 от ЗОбС, според който
отчуждаването подлежи на отмяна поради неизпълнение на мероприятието
още към 1998 год., а забраната на чл. 86 от ЗС е отпаднала, поради което и
процесните имоти могат да се придобиват по давност, а в случая въззивникът
владее имотите повече от десет години. Навежда още, че неправилно не е било
зачетено владението на неговия баща върху имотите, осъществявано в
периода от 1996 год. до смъртта на последния на 25.10.2000 год., към което
владение въззивникът присъединява и своето собствено владение,
осъществявано от 25.10.2000 год. и понастоящем, като счита, че срокът е
достатъчен за придобиването на процесните два имота по давност.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което предявените от ищеца, настоящ въззивник, против Община
Варна отрицателни установителни искове за собственост върху процесните
имоти да бъдат уважени.
В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна Община Варна
писмен отговор на жалбата не е подаден.
Настоящият състав, след като се запозна с делото, намира, че съобразно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с т.
1 и т. 3 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, следва да допусне
допълнителна съдебно техническа експертиза, която да даде отговор на
въпроса кой застроителен и регулационен план (ЗРП) е действал към месец
юли 1979 год. и месец септември 1979 год. за територията, в която попадат
процесните имоти (който ЗРП е описан в Заповеди № 2126/27.07.1979 год. и №
2552/07.09.1979 год., съдържащи се съответно на л. 261 и л. 203 от делото на
РС-Варна), както и какви са били предвижданията на този ЗРП относно
процесните два имота.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Ж. К. К. от гр. Варна чрез
процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 2546/05.07.2024
2
год., постановено по гр. дело № 1267/2023 год. по описа на РС-Варна;
ДОПУСКА допълнителна съдебно-техническа експертиза със задача
вещото лице, след като се запознае с делото и извърши необходимите
проучвания и справки, да даде заключение по следните въпроси:
Кой застроителен и регулационен план (ЗРП) е действал към месец юли
1979 год. и месец септември 1979 год. за територията, в която попадат
процесните имоти (който ЗРП е описан в Заповеди № 2126/27.07.1979 год. и №
2552/07.09.1979 год., съдържащи се съответно на л. 261 и л. 203 от делото на
РС-Варна), както и какви са били предвижданията на този ЗРП относно
процесните два имота;
Определя депозит за вещото лице в размер на 200 лева (двеста лева)
вносими поравно от страните – по 100 лева от всяка страна, в едноседмичен
срок от връчване на препис от настоящото определение;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
16.12.2024 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от
настоящото определение;
След представяне на доказателства за внесения депозит делото да се
докладва за назначаване на вещо лице.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3