№ 1831
гр. Варна, 11.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500329 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 93116/19.11.2024г.
по регистратурата на РС- Варна подадена от А. Х. Х., чрез процесуалния й представител
срещу Решение № 3549/11.10.2024г. постановено по гр.д. № 3525/2023г. по описа на РС-
Варна, с което съдът, на основание чл.34 от ЗС е допуснал извършването на делба на
съсобствен недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ... по КККР, одобрени със
Заповед № РД 19-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н М..., м-ст
„П...“, урбанизирана територия, с площ 534 кв.м., стар номер 642, при граници имоти с
идентификатори: ..., ..., ..., ..., при квоти ½ ид.ч. за Н. М. Н., ЕГН ********** и ½ ид.ч. за А.
Х. Х., ЕГН **********.
Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно постановено в нарушение на процесуалните правила, както и
необосновано с оглед събраните по делото доказателства. Счита, че представеният договор
за доброволна делба от 1994г. сключен между А. Х. и нейния съпруг Х... Х. и брат й Л... Ф...
и съпругата му Т... Ф...а удостоверява, че процесният имот е бил част от по-голям имот с
площ от 1000 кв.м., като сградите и в двете поделени части са обслужвани от обща отходна
шахта. На това основание счита, че пречиствателното съоръжение се явява обща част по
смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС и следователно е налице диагонална етажна собственост, което
обуславя функционалната връзка между сградата, пречиствателното съоръжение и
процесния имот. Моли решението на ВРС да бъде отменено и искът за делба на поземления
имот да бъде отхвърлен като неоснователен, респективно делото да се върне на
първоинстанционния съд за изясняване на спора от фактическа страна включително чрез
провеждането на СТЕ. Иска се и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
1
въззиваемата страна – Н. М. Н., чрез процесуалния му представител, с който заявява
становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението
на ВРС. Твърди, че възраженията на въззивника досежно наличието в имота на отходна
шахта обслужваща сгради в процесния и в съседния имот са въведени за първи път едва с
въззивната жалба, като в рамките на първоинстанционното производство тези факти не са
доказани с допустими доказателствени средства. На това основание счита за преклудирана
както възможността за въвеждане на нови твърдения, така и за ангажиране на доказателства
едва във въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК. Счита, че делбата на процесния
поземлен имот е допустима и правилно искът по чл.34 от ЗС е уважен само за него
доколкото сградата и съоръженията не попадат в хипотезата на обща част съгласно ЗС и
ЗУЕС. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Също претендира за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
С определения от 07.03.2025г. и от 28.03.2025г. настоящият съдебен състав, след като
е констатирал нередовности на исковата молба, е дал указания за отстраняването им. С
молби от 26.03.2025г. и от 10.04.2025г. ищецът Н. Н. е уточнил, че желае в делбеното
производство да вземат участие още съпругата му – Пламена Милкова Н.а, с която е
придобил в режим на СИО ½ ид.част от процесния имот, както и наследниците на
починалия след завеждане на иска съсобственик Х... Т... Х. – Темелко Х. Т... и Р... Х. Ц...,
които са съсобственици заедно с А. Х. на другата ½ ид.част от имота.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от
ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглежданетп й е внесена. Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 93116/19.11.2024г. по
регистратурата на РС- Варна подадена от А. Х. Х., чрез процесуалния й представител срещу
Решение № 3549/11.10.2024г. постановено по гр.д. № 3525/2023г. по описа на РС-Варна.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 329/2025г. по описа на ВОС за разглеждане в
открито съдебно заседание на 30.04.2025г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба както и
2
копия от молбите на Н. Н. от 26.03.2025г. и от 10.04.2025г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3