Р Е Ш Е Н И Е
№147
гр. Велико Търново, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10163 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът Д.Д.М. ***, чрез представителя си ***С.И. от ВТАК, е обжалвал
като неправилно решение №24 от 15.05.2023 година, постановено по АНД №46/2023
година по описа на Еленският районен съд, с което е потвърдено като
законосъобразно наказателно постановление №23-0260-000058/16.03.2023 година на
Началника на РУ – Елена, с което на касатора на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба от 1000 лв. и е лишен да управлява МПС за срок от 12
месеца.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Касаторът поддържа, че неправилно съдът не е приложил
института на чл.13 от НК, при положение, че е налице случай на крайна
необходимост. Освен това, според касатора, съдът е следвало да приложи
института на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по касация, Началникът на Районно управление - Елена при Областна дирекция на МВР – Велико
Търново, не е изразил становище по касационната жалба, прокурорът дава
заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваната част на решението въззивният съд е потвърдил
законосъобразността на наказателно постановление №23-0260-000058/16.03.2023
година на Началника на РУ – Елена, с което на касатора на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба от 1000 лв. и е лишен да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
За да постанови този правен резултат
въззивният съд е констатирал в резултат на събраните доказателства, че на
25.02.2023 година касаторът получил обаждане по телефона от свидетеля Д., който
му съобщил, че кучето му е ранено. Свидетелят помолил касатора да окаже
ветеринарна помощ. Касаторът решил да отиде до Горна Оряховица, въпреки, че
през нощта е консумирал алкохол. Около 08.25 часа потеглил с личния си
автомобил от село Сливовица към град Златарица, като пътувал със съпругата и
децата си. Около 8,45 часа на същата дата, на кръстовище в град Златарица бил
спрян за проверка от пътен патрул. Полицаите, които междувременно започнали
проверка на изисканите на водача документи, усетили мирис на алкохол и поканили
касатора да бъде проверен за наличие на алкохол в кръвта. В резултат на
тестването уредът /Дрегер алкотест 7510 с фабричен номер ARBB 0042/ отчел
алкохол в кръвта 1,11 на хиляда. На касатора бил направен тест за наркотици, който
се оказал отрицателен. На водача – касатор е бил съставен талон за изследване,
като е бил уведомен, че следва да се яви във ФЦСМП – Елена в рамките на 60
минути. Касаторът обаче заявил, че приема показанията на уреда и не желае да
дава кръвна проба за изследване. Съответно, съставен му е АУАН, като са му
иззети СУМПС, контролният талон, СРМРС и двете регистрационни табели. След като
се прибрал в горна Оряховица, касаторът оказал ветеринарна помощ на кучето на
свидетеля Д..
Съответно, въз основа на посоченият АУАН, е
било издадено и обжалваното пред районният съд наказателно постановление.
От правна страна съдът констатира формалната
законосъобразност на процесното пред него наказателно постановление, както
впрочем и на АУАН, въз основа на който последното е издадено. Констатирано е и,
че липсват съществени нарушения на административно - наказателните правила при
провеждането на административно-наказателното производство.
По отношение на съставомерността на
нарушението, съдът е приел, че поведението на касатора се вписва от обективна и
субективна страна в състава на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като представлява
нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от този закон.
Що се касае до института на крайната
необходимост, то съдът е аргументирал, че не е налице проявлението му. Всъщност
съдът е приел, че поведението на жалбоподателя /касатор понастоящем/ не е
оправдано от фактическа страна и гледище на закона. Била е налице възможност да
се отклони молбата на свидетеля Д. за ветеринарна помощ с оглед на консумирания
от касатора алкохол или възможност да се придвижи до населеното място чрез
такси или да помоли съпругата си, която е правоспособен шофьор, да го закара до
там.
По отношение на института на чл.28 от ЗАНН съдът
е приел, че не е налице маловажността по смисъла на тази разпоредба.
Най – сетне съдът е приел спазването на
изискванията на императивите на чл.27 и чл.12 от ЗАНН.
Решението е правилно, а касационните
оплаквания не се оправдават фактически и от гледище на закона.
На първо място следва веднага да се отбележи,
че претенцията за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в случая е
неоснователна с оглед на действието на нормата на чл.189з от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗАНН „Не са
административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана
или крайна необходимост.“, а нормата на чл.11 от ЗАНН сочи, че „По въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.“.
Институтът на крайната необходимост е уреден
в разпоредбата на чл.13 от НК, според която „Не е общественоопасно деянието,
което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.“.
В конкретният случай няма
проявление на този правен институт, доколкото не е установено, че е
съществувала непосредствена, пряка и неминуема опасност за лични или имотни
блага на свидетеля Д., която пък опасност да не е било възможно да се избегне
от настоящият касатор изобщо и по никакъв приемлив начин. Обществените
отношения, които съставът на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП брани, имат далеч по
голямо значение от социална и обществена гледна точка от хипотетичното съхраняване
на здравословното състояние на домашен любимец. Следва най – сетне да се
отбележи и, че няма проява на института на крайна необходимост, когато
деянието, което отразява проявлението на института, има престъпен характер,
респ. представлява нарушение – чл. 13, ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН.
Следователно съдът не е нарушил закона, като е приел липсата на условия за
прилагането на чл.13, ал.1 от НК.
Що се касае до съставомерността на
нарушението на касатора, до формалната процесуална законосъобразност на
наказателното постановление, то касационната инстанция, на основание чл.221,
ал.2, изречение второ от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, препраща към изложените в
решението на районният съд аргументи и мотиви.
Правилното решение следва да остане в сила.
Разноски за ответника не се следват,
доколкото такива нито са поискани, нито са сторени.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №24 от 15.05.2023 година, постановено по АНД
№46/2023 година по описа на Еленският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.