№ 380
гр. Русе, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20214501000334 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ
КРЕДИТ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. Русе, ул. „Рила“ № 44,
чрез адв. Я.П. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Църковна
Независимост“ № 3, офис 4, против Решение № 260577/17.09.2021 г. по гр.д.
№ 704/2020 г. на РС – Русе, с което е уважен изцяло предявеният от
жалбоподателя иск против ВЛ. М. Н., ЕГН: **********, за заплащане на
сумата от 4 000 лв., представляваща непогасена главница по договор за
паричен заем по заложен билет № 38645/06.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 06.02.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С първоначалното подаване на въззивната жалба са наведени твърдения,
че между страните по делото е налице Договор за паричен заем, сключен на
06.04.2016 г. С обжалваното решение е била присъдена главницата по този
заем, която към момента на депозирането на жалбата не била платена.
Въпреки че с процесното първоинстанционно решение искът за предявена
главница е бил уважен изцяло, а производството по отношение на
претендираните лихви и такси е било прекратено, поради неостраняване
нередовностите по тези искове, като по този начин с обжалваното решение
районният съд е изчерпал произнасянето си по исковете, с които е бил
надлежно сезиран, жалбоподателят е посочил, че обжалва решението като
1
неправилно и незаконосъобразно. Районният съд му е дал указания да посочи
в какво се състои порочността на решението и да формулира искане, като с
молба вх. № 276849/18.10.2021 г. въззивникът е отговорил, че порочността на
решението се състояло в липсата на произнасяне по отношение на лихвите, за
които давностният срок не бил изтекъл.
С Разпореждане № 636/02.12.2021 г. по настоящото въззивно търговско
дело са били дадени указания на жалбоподателя да обоснове правния си
интерес от обжалването, тъй като исковата му претенция за главницата е била
уважена изцяло, а производството е било прекратено по отношение на
исковете за заплащане на такси и лихви. Указано му е и че следва да внесе
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 80 лв., ако счете, че има
правен интерес на обжалването, като е предупреден за последиците от
неизпълнение на така дадените му указания. В определения от съда срок
жалбоподателят е депозирал молба, с която е приложил платежно нареждане
за внасяне на държавна такса, но не е обосновал правния си интерес от
въззивното обжалване в настоящия случай.
Съобразно Определение № 668/13.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. №
483/2012 г., II т. о. и Определение № 444/23.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2996/2014 г., III г. о., макар да не е изрично указано в закона, извършваната от
администриращия съд проверка на допустимостта на жалбата по
необходимост включва и преценка относно наличието на правен интерес от
същата, тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на всяко съдебно производство. В настоящия случай
въззивният съд приема, че тъй като с обжалваното Решение №
260577/17.09.2021 г. по гр.д. № 704/2020 г. на РС – Русе исковата претенция
на жалбоподателя за заплащане на сумата от 4 000 лв., представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем по заложен билет №
38645/06.04.2016 г., е била удовлетворена изцяло, то липсва правен интерес от
обжалване на решението. Твърденията за неприсъдени лихви или
непроизнасяне по дължимостта на лихвите също не могат да обосноват
правен интерес от обжалване, доколкото производството по отношение на тях
е било прекратено с влязло в сила определение и не е подлежало на
разглеждане, респективно на произнасяне по същество, а от друга страна
несъгласието с изложените от съда мотиви не е основание за обжалване,
когато обжалващата решението страна е удовлетворена изцяло от резултата –
2
т. 18 от Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. на ВКС по т. д. № 1/2000 г.,
ОСГК.
Поради изложените съображения подадената въззивна жалба против
Решение № 260577/17.09.2021 г. по гр.д. № 704/2020 г. на РС – Русе следва да
бъде върната, а производството по нея – прекратено.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. В настоящия случай искане за присъждане на
разноски е направено от въззиваемия с отговора на въззивната жалба, като е
представен и договор за правна защита и съдействие, по силата на който
ответникът по жалбата е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. в брой на процесуалния си представител, поради което жалбоподателят
следва да бъде осъден да го заплати изцяло.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 334/2021 г. на ОС – Русе.
ВРЪЩА въззивна жалба с вх. № 276346/04.10.2021 г., подадена от
"ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, с
адрес гр. Русе, ул. „Рила“ № 44, чрез адв. Я.П. от АК – Русе, със съдебен адрес
гр. Русе, ул. „Църковна Независимост“ № 3, офис 4, против Решение №
260577/17.09.2021 г. по гр.д. № 704/2020 г. на РС – Русе.
ОСЪЖДА "ЗАЛОЖНА КЪЩА МОНАРХ КРЕДИТ ГРУП" ЕООД, ЕИК
*********, с адрес гр. Русе, ул. „Рила“ № 44, ДА ЗАПЛАТИ на ВЛ. М. Н.,
ЕГН: **********, с адрес **********, сумата от 500 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3