№ 6230
гр. С, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110126893 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „СВ“ АД с ЕИК *** и с
адрес гр. С, БЦИЦБ, бул."ЦБ III" № 159, ет. 2 и 3 срещу С. В. И., ЕГН **********, с адрес
гр.С, бул.НЙВ, №27, ет. 5, ап. 10, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1714,57 лв.,
представляваща потребена вода от длъжника за имот, находящ се на адрес: гр.С, бул. НЙВ,
№27, ет. 5, ап. 10, клиентски № ********** за периода от 12.2.2016 г. до 10.7.2020 г. ведно
със законна лихва от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 342,53 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.3.2016
г. до 10.7.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49584/2020 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1
от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за
ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. Предвид посоченото претендира да
е налице облигационно отношение, възникнало с ответника за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата
цена в определения за това срок. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата молба. В
становище с вх. № 272073/07.12.2022 г. оспорва предявения иск и твърди, че не дължи
претендираните суми.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ е
необходимо да бъде доказано в рамките на производството, че в процесния период между
ищеца в качеството на ВиК оператор и ответника в качеството на потребител на ВиК услуги
е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставял В
1
и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираната сума.
В рамките на настоящото производство съдът намира за установено, че ответникът е
потребител на ВиК услуги и страна по облигационна връзка с ищеца за предоставяне на
ВиК услуги за недвижим имот, находящ се на адрес: гр.С, бул.НЙВ, №27, ет. 5, ап. 10,
клиентски № ********** в процесния период от 12.2.2016 г. до 10.7.2020 г. Този извод
следва от представеното извлечение от персоналната партида на ответника в Имотния
регистър, воден от Служба по вписвания – С, видно от което на 30.12.2003 г. е налице
вписване на прехвърляне на собствеността върху имота чрез продажба, по която ответникът
е купувач. След придобиване на правото на собственост на 30.12.2003 г. не се установява
ответникът да го е прехвърлил на трето лице или да е учредил в полза на трето лице право
на ползване, каквито действия биха довели до прекратяване на облигационната връзка с
ищеца. От извлечението от имотния регистър е видно, че са извършвани вписвания на
възбрана и частични нейни заличавания, които не влияят на качеството му потребител на
ВиК услуги, тъй като същият остава собственик на имота и не се предоставя вещно право на
ползване на трето лице.
От заключението на допусната съдебна експертиза се установява, че процесният имот е
водоснобден и за него са предоставяни ВиК услуги, като общото количество потребена вода
е 755,859 куб.м. , а стойността на услугите, предоставени от 12.2.2016 г. до 10.7.2020 г.
възлиза на обща стойност 1734,72 лева с ДДС. Съдът кредитира заключението на вещото
лице, тъй като същото е изготвено от вещото лице на база пълно и обективно изследване на
фактическите данни и при надлежно прилагане на притежаваните специални знания и
умения. Не са налице данни ответникът своевременно да е възразил срещу извършените
отчитания и начисления, а калкулацията и остойностяването на потребените услуги, при
кредитиране заключението на СТЕ, съдът намира за съответно на приложимата към
процесния период регулация.
Не се твърди и не се установява дължимите задължения да са погасени, поради което и
съдът приема същите за дължими и подлежащи на изпълнение от ответника, а предявеният
иск за основателен.
Ищецът е претендирал и възникване в тежест на ответника на задължения за
заплащане на обезщетения за забава плащанията на дължимите суми. Претенцията за
мораторна лихва се предпоставя от наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в
забава.
В случая ответникът не е изпълнил месечните си задължения за заплащане на
потребената вода и предоставените за имота му ВиК услуги в 30-дневен срок от датата на
съставянето на месечните фактури, както това е изрично предвидено в чл. 33, ал. 2 от
публично известните и приложими в процесния период Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор "СВ“ АД одобрени с решение на ДКЕВР,
съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед неизпълнение на задълженията в този
срок на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Поради това съдът приема, че за ответника е възникнало
задължение за заплащане на обезщетение за забава, което на основание чл. 162 ГПК и при
кредитиране на заключението на вещото лице определя в размер на 342,53 лева. Не се
твърди и не се установява задължението да е погасен, поради което искът за присъждането е
основателен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдени сторените разноски в размер на 361,14 лева за исковото (41,14 лева – дължима
държавна такса, 100 лв – юрисконсултско възнаграждение 220 лева за възнаграждение на
вещо лице) и в размер на 91,42 лева за заповедното производство (41,42 лв – дължима
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение).
2
Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, Софийски районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. В. И., ЕГН
**********, с адрес гр.С, бул.НЙВ, №27, ет. 5, ап. 10 дължи на „СВ“ АД, ЕИК *** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1714,57 лв.,
представляваща потребена вода от длъжника за имот, находящ се на адрес: гр.С, бул. НЙВ,
№27, ет. 5, ап. 10, клиентски № ********** за периода от 12.02.2016 г. до 10.07.2020 г.
ведно със законна лихва от 14.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата
342,53 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 14.3.2016 г. до 10.7.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49584/2020 г.
ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.НЙВ, №27, ет. 5, ап. 10 да
заплати на „СВ“ АД, ЕИК *** разноски в размер на 361,14 лева за производството по гр.д.
№26893/2021 г. на СРС, 118 състав и в размер на 91,14 лева по ч.гр.д.№ 49584/2020 г. на
СРС, 118 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3