Решение по дело №8680/2009 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

номер 1178/24.03.2011 г., град  Варна

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 11 март 2011 г.                                           Година 2011

в  публично заседание в следния състав:

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ****

при участието на секретар Р. М.

разгледа докладваното от съдия М. ****

гражданско дело номер 8680 по описа за 2009 год.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищцата А.С.С****/ твърди, че е съсобственик на реална част с площ от 1000 кв.м. от ПИ № 402 по ПНИ на с.о. „****, целият с площ от 2579 кв.м., при граници на реалната част: ПИ № 405, ПИ № 404, път и останалата част от ПИ № 402, защрихована с червен цвят на скицата на лист 49 от делото по силата на закупуване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и в евентуалност по давност от 21.11.1997 г. до предявяване на иска в съда – 20.08.2009 г. Излага се, че в регистъра към ПНИ за с.о. ****” ПИ № 402 като собственици са записани наследниците ****, а именно ответниците В.А.В. и С.А.С.. Отправеното до съда искане е да бъде признато за установено, че ответниците В. и С. не са собственици на реална част с площ от 1000 кв.м. ПИ № 402 по ПНИ на с.о. „****, целият с площ от 2579 кв.м., при граници на реалната част: ПИ № 405, ПИ № 404, път и останалата част от ПИ № 402. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Ответниците В.А.В. и С.А.С., депозират отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, като оспорват иска по допустимост и основателност. Твърдят, че са собственици на имота по реституция с Решение № 1153/18.10.2009 г. на ОСЗ – **** и заповед по реда на § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ на кмета на община ****.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Препис - извлечение № 615/01.01.1968 г. /лист 7/ се установява, че на А.С. ****е предоставено право на ползване върху пустееща земя, находяща се в землището на гр. ****" с площ от 1 дка с Протокол № 15/18.10.1967 г. на ИК на ОНС - *** при граници: **** и път. От протокол № 15/18.10.1967 г. на ИК на ОНС – ***и списъка към него /от лист 106 до 123/ е видно, че ответницата е получила земя по реда на ПМС № 21/1963 г. в местността ****” и фигурира в списъците под № 38. Представен е оценителен протокол от 14.06.1994 г. /лист 12 и 13/ и вносни бележки за извършени плащания от ответницата /лист 14/.

Представено е заявление за членство на **** от 20.03.1956 г., както и опис – декларация на същия на притежаваните от него полски имоти /листи 22 – 25/.

С решение от 31.08.2004 г. по в.гр.д. № 1204/2003 г. по описа на ВОС, гр. о. /листи 165, 166/ е отменено решение от 18.06.2003 г. по гр.д. № 803/2003 г. по описа на ВРС, ХХІ състав и е признато за установено по отношение на **** имат право да възстановят правото му на собственост върху нива с площ от 4 дка, находяща се в ****, придобита чрез изтекла придобивна давност в периода от 1930 г. – 1958 г., на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

С Решение № 1153/18.10.2004 г. на ОСЗГ – Варна /лист 163/ е признато правото на собственост на наследниците на **** в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 3.863 дка, находящи се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на **** съставляващ имот № 161.

От удостоверение за наследници на *** г. /лист 28/ се установява, че ответниците са негови наследници по закон.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредетирано като обективно и компетентно дадено се установява, че в опис – декларацията на **** г. са описани девет ниви и две лозя, между които няма имот в м. „****”, затова не е налице идентичност между някой от декларираните от наследодателя на ищците имоти и процесния. Налице е идентичност на процесния имот с предоставения за ползване на ищцата с Препис - извлечение № 615/01.01.1968 г. и Протокол № 15/18.10.1967 г. на ИК на ОНС – **** В границите на стар имот № 161 попадат 575 кв.м. от имот № 151 на ползвателката ***, целият с площ от 1014 кв.м.

По искане на страните са разпитани свидетелите *** /без родство и дела със страните/, ***/без родство и дела със страните/, **** /без родство и дела със страните/ и Димитричка И.С. /без родство и дела със страните/, чийто показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че ищцата упражнява фактическа власт върху имота към настоящия момент, които не се опровергават от събраните по делото гласни доказателства и обстоятелството, че ответниците са записани като собственици на процесния имот в регистъра към ПНИ и се легитимират като такива с конститутивни административни актове /Решение № 1153/18.10.2004 г. на ОСЗГ – Варна и заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, то и предявеният отрицателен установителен иск се явява допустим.

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ответниците е да докажат, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а едва след това ищците следва да докажат фактите, които изключват това право.

Ответниците се легитимират като собственици на реална част с площ от 1000 кв.м. от ПИ № 402 по ПНИ на с.о. „***, целият с площ от 2579 кв.м., при граници на реалната част: ПИ № 405, ПИ № 404, път и останалата част от ПИ № 402, защрихована с червен цвят на скицата на лист 49 от делото по силата на осъществен завършен фактически състав на реституционна процедура **** от 31.08.2004 г. по в.гр.д. № 1204/2003 г. по описа на ВОС, гр. о., Решение № 1153/18.10.2004 г. ***и Заповед № ПР-167/26.05.2006 г. на Кмета на ****, постановена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които, в качеството на наследници на **** им е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху новообразуван имот № 402 по ПНИ на с.о. „**** с площ от 2579 кв.м., който по плана на старите имотни граници съставлява имот № 161, като собствеността е установена със съдебно решение по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Ищцата обаче оспорва материалноправната легитимация на ответниците и техния наследодател като собственици на процесния имот и наличието на реституционните предпоставки за възстановяване на имота.

Влязлото в сила решение на съответната ОСЗГ за възстановяване на собствеността върху земята и заповедта на кмета на общината, постановена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ обаче не биха могли да легитимират сами по себе си безспорно ответниците като собственици на процесната земеделска земя, ако в състезателното исково производство по повод възникналия спор за принадлежността на правото на собственост не се проведе успешно доказване на всички реституционни предпоставки, а именно: земята да съществува понастоящем като земеделска по смисъла на чл. 2 от закона; да е притежавана от лицето, претендиращо правото на собственост или на негов наследодател преди обобществяването й; да е отнета по някой от способите предвидени в чл. 10 от ЗСПЗЗ и върху земята да не са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността.

Ищцата по установителния иск не е взела участие в административното производство пред ОСЗГ, нито в съдебното производство по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, приключили с позитивни решения, поради което материалноправната легитимация на ответната страна по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предполага, както установяване на принадлежността на правото на собственост върху възстановения земеделски имот към патримониума на наследодателя на ответниците към момента на отнемането му, така и самото коопериране. По делото не се доказа идентичност на притежавания преди кооперирането от Георги Петров Георгиев имот, а именно: нива с площ от 4 дка, находяща се в гр. ****решение от 31.08.2004 г. по в.гр.д. № 1204/2003 г. по описа на ВОС, гр. о./ и възстановения с Решение № 1153/18.10.2004 г. на ****и Заповед № ПР-167/26.05.2006 г. на Кмета на община ***, постановена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Според свидетеля *** старите граници на имота, притежаван от наследодателя на ответниците са: **, горичка, ****, т. е налице е съвпадение само на границата ****и то условно, тъй като не е уточнено кой точно от рода е бил съсед на наследодателя на ответниците. От показанията на свидетеля *** на имота на *** преди отнемането му са: **** Отново имаме съвпадение само на една граница – път. От Решение № 1153/18.10.2004 г. **** се установява, че по плана на старите имотни граници признатия за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ имот съставлява № 161, като негови съседи по същия план са: имот № 66 на насл. на ***, имот № 65 на насл. на ****, път и имот № 155 на наследниците на ****. Т.е. отново е налице съвпадение само на една граница – път. За за да се установи безспорно идентичност между недвижими имоти е необходимо съвпадение по площ, местност и най-малко на три граници, каквото не е налице в конкретния случай. **** не се легитимира като собственик на установения за възстановяване имот с Решение от 31.08.2004 г. по в.гр.д. № 1204/2003 г. по описа на ВОС, гр. о., поради което по отношение на неговите наследници не са налице предпоставките за възстановяването му.

Ответниците не успяха в условията на главно и пълно доказване да установят собствеността си върху реституирания имот, поради което предявения иск от А.С.С. /Ангелова/ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на спора формулираното искане от ищците с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което В.А.В. и С.А.С. следва да бъдат осъдени да заплати сумата в общ размер на от 320 лева, представляваща заплатени държавна такса,  депозит за СТЕ, такси за съдебни удостоверения и за преписи от исковата молба за вписването й.

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.С. ****/, ЕГН **********,***, че В.А.В., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН **********,*** НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част с площ от 1000 кв.м. от ПИ № 402 по ПНИ на с.о. „****, целият с площ от 2579 кв.м., при граници на реалната част: ПИ № 405, ПИ № 404, ПИ № 150, път и останалата част от ПИ № 402, защрихована с червен цвят на скицата на лист 49 от делото, която приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН **********,*** да заплатят на А.С.С. ****/, ЕГН **********,***, сумата в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: