Определение по дело №77/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 март 2019 г.
Съдия: Албена Янчева Зъбова
Дело: 20192000500077
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 92

                                      14.03.2019 година, гр.Бургас

             Апелативен съд Бургас, гражданско отделение, в закрито заседание,  в състав : 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова    

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:Албена Зъбова - Кочовска

                                                                                Иван Воденичаров

Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело № 77  по описа  за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството по делото е по реда на чл.122 ГПК

Спорът за подсъдност по делото се развива между О. съд Б. и Районен съд Н. и е повдигнат пред Апелативен съд Б. от втория съд с мотиви, че исковата молба на М. И. Х. гражданка на Р. Ф. , родена на *. в гр. М. и И. Ш. Х. гражданин на Р. Ф. , роден на *. в Л. двамата със съдебен адрес в гр. Б., ул. „Т“,№ *, ет.*, ап.десен- чрез адвокат Б. , подадена против „И“ А. с ЕИК831663282, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б“ №*, представлявано от изпълнителни директори З. Р. Р. и И. В. С. , с предмет установяване по отношение на ответника, че е погасено и не съществува ипотечното му право досежно собствения на ищците апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 11538.13.49.2.41 по КККР на гр. Н., с административен адрес: гр. С., община Н., област Б. , м. „К“, В. „Р“, вх. *, ет.*, ап. *, е родово подсъден като първа инстанция на Бургаски окръжен съд, на основание член 104, т. 4 от ГПК.

Съдът е аргументирал извода си с това, че процесният иск за съществуването на ипотечното право има облигационен характер, макар договорът, от който произтича да има за предмет вещно право, поради което цената на иска следва да се определи от данъчната оценка на имота (чл.69, т.4,вр.т.2 ГПК), а родовата подсъдност на делото – като се съобрази визираната в хипотезата на чл.104, т. 4 от ГПК пределна стойност на размера на претенцията от 25 000 лв., която в случая е надвишена от цената на иска и сочи компетентност на окръжен съд.

Данните сочат, че по исковата молба първоначално е образувано търговско дело № 649 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 г., но с определение № 134/05.02.2019 г. производството е прекратено и делото е изпратено за разглеждане по правилата на родовата подсъдност на първа инстанция Районен съд град Н..

Окръжният съд се е аргументирал с това, че цената на иска в настоящия случай и с оглед наложилата се практика на ВКС, съобразяваща естеството и характера на ипотечното право, се определя от данъчната оценка на процесния имот- апартамент, на основание чл.69, ал.1, т.2 и т.4 от ГПК, но при съобразяване правилото на чл.104, т.3 от ГПК, т.к. се касае за вещен иск. Приложеното удостоверение към молбата на ищците от 04.02.2019г. сочело данъчна оценка на ипотекирания апартамент от 44986.50 лв. т.е. под пределния размер от 50000 лв., визиран в последно цитираната разпоредба, поради което според цената си, искът е родово подсъден на районния съд по местонахождението на имота.

Бургаският апелативен съд споделя съображенията на районния съд.

Предмет на настоящата претенция е иск, основан според страната на чл.179 ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл.124, ал. 1 от ГПК, при изложение в обстоятелствената част, че чуждото задължение, заради което е учредена договорна ипотека върху имота на ищците в гр. С., подробно описан и индивидуализиран по площ, граници и местонахождение, вече е погасено чрез изпълнение, но кредиторът не дава съгласието си за заличаването на обезпечаващата го ипотека, с петитум: съдът да приеме за установено по отношение на ответника(банката- кредитор), че ипотечното му право върху собствения на ищците апартамент не съществува(погасено е поради изпълнение), като се дирят и съдебно-деловодни разноски. Изхождайки от горното, апелативният съд преценява, че тук се касае за отрицателен установителен иск, основан на чл.124 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.179 ал. 1 от ЗЗД, която правна квалификация е възприета и от двете спорещи съдилища. Те също така са посочили, че цената на иска следва да се определи по реда на чл.69, ал.1, т.4,вр. т.2 ГПК, който е приложим при разглеждането на искове, касаещи облигационни отношения с предмет вещни права.

В практиката на ВКС(така определение №379 от 24.07.17г. по т.д. №1470/17г. на ВКС , ТК, І т.о.) се застъпва становището, че този ред е приложим не само към исковете за установяване недействителност на договор за ипотека, но и към всички други искове, целящи установяване несъществуването на ипотечно право с източник договор за ипотека.

От това настоящият съд обосновава извода, че съдебната практика възприема иска за установяване несъществуването на ипотечното право не като типичен вещен иск, цената на който би се определила по правилото на чл.69, т.2 от ГПК, а родовата подсъдност по това на чл.104, т.3 от ГПК, а като особена облигационна претенция с вещен ефект, разглеждането на която следва да се съобрази с предпоставките, определящи компетент-ността на първоинстанционните съдилища по реда на чл.104, т.4 от ГПК.

Затова макар в случая да не е отправен нарочен иск, атакуващ учредената договорна ипотека,т.е. самото правоотношение, от което произтича ипотечното право, съдът приема, че претенцията на страната за постигане целта на чл.179, ал.1 от ЗЗД -заличаване на ипотеката върху имот чрез заместващо съгласието на кредитора съдебно решение, като установи че ипотечното право на кредитора не съществува, следва да се приеме за облигационна, подчинена на предпоставките, визирани в чл.104, т.4 от ГПК досежно определянето на родовата подсъдност на спора.

Данъчната оценка на имота, определяща цената на иска в случая възлиза на 44986.50 лв. и надхвърля визираната в чл.104,т.4 от ГПК граница от 25 000лв., до която компетентността е на районен съд. Затова настоящото дело следва да се разгледа като първа инстанция от окръжния съд, в чийто район се намира имотът (чл.109 от ГПК), т.е. това е първоначално сезираният Бургаски окръжен съд.

Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОПРЕДЕЛЯ Окръжен съд Б. за компетентен да разгледа исковата молба на М. И. Х. гражданка на Р. Ф. , родена на *. в гр. М. и И. Ш. Х. гражданин на Р. Ф. , роден на *. в Л. двамата със съдебен адрес в гр. Б., ул. „Т“,№ *, ет.*, ап.*- чрез адвокат Б. , подадена против „И“ А. с ЕИК831663282, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б“ №*, представлявано от изпълнителни директори З. Р. Р. и И. В. С. , с предмет установяване по отношение на ответника, че е погасено и не съществува ипотечното му право досежно собствения на ищците апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 11538.13.49.2.41 по КККР на гр. Н., с административен адрес: гр. С., община Н., област Б. , м. „К“, В. „Р“, вх. *, ет.* ап. *.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на компетентния Окръжен съд Б.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: