Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.09.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2168 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са евентуално съединени искове с правно основание с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД; чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в резултат на проведена процедура за
възлагане на обществена поръчка на 12.09.2014 г. между „П.“ ООД като изпълнител
и М.НА М.и С.като възложител, бил сключен договор № 23-00-114/12.09.2014 г. за
възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи, с предмет: „Изграждане на
спортни площадки в с. Х. и с. Манастирище, община Х.“, съгласно условията на
конкурсните строителни книжа и приетото ценово предложение за участие в
процедурата. Посочва, че срещу изпълнението на възложените СМР ответникът
трябвало да му заплати уговорената в чл. 3, ал. 1 от договора цена в размер на
149 160 лева, с включен ДДС. При сключване на договора представил и
уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора гаранция за изпълнение в размер на 3 %
от стойността на договора без ДДС. Твърди, че в хода на изпълнение на договора
се оказало, че нивото на подпочвените води е по-високо от първоначално
предполагаемото, поради което на 17.11.2014 г. с констативен протокол, съставен
между проектанта, строителния надзор и дружеството, приели, че горните
обстоятелства налагат подмяната на предвидената асфалтова настилка с армирана
шлайфана бетонова настилка с дебелина 10 см, като това било отразено и в заповедната
книга на строежа на същата дата. Извършената замяна не се отразила на
уговорената по договора цена, поради което дължимото възнаграждение на
изпълнителя останало непроменено. Твърди, че спазил редът, предвиден в чл. 4,
ал. 6 от договора във връзка с изчисляване на непредвидени по първоначалната
КСС строително монтажни работи. Посочва, че изпълнил в цялост и съобразно
уговореното процесните СМР, за което били съставени протоколи обр. 19, а за
заменените СМР – съответните заменителни таблици към договора с участието на
възложителя. Били съставени също така 2 бр. констативни актове обр. 15 за
установяване годността и за приемане на строежа от 12.12.2014 г., с участието
на възложителя, изпълнителя, проектанта и строителния надзор. След цялостното
изпълнение на възложените СМР документите били окомплектовани от строителния
надзор – „Е.Б.“ ДЗЗД и изпратени до М.НА М.и С.. Посочва, че общата стойност на
извършените и приети СМР по актовете обр. 19 и заменителните таблици възлиза на 147 519,15 лева с
ДДС. Твърди, че ответникът изпълнил частично задължението си да заплати
възнаграждение като е налице незаплатен остатък в размер на 36 555,52
лева. С писмо от 24.08.2015 г., след поискано обяснение от негова страна,
ответникът му заявил, че сумата 1 640,76 лева е задържана като неустойка
за забава за изпълнение, а по отношение сумата 34 914,76 лева – за част от
нея в размер на 29 095,27 лева, заявил, че изпълнителят не е определил
анализните цени на изпълнените допълнителни СМР и за същите не бил съставен
протокол. Поддържа, че това не отговоря на истината. Посочва, че по отношение
сумата 5 819,49 лева липсва яснота защо му се отказва възнаграждение.
Счита, че му се дължи сумата 34 914,76 лева като незаплатено
възнаграждение по договора. При условията на евентуалност, ако съдът не
възприеме доводите за наличие на договорно основание, претендира сумата на
извъндоговорно основание, тъй като с тази стойност ответникът се е обогатил.
При условията на евентуалност иска да се приеме, че сумата се дължи по реда на
чл. 61 ЗЗД. С уточнителна молба заявява, че ответникът е знаел за предприетата
работа, не се е противопоставил по никакъв начин на нейното извършване и дори е
налична кореспонденция между страните, в която се обсъждат параметри на работата
и заплащането й, и я е одобрил. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата
34 914,76 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане като неизплатен остатък от цената по договора, сключен на
12.09.2014 г., а при условията на евентуалност на извъндоговорно основание. Претендира
разноски. С допълнителна искова молба ищецът оспорва доводите на ответника, че
последният не трябва да заплаща в цялост издадените данъчни фактури за
извършени СМР, тъй като за заменените такива били съставени единствено
заменителни таблици, но не и протокол обр. 19. Поддържа, че съгласно чл. 4, ал.
6 от договора, при възникване на непредвидени обстоятелства, довели до
необходимост от извършване на непредвидени СМР, същите се считат за договорени
и констатирането, изпълнението и разплащането им се извършва въз основа на
заменителни таблици, а не акт обр. 19.
Ответникът счита искът за допустим, но неоснователен.
Не оспорва сключването на договор между страните. Твърди, че ищецът е
представил три фактури за плащане, по които М.НА М.и С.е заплатило
възнаграждение в общ размер на 110 964,07 лева с ДДС. Посочва, че общата
сума на действително извършените и подлежащи на плащане СМР, съобразно
подписаните протоколи обр. 19, е в размер на 87 918,35 лева без ДДС, което
прави 105 502,02 лева с ДДС. С оглед на това, счита че е заплатил на ищеца
по-голяма сума от размера, за който са подписани протоколи обр. 19, удостоверяващи
действително извършените СМР и не дължи нищо на ищеца. Твърди, че изпълнението
на непредвидените СМР, за които ищецът представя 2 бр. заменителни таблици,
подписани съгласно чл. 4, ал. 6 от договора, е част от изпълнението на договора
за строителство. Счита, че заменителните таблици служат за удовлетворяване на
съгласието на страните относно видовете и количествата на непредвидените СМР,
както и тяхната цена. За удостоверяването на действителното им извършване обаче
е необходимо те да бъдат описани в протокол обр. 19. Следователно възложителят
не може да извърши плащане само въз основа на подписани заменителни таблици,
тъй като те не удостоверяват реалното извършване на СМР, описани в тях.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По главния иск с правно основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
По
делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, а
това се установява и от приетите писмени доказателства, че страните са
обвързани от валидно сключен на 12.09.2014 г. договор № 23-00-114/12.09.2014 г.
за възлагане и изпълнение на строително-монтажни работи, с предмет: „Изграждане
на спортни площадки в с. Х. и с. Манастирище, община Х.“, съгласно условията на
конкурсните строителни книжа и приетото ценово предложение за участие в процедурата,
както и че са изпълнени от ищеца „П.“ ООД предвидените в договора
строително-монтажни работи.
В
чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че в случай, че в процеса на изпълнение
на договорените работи, вследствие технологични условия възникне необходимост
от извършване на други видове работи, те ще се считат като договорени за
изпълнение /непредвидени работи/, като за тях възложителят не дължи
допълнително заплащане извън стойността на договора. С чл. 3, ал. 1 страните са
се съгласили, че цената на договора е 124 300 лева без ДДС и 149 160
лева с ДДС. Съобразно чл. 4, ал. 6, при възникване на непредвидени обстоятелства,
възникнали след сключването на договора, довели до необходимост от извършване
на непредвидени СМР, същите се считат за договорени. Констатирането,
изпълнението и разплащането на СМР се извършва въз основа на заменителни
таблици, подписани от изпълнителя, надзора и възложителя или от упълномощени от
тях лица. За непредвидените видове СМР, за които няма единични цени в ценовото
предложение /Приложение № 1/, се представят подробни анализи, като се прилагат
разходните норми за труд, материали и механизация, доказани с фактура и
ценообразуващи показатели.
Видно
е, че с констативен протокол от 17.11.2014 г., в присъствието на проектанта „М.“
ЕООД, строителя „П.“ ООД и строителния надзор ДЗЗД „Е.Б.“, е констатирано и
прието, че поради високи подпочвени води и лоши строителни почви, трябва да се
замени проектната асфалтова настилка с армирана шлайфана бетонова настилка с
дебелина 10 см. Към протокола има приложен анализ относно доставката и
полагането на настилката.
Не
се спори, че за действително изпълнените СМР по процесния договор и КСС към
него са издадени 2 бр. протоколи обр. 19, приложени по делото. С протокол обр.
19 № 1 от 18.11.2014 г. са приети за извършени и подлежащи на заплащане видове
СМР, на обща стойност 38 861,76 лева без ДДС, а с протокол обр. 19 № 2 от
12.12.2014 г. – на обща стойност 49 056,59 лева без ДДС. Протоколите са
подписани от представители на ищеца, на ответника, на инвеститорски контрол и
от страна на ДЗЗД „Е.Б.“, извършващо надзора над строежа.
По
делото са приети като доказателства заменителна таблица от 15.10.2014 г. –
26.11.2014 г. към договор № 23-00-114 от 12.09.2014 г. за установяване на
видове работи, попадащи в обхвата на чл. 4, ал. 6 от договора за строителство
на стойност 2 146,88 лева и заменителна таблица от 12.12.2014 г. към
договора на стойност 32 867,39 лева, като и двата документа са подписани
от страна на ответника.
Видно
е, че на 12.12.2014 г. е подписан констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа – Открита спортна площадка, от възложителя: ответника
Министерство на младежта и С.; проектант: „М.“ ЕООД; от строителя – ищеца „П.“
ООД и консултант /строителния надзор/: ДЗЗД „Е.Б.“. С акта е прието, че
строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към
строежите по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ, условията на договора за строителство и че
наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство и с него се извършва предаване на строежа от строителя на
възложителя Министерство на младежта и С..
С
удостоверение № 3 от 06.07.2015 г. на главния архитект на Община Х. обектът –
Спортна площадка е въведен в експлоатация.
С
писмо от 24.08.2015 г., във връзка с постъпило искане от страна на ищеца,
ответникът е уведомил „П.“ ООД, че по процесния договор № 23-00-114/12.09.2014
г. има забава за изпълнение с 22 дни, поради което налага неустойка за забава
за изпълнението в размер на 1 640,76 лева. По отношение на сумата
29 095,27 лева е прието, че няма доказателства по чл. 4, ал. 6 от договора
и не е представен констативен протокол за непредвидените видове СМР.
С оглед на така ангажираните
доказателства, съдът приема за доказано, че страните са обвързани от валиден
договор за изработка, сключен по реда на Закона за обществените поръчки, по
който ищецът следва да предостави уговорения резултат, а ответникът да заплати
възнаграждение.
Изрично в договора в чл. 1, ал. 3
и чл. 4, ал. 6 е уговорено, че непредвидените работи, които са възникнали
вследствие на технологични условия, се считат за договорени между страните,
т.е. те са част от предмета на договора. В посочения смисъл има и постановена
практика на Върховния касационен съд – решение № 82 от 19.07.2011 г. по т.д. №
658/2010 г. на ВКС, І Т.О., решение № 131 от 21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011
г. на ВКС, І Т.О. и решение № 95 от 26.06.2017 г. по т.д. № 60211/2016 г. на
ВКС, ІІІ Г.О., в която се приема, че не се касае за изменение на постигнатото
съгласие по договора за обществена поръчка, в случаите, в които в хода на
изпълнението се установи необходимост от извършване на допълнителни работи с
оглед на качеството, сроковете и прочие за дейности с обслужващо
предназначение. В цитираната практика е възприето, че недопустимо изменение на
договор, сключен по реда на ЗОП /отм./, ще е налице тогава, когато се постигне
воля за изменение на самите параметри на обществената поръчка – условията, при
които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряване на кандидата за
изпълнението й.
В конкретния случай изменението на
настилката, което се е наложило, поради констатирани високи подпочвени води, не
засяга никой от съществените елементи на поръчката, при които е открита,
проведена и приключена. Изменението не представлява и допълнителни работи,
възложени извън първоначалния й предмет, като цената по договора остава
непроменена.
С оглед изложеното съдът намира,
че непредвидените СМР, за които ищецът търси възнаграждение имат обслужващ изпълнението
на договора характер и не представляват допълнително възлагане на СМР в
нарушение на нормата на чл. 43 ЗОП /отм./. Ето защо възнаграждението за тях се
дължи на основание сключения между страните договор. В посочения смисъл са и
изричните изявления и на ответника по делото, който не оспорва, че
непредвидените работи, за извършването на които ищецът търси възнаграждение, се
включват в предметния обхват на договора.
Съобразно чл. 264 ЗЗД поръчващият
е длъжен да приеме извършената, съгласно договора работа. От страна на ищеца са
ангажирани и обсъдени по-горе доказателства, които установяват по безспорен
начин извършване на възложените по договора СМР и приемане на строежа по
установения в закона ред.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена от вещото лице след анализ и съпоставка на всички
строителни документи, се установява, че със съставените 2 бр. протоколи обр. 19
са актувани за извършени всички видове работи, посочени в Приложение № 1 към
сключения между страните договора. Не са актувани видовете работи само по две
позиции – разлив битумен грунд и доставка и полагане на плътна асфалтова смес с
деб. 6 см. Вместо тези позиции, с изготвените заменителни таблици и за двата
процесни обекта е актувано изпълнение на армирана бетонова настилка В 15 с деб.
10 см. и арм. мрежа 15/15. Актуваните количества отговарят на количествата,
предвидени за изпълнение с асфалтова смес. Т.е. и за двата процесни обекта е
актувано изпълнение само на една настилка на двете спортни площадки, а именно –
на армирана, бетонова настилка. Вещото лице отбелязва, че и протоколите обр. 19
и заменителните таблици са подписани от всички участници в строителството,
съгласно Наредба № 3, с което е установено, че видовете СМР, актувани в същите,
действително са извършени на място. Констатирано е от експерта, че в
приложените дневници на бетоновите работи и за двата обекта е посочено полагане
на бетонова настилка по площадки и по трибуни, с което се установява направата на
бетоновата, армирана настилка. В приложените към делото 2 бр. констативни
актове обр. 15 и за двете спортни площадки е отбелязано, че същите са изпълнени
с армирана, бетонова настилка, положена върху основа на трошен камък. Тези
актове също са надлежно подписани от изискуемите се лица, съгласно Наредба № 3.
Съгласно изготвените строителни документи и посочените обстоятелства, вещото
лице прави извод, че посоченото в заменителните таблици изпълнение на армирана,
бетонова настилка и на двата обекта, действително е извършено на място.
Съдът намира за неоснователен
доводът на ответника, че за видовете работи, описани в заменителните таблици е
трябвало да се издаде акт обр. 19, за да се дължи възнаграждение за тях.
Страните изрично са предвидили в чл. 4, ал. 6 от договора, че констатирането,
изпълнението и разплащането на СМР, възникнали при непредвидени обстоятелства,
какъвто е конкретният случай, се извършва въз основа на заменителни таблици.
Такива в случая са надлежно съставени и подписани от ищеца и от ответника, а
описаните в тях СМР, видно от приложените доказателства и приетото заключение по
делото на съдебно-техническата експертиза, са и извършени.
С оглед изложеното и доказаното
изпълнение от ищеца на поетите с процесния договор задължения, включително и за
възникналите след сключване на договора непредвидени работи, включени в
заменителните таблици, за ответника е възникнало насрещното задължение по чл.
266, ал. 1 ЗЗД да заплати уговореното между страните възнаграждение за
изработеното по договора.
При съобразяване сумите по актовете обр. 19 и заменителните
таблици /38 861,76 лв. + 49 056,59 лв. + 2 146,88 лв. +
32 867,62 лв. = 122 932,62 лв. без ДДС или 147 519,14 лв. с ДДС/,
изплатената от М.НА М.и С.сума /110 963,62 лв./, приспадната сума за неустойка
от страна на ответника /1 640,76 лв./, която се признава от ищеца, съдът
намира, че е останал незаплатен остатък от възнаграждението по договора в
размер на 34 914,76 лева. Това прави предявеният в процеса главен иск по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД основателен за пълния размер. Основателно е и искането за
присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба
до окончателното изплащане.
По евентуалните искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 61, ал. 1 ЗЗД:
Поради несбъдване на вътрешно
процесуалното условие, предявените при условията на евентуалност искове следва
да се оставят без разглеждане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на
разноски има ищецът, който своевременно прави искане за тяхното присъждане. В
негова полза следва да се присъдят разноски в общ размер на 3 293 лева, от
които 1 397 лева за държавна такса и 1 896 лева за адвокатско
възнаграждение. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, за което следва да се съобрази фактическата и
правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и обстоятелството, че
уговореният и заплатен на ищеца хонорар е в дължимия минимален размер без ДДС
по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД М.НА
М.и С., с БУЛСТАТ: ********, с адрес: гр.
София, бул. „********да заплати на „П.“
ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 34 914,76 лева /тридесет и четири
хиляди деветстотин и четиринадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
неизплатен остатък от дължимото възнаграждение по Договор №
23-00-114/12.09.2014 г. за възлагане и изпълнение на строително-монтажни
работи, с предмет: „Изграждане на спортни площадки в с. Х. и с. Манастирище,
община Х.“, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на исковата молба на 06.07.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на евентуалност искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 61, ал. 1 ЗЗД от „П.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу М.НА М.и С., с БУЛСТАТ: ********,
с адрес: гр. София, бул. „********за присъждане на сумата 34 914,76 лева /тридесет и четири хиляди деветстотин и четиринадесет
лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща стойността на изпълнени
СМР, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.НА М.и С., с БУЛСТАТ: ********, с адрес: гр. София, бул. „********да
заплати на „П.“ ООД, с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата 3 293 лева /три хиляди двеста деветдесет и три лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: