Р Е Ш Е Н И Е
№............., град Шумен, 27.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на деветнадесети септември две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Росица Цветкова
при секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова АД №150 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.186 ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), образувано
по жалба на „В.О.“ ЕООД, с
ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.С.Я., чрез
пълномощника и процесуален представител адвокат Ж.К.от АК, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №56-ФК/20.03.2023 г. на
Началник отдел «Оперативни дейности» гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на
НАП гр.София, с която на оспорващия е наложена ПАМ – запечатване на обект -
бензиностанция, находящ се в с.Венец, област Шумен, ул.**-*№19, стопанисван от
„В.О.“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество
свеждащи се до постановяването й в нарушение на изискванията за форма и на
материалния закон. Обосновава се немотивираност на заповедта, съобразно
изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, по отношение срока на действие на
наложената принудителна мяркаради, като изложените мотиви са бланкетни и не
съдържат конкретни факти и обстоятелства в тази връзка. Навеждат се и доводи за
несъразмерност на принудителната мярка поради това, че спрямо дружеството е
инициирано административнонаказателно производство, предвид което и с оглед
решението от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г., мярката се явява наложена в
нарушение на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. Въз
основа на изложеното е отправено искане към съда за отмяна на атакуваната
заповед и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна
Началник отдел "Оперативни дейности" гр.Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция
за приходите, редовно призован, не изпраща представител, но е представено
писмено становище чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Цв.Ст., редовно
упълномощена, в което е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Изложени са доводи за законосъобразност на атакуваната заповед, тъй като е
издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите реквизити. Счита
за безспорно установено нарушението на закона, представляващо основание за
налагане на ПАМ, като обосновава извод, че същата е издадена при съблюдаване на
материалния закон и неговата цел. С оглед на това е отправено искане към съда
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
С оспорената в
настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ на основание чл.186 ал.1 т.1
б.«а» от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена ПАМ – запечатване на обект
- бензиностанция, находящ се в с.Венец, област Шумен, ул.**-*№19, стопанисван
от „В.О.“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. Обжалваната заповед
е издадена след извършена на 18.03.2023 г. проверка от контролните органи в
процесния обект на дружеството. Извършена е била контролна покупка от органите
по приходи на 1 брой бутилка минерална вода „Горна баня“ на стойност 1.99 лева,
заплатена в брой от инспектора по приходите на лицето, обсулжващо обекта – З.Р.на
длъжност „касиер“ в обекта. За направената покупка в брой не е издаден фискален
бон от наличното в обекта и работещо фискално устройство с
рег.№4316634/31.07.2019 г. Прието е, че с описаната деятелност оспорващото
дружество, в качеството му на лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (за краткост Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г.), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е извършило нарушение
на разпоредбата на чл.25 ал.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г., във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, осъществяващо състава на чл.186
ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС. Описаните обстоятелства са документирани в
Протокол за извършена проверка в обект серия АА №0065943 от 18.03.2023 г.
За описаното
нарушение срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия АN №F702046/06.04.2023 г. и въз основа на него е издадено
Наказателно постановление №701010 - F702046 от 27.04.2023 г. от Началника на
отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна при ГД “Фискален контрол“, с което на
основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 700.00 лева. От приложеното банково извлечение от сметка на дружеството и
служебна бележка от 06.07.2023 г., издадена от ТД на НАП Варна – офис Шумен се
установи, че наложената санкция по НП е заплатена от дружеството в размер 80%
на 05.06.2023 г. – 560.00 лв.
Процесната заповед
е връчена на дружеството на 06.04.2023 г. Недоволно от волеизявлението,
обективирано в административния акт, дружеството го е оспорило първоначално
пред АдмС Варна с жалба чрез административния орган на 20.04.2023 г. и е
образувано адм.д.№884/2023 г. по описа на АдмС град Варна. С оглед правилата за
местна подсъдност делото е изпратена за разглеждане на АдмС град Шумен.
Като писмени
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорената заповед, както и НП №701010 - F702046 от
27.04.2023 г. от Началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна при ГД
“Фискален контрол, служебна бележка от ТД на НАП Варна – офис Шумен, излечение
от банкова сметка ***-жалбоподател.
От така
установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
На първо место следва да се посочи, че
спор по фактите няма между страните. Спорът е правен и се свежда до приложение
на материалния закон.
Предмет на
оспорване е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от
неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Жалбата е
подадена в законоустановения срок, поради което съдът приема, че е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е и основателна, поради следните
съображения:
Съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл.7 ал.1 т.1 от ЗНАП
предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т.1
от Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП,
директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са
оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по
чл.186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел "Оперативни
дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган
в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от
пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
Заповедта е
издадена в предписаната от чл.59 ал.1 от АПК писмена форма и формално съдържа
задължителните нормативно установени реквизити. Издателят на акта е изложил
мотиви, с които е обосновал наличието на осъществено от жалбоподателя нарушение
на данъчното законодателство. Като доказателство за осъществената проверка е
посочил съставения Протокол за извършена проверка в обект от 18.03.2023 г.
При извършената
служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание. Резултатите от проверката, реализирана
от органите по приходи в присъствието на работещия в търговския обект „касиер“,
са подробно описани в Протокол за извършена проверка от 18.03.2023 г.
На следващо
място съдът счита, че оспорената заповед е съобразена и с материалния закон,
респ. не е налице отменителното основание по чл.146 т.4 от АПК.
Материалната
предпоставка за налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС е нарушаването на реда или начина на издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Това са
и предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.187 ал.1 от ЗДДС, която
се налага кумулативно с тази по чл.186 ал.1 от ЗДДС.
Съдържанието на мерките се изразява в запечатване на обекта, в който е
извършено нарушението и забрана на достъпа до него. Съгласно чл.186 ал.1 т.1
б."а" от ЗДДС, на лице, което не издаде съответен документ за
продажба, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се налага
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни.
В процесната
заповед е прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1 т.1
във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
По силата на чл.3
ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Чл.25 ал.1 т.1
от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда, че независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1.
Разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС,
въвежда задължението за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът за
отчитане и издаване фискални касови бележки е уреден именно в горепосочената Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин.
От представените
и приети по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването
на посоченото в оспорената заповед нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС. Безспорно
е установено, а това не се оспорва и от жалбоподателя, че в процесния обект при
извършена продажба на 1 брой бутилка минерална вода „Горна Баня“ на стойност
1.99 лв. не е издаден фискален касов бон от работещото ФУ, като сумата е
заплатена в брой на касиера в обекта. Предвид установеното неиздаване на
фискален бон, са налице материалноправните предпоставки, предвидени в чл.186
ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС за прилагане на ПАМ. По изложените мотиви
съдът намира, че оспорената заповед не страда от порок по смисъла на чл.146 т.4 от АПК.
При определяне
на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност, като на съдебен контрол
подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност, която е част от задължителната преценка за
издаването на административния акт при правилно приложение на материалния
закон.
В тази връзка
настоящият съдебен състав съобрази следното:
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл.186 ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на чл.186 ал.1 т.1
б"а" от ЗДДС, мярката «запечатване на търговски обект» има
превантивно действие, тъй като цели да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. Излагането на мотиви в
заповедта по чл.186 ал.1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на
срока на наложената ПАМ е задължително, за да може да се извърши преценка за
съответствието на акта с целта на закона в изпълнение на изискването на чл.146
т.5 от АПК. Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното
нарушение представлява именно такова несъответствие с целта на закона. В случая
определеният срок за налагане на ПАМ е 14 дни – в нормативно регламентираните
от закона рамки и над предвидения минимален размер. В заповедта е посочено, че
срокът на принудителната мярка е съобразен с характера на нарушението –
неиздаване на фискален бон, целената превенция – издаване на ФКБ за всяка
извършена продажба, необходимостта да се защити обществения интерес и да се
предотврати извършването на нови нарушения, както и установеното трайно
неспазване на установения правов ред в обекта. Административният орган е
заключил, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с принципа на съразмерност,
като „Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект,
като прекият резултат е правилното отразяване на оборота, а индиректният -
недопускане на вреда за фиска“.
Настоящият
състав намира, че така определеният 14 дневен срок на принудителната мярка не е
мотивиран в съответствие с чл.186 ал.3 от ЗДДС. Налице е формално изпълнение на
задължението за мотивиране на акта, като изложените мотиви са еднакво приложими
към всяка една ПАМ по чл.186 ал.1 б.а“ от ЗДДС, независимо от конкретно
определения срок за нейното налагане и без същите да са обвързани с конкретните
факти по случая, което е равнозначно на липса на мотиви, независимо от техния
обем.
Във връзка с
горното, следва да се посочи най-напред, че от мотивите на заповедта не става
ясно каква е тежестта на нарушението, за да може тя да е критерий за определянето
на срока на мярката. Не става ясно и как неиздаването на фискални касови
бележки има за последица препятстване извършването на текущ и последващ контрол
он органите по приходите. Абсолютно необосновано е и заключението за „трайно
неспазване на установения правов ред в обекта“, като липсват данни дружеството
да е извършвало други нарушения.
При това
положение формираната от органа воля да определи срок на мярката в размер на 14
дни не почива на конкретни факти, а на предположения, като отново следва да се
посочи, че в заповедта липсват конкретни мотиви, дефиниращи тежестта на
нарушението чрез реализирането на значителни обороти. Изложените съображения в
заповедта са абсолютно бланкетни и не удовлетворяват изискванията за
мотивираност на заповедта на органите по приходите по отношение на срока на
мярката, доколкото не са обвързани с конкретни констатации по отношение на
конкретното нарушение. Предвид това и с оглед изложеното, съдът намира, че в
разглеждания случай преценката за съответствието на определения срок на
запечатване на процесния обект спрямо конкретните факти и обстоятелства не е
извършена от органите по приходите, което води до извод за допуснато от
последния нарушение на изискванията на чл.186 ал.3 от ЗДДС за
надлежно упражняване на оперативната самостоятелност.
В обобщение на
изложеното следва да се отбележи, че оспорената заповед е немотивирана и
незаконосъобразна по отношение на определения в нея срок на ПАМ.
Обстоятелството, че при определянето продължителността на срока
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, не
изключва задължението на същия да изложи конкретни и ясни мотиви, релевантни за
това, които в последствие да бъдат обсъдени от съда по реда на чл.169 от АПК. Според
съда, въведените в оспорения акт мотиви, касаещи определянето на срока на
наложената ПАМ са твърде общи и неконкретизирани, поради което същите не
изпълват изискването за обоснованост на акта от фактическа страна в тази му
част, респ. не изпълват изискването за форма. Липсата на конкретни мотиви
относно продължителността на срока на мярката препятства осъществявания съдебен
контрол за законосъобразност и съответствието й с целта на същия, което
представлява основание за отмяна на оспорения акт.
Липсата на
конкретни мотиви относно определената продължителност на срока на ПАМ, води до
извод за неговата необоснованост, с което от административния орган е нарушен и
принципа на чл.6 ал.1 от АПК,
задължаващ го да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо. В случая, с прилагането на ПАМ се преустановява търговската
дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно постъпването на
данъци за фиска, поради което наложената мярка може да причини вреди, които са
явно несъизмерими с преследваната цел, поради което издадената заповед е несъответна
и на чл.6 ал.5 от АПК, респ.
издадена в несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл.146 т.5 от АПК.
От приложените
по делото доказателства безспорно се установи, че за процесното нарушение,
изразяващо се в неиздаване на фискален бон за извършена продажба на стойност
1.99 лева, е образувано административнонаказателно производство по реда на
чл.36 ал.1 от ЗАНН, като е съставен АУАН, както и въз основа на него е издадено
и НП, като наложената санкция е заплатена от дружеството.
С Решение от 4
май 2023 г. /преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от
Административен съд – гр.Благоевград/, постановено по дело С-97/21 г. на СЕС, е
дадено разрешение, че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система за данъка върху
добавената стойност и чл.50 от Хартата на основните права
на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно
задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства, на
данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка
запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни
съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната
тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че
тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото
нарушение. По силата на чл.633 от ГПК, решението
на Съда на Европейските общности, произнесени по отправено преюдициално
запитване, е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.
В случая обаче, на 06.04.2023 г. е издаден АУАН №F702046/06.04.2023 г., както и
е издадено НП №701010- F702046/27.04.2023 г., за констатираното на 18.03.2023 г., нарушение на 25
ал.1 т.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Според
тълкуването, направено в т. 49 от Решението на СЕС по дело №С-97/2021 г., ПАМ по
чл.186 ал.1 от ЗДДС следва
да се квалифицира като санкция с наказателноправен характер, поради което
прилагането ѝ едновременно с търсенето на административнонаказателна
отговорност за същото деяние и срещу същото лице, представлява кумулиране на
две отделни санкции с наказателноправен характер, което води до ограничаване на
основното право по чл. 50 от Хартата на основните права
на ЕС, в смисъла на който и цитираното Решение на СЕС.
Посоченото обстоятелство,
с оглед тълкуването на Съда на Европейския съюз на чл.273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък
върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на
Европейския съюз в решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21, съставлява
самостоятелно и напълно достатъчно основание да се приеме, че оспорената
заповед е издадена в нарушение на законовата цел, независимо от изложените
по-горе съображения за немотивираност на срока на ПАМ.
Прилагането на
санкционни мерки в областта на облагането с ДДС съставлява прилагане на правото
на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС,
на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г.
относно общата система на данък върху добавената стойност – решение от 26
февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU:C:2013:105), т. 27, и решение
от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU:C:2017:264), т.
16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не
надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели
– чл.6 ал.2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС
по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл.186 ал.1 т.1 б.„а” от ЗДДС с
налагане на имуществена санкция по чл.185 ал.1 от ЗДДС за нарушението по чл.118
ал.1 от ЗДДС (нерегистрирана продажба на стойност 1.99 лв.) не зачита правото
по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от решението на Съда на ЕС
по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна – е непропорционално.
Спрямо фактите на конкретния случай (размерът на неплатения ДДС за извършена
продажба в размер на 1.99 лева), запечатването на търговския обект е мярка,
която създава ограничения за дейността на търговеца, които се несъразмерни на
поставената цел – обезпечаване събирането на ДДС. Мярката е допълнителна
тежест, която, преценена с оглед реализираното срещу търговеца
административнонаказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното
нарушение по чл.118 ал.1 от ЗДДС и е в противоречие с изискванията на принципа
за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело
С-97/21). Ограничението на основното право по чл.50 от Хартата на основните
права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели
(осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната правна уредба
(решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на
мярката по чл.186 ал.1 т.1 б.„а” от ЗДДС, издадена в рамките на административно
производство, което е отделно от паралелно проведеното
административнонаказателно производство, е недопустимо, доколкото не гарантира,
че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която
се следва за вмененото на дружеството административно нарушение, ще съответства
на тежестта на нарушението по чл.118 ал.1 от ЗДДС. Запечатването на търговския
обект, наред с иницииране на административнонаказателно производство, в рамките
на което законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция в размер от
500 до 2000 лева (арг. от чл.185 ал.1 от ЗДДС, регламентиращ
административнонаказателния състав за нарушение по чл.118 ал.1 от ЗДДС, респ.
по чл.25 ал.1 т.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.), не е
необходимо за постигане на целта на ЗДДС, и е непропорционално ограничение
спрямо тежестта на нарушението.
Изложените
аргументи обосновават категоричния извод, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон, но при липса на
изложени конкретни мотиви относно продължителността на наложената ПАМ и в
противоречие с целта на закона, поради което същата подлежи на отмяна, като
незаконосъобразна.
С оглед изхода
на спора, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, и
доколкото е направено своевремено искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски, ведно с приложен списък за тях,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените
по делото разноски общо в размер на 1 250.00 лв., от които внесена дължима
държавна такса за образуване на делото в размер на 50.00 лв. и договорено и
изплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200.00 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „В.О.“ ЕООД, с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Б.С.Я., Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №56-ФК/20.03.2023 г. на Началник отдел
«Оперативни дейности» гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП гр.София, с
която на „В.О.“ ЕООД, с ЕИК ****, е наложена ПАМ – запечатване на обект -
бензиностанция, находящ се в с.Венец, област Шумен, ул.**-*№19, стопанисван от
„В.О.“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл.186
ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите с адрес гр.София,
бул.Дондуков №52, да заплати на „В.О.“ ЕООД, с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Б.С.Я., сумата общо в размер на 1 250.00 (хиляда
двеста и петдесет лева) лв., представляваща направените деловодни разноски по
настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.138
ал.3 във вр. с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: