№ 2954
гр. С., 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110130878 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 152516/21.07.2022 г., подадена чрез
процесуалния му представител юрк. П. Н., срещу Н. Д. Т., с ЕГН: **********,
А. П. Т., с ЕГН: ********** и Ц. П. Н., с ЕГН: **********, с която се иска
ответниците да бъдат ОСЪДЕНИ да заплатят на ищеца разделно първата
ответница 4/6 части, а другите двама ответници всеки по 1/6 част от сумата
от общо 1177.18 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия и вноска дялово разпределение, за имот –
жилищно помещение № 78, находящ се в гр. С., общ. С., ул. Г.М. № 116Б, вх.
Г, ет. 6, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 948.85 лева за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.вкл,, и 205.86 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г.; 2/главница за дялово
разпределение в размер на 18.07 лева за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2020 г. и 4.40 лева – обезщетение за забава за периода от 31.05.2019 г.
до 11.05.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба – 09.06.2022 г. до окончателното плащане на
сумите. Претендират се и направените по делото разноски.
В хода на производството по настоящото дело ответницата Н. Д. Т., с
ЕГН: ********** е починала на 13.01.2023 г. Видно от удостоверение за
наследници същата е оставила за свои наследници другите двама ответници
по делото А. П. Т., с ЕГН: ********** /син/ и Ц. П. Н., с ЕГН: **********
/дъщеря/.
1
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: извлечение от сметки, списък на
живущите, писмо от СО Район „С.“, писмо от ищеца, договор между СЕС и
ФДР, протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР, удостоверение за актуално
състояние на „МХ Елвеко“ ООД, договор между ищеца и ФДР, копие от в-к.
Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация С.“ ЕАД от 11.07.2016 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
са постъпили писмени отговори чрез адв. К. Ц.. В същите исковите претенции
се оспорват единствено по размер като се прави възражение за изтекла
погасителна давност на част от процесните суми. В останалата си част
претенциите не се оспорват.
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно
техническа експертиза.
С определение № 9138/09.03.2023 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „МХ Елвеко“ ООД.
Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение
– 2 броя и 2 броя протоколи за достъп.
В съдебно заседание, проведено на 30.01.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Процесуалният представител на ответниците поддържа възражението
си, че част от сумите са погасени по давност и иска постановяване на съдебно
решение при съобразяване на това възражение. Претендира разноски като
представя списък.
Третото лице помагач „МХ Елвеко“ ООД не изразява допълнително
становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация С.“ ЕАД като липсва
спор, че същите са публикувани в един централен и един местен ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот на ответниците са
2
начислени следните суми: главница за топлинна енергия в размер на 948.85
лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл,, и 205.86 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г.; главница
за дялово разпределение в размер на 18.07 лева за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2020 г. и 4.40 лева – обезщетение за забава за периода от 31.05.2019 г.
до 11.05.2022 г. От страна на никого от ответниците не се излагат възражения
срещу реалното доставяне на топлинна енергия, законосъобразното
начисляване на сумите, нито срещу правилното им изчисляване от гл.т.
стойност на доставения обем топлинна енергия.
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка и на двете съобщения към фактури.
На последно място страните не спорят и че ответниците са потребители
на топлинна енергия за процесния имот в процесния период, доколкото са
собственици на имота в посочените от дружеството от квоти. След смъртта на
ответницата Н. Д. Т. – починала на 13.01.2023 г., видно от удостоверение за
наследници – същата оставя за свой наследници двете си деца – другите
двама ответници по делото А. П. Т., с ЕГН: ********** /син/ и Ц. П. Н., с
ЕГН: ********** /дъщеря/
От процесуалния представител на ответниците не са наведени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, за обстоятелства, които имат отношение
към наследяването на процесния имот от гл.т. квоти в наследството на
починалото лице.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
По делото е извършена и СТЕ, от която се установяват известни
разминавания в процесните суми – като се посочва, че главницата за
потребена топлинна енергия за процесния период възлиза на 934 лева, вместо
на 948.85 лева, колкото претендира ищецът. Прави се обаче уточнение, че не
са съобразени извършени приспадания в сумата. В останалата й част съдът не
обсъжда експертизата, доколкото съответните въпроси от техническо
естество не са спорни по делото. Съдът освен това не кредитира експертизата
в частта относно изчисленията по периоди с оглед погасителна давност. Това
е така, доколкото от една страна давността е правен въпрос от
компетентността на съда, а не на вещото лице. От друга страна настоящият
съдия докладчик намира възложените от предходния съдия докладчик
периоди за изчисление на давността за неправилно посочени.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
3
съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по
делото въпрос е направеното възражение за давност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В настоящия случай страните не спорят, че са в облигационни
отношения с ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия в
процесния период, доколкото са собственици на процесния имот. Не се спори
и относно реалното извършване на услугата дялово разпределение.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от
05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение е доказана – по своето
основание.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
4
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число
на втория месец следващ отчетния.
По отношение на възражението за давност същото е частично
основателно предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните
вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни
вземания от процесния период за топлинна енергия съдът намира, че
възражението за погасителна давност се явява частично основателно –
предвид датата на исковата молба – 09.06.2022 г.
Предвид горното погасени по давност се явяват вземанията за
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. вкл.
/доколкото плащането за м. март 2019 г. е следвало да бъде платено до
15.05.2019 г., след която дата и ответниците са изпаднали в забава; от своя
страна задълженията за следващия процесен месец – април 2019 г. е следвало
да бъдат заплатени до 15.06.2019 г. поради което и към 09.06.2022 г. това
задължение не е погасено по давност/. Поради това и искът за главница остава
основателен и доказан за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г.вкл. като
дължимата сума възлиза на 460.05 лева /432.69 лева за отоплителен сезон
01.05.2019 г. до 20.04.2020 г. и 27.36 лева за м. април 2019 г. – като съдът
изчислява посочените суми по извлеченията от сметка, констатирайки
разминаване от 0.06 лева, което обаче намира за несъществено и го
съобразява в полза на потребителите/.
За периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. вкл. и за разликата до
пълния размер на претенцията или за сумата от 488.80 лева искът за главница
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на обезщетението за забава върху тези суми искът се
явява основателен до сумата от 80.08 лева /72.67 лева + 7.41 лева /– за
периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г. върху съответните главници.
Съответно за сумата от 125.78 лева – обезщетение за забава върху
съответните погасени по давност главници искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
основателен като възражението за давност не може да бъде споделено.
Предвид изложените и по-горе доводи за периода на давността съдът
съобрази, че това вземане се претендира с начална дата от 01.04.2019 г.,
поради което и не се явява погасено по давност.
Доколкото главният иск за същото се явява основателен, то основателен
е и искът за обезщетение за забава в пълен размер.
Доколкото по силата на чл. 5, ал. 1 от ЗН всяко от децата наследява по
1/2 от наследството на своята майка и след нейната смърт всеки от
5
ответниците придобива по 1/2 част от имота, то и съдът намира, че
ответниците следва да отговарят всеки за по ½ част от процесните суми –
като за по 1/6 от задълженията отговаря в лично качество и за по 2/6 части от
сумите като наследник на майка си, починала в хода на делото.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни.
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 100 лева за юрисконсулт, 50 лева за държавна такса, 300 лева
депозит за СТЕ и 10 лева такси за съдебни удостоверения. Предвид изхода на
делото и съобразно уважената част от исковете от сумата от общо 460 лева му
се дължат 219.84 лева /по 109.92 лева от всеки ответник/.
Ответниците претендират общо 500 лева разноски за адвокат
действително извършени. В която връзка съобразно отхвърлената част от
исковете на ответниците се дължи сумата от 261.04 лева /или по 130.52 лева
на всеки ответник/.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., общ. С., ул. Г.М.
№ 116Б, вх. Г, ет. 6, ап. 78 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация С.“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ястребец № 23Б,
следните суми: 1/сумата от 230.03 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот
– жилищно помещение № 78, находящ се в гр. С., общ. С., ул. Г.М. № 116Б,
вх. Г, ет. 6 за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г.вкл, и сумата от 40.04
лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г.
върху съответните главници; 2/ сумата от 9.04 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и 2.20 лева –
обезщетение за забава за периода от 31.05.2019 г. до 11.05.2022 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.06.2022 г. до окончателното плащане на сумите КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: за сумата от 244.40 лева
– главница, представляваща разликата до пълния размер на претендираната
стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот –
жилищно помещение № 78, находящ се в гр. С., общ. С., ул. Г.М. № 116Б, вх.
Г, ет. 6 за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г.вкл, и за сумата от 62.89
лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г.
върху съответните главници, поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част с оглед погасяването им давност /като към 1/6 част от
сумите ответникът отговаря в лично качество като потребител, а за другите
2/6 части като наследник на починалата в хода на процеса Н. Д. Т., с ЕГН:
**********/.
ОСЪЖДА Ц. П. Н., с ЕГН: ********** и адрес: Общ. Столична, с. П.,
6
ул. И. № 35 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация С.“ ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ястребец № 23Б, следните
суми: 1/сумата от 230.02 лева – главница, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – жилищно
помещение № 78, находящ се в гр. С., общ. С., ул. Г.М. № 116Б, вх. Г, ет. 6 за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г.вкл, и сумата от 40.04 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г. върху
съответните главници; 2/ сумата от 9.03 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. и 2.20 лева –
обезщетение за забава за периода от 31.05.2019 г. до 11.05.2022 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.06.2022 г. до окончателното плащане на сумите КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: за сумата от 244.40 лева
– главница, представляваща разликата до пълния размер на претендираната
стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот –
жилищно помещение № 78, находящ се в гр. С., общ. С., ул. Г.М. № 116Б, вх.
Г, ет. 6 за периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г.вкл, и за сумата от 62.89
лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г.
върху съответните главници, поради неоснователност на претенциите в
отхвърлената част с оглед погасяването им давност /като към 1/6 част от
сумите ответникът отговаря в лично качество като потребител, а за другите
2/6 части като наследник на починалата в хода на процеса Н. Д. Т., с ЕГН:
**********/.
ОСЪЖДА А. П. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., общ. С., ул. Г.М.
№ 116Б, вх. Г, ет. 6, ап. 78 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на „Топлофикация С.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 109.92 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
30878/2022 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц. П. Н., с ЕГН: ********** и адрес: Общ. Столична, с. П.,
ул. И. № 35 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация С.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 109.92 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
30878/2022 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. Ястребец № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на А. П. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., общ. С., ул.
Г.М. № 116Б, вх. Г, ет. 6, ап. 78 сумата от общо 130.52 лева – разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 30878/2022 г. на СРС – съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. Ястребец № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на Ц. П. Н., с ЕГН: ********** и адрес: Общ. Столична, с.
П., ул. И. № 35 сумата от общо 130.52 лева – разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 30878/2022 г. на СРС – съобразно отхвърлената част
7
от исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – дружеството „МХ Елвеко“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8