Р E Ш Е Н И Е
№ …. 21.11.2019
г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 07 ОКТОМВРИ 2019г.
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. ИЛКОВА
Секретар: Евдокия Досева
като разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА
гр. дело № 2040 по описа на съда за 2019 година
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. АПК във връзка с § 4а от ПЗР от ЗСПЗЗ и § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС 456 /
Депозирана
е жалба от Р.И.И., против Заповед № 10-00-2344/07.12.2018 г. на Кмета на Община
Стара Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62, ал.З
от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и протокол от 05.07.2017 г. на комисия, назначена със Заповед №
10-00-1875/17.08.2016 г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС №
456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ, с която на
наследниците на .......,***, е признато правото да придобият собственост върху
имот № 279.165, с площ от 671 кв.м., местност „Баритна мина", землище на
гр. Стара Загора по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол
на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи:
имот 279.49; Землищна граница, имот 279.9506 и имот 279.51.
Жалбоподателят
твърди, че е наследник на К.С.К., ЕГН: **********, бивш жител ***, починал на
20.09.1988 г. и попада в кръга на лицата, в полза на които с Решение № 50355 от
06.06.1996 г. на ПК гр.Стара Загора е възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари граници на следния недвижим имот:
- Лозе от 3.00 дка, четвърта категория, находящ
се в местността „Трите могили”, в землището на гр.Стара Загора.
Определеният
в Заповед № 10-00-2344/07.12.2018 г. на Кмета на Община Стара Загора имот №
279.165, с площ от 671 кв.м., в местността „Баритна мина", в землището на
гр.Стара Загора, по неодобрения план на новообразуваните имоти попада върху
притежаваните от наследодателя им поземлени имоти, правото на собственост върху
които е възстановено в съществуващи стари реални граници с Решение № 50355 от
06.06.1996 г. на ПК гр.Стара Загора.
Оспорва
законосъобразността на Заповед № 10-00-2344 от 07.12.2018 г. на Кмета на Община
Стара Загора по следните съображения:
Върху
притежаваните от общия им наследодател поземлен имот, респективно върху
възстановения им в стари реални граници поземлен имот и новообразуван поземлен
имот № 279.165, по неодобрения план за землището на гр.Стара Загора, никога не
е било предоставяно право на ползване на граждани или ако такова право е било
предоставяно, то не е било по реда и на основание на актовете, посочени в §63
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Счита,
че в полза на посоченото в заповедта лице не е било предоставяно право на
ползване върху имота, от който понастоящем е образуван имот № 279.165 по
неодобрения план за землището на гр.Стара Загора.
Към
момента на подаване на заявлението за трансформиране на правото на ползване в
право на собственост от страна на заявителя, процесният имот не е представлявал
лозе и овощна градина, поради което изложеният в заповедта мотив, че „към
момента на подаване на заявлението за трансформиране имотът е представлявал
лозе и овощна градина" не отговарял на действителността.Не отговаряло на
действителността също така, че върху имота има сезонна постройка, която да е
била построена в съответствие с посоченото в заповедта строително разрешение.
Сочи,
че правото на собственост е признато при отсъствие на законовите предпоставки
за трансформиране на правото на ползване по смисъла на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в
нарушение на установените за това производствени правила.
Предвид
изложеното, моли, съдът да се произнесе с решение, с което да отмени Заповед № 10¬00 2344/07.12.2018 г.
на Кмета на Община Стара Загора.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, заявява,
че поддържа жалбата по наведените в нея съображения.Ответникът по жалбата - Кметът
на Община Стара Загора, не изпраща представител. Заинтересованата страна И.Ч.
се явява лично, като моли жалбата да бъде отхвърлена.
Заинтересованите
страни К.С.К., П.С.Ц., А.С.К., Т.И.И., К.П.В. и Д.П.Т., не вземат становище по
жалбата и не се явяват в съдебно заседание.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № 10-00-2344/07.12.2018 г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с параграф 62, ал.3 от ПЗР на ПМС №
456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и
протокол от 05.07.2017 г. на комисия, назначена със Заповед №
10-00-1875/17.08.2016 г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС №
456/11.12.1997 г. за изменение на ППЗСПЗЗ, е признато на наследниците на .......,***,
правото да придобият собственост върху имот № 279.165, с площ от 671 кв.м., местност
„Баритна мина”, землище на гр. Стара Загора по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи: имот 279.49, землищна граница, имот
№ 279.9506 и имот № 279.51. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
16.03.2019г., видно от известие за доставяне.
С
решение №50355 от 06.06.1996г. на ПК гр.Стара Загора е било възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари граници на недвижими
имоти на наследниците на К.С.К.: лозе от 3.000 дка, четвърта категория,
находяща се в местността „Трите могили“.
От
представеното удостоверение за наследници изх. № 12/18.03.2019г., издадено от
Община Стара Загора, се установява, че измежду
законните наследници на К.С.К., е и жалбоподателят Р.И.И., а от удостоверение
за наследници изх. № 2588/10.05.2019г.,
издадено от Община Стара Загора, се установяват наследниците на ......., всички
конституирани като заинтересовани лица по делото.
На
28.05.1992 г. ....... е подал заявление вх.№ 03042 /прието като доказателство
по делото/, с което същият, на осн. §4 от ЗСПЗЗ, вр. с §5 от ППЗСПЗЗ, е поискал
правото на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения му
имот от 0.700 кв.м., находящ се в местността “Баритна мина“, при граници: имоти
на П.Д.., Миню Найденов и Желязко Русев, като заявителят е посочил, че в имота,
представляващ лозе и овощна градина, е построена сграда с площ от 17 кв.м.
По делото е представено строително разрешение
4/05.03.1981 г. на ОбНС – Стара Загора, видно от което на ....... е разрешено
да построи сезонна постройка върху 17.00 кв.м. в местност „Баритна мина“.
Със
заявление вх. № 10 – 02-5032/27.08.2015г. И.Я.Ч. /наследник на ......./ е
направил искане до Кмета на Община Стара Загора за трансформиране правото на
ползване в правото на собственост от комисия по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на имот
№ 51 по неодобрения план на м. „Баритна мина”, в землището на гр. Стара
Загора,предоставен за ползване по §4 от ЗСПЗЗ. Към заявлението са приложени
Решение № 111”а” на ГНС гр. Стара Загора и Удостоверение № 841/15.10.1980 г.,
приети като доказателства по настоящото дело. Видно от последния документ, в
изпълнение Постановление № 76 на МД от 05.12.1977г. и посоченото Решение №
111”а” на ГНС гр. Стара Загора, на Янко Ч. е предоставено право на
ползване върху лозе и зеленчукова
градина, с площ от 0.700 дка, в м. „Баритна мина”, който имот може да се ползва
за лозе и овощна градина.
По
делото е изслушано заключение на съдебно - техническа експертиза, което
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и обосновано.Вещото
лице посочва, че в разписната книга към изработения през 1992г. помощен план на
ползвателите на имотите, раздадени при условията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м.
„Баритна мина” са записани като ползватели на имот № 51 ....... и П.Д... Помощният
план на предоставените за ползване имоти и помощният план на възстановените на
собствениците имоти за м. „Баритна мина” са основа за изработения неодобрен
план на новообразуваните имоти за тази местност. В този план имот № 51 по плана
на ползвателите е разделен на два имота 279.165 и 279.51.В заключението си
вещото лице стига до извода, че границите на предоставения за ползване на .......
имот съвпадат с границите на новообразувания имот 279.165. /видно от
комбинирана скица в М 1: 1000/. При изработването на плана на ползвателите през
1992г. в имот № 51 е заснето лозе. В имота има стара сезонно постройка, която
отговаря на строително разрешение № 4/05.03.1981г., поради което вещото лице констатира,
че тази постройка е съществувала към момента на подаване на заявлението от Янко
Ч..
По
делото са събрани и гласни доказателства:
Свидетелите
Наньо Нанев и Цветанка Добрева познават жалбоподателя Р.И. още от детските си
години. Заедно като деца, са ходили на имота на дядото на жалбоподателя, в
м.„Баритна мина“, за който им е обяснявано, че е бил лозе. Имотът бил голям колкото
футболно игрище, запустял, неограден и
необработваем.
Св. Русков разказва, че често е ходил с
родителите на И.Ч. /заинтересована страна по делото/ до имота им – да види
оградата, тоалетната и навеса за инструментите. Свидетелят е давал наставления
за засаждането на дръвчета, за поддръжката им. Твърди също, че и тази година е
ходил да реже плодните дървета.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Нанев и Добрева, с изключение на показанията
на св. Русков. От същите не става ясно за местонахождението на имота, в който
се обработва овощна градина.
При така установеното от фактическа страна,
съдът, от правна страна намира следното:
Жалбоподателят
е лице с право на жалба, като същата е депозирана в законово установения срок и е допустима.
По същество, направеното от жалбоподателя
искане за отмяна на обжалваната заповед е неоснователно, по следните съображения:
Производството
по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за трансформиране
на правото на ползване в право на собственост при наличие на предпоставките за
това по § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР
на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в състава по § 62, ал. 1
от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал. 2 и за
решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава
заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост.
Такава е заповедта, предмет на контрола за законосъобразност в настоящето производство.
Първото законово условие, за да се
преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост,
чрез заплащане цената на земята, независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1,
§ 4а, ал. 5
или § 4б, ал. 1
ПЗР ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е
предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно
посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по
степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които
дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо
правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка
за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват
останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1
март
В
случая, безспорно се установява, че правото на ползване е предоставено на .......
по силата на акт, предвиден в разпоредбата на §
63 от ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като същият е подал молба за
трансформиране на право на ползване в право на собственост в срок. Границите на
новообразувания имот, за който е издадена обжалваната заповед - имот № 279.165, изцяло съвпадат с границите на
имота, предоставен за ползване на ........ В имота е построена сезонна постройка, която отговаря на
строително разрешение № 4/05.03.1981г. и е съществувала към момента на
депозиране на заявлението през 1992г. от Янко Ч., дори съществува и понастоящем.
Изводът, до който се стига, е че се касае за сезонна постройка, трайно
прикрепена към земята, която не попада в изключенията на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, съгласно която
разпоредба не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ: 1. изградените стопански постройки за
подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от
площта им и вида на конструкцията; 2.
строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи,
независимо от начина на закрепването им на терена; 3. непредназначените за постоянно, сезонно
или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на
закрепването им на терена; 4. незавършени
строежи до покрива включително.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от
13.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2011 г., ОСГК в полза на ползвателите
възниква правото да придобият собствеността по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря
на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно
прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията
на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването
нормативни актове. Съобразно цитираната разпоредба, ирелевантно се явява
обстоятелството, дали към момента на подаване на заявлението имотът е представлявал лозе и овощна градина, в
какъвто смисъл са и възраженията на жалбоподателя.
Предвид
горното, съдът намира, че правилно и законосъобразно административният орган е
признал правото на наследниците на ....... да придобият правото на собственост
на основание § 4а от ПЗР на ЗСППЗ върху
процесния имот. Ето защо, съдът следва да отхвърли като неоснователна
подадената от Р.И.И. жалба срещу Заповед № 10-00-2344/07.12.2018 г. на Кмета на
Община Стара Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с § 62,
ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, параграф
4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 05.07.2017 г. на комисия, назначена със
Заповед № 10-00-1875/17.08.2016 г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС №
456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ, с която е признато на наследниците на .......,***
правото да придобият собственост върху имот № 279.165, с площ от 671 кв.м.,
местност „Баритна мина”, землище на гр. Стара Загора, по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи: имот 279.49, землищна граница,
имот 279.9506 и имот 279.51.
Ответникът
по жалбата не е претендирал разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Р.И.И., ЕГН **********,***, против Заповед № 10-00-2344/07.12.2018
г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА,
във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ, параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 05.07.2017 г. на комисия,
назначена със Заповед № 10-00-1875/17.08.2016 г., на основание § 62, ал.1 от
ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ, с която е признато на наследниците
на .......,*** правото да придобият собственост върху имот № 279.165, с площ от
671 кв.м., местност „Баритна мина”, землище на гр. Стара Загора, по неодобрен
план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2
от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи: имот 279.49, землищна
граница, имот 279.9506 и имот 279.51, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд -Стара Загора в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: