РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Д., 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230102212 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано въз основа на искова молба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, с която срещу Н. Г.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** и Р. Д. А., ЕГН **********, от ***, е предявен
иск за установяване относителна недействителност на сключения между ответниците
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 78,
том I, peг. № 754, дело № 70 от 2022 г. на нотариус Ю.Д.К. с peг. № 519 в НК и район на
действие Районен съд - гр. Д., с който Н. Г. К. с ЕГН ********** в качеството си на дарител
е отчуждил безвъзмездно в полза на своята майка Р. Д. А. с ЕГН ********** свой
недвижим имот, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** в
гр. Д., област Д., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-15/12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо обекта от 13.04.2022 г., с адрес
област Д., община Д., гр. Д., ***, находящ се на трети етаж в Жилищна сграда-
многофамилна с идентификатор ***, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект ЖИЛИЩЕ- АПАРТАМЕНТ на едно ниво.
състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, с площ от 62, 46 кв.м.. ведно с избено
помещение № 7 с площ 5.76 кв.м., както и 5, 805 % идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: ***.8; под обекта: ***.4 и над обекта ***.10.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е кредитор на ответника Н. К. на
основание сключен между страните Договор за потребителски кредит № *** от 06.04.2022 г.
По силата на чл. чл. 1, ал. 1 от този договор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД предоставила на
Н. Г. К. с ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател банков кредит в размер на
22 016 лв. Кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя на 06.04.2022 г.
Крайният срок за погасяване на кредита е уговорен до 06.04.2029 г. (в този смисъл
чл. 6 от договора за банков кредит и погасителния план по договора, представляващ
неразделна част от него).
Въпреки уговорените условия между страните, считано от 07.09.2022 г.
кредитополучателят изпаднал в трайно просрочие за плащането на дължимите от него суми
по процесния договор.
В разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от договора е предвидена възможност за обявяване
предсрочна изискуемост на предоставения кредит.
1
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК срещу длъжника по ч.гр.д. № 1686/2023 г. по
описа на Районен съд - гр. Д..
На база на издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
от 07.07.2023 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД образува чрез молба по чл. 426 ГПК от
26.07.2023г. изп.д. № 715/2023 г. по описа на ЧСИ Л.Т. с peг. № 737 и район на действие
Окръжен съд - гр. Д. с цел удовлетворяване на своите вземания спрямо кредитополучателя.
След поемане на задължението двамата ответници, сключили процесния договор за
дарение, който уврежда интересите на кредитора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Р. Д. А. депозира отговор на исковата молба.
Оспорва иска като неоснователен.
Конкретните релевантни възражения са, както следва:
-не се оспорва обстоятелството, че ищецът е кредитор на Н. К.;
-не се оспорва сделка, с която първият ответник по делото - Н. Г. К. е дарил
собствения си недвижим имот на Р. Д. А., негова майка, с нот.акт за дарение на недвижим
имот № 78, том I, рег№ 754, дело № 70 от 20.04.2022г. на нотариус Ю.Д.К. с район на
действие PC Д.;
-дарителят не е „извършил увреждащо действие по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД
спрямо кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с което да намали своето имущество и да
осуети евентуалното удовлетворяване на вземанията на банката от имуществото на
задълженото лице". Увреждането е обективен факт. Между действието и увреждането
трябва да има причинна зависимост. Независимо от константната съдебна практика по
въпроса, че „всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворяване на кредитора", в случая се сочи, че процесният имот е бил единствено
жилище на първия ответник -Н. Г. К. до 20.04.2022г. и този имот до тази дата се е ползвал от
защитата на чл.444 ГПК -бил е несеквестируем и ищеца по никакъв начин не е можел да
удовлетвори вземанията си посредством този имот. С факта на извършване на дарението
първият ответник е направил това възможно, тъй като несеквестируемостта е отпаднала. С
това си действие Н. К. в случая не е увредил кредитора си, а е дал възможност на последния
да удовлетвори вземането си, което, както казах по-горе, би било невъзможно, ако не
извърши дарственият акт.
-липсва последната предпоставка за уважаване на иска- знание за увреждане.
Цитира се съдебна практика по въпроса- Решение № 93 от 28.07.2017г. по т.д. 638/2016г. на
ВКС, ТК, II г.о.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Договор за потребителски кредит № *** от 06.04.2022 г.,
сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и Н. Г. К., „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
предоставя на Н. Г. К. с ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател банков
кредит в размер на 22 016 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е уговорен до
06.04.2029 г. (в този смисъл чл. 6 от договора за банков кредит и погасителния план по
договора, представляващ неразделна част от него).
На основание чл. 14, ал. 1 от договора за банков кредит ищецът обявил
предоставения кредит за изцяло предсрочно изискуемост, за което на кредитополучателят е
изпратено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост.
Впоследствие „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД се снабдила със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист№ 577/07.07.2023г. по реда на чл. 417 ГПК срещу
длъжника по ч.гр.д. № 1686/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Д..
Въз основа на издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист от 07.07.2023 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД образува чрез молба по чл. 426 ГПК от
26.07.2023г. изп.д. № 715/2023 г. по описа на ЧСИ Л.Т. с peг. № 737 и район на действие
Окръжен съд - гр. Д. с цел удовлетворяване на своите вземания спрямо кредитополучателя.
Не се оспорва от ответника, а е представен по делото нот.акт за дарение на
недвижим имот № 78, том I, рег№ 754, дело № 70 от 20.04.2022г. на нотариус Ю.Д.К. с
район на действие PC Д., който обективира сключването на сделка, с която първият
ответник по делото - Н. Г. К. е дарил собствения си недвижим имот на Р. Д. А., негова
майка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна следното:
Според чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за
недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда.
2
Законът не съдържа условие вземането да е установено по своя размер и да е вече
изискуемо. От друга страна, целта на отменителния иск е да се възпрепятствува
недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а
такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер,
а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд да бъде то признато в
определен размер. Такава възможност е напълно реална преди настъпването на
изискуемостта и преди установяването на размера на вземането. Следователно нито от
текста на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, нито от целта на закона може да се направи заключение, че
вземането на кредитора трябва да бъде установено по размер и да е вече изискуемо, за да
може с успех да се предяви отменителният иск. От значение е вземането да предшествува по
време увреждащото действие на длъжника.
С оглед гореизложеното, по делото се установява първата предпоставка от
посочения фактически състав на чл.135,ал.1 от ЗЗД. Ищецът е кредитор сключения на
20.04.2022г. договор за кредит. Кредитополучателят е получил сумата по кредита. В този
случай за него възниква и насрещното задължение по договора да връща сумите в размерите
и сроковете, предвидени в договора. Вземането е възникнали преди твърдяната увреждаща
сделка. Затова и не е налице хипотезата на чл.135,ал.3 от закона, когато увреждащата сделка
е преди възникване на вземането.
Страните не спорят, че банката е обявила цялото задължение за предсрочно
изискуемо, снабдила се е с изпълнителен лист, въз основа на издадена в нейна полза заповед
за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и е образувала изпълнително делото за събиране на
вземането си. При тези факти безспорно е, че банката е имала вземане срещу
кредитополучателя, което вземане е възникнало от момента на сключване на договора за
кредит и предоставяне на сумата на кредитополучателя, тъй като от този момент за него
възниква задължението за изпълнение на насрещното задължение за изплащане на
месечните вноски в размерите и сроковете, които са договорени.
Вторият елемент от фактическият състав е извършване на действие, което уврежда
кредитора. В този смисъл извършеното от първия ответник дарение на недвижим имоти на
втория ответник, действащ в полза на третия ответник на 20.04.2022г. е след възникване на
вземането на банката- кредитор. На следващо място, следва да се посочи, че е налице
увреждане на кредитора винаги, когато длъжникът предприема действия, с които намалява
имуществото си или затруднява удовлетворяването на кредитора. В случая със сключването
на процесната безвъзмездна сделка безспорно длъжникът, респективно първия ответник е
намалил имуществото си, тъй като със сключената безвъзмездна сделка в патримониума на
длъжника не е постъпил паричния еквивалент на вещта и е намалено длъжниковото
имущество, служещо съгл. чл. 133 от ЗЗД за обезпечение на неговите кредитори. При
носена от него доказателствена тежест, същият не е представил доказателства, че въпреки
разпореждането разполага с достатъчно имущество, от което кредиторът би могъл да се
удовлетвори. За да е налице увреждане, достатъчно е да се докаже, че е намалена
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което в
настоящия случай е установено по делото.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че не е налице увреждащо
действие на длъжника, доколкото последния се разпоредил с единствения си
несеквестируем имот. По този въпрос с Решение № 357/11.05.2010 по гр. д. № 100/2010 г.,
IV ГО ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК е отговорено на материалноправния
въпрос могат ли да бъдат предмет на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД разпорежданията
на длъжника с права, спрямо които не може да бъде насочено принудително изпълнение.
Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава,
когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане не
негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Институтът идва да коригира в
интерес на подложената на принуда личност общия принцип на чл.133 от ЗЗД, подчиняващ
цялото длъжниково имущество на кредиторовото взискане. Целта е да се гарантира на
длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не
застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато
обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава
гаранцията на чл.444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред
необходимите за оцеляването му. Ето защо няма логически основания да се счита, че по
отношение на такова право не може да бъде уважен иск по чл.135 от ЗЗД. С връщането на
имуществото в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му,
които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът
да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост.
3
Третият елемент е субективен. Изисква знание за увреждането, като в този случай
действа оборимата презумция, уредена в чл.135,ал.2 от ЗЗД. Знанието на лицата, посочени в
разпоредбата – съпруг, низходящ, възходящ, брат , сестра на длъжника, се предполага.
Страните по процесната сделка са родител и син, т.е възходящ и низходящ. Т.е. те са от
кръга лица, за които се отнася презумпцията. Същите не са я оборили при носене на
доказателствена тежест от тяхна страна. Ето защо е налице и третият елемент от
фактическият състав на чл.135 от ЗЗД.
С оглед отправеното искане в исковата молба за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответната страна следва да се
възложат разноските направени от ищеца за държавна такса в размер на 105,27лв.
В тежест на ответника следва да се възложат и разноските за адвокатско
възнаграждение, за доказването на които е представено пълномощно и платежно нареждане
с основание иск за отмяна на дарение с посочено ЕГН на първия ответник. Съгласно т. 1 и т.
2 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно която не се
изисква задължително представяне на договор за правна помощ, достатъчно е да се
представят доказателства за упълномощаване на адвоката, който се е явил по делото
/пълномощното е достатъчно да удостовери съществуването на договор за правна помощ/,
както и за заплатеното възнаграждение на същия.
Водим от изложеното, Шести състав на РС Д.
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в *** , договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 78, том I, peг. № 754, дело № 70 от 2022
г. на нотариус Ю.Д.К. с peг. № 519 в НК и район на действие Районен съд - гр. Д., с който Н.
Г. К. с ЕГН ********** в качеството си на дарител е отчуждил безвъзмездно в полза на
своята майка Р. Д. А. с ЕГН ********** свой недвижим имот, а именно
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** в гр. Д., област Д., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо обекта от 13.04.2022 г., с адрес област Д., община Д., гр.
Д., ***, находящ се на трети етаж в Жилищна сграда- многофамилна с идентификатор ***,
разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния
обект ЖИЛИЩЕ- АПАРТАМЕНТ на едно ниво. състоящ се от две стаи, кухня, сервизни
помещения, с площ от 62, 46 кв.м.. ведно с избено помещение № 7 с площ 5.76 кв.м., както и
5, 805 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***.8; под обекта: ***.4 и над обекта ***.10.
ОСЪЖДА Н. Г. К. с ЕГН ********** и Р. Д. А. с ЕГН ********** да заплатят на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***
сторените разноски за държавна такса в размер на 105,27лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1616,93лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Д. в двуседмичен
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
4