Присъда по дело №818/2019 на Окръжен съд - Русе

ПРИСЪДА №

гр..........Русе, 08.07...............................2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

..............................Русенският............окръжен съд.................................................наказателна............колегия в.......открито............

заседание на..................осми юли…………………………..................................................................................................................................................................................

през две хиляди и двадесета.....................година в състав:

Председател:....................Свилен Сирманов.........................................

^{Съдебни заседатели:}.........С.К.............................................

........Г.К.............................................

при секретаря........Иванка Венкова.................................................................................................................................................и в присъствието на

прокурора..........................Г.Г................................................................................................като разгледа докладваното от

..........................................................................председателя.....................................................................................................................н.о.х.дело № 818 по описа

за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:.......................................................................................

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Е.Д.Д., б. гр., роден на ***г***, с постоянен и настоящ ад­рес в с.гр., с висше обра­зование, н., ж., работи като у.т. в „М.”ООД - Русе, ЕГН **********, за

ВИНОВЕН, в това, че през август 2015г., в Русе, разгласил чуждестранна класифицирана информация по смисъла на чл.21 от ЗМВР и Заповед № 8121-3-878/24.07.2015г., Приложение №1 - Списък на категориите информация подлежаща на класификация като служебна тайна, т.1 на Министъра на МВР - София, че К.Д.Ф. ЕГН ********** е обект на наблюдение, чрез Шенгенската информационна система (Н.ШИС) - заложен в сигнал за дискретно наблюдение, регламентиран в чл.36 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007г. относно създаването функционирането и използването на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС ІІ) - Актове, приети по силата на Договора за ЕС, получена по международен договор, по който Република България е страна, като я предоставил лично на К.Д.Ф., поради което и на основание чл.357 ал.3, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, го

ОСЪЖДА на лишаване от свобода за ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, през който подсъдимият И. Д.Д. е длъжен да работи или учи, освен ако е задължен да се лекува.

Присъдата под­ле­жи на апе­ла­тив­но об­жал­ва­не и про­тест пред Ве­­­­­­­ликотърновския апе­ла­ти­вен съд в петнаде­сет­д­не­вен срок от днес.

Председател:

Съдебни заседатели: 1.

2.

След изменение по реда на чл.357 ал.3, вр. ал.1 от НК, Окръжна про­ку­ра­ту­ра - Русе, е обвинила под­съ­ди­мия Е. Д. Д., ЕГН **********,***, с постоянен и настоящ ад­рес в с.гр., б. г., ж., н., с в. образование, работи като У.-т. в „М.”ООД - Р., в това, че през август 2015г., в Русе, разгласил чужде­странна, класифицирана ин­­формация, по смисъла на чл.21 от ЗМВР и За­по­вед № 8121-3-878 от 24.07.2015г., Приложение №1, т.1 Списък на категориите информация под­­лежаща на класификация като служебна тайна, на Министъра на вътреш­ните работи, че К.Д.Ф. ЕГН **********, е обект на наблюдение, чрез Шенгенската информационна система (Н.ШИС), зало­жен в сигнал за дискретно наблюдение, регламентиран в чл.36 от Реше­ние 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007г. относно създаването, функ­­ционирането и използването на Шенгенската инфор­ма­ционна система от второ поколение (ШИС ІІ), актове, приети по силата на Договора за ЕС, получена по международен договор, по който Репуб­лика България е страна, като я предоставил лично на К.Д.Ф., престъпление по чл.357 ал.3, вр. ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна про­­­ку­ра­ту­ра - Русе, поддържа изцяло така измененото обвинение, което счита за до­­казано. Предла­­га след като под­­съдимият Е.Д. бъде признат за ви­­новен по чл.357 ал.3, вр. ал.1 от НК, да му бъде наложено наказание ли­­шаване от свобода за три години, изпълнението на което преценява, че мо­же да се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК, за максималния изпитате­лен срок.

В защитната си реч, адв.Б.Б. ***, упълномо­щен защитник на подсъ­­димия Е.Д. заявява, че об­ви­­нението е недоказано, тъй като не били събрани доказателства, подсъди­­мият да е получавал информацията, за която се твърди, че е разпростра­нил. Освен това било доказано, че в краткия интервал от време, подсъди­мият нямал физическа възможност да предаде на свид.К.Ф. инкриминираната информация.

Подсъдимият Е.Д. не се признава за виновен и настоява да бъде оправдан изцяло. На досъдебното производство отказва да дава обяснения, а пред съда се изказва подробно, но само по въпроси, извън предмета на делото.

В последната си дума подсъдимият Е.Д.отново моли да бъде оправдан.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подс.Е.Д. Д.ЕГН **********, не е осъждан. Ро­ден е в Р.на ….. Има постоянен и настоящ адрес в с.гр., кв. „Ч.Ю.”, ул.„Т. И.”№ *, бл.***, вх.*, ет.*. Завършил е в. образование. Има сключен граждански брак със С. Д. Д.а. От него е родено едно дете Д., което все още не е навър­шило пълнолетие. В момента работи като Управител-транспорт в „М.” ООД - Русе.

На 08.03.2001г., подсъдимият постъпил на работа в ОД на МВР - Русе. През август 2015г. заемал длъжността „М. ав. I с.“ със специфично наименование „М. инс.“, в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на Сектор „П. п.“ към Отдел „О. п.“ при ОД на МВР - Русе. Типовата длъжностна характеристика на длъжността „М. ав.“ рег.№ У-52895/17.05.2013г., с която бил запознат, включ­вала и задължение да отговаря за защита на класифицираната инфор­мация. Основните служебни задължения на подсъдимия се свеждали до осъществяване на контрол на пътното движение, посещения и обработ­ване на ПТП, съставяне на фишове и актове за установяване на адми­ни­стративни нарушения и работа с технически средства за осъществяване на контрол на скоростта на МПС и употребата на алкохол от водачите.

Преди застъпване в наряд, автоконтрольорите били запозна­ва­ни с бюлетина за настъпилите противообществени прояви за изтеклото де­нонощие, за пътната обстановка на територията на областта, за издирва­ните лица и МПС, които били отразени в бюлетина на ОД на МВР - Русе, както и с уведомителни писма и сигнали от граждани и учредения, свър­зани с конкретни нарушения. До знанието им се свеждала и информа­ция за пътни превозни средства, които се управлявали от неправоспособ­ни водачи, от такива употребяващи алкохол или упойващи вещества, както и за превозни средства, в които се придвижвали или превозвали лица от криминалния контингент или за издирвани автомобили и лица. По­лицейските служители от Група „Организация на движението, пътен кон­трол и превантивна дейност“, какъвто бил и подсъдимият, нямали пряк до­стъп до базата данни на шенгенската информационна система (Н.ШИС) и не можели да извършват справки в тази система. Информацията, касаеща издирването на лица и автомобили и/или такива въведени в шенгенската информационна система (Н.ШИС), както и на основанието за въвеждането им в съответните системи, се предоставяла на тази категория полицейски служители, само в случаи свързани с изпълнение на конкрет­на задача.

Свидетелят К.Ф. бил криминално проявен. Осъж­дан е три пъти за престъпления от общ характер и имал и множество нару­шения на правилата за движение по пътищата. В тази връзка бил извес­тен на органите на ОД на МВР - Русе, включително на подсъдимия. Той освен това го познавал от години и поддържал добри лични отношения. Случвало се в миналото да му върши услуги, за което свидетелят „го почерпвал”.

През 2015г. съдия-следовател Н. М., от Окръжен съд Екс ан Прованс (Марсилия), работела по наказателно производство, след­ствено дело № JICABJIK15/34, същото прокурорско дело № 15 *********. Предмет на разследването били: организиране, ръководене и участие в организирана престъпна група и трафик на хора с цел сексу­ална експлоатация. В хода на разследването се установило, че престъп­лението се извършва от няколко български граждани, формиращи пре­стъпна група, ръководена от свид.К.Ф.. Предвид спецификата на извършваната от него престъпна дейност, гражданството му и чес­титите пътувания между България и Франция се извършвали съгласувани действия между българските и френските съдебни власти. В 17:00 ча­са на 25.06.2015г. свидетелят бил регистриран (заложен) ка­то обект на дискретно наблюдение в Шенгенската информационна система (Н.ШИС). Това действие било извършено от ДМОС-МВР, бюро СИРЕНЕ, по искане на Френската държава. Наред с това, във Франция по съот­вет­ния ред, служ­бите за обществена сигурност експлоатирали СРС, ка­то подслушвали мобилния телефон, използван от Г. С., счи­тана за съучастник и „дясна ръка“ на свид.К.Ф..

На 31.05.2015г. той се върнал в България от Франция и след тази дата пребивавал в Русе. През август 2015г. във Второ РУ при ОД на МВР - Русе била получена информация, че управлява л.а.„****“, ч. на цвят с рег.№ Н **** ВН, с който почти всеки ден бил засичан в района на бул.„Б.”№ *** и ж.к.„Ч.“. Свидетелят се ползвал издадено във Великобритания временно свидетелство за управление на МПС. С него, до полагане на изпит, той можел да управлява МПС, но само на територията на Великобритания и то с придружител. Свид.К.Ф. обаче го използвал в България и го представял при поискване от контролните органи.

На 13.08.2015г. тази информация била изпратена с писмо рег.№ 3393р-9940/13.08.2015г. до свид.Р.К., тогава Началник Сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе, за проверка. Образуваната преписка била разпределена на свид.К.М., инспектор в група „Организация на движението, пъ­тен контрол и превантивна дейност“ в сектора. При провеждането на задължителните оперативки и инструктажи на нарядите от групата, свиде­те­лят запознал ав. с информацията, отнасяща се до използ­ваното от свид.К.Ф. свидетелство за правоуправление на МПС. Полицейските служители, сред които и подсъдимия Е.Д. трябвало да имат повишено внимание към автомобили от същата марка и модел и да извършват чести обходи в посочените райони, с оглед установяване на свид.К.Ф., като му съставят акт за установяване на ад­министративно нарушение, като неправоспособен водач, в случай, че управлява моторно превозно средство.

Тази информация станала известна на подсъдимия Е. Д., който предвид дългогодишното си познанство със свид.К. Ф., решил да го предупреди. Той познавал местата, които обикновено посещава и една вечер в средата на август 2015г. го намерил в кв.„Ч ю“. Казал му, че в ОД на МВР - Русе е констатиран проблем с британското му свидетелство за управление на моторно превозно средство и че от Началника на Сектор „Пътна полиция“ е разпоредено на пътните полицаи, да го проверят. Поискал да даде свидетелството, „за да му помогне”. Свид.К.Ф. не останал впечатлен от тази информация и като заявил, че е свидетелството е редовно и отказал да го предаде. Съгласил се все пак да направи копие, което да му даде по-късно. Двамата се уговорили да се срещнат на следващия ден пред бар „Н“, в ж.к.„Ч ю“ на Р.

На срещата подсъдимият дошъл униформен, със служебна по­лицейска кола. Свид.К.Ф. го чакал, седнал на мястото на водача  в автомобила си „****“, с рег.№ Н **** ВН, за който подсъдимият бил длъжен да следи във връзка с изпълнение на службата си като младши автоконтрольор. Вместо да състави акт за установяване на административно нарушение, подсъдимият паркирал патрулната кола зад не­го и влязъл в джипа, където седнал на предната дясна седалка. Свид. К.Ф. му дал копието от британското свидетелство за правоуправление, което ползвал. Подсъдимият го взел и казал, че този проблем ще го оправи. След това се навел към него и казал да внимава, защото имало европейска заповед да бъде наблюдаван, но не знаел от коя държава. Препоръчал му да не кара колата и да се пази, защото ще влезе в за­твора.

Свид.К.Ф. веднага се сетил, че е наблюдаван от френ­ските съдебни власти, тъй като бил в много европейски държави, но само там имал проблеми с правосъдието. На 17.08.2015г., в 9:57 часа по­звъ­нил във Ф. на Г. С.. Казал ѝ, че негов стар приятел по­лицай го уведомил, че е под наблюдение по европейска заповед и го посъветвал да внимава, да продаде или скрие имуществото си. По-късно на същия ден провел още два разговора с нея, при които поръчал да смени SIM картите на своя телефон и на телефоните, ползвани от проститутките. Поръчал също да изхвърли старите карти. Обяснил, че неговия приятел, полицаят му е предоставил тази информация по собствена инициатива, без да му иска пари за това, но било много важно.

Свидетелят сменил своята SIM карта. Същото направила и Г.С. със своя и на проститутките телефони. Това затруднило и забавило наказателното производство, водено от френските съдебни власти. Изтичането на информацията било установено и на 19.08.2015г. и 21.08.2019г. полицейското аташе по въпросите на вътрешната сигурност при Посолството на Ф. в Б., изпратил две нарочни писма до Директора на ГД „Гранична полиция“ (вх.№ 328200-12767/20.08.2015г. и вх.№ 328200-13161/27.08.2015г., с които поискал да бъдат заличени във възможно най-кратък срок фишовете/сигналите за наблюдение на Г. С. и С. Й., да бъдат призовани свид.К.Ф. и с. му, под претекст, че ще бъдат разпитани като свидетели по молба на френските съдебни власти в рамките на друго дело, водено в М.за просия. Целта била, свид.К.Ф. и групата около него да бъдат заблудени и въпреки изтичането на информация да стане възможно успешно приключване на разследването.

На 08.02.2016г., била издадена заповед за арест на съдия-следовател към Окръжен съд Екс Ан Прованс, въз основа на която била изпратена Европейска заповед за арест на свид.К.Ф.. С опреде­ление № 50/11.02.2016г., по ЧНД № 67/2016г., той бил задържан под стра­жа, а впоследствие с решение № 28/22.02.2016г. по ДНД № 72/2016г., двете на Окръжен съд - Русе, било допуснато изпълнение на европейската заповед за арест. Впоследствие свидетелят бил предаден на компетент­ните съдебни власти във Франция, където в настоящия момент изтър­пява наказание лишаване от свобода.

На 11.12.2015г. служебните правоотношения на подсъдимия с ОД на МВР - Русе, били прекратени по негова молба.

На 26.02.2016г., с постановление на прокурор в Окръжна прокуратура - Русе, било образувано настоящото наказателно производство. В хода на разследването се установило, че на 17.08.2015г. в 09:38 часа, свид.Д.К., младши разузнавач (издирване) в група „Цен­тър“ в Първо РУ при ОД на МВР - Русе, извършил справка в АИС „Из­дир­вателна дейност“ - Н.ШИС от компютърна станция № shen13-07 за свид.К.Ф., при която установил, че същият е заложен в систе­мата, като обект на дискретно наблюдение по искане на чужда страна, спрямо който да не се предприемат явни мерки за въздействие и дискрет­но да се събира специфична информация.

Тези фактически положения съдът приема за доказани според показанията на свидетелите Г.Б., Д.К., Ру­мен К., К.М., Н.П., З.В., К.Ф., както и от приложените по делото доказателства и доказателствени средства, документи, получени по реда на МПП от Франция, ЕЗА, справки от АИС ИД, Заповед № 8121–З–878/24.07.2015г., Прило­жение № 1 - Списък на категориите информация подлежаща на класифи­кация като служебна тайна, изд. от Министъра на МВР - София, документи от ОД на МВР - Русе, справка за съдимост, биография, декларация и др.

При анализа на приетите фактически положения, съдът пре­це­нява, че по отношение подсъди­мия Е.Д., са доказани всички обстоятелствата, имащи отно­ше­ние към обективните приз­наци на престъпния състав по чл.357 ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като през август 2015г., в Русе, разгласил чуждестранна класифицирана информация по смисъла на чл.21 от ЗМВР и Заповед № 8121-3-878/24.07.2015г., Приложение №1 - Спи­сък на категориите информация подлежаща на класификация като слу­жебна тайна, т.1 на Министъра на МВР - София, че К.Д. Ф. ЕГН ********** е обект на наблюдение, чрез Шенгенската ин­фор­мационна система (Н.ШИС) - заложен в сигнал за дискретно наблюде­ние, регламентиран в чл.36 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007г. относно създаването функционирането и използването на Шен­генската информационна система от второ поколение (ШИС ІІ) - Акто­ве, приети по силата на Договора за ЕС, получена по международен договор, по който Република България е страна, като я предоставил лично на свид.К.Ф..

Авторството на подсъдимия за това престъпление се устано­вя­ва от показанията на свид.К.Ф. и Г.Б., както и от писмените доказателства, особено значение сред които има приложеното на л.104 т.1 от досъдебното производство писмо на Френският аташе по вътрешната сигурност. Още в писмените обяснения, дадени след за­държането му (л.6 т.1), свид.К.Ф. посочил поименно подсъдимия, като източник на получената информация. В показанията си, дадени пред съдия (л.91 т.1), той го индивидуализирал само със собственото име - Е., но добавил, че го познава от много години, тъй като са се съ­бирали в общи компании. Знаел, че работи като „катаджия”, защото го сре­щал в полицейска униформа и в патрулна кола „с б.”. Известно му би­ло, че живее ж.к.„Ч.”, в бл.***. Още подробности съобщил по те­лефона на Г. С., а именно, че се познават от детинство, още преди да стане полицай и имат други общи познати. Същите данни, свид.К.Ф. съобщил и на свид.Г.Б., който провел с него беседа докато бил в ареста, очаквайки да бъде предаден на френските власти.

В разговора с него, свидетелят споменал още за някакъв „Р”, когото защитата се стреми да посочи като действителния извършител на престъплението, оневинявайки подсъдимия. Въпреки, че такова име действително е споменато, авторството на подсъдимия в никаква степен не е разколебано. В разговорите си с Г. С., след като разказал получената от него информация, свид.К.Ф. допълнил, че „ще помоли друг приятел п.. да проучи и да му даде повече подробности”. При липсата на достатъчно доказателства, това евентуално последващо престъпление със същия предмет е останало извън обхвата на разследването. Дори обаче да беше доказано, към този момент деянието на подсъдимия вече е било довършено и това по никакъв начин не може да се отрази върху неговата съставомерност.

Предмет на престъплението по чл.357 ал.3, вр. ал.1 от НК е чуж­дестранна класифицирана информация, получена по международен до­говор, по който Република България е страна. Залагането на свид.К.Ф. ка­то обект на дискретно наблюдение в Шенгенската информационна система (Н.ШИС) попада в обхвата на чл.21 от ЗМВР и Запо­вед № 8121-3-878/24.07.2015г., Приложение №1 т.1, съдържащо Списък на категориите информация подлежаща на класификация като служебна тайна. Това му придава качеството на класифицирана информация, която е чуждестранна, доколкото залагането е извършено по искане на компетент­ните органи на чужда държава, във връзка с провеждане във Франция на наказателно производство. Тази класифицирана информация е по­лу­чена у нас въз основа на Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12.06.2007г., относно създаването функционирането и използването на Шен­генската информационна система от второ поколение (ШИС ІІ), прието по силата на международен договор, какъвто е Договорът за ЕС, по който страна е и България.

В своята цялост, информация за наблюдението на свид.К.Ф. не била известна подсъдимия, който не му съобщил детайлите, които не знаел. Въпреки това, деянието е съставомерно, тъй като дори минимумът, с който го запознал, се оказал достатъчен за свидетеля да се ориентира в подробностите и да предприеме ефективни действия за заличаване на следите и възпрепятстване на френското разследване.

Защитата, оспорвайки обвинението се старае да докаже, че на 13/14.08.2015г., когато подсъдимият бил дежурен, не е знаел, за пробле­мите с британското свидетелство за правоуправление на МПС, а на 17.08.2020г., когато бил следващия му работен ден имал толкова претова­рен график, че нямал физическа възможност да отиде в ж.к.„Ч.” и да се срещне със свид.К.Ф.. Възразява, също че не било доказано придобиването на процесната информация от подсъдимия, от което се опитва да изведе извод, че деянието останало недоказано, понеже не можел да разпространи информация, която не знае. В тази връзка се позовава на показанията на свид.Д.К., който заявил, че не помни по чие искане е направил справката и отрича това да е станало по настояване на подсъдимия. Позовава се и на краткия интервал между извършване на справката от свид.Д.К. и позвъняването на свид.К.Ф., до С. във Франция, през който подсъдимият не е бил в състояние да се срещне с него. Твърди, че в полицията работят и други полицаи с името Е., които биха могли да бъдат източник на протичащата информация, като посочва една възможност - някакъв „Р.”, споменат в беседата със свид.Г.Б..

Повечето от тези доводи не са съобразени с изменението на об­винението, направено в с.з. на 29.06.2020г. В първоначалния си вид, то бе формулирано като своеобразен хибрид между съставите на чл.357 ал.1 (текстовата част) и ал.3 (цифровата част). Това противоречие е отстра­нено с изменението, като в настоящия си вид обвинението и постанове­ната присъда следват точно признаците състава по чл.357 ал.3, вр. ал.1 от НК. За разлика от основния състав, извършител на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което съзнателно раз­пространи чуждестранна класифицирана информация. За този престъпен състав не е необходимо, информацията да му е станала известна във връзка със службата. Нещо повече, за съставомерността ирелевантен въобще е начинът по-който тя е придобита. Достатъчно е деецът като съзнава, че е класифицирана и чуждестранна, да я доведе до знанието на друго лице.

В защитната си реч, адв.Б.Б. не отчита също, че обвинението по начало не се ангажира с дата, на която е извър­ше­но деянието. Въпреки, че в обстоятелствената част се обсъжда в детайли получаването на писмото рег.№ 3393р-9940/13.08.2015г. и дежурството, което дал подсъдимия на 13/14.08.2015г., в диспозитива на обвинението не са фиксирани датите, на които са се състояли срещите му със свид.К. Ф.. В показанията си последният също не ги конкретизирал, отнасяйки ги общо към месец август 2015г., който е посочен и като време на извършване на деянието. Следователно всички доводи свързани с графика на автопатрула или съпоставките между часа, в които е извършена справка от свид.Д.К. и телефонните разговори на свид.К. Ф. са неотносими към предмета на делото.

По отношение авторството на подсъдимия, съдът вече изложи подробни съображения по-горе, повторението на които е излишно.

Изпълнителното деяние е извършено чрез действие. В конфи­денциален разговор, на четири очи, подсъдимият Е.Д. съобщил на свид.К.Ф., чуждестранна класифицирана информация, получена по силата на международен договор, по който България е стра­на.

При извършване на деянието подсъдимият Е.Д. бил пълнолетен и вменяем. Няма данни през живота си да е страдал от за­болявания, които се отразяват на способността му да разбира свой­­ството и значението на извършеното. Като полицай с дългогодишен опит, той добре съзнавал вида и характера на информацията, която съобщил на свид.К. Ф., както и забраната за разгласяването ѝ. Довеждането ѝ до знанието му станало целенасочено, по негова инициатива, като съзнавал обществено-опас­ния характер на деянието и желаел настъпването на обществено-опас­ните последици (чл.10 ал.2 пр.1 от НК).

При определяне на наказанието, което следва да се наложи, на подсъдимия Е.Д., за това престъпление, Окръжният съд взе пред­вид, че в чл.357 ал.3, вр. ал.1 от НК, е предвидено наказание лишаване от сво­бода от две до осем години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на минали осъждания, полагането на труд и задължението да полага грижи и дава издръжка на едно ненавършило пъл­нолетие дете. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът съобрази, че към момента на извършване на престъплението подсъдимият е бил слу­жител на МВР - структура, част от изпълнителната власт, натоварена с диаметрално противоположни функции - предотвратяване и разкриване на престъпления. Вместо това, извършвайки сам престъпление, той съзнателно саботирал разследване от партньорските служби за тежко умишлено престъпление в чужда държава. С това дискредитирал както авторитетът на службата, в която работи, така и на страната като цяло. Отчитайки превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът отмери наказание лишаване от свобода за две години и шест месеца.

При наличието на всички формални предпоставки и като прецени, че това няма да попречи за постигане целите по чл.36 от НК, съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК, за изпитателен срок от четири години.

Причина за из­вър­ш­ва­не на прес­тъп­ле­нието е ниското правосъзнание и незачитане на установения правов ред от подсъдимия.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Пред­се­да­тел: