Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 13.04.2023 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в публично …....................….
заседание
на единадесети април ...............................................………..…….…………….....……….......….
през
2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….…..………
Павлина Петрова, ………..…......................
като
разгледа докладваното от .....………....................……...
съдията Виктор Атанасов .........................
административно
дело ......... №92
........ по описа за ........................ 2023 година ........................
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка
с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба от
Х.Х.А., с
посочен в жалбата постоянен адрес ***, ***, с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощник - адвокат Д.К. от АК-***, със съдебен адрес за връчване на съдебни
книжа, уведомления и призовки: ***, против
Решение №2153-08-41 от 03.02.2023 год., издадено от директора на ТП
на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против
Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане, на жалбоподателката Х.Х.А. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателката Х.Х.А. заявява в жалбата си, че намира така
постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради противоречия с
приложимите материалноправни разпоредби,
несъответствие с целта на закона и необоснованост. Излага мотиви за това, като
твърди, че в противоречие с материалния закон, длъжностното лице по „ПО” в ТП
на НОИ - Кърджали, не е зачело периода на майчинството й, за времето от 27.09.1973
год. до 27.09.1974 год., с обща продължителност 01 год., 00 мес.
и 00 дни, за действителен осигурителен стаж. Сочи, че съгласно §9, ал.1 от ПЗР
на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Сочи също, че
съгласно нормативната уредба, действаща по време на периодите, през които е
била в майчинство, в частност - чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите (отм.), който през целия период на действието си не бил изменян, за
трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето,
прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по
Кодекса на труда и че към процесните периоди е
действала и Инструкция №2492 от 29.12.1967 год. за реда и начина за издаване на
документи за трудов стаж (отм.), според която, времето на ползване на отпуск по
болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита
за трудов стаж по Закона за пенсиите (отм.). Излага и довод, че с Постановление
на Министерския съвет №61 от 1967 год. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр.2 от 1968 год., в сила за спорния период),
времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца,
родени или осиновени след 31 12 1967 год. от неработещи жени-майки или
осиновителки, се признава за трудов стаж.
На следващо място, жалбоподателката сочи в жалбата, че при сега действащата
уредба, съгласно нормата на чл.9, ал.2, т.1 и 2 от КСО, за осигурителен стаж,
без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен
отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане и че в този смисъл е и
разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на
отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени
от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време. Според жалбоподателката е очевидно, че при общественото
осигуряване при майчинство, и преди, и сега, законотворецът не прави разлика
между жените, които не работят, защото са майки на малки деца и другите жени,
които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл.68,
ал.1 - 3 от КСО и поради това, в §9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят
регламентирал, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Прави извод, че
следователно, и при двата пенсионни режима - по отменения ЗП, и по сега
действащия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно за осигурителен стаж при
пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е
била работеща или неработеща. Предвид гореизложеното, жалбоподателката
счита, че не е налице правно основание за позоваване от страна на
административният орган на нормата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и че
законодателят не е имал за цел да отпадане правото на зачитане на отпуска по
майчинство/майчинството/ за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно
пенсионният орган е отказал, на основание §1, т.12 от ДР на КСО, да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж. Счита също, че
незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж
противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на
майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като
съображения за това, как следва да се тълкуват тези текстове, били изложени в
Решение №2 от 04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005 год. на
Конституционния съд на Република България. Така, жалбоподателката
счита, че след като времето на майчинство се зачита за трудов стаж, положен до
31.12.1999 год., при действието на нормата на чл.80 от ППЗП (отм.), то с оглед
разпоредбата на §9, ал.1 от КСО, това време следва да бъде признато и за
действителен осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно настоящата правна
уредба за отпускане на лична пенсия. Сочи, че при зачитане периодите на майчинствата й
за времето от 27.09.1973 год. до 27.09.1974 год., с обща продължителност 01
год., 00 мес. и 00 дни, за действителен осигурителен
стаж, общият размер на действителния й осигурителен стаж без превръщане е 15
год., 05 мес. и 27 дни, т.е. надвишаващ минимално
изискуемия се, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 год.
действителен осигурителен стаж. Предвид факта, че към датата на подаване на
заявлението й за пенсиониране - 08.09.2022 год., е навършила изискуемата се от
закона възраст за 2022 год. - 66 год. и 10 мес. и има
действителен осигурителен стаж - 15 год., 05 мес. и 27
дни, жалбоподателката счита, че са налице всички
законови условия, за да й бъде отпусната лична пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО, съответно и добавка по чл.84 от КСО.
Предвид изложеното, с жалбата моли съда
да постанови
решение, с което да отмени Решение №2153-08-41 от 03.02.2023 год. на директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №2113-08-1632#5
от 30.11.2022 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали и да върне
преписката на длъжностното лице по „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали, за ново
произнасяне по заявлението й за пенсиониране с Вх.№2113-08-1632/08.09.2022 год.
с указание за зачитане периодите на майчинството й, за времето от 27.09.1973
год. до 27.09.1974 год., с обща продължителност 01 години, 00 месеца и 00 дни,
за действителен осигурителен стаж. Моли също така, да й бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Редовно призована за
съдебно заседание, жалбоподателката Х.Х.А., с посочен в жалбата
постоянен адрес ***, ***, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения й
процесуален представител – адв.Д.К. от АК-***, преди
съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, както и че няма да сочи нови
доказателства и няма доказателствени искания. В молбата отново се твърди, че в противоречие с
материалния закон, периодът на майчинство, с обща продължителност 01 години, 00
месеца и 00 дни, не е признат на жалбоподателката за
действителен осигурителен стаж, като развива доводи, идентични с тези, развити
в жалбата. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-41 от 03.02.2023
год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу
Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ
- Кърджали и да върне преписката на длъжностното лице по „ПО” в ТП на НОИ –
Кърджали, за ново произнасяне по заявлението й за пенсиониране с Вх.№2113-08-1632/08.09.2022
год. с указание за зачитане периодите на майчинството й, за времето от 27.09.1973
год. до 27.09.1974 год., с обща продължителност 01 години, 00 месеца и 00 дни,
за действителен осигурителен стаж. Моли отново, също така, да бъдат присъдени
на жалбоподателката направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален
представител – ст.юрк.З. Б., която заявява, че
оспорва жалбата като неоснователна.
В съдебно заседание представя
и писмена защита, в която отново заявява,
че счита жалбата за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на
обжалваното решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. В
защитата моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде отхвърлена
жалбата на Х.Х.А. от ***, ***, като неоснователна.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката Х.Х.А. със
съпроводително писмо с Изх.№1012-08-5#2 от
03.02.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.6/, като е получено лично от неин
пълномощник – адвокат Д.К. от АК-***, срещу подпис, на датата 07.02.2023 год., видно
от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243,
с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.9/.
Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито
акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в
деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2153-08-41#1 от
09.02.2023 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/,
т.е. същата е подадена още на 2-ия/втория/ ден след получаването на оспореното
решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения
ред, на втория ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в
чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14 /четиринадесет/-дневен
срок за оспорване на акта и от лице - адресат на този акт. Ето защо съдът
счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената
от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице
- надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни
права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Х.Х.А. от ***, ***, е подала
заявление с Вх.№2113-08-1632 от 08.09.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.24-л.25/,
с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Към заявлението са приложени удостоверителни документи, за притежавания от нея
осигурителен стаж/л.28-л.32/. Впоследствие е било представено и 1/един/ брой удостоверение за раждане, за родено от нея дете, както
следва: Удостоверение за раждане/дубликат/ от 08.09.2022 год., издадено от ***,
за детето О. Ю. О., роден на *** ***, което удостоверение е регистрирано в
деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№2113-08-1632#4 от 17.11.2022 год./л.26/.
По повод това заявление с Вх.№2113-08-1632 от
08.09.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, е издадено Разпореждане №2113-08-1632#5
от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ –
Кърджали/л.15/, с което, на жалбоподателката
Х.Х.А. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че заявителката не
отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната
разпоредба, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. В
разпореждането е отразено, че въз основа на представените официални
удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ - град Кърджали й е зачело осигурителен стаж, както следва: от III-та категория труд – 16 години, 02 месеца и 27 дни, от
които, действителен осигурителен стаж - 14 години, 05 месеца и 27 дни, като е посочено, че
към датата на подаване на заявлението – 08.09.2022 год., жалбоподателката
Х.Х.А. е имала навършена
възраст – 66 години, 10 месеца и 18 дни. При
наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото
заявление от 66
години, 10 месеца и 18 дни, преценката за
правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО, като в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай,
че за 2022 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на
чл.68, ал.2 от КСО (36 години и 02 месеца за жените), те придобиват право на
пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 10 месеца за жените и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че за времето от 27.09.1973 год. до 27.09.1974
год., на основание чл.9, ал.7 от КСО, е зачетен осигурителен стаж за отглеждане
на деца като неработеща майка, с календарна продължителност 01 година, 00
месеца и 00 дни. В мотивите е прието, че периодите на майчинство и безработица,
с обща продължителност в размер на 01 година, 09 месеца и 00 дни, въпреки че се
зачитат за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за действителен стаж по смисъла
на §1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателката Х.Х.А. няма 15
години действителен осигурителен стаж и поради това и на основание чл.98, ал.1,
т.1 и чл.68, ал.3 от КСО, й е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и на добавка по чл.84 от КСО.
Това Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е било получено
лично от жалбоподателката Х.Х.А.,
срещу подпис, на датата 22.12.2022 год., видно
от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243,
с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.16/.
Против разпореждането е била подадена в срок жалба от Х.Х.А., чрез пълномощник –
адв.Д.К. от АК-***, до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-5 от
03.01.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.11-л.12/, в която са изложени
доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в нейна полза осигурителен
стаж и по-конкретно относно размера на зачетения действителен осигурителен
стаж, като според жалбоподателката, неправилно и в
несъответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, с обжалваното разпореждане периодът на майчинство, с обща продължителност
от 01 година, 00 месеца и 00 дни, не й е зачетен за действителен осигурителен
стаж. В жалбата са изложени доводи и
аргументи в тази насока, като с жалбата е поискала обжалваното Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
и преписката да бъде върната на пенсионния орган, за ново произнасяне, при
зачитане на периода на майчинство, с обща продължителност от 01 година, 00
месеца и 00 дни, за действителен осигурителен стаж.
Така, по повод този
жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-41 от 03.02.2023 год. на директора
на ТП на НОИ – град Кърджали/л.7-л.8/, с което е отхвърлена
жалбата на Х.Х.А.
против Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна,
като по представената преписка няма данни административният орган да е извършил
някаква допълнителна проверка или да е потърсил или изискал допълнителни
доказателства във връзка с изложеното в жалбата.
В мотивите към това
решение, административният орган е описал установените факти в хода на
производството, като е посочил, че при
преценката за правото на пенсия при условията на цитираната разпоредба на
чл.68, ал.3 от КСО е установено, че жалбоподателката
няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години и притежава
изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО възраст - 66 години и 10 месеца, защото
към датата на подаване на заявлението за пенсия лицето е на възраст 66 години, 10
месеца и 18 дни, но поради липсата на другата кумулативно изискуема от
разпоредбата предпоставка - наличие на действителен осигурителен стаж не
по-малко от 15 години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В мотивите е
отбелязано, че спорният в настоящото производство въпрос, съобразно инвокираните във жалбата доводи е, какъв е размерът на действителния
осигурителен стаж на жалбоподателката Х.Х.А. и достатъчен ли е същия за отпускане на заявената
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в решението е прието, че отговорът
на този последен въпрос следва да е отрицателен.
В решението е посочено, че за разлика от хипотезата на
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, където освен навършване на определена възраст се
изисква и наличие на определен осигурителен стаж, в ал.3 на в хипотезата на
чл.68, ал.3 от КСО, в която попадал и настоящия случай, законодателят предвидил
за придобиване на правото на пенсия да е налице действителен стаж, а не просто
осигурителен, като дал определение на използваното понятие „действителен стаж”
в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално
осигуряване. Посочено е, че „действителен стаж” е действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето с
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Поради това е прието, че предвид така посочената легална дефиниция на
понятието, било очевидно, че законодателят прави разграничение между понятията
„осигурителен стаж” и „действителен стаж”, регламентирайки ги по различен
начин, като е посочено, че времето, което се зачита за осигурителен стаж, е
регламентирано в чл.9 от КСО, като от съдържанието на тази норма било видно, че
като осигурителен стаж се зачита както времето, през което лицата са
упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо
от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са
упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на
осигуряване, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се
дължат осигурителни вноски, като е прието, че от изложеното може да се обобщи,
че осигурителният стаж обхваща както същински такъв, така и периоди, приравнени
по силата на закона на същински осигурителен стаж.
На следващо място, в мотивите
е посочено, че понятието „действителен стаж” е по-тясно понятие от
„осигурителен стаж”, доколкото обхваща единствено периоди, в които лицата са
извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост
и смърт и че действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в
които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен
стаж. В тази връзка, в контекста на изложеното и предвид легалната дефиниция на
понятието, дадено от законодателя §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, е прието, че не
може да се зачете за действителен стаж: периодът на наборна или мирновременна
алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до
3-годишна възраст; времето, през което лице е получавало обезщетение за
безработица; времето, през което лице е било незаконно репресирано; времето, за
което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 и 2 от КСО и по
реда на отменените от 01.01.2011 год. ал.2 и 3 на §9 от ПЗР на КСО и др.
По-нататък в решение е
отбелязано, че с оспореното разпореждане не е зачетен за действителен
осигурителен стаж времето, през което жалбоподателката
е била в майчинство, като видно от описа на осигурителния стаж на Х.Х.А., приложен към пенсионното й досие, това били периодите
от 27.09.1973 год. до 27.09.1974 год. за първо дете, с продължителност 01 година,
00 месеца и 00 дни и е посочено, че от пенсионния орган е прието, че през този
период, Х.Х.А. не е била работеща майка, предвид на
това, че същите тези периоди не фигурират в издадените й удостоверителни
документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и служещи за зачитане на
осигурителен стаж при пенсиониране.
В мотивите към решението е
посочено също така, че с Постановление на Министерския съвет №61 от 1967 год. (Обн., ДВ, бр.101/67 г.) за насърчаване на раждаемостта,
времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца,
родени или осиновени след 31.12.1967 год., от неработещи жени-майки или
осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който
се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността
на родените деца, както и че с чл.9, ал.4 и 5 на ПМС №61/1967 год., на жените-майки
и осиновителки, членове на ТКЗС или неработещи, с удостоверението за раждане се
зачита времето: при първо дете - 12 месеца, при второ дете - 14 месеца, при
трето дете - 18 месеца, при четвърто и всяко следващо дете - 12 месеца и че при
това положение, правилно било твърдението в жалбата, че периодът на майчинство
следва да се зачете за осигурителен стаж, но с оглед всичко изложеното по-горе било
пределно ясно, че това време не следва да се зачита за „действителен стаж” по
смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
По повод последните аргументи
на жалбоподателката, изложени в жалбата, които
препращат към чл.17 и чл.47 от Конституцията на Република България и съгласно
тълкувателно Решение №2 от 04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005 год.
на Конституционния съд на Република България, административният орган е приел
за нужно да посочи, че именно в това тълкувателно решение се обосновавало
правото на законодателя да уреди конкретно ползването на платен отпуск преди и
след раждане (т.10, последен абзац от решението) и че в чл.47, ал.2 от Конституцията на РБ било уредено принципното положение на особената закрила на
жената - майка. Там било посочено, че тя има право на отпуск, ако е осигурена и
на социални помощи, ако не е осигурена (т.13 и 14 от решението) и следователно,
съществувала разлика между осигурените и неосигурените майки, както относно
техните права на обезщетение, така и относно стажа, който следва да им се
зачита, като е изведен извод, че при всички случаи времето, през което
неработеща майка е гледала детето си, ще се зачете за трудов стаж и за
осигурителен стаж, но няма да се зачете за действителен осигурителен стаж.
В мотивите към решението е
пояснено, че продължителността на действителния стаж на Х.Х.А.
е определена, като от общия осигурителен стаж, за който е прието, че е в размер
на 16 години, 02 месеца и 27 дни, се извади периодът на майчинство, с
продължителност от 01 година, 00 месеца и 00 дни и периодът на безработица, с
обща продължителност 00 години, 09 месеца и 00дни, за да се получи 14 години, 05
месеца и 27 дни „действителен стаж”. Посочено е, че при липсата на някоя от
установените в условията на кумулативност
предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО, в случая - наличието на действителен стаж от 15 години, е налице
основание за постановяване на отказ за отпускане на пенсия, както е сторено и в
случая.
По тези съображения,
директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали се явява
правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на
база налични писмени доказателства, поради което и с оспореното решение е
отхвърлил жалбата срещу него.
При така установената
фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд –
Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168
от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали
същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на
материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По
отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на
настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3
от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид
това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по
закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална
компетентност, като следва да се добави, че от материално и териториално
компетентен орган е издадено и обжалваното пред него Разпореждане №2113-08-1632#5
от 36.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ -
Кърджали.
Решението е издадено в
посочения едномесечен срок, като следва да се посочи, че жалбата против
разпореждането е подадена в ТП на НОИ – Кърджали на 03.01.2023 год., а решението
по повод тази жалба е постановено на 03.02.2023 год. Същото, освен това, е
издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити,
съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния
орган при ТП на НОИ – Кърджали, са постановени при неправилно приложение на
материалния закон.
Както бе упоменато и по-горе,
от фактическа страна по делото е установено, а не се и спори между страните, че
видно от Удостоверение за раждане/дубликат/ от
08.09.2022 год., издадено от ***, с Вх.№2113-08-1632#4 от 17.11.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.26/, жалбоподателката Х.Х.А. е родила детето
О. Ю. О., роден на *** ***. Предвид това и предвид установените данните по
преписката, в т.ч. и от Опис на осигурителния стаж на Х.Х.А., приложен към
пенсионното й досие/л.19/, пенсионният орган при ТП на НОИ –
Кърджали, а и горестоящият административен орган, са
приели, че за периода от 27.09.1973 год. до 27.09.1974 год., т.е. за период от общо 1/една/ календарна година, същата е била в
майчинство и не е била работеща майка, т.е. имала е качество на „неработеща
майка”.
Спорен по делото всъщност е единствено
въпросът, дали този процесен период, описан по-горе,
се е признавал за трудов стаж по действащото към този момент законодателство.
Отговорът на този въпрос, според съда, е категорично положителен. Следва в тази
връзка да се отбележи, че по силата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 2005 г.) от ПЗР
на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва,
че преценката за действителността на спорния в настоящия случай стаж, досежно посочените по-горе три периода, следва да се
направи съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 година.
Така, най-напред следва да се посочи,
че приложимата материалноправна разпоредба за процесните периоди е нормата на чл.80 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., отменен –
ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., която норма през целия период на действието си не
е изменяна и е регламентирала, че за трудов стаж се зачита времето, прекарано в
законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на
труда. Към спорните по делото периоди е бил в сила и Указ за насърчаване на
раждаемостта - обн. - ДВ, бр.15 от 1968 год., отм. –
ДВ, бр.32 от 2002 год., като според чл.3ж, ал.2, изр. I(първо) от
цитирания указ, на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение,
до навършване на 3/три/-годишна възраст на детето се заплаща парична помощ в
размер на 0.01 лева месечно, като времето се зачита за трудов стаж. В същия дух
е и разпоредбата на чл.354, т.6 от Кодекса на труда (в действащата през процесния период редакция), която е гласяла, че за трудов
стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово
правоотношение, в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за
отглеждане на дете до навършване на 3/три/-годишна възраст. Към тези периоди от
време е била в сила и Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на
документи за трудов стаж от 29.12.1967 год. (отм.), според която, времето на
ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен
отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП.
Понятието „действителен
осигурителен стаж” се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3,
чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен текст на §6б –
ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова –
ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие
„действителен стаж” е дадена в нормата на §1, ал.1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г.) от ДР на
КСО. Съгласно тази норма, „Действителен стаж” е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО, легално определение на
това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г., в сила от
13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен стаж” е действително изслуженото
календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което
лицето се е осигурявало за своя сметка.”. Поддържаната
от пенсионния орган теза, че времето, през което неработеща майка е гледала
дете до 3-годишна възраст, не може да бъде зачетено за действителен стаж, е
лишена от правно основание. Както бе отбелязано и по-горе в настоящото
изложение, по делото не е спорно, че за времето от 27.09.1973 год. до 27.09.1974 год., т.е.
за период от 1/една/ година, 00 месеца и 00 дни, жалбоподателката Х.Х.А. е била в майчинство, за отглеждане на
роденото от нея дете. Тезата, поддържана от пенсионния орган не може да бъде
споделена, тъй като в духа на изложеното по-горе е и сега действащата уредба. Съгласно чл.9,
ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни
вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на
дете, в какъвто смисъл е и чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС). Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство, и преди и сега, законтодателят
не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца,
и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в
хипотезите на чл.68, ал.1 - 3 от КСО. В
разпоредбата на чл.9,
ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО, във второто й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до
3-годишна възраст.
С оглед цитираната нормативна уредба се
налага един безспорен, според настоящия съдебен състав извод, че и при двата
пенсионни режима - по отменения Закон за
пенсиите/ЗП/, и по сега действия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството)
се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен
стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали
жената-майка е била работеща или неработеща, напротив – такова право е признато
към процесния период и на неработещата майка, поради
което липсва правно основание за приложение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО,
противно на приетото от пенсионния орган на ТП на НОИ – Кърджали, а и от горестоящия му административен орган. Впрочем, следва да се
отбележи, че незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен
стаж драстично нарушава разпоредбите на чл.17 и чл.47, ал.2 от Конституцията на Република България,
предвиждащи държавна закрила на майчинството и равни трудови и осигурителни
права на жените майки с тези на полагащите труд жени, като съображения как следва да се тълкуват тези
текстове са изложени в Решение №2 от 04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005 год. на
Конституционния съд на Република България.
При така наличната и действаща нормативна
уредба към момента на подаването на заявлението от жалбоподателката
Х.Х.А. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 08.09.2022
год., която нормативна уредба е пределно ясна и специална по отношение на
осигурителния стаж на неработеща майка по време на майчинство, която, обаче, явно
не е ясна или известна на пенсионния орган и на горестоящия
му административен орган, то липсва правно основание за приложение на разпоредбата на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във
връзка с последната, такова, каквото е направено в мотивите към оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, като в тази връзка следва
само да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 на ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в
сила от 01.01.2015 год., не отпада правото на зачитане за трудов и осигурителен стаж на времето,
през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, поради което,
този период следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл
действително е и последователната и непротиворечива съдебна практика на
административните съдилища в страната, вкл. и тази на Върховния административен
съд (В същия смисъл - Решение №2477 от 17.02.2020 г. по адм. дело №5956/2019 г.; Решение №5377 от 03.06.2022 г. по адм. дело №139/2022 г.; Решение №1624 от 21.02.2022 г. по адм. дело №11773/2021 г.; Решение №47 от 05.01.2021 г. по адм. дело №6669/2020 г.; Решение №2477 от 17.02.2020 г. по адм. дело №5956/2019 г. и др.), с която
последователна и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП на
НОИ – Кърджали, а и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Кърджали, явно отказват да се съобразят.
След като не е зачел периода на майчинство на
жалбоподателката Х.Х.А., за времето от 27.09.1973 год. до 27.09.1974 год. за роденото
от нея дете, т.е. период от 01 година, 00 месеца и 00 дни, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган
при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен
орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно приложимите
материалноправни разпоредби на закона.
При така установеното фактическо и правно
положение съдът намира, че жалбата, подадена от Х.Х.А., с инвокираните
в нея оплаквания, се явява доказана и основателна,
като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие
с приложимите материалноправни разпоредби, т.е. съдът
намира, че по отношение на същия е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-41 от 03.02.2023
год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане
№2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год., издадено от
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, са
незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат
отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да
замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния
орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от Х.Х.А., при съобразяване и спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението,
пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали следва да зачете за действителен
осигурителен стаж на жалбоподателката Х.Х.А., периодът от 01 година, 00 месеца и 00 дни, през който същата е била в майчинство/от 27.09.1973 год. до 27.09.1974
год./, след което да направи нова
обоснована преценка за това, дали са налице условията за отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
С оглед изхода на спора по настоящото дело,
основателна се явява претенцията на жалбоподателката Х.Х.А. от ***, ***, изразена
в подадената жалба против административния акт и депозираната преди съденото
заседание писмена молба от процесуалния й представител, за присъждане на
направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение,
в размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие
от един адвокат, платими от ответника, съгласно представения и приложен по
делото Договор за правна защита и съдействие №** от *** год./л.5,стр.2/
и приложеното към него пълномощно от същата дата/л.5, стр.1/. Следва да се отбележи,
че този размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с действащата към
датата на сключване на този договор за правна защита и съдействие, респ. на
плащане на договореното адвокатско възнаграждение, норма на чл.8, ал.2, т.2 (изм., ДВ, бр.88 от
04.11.2022 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за
социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и
настоящото дело, е 500.00/петстотин/ лева, като съдът намира, че в конкретния
случай, този размер на адвокатското възнаграждение е напълно справедлив и
адекватен на осъществените по настоящото административно дело правна защита и
съдействие.
За дължимите на жалбоподателката
Х.Х.А. от ***, ***, деловодни разноски, сторени в
настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна
структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към
която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен
акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр.
с ал.1 и във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-41
от 03.02.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Х.Х.А., с
посочен постоянен адрес ***, ***, с ЕГН **********, против Разпореждане
№2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане, на жалбоподателката Х.Х.А. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст И
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на Х.Х.А., с посочен постоянен адрес ***, ***, с ЕГН **********, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.
ВРЪЩА преписката на административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на
НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление с Вх.№2113-08-1632/08.09.2022
год. на ТП на НОИ - Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, подадено от Х.Х.А.,
с посочен постоянен адрес ***, ***, с ЕГН **********, в
едномесечен срок от получаването й, при съобразяване и спазване на указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Х.А., с посочен постоянен адрес ***, ***, с ЕГН **********,
направените от нея деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
възлизащи в размер на 500.00/петстотин/
лева.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез
Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: