Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Добрич,
05.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ
СЪСТАВ на четиринадесети юни през две хиляди и осемадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №4020 по описа за 2017г. и за да се произнесе съобрази следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д.З.Й.
с ЕГН **********, уточнена с допълнителна молба от 22.01.2018г., с която срещу „***, със седалище и адрес на
управление: ***, в условията на обективно съединяване са предявени искове за
установяване нищожността на две клаузи
от договор за банков кредит от 30.04.2008г., а именно на чл.8.1
и чл.9.3 от Общите условия към Договора, както и осъдителен иск за
връщане на сума, съставляваща надплатена възнаградителна лихва по нищожните
клаузи на договора.
Ищцата г-жа Й. основава исковете си на
следните фактически твърдения:
-Между
Д.Й. ***, е сключен договор за кредит за текущо потребление от 30.04.2008г.
като Банката- кредитор предоставила на г-жа Й. в качеството и на
кредитополучател сумата от 30 000 лева.
Било уговорено издължаване на 120 погасителни вноски;
-Според
чл.7 от договора, за предоставения кредит кредитополучателя заплаща лихва,
формирана от базов лихвен процент/БЛП/ за този вид кредит и надбавка, която
може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК ***", като е посочено, че
към датата на сключване на договора БЛП-не е посочен, стандартната надбавка -не
е посочена, или общо лихвения процент по кредита е общо 8.45%;
-Съгласно чл.8.1 от Общите условия към
договора за кредит било предвидено, че при промяна на базовия лихвен процент
Кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и
предоставя на Кредитополучателя актуализиран погасителен план. Според чл.9.3 от
Общите условия към Договора за кредит, Кредиторът има право едностранно да
променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява Кредитополучателя
по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от
следните условия:
а. при
изменение от поне 1% за месец на стойностите на **,
**;
б. при изменение от поне 1% за месец на
валутен курс евро/лев или евро/щатски долар;
в. при изменение от поне 0,5% за месец на индекса
на потребителските цени за България;
г. въвеждане на рестрикции от страна на
Централната банка върху банковата система и/ или върху Банка ДСК;
д. промени в нормативните актове и в
регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към
банките;
е. изменение от поне 10% за месец на стойностите
на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови
институции, обявявани в статистиката на Централната банка;
ж. съществена
промяна в паричната политика на централната банка,като премахване на валутния
борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
-Кредитодателя
превел сумата за кредитиране по сметка на ищцата;
-На
21.10.2008г. Банката едностранно увеличила лихвата по договора, в резултат на
което месечната вноска по кредита от 371.16 лева/според погасителния план/
станала 398.47 лева, или 27.31 лева повече от първоначално договореното.;
-Направеното
едностранно увеличение било необосновано с договора, тъй като клаузите въз
основа на които е извършено са нищожни, а именно чл.8.1 от и чл.9.3 от Общите
условия към Договора противоречат на добрите нрави, тьй като са твърде общи и
неясни по своето съдържание и обхващат необятен брой разнопосочни по действие
фактори, така че на практика става невъзможно да се прецени кога настъпват
условията за възникване на правото на Банката едностранно да увеличи БЛП; няма връзка между зададените като условия за
промяна критерии и промяната на договорения лихвен процент в резултат на това,
не са определени граници относно допустимото повишаване на БЛП, както и не е
изключена възможността същия да бъде увеличен със задна дата. Посочените две
клаузи са нищожни като неравноправии , тъй като са налице условията за
определянето им като такива по смисъла на чл.143,т.З, т.10 и т.12 и чл.146,
ал.2 от Закона за защита на потребителите, който е приложим в настоящия случай,
тъй като договорът за потребителски банков кредит има характер на потребителски
такъв на основание §13, т.12 от ДР на ЗЗП.
-В резултат на незаконосъобразното
едностранното повишаване на лихвения процент от страна на Банка ДСК, за периода
от 01.11.2008г. - 31.10.2017г. г-жа Й. извършила плащания на сума в размер на
1638,60лева, съставляваща надплатена сума за възнаградителни лихви по договора
-разлика между предварително уговорените месечни вноски и заплатените от нея
едностранно завишени такива за този период, в резултат на което Банка ДСК получила
тази сума без основание и се обогатила неоснователно с нея.
-Г-жа Й.
не била уведомена по подходящ начин за изменението на лихвения процент, нито
получила нов погасителен план с изменените анюитети;
При
горните фактически твърдения и изожени правни доводи, ищцата претендира:
-съдът
да установи нищожността на чл.8.1 от и чл.9.3 от Общите условия към Договор за
текущо потребление от 30.04.2008г. като противоречащи на добрите нрави тъй като
са общи и с неясни по съдържание и не посочвт граници относно допустимото
именение на БЛП, както и са неравноправни по смисъла на чл.143, т.3,т.10 и т.12
и чл.146, ал.2 от Закона за защита на потребителите;
-съдът
да осъди ответната банка да и възстанови платените за периода 01.11.2012 г.-
31.10.2017г. допълнително суми в размер на 1638,60лева -надплатена
възнаградителна лихва вследствие едностранно изменение от 21.10.2008г. на
лихвения процент въз основа на нищожните клаузи на договора.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Банка ДСК" ЕАД, чрез юрисконсулт Б. Н. депозира отговор на
исковата молба. Не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски
кредит при уговорена възнаградителна лихва в размер на 8,45%. Кредитът е с
преференциален лихвен процент съгласно Условия по кредитна програма „ДСК ***"
като лихвата по кредита се е формирала от БЛП (със стойност 5,94 %) плюс
надбавка (със стойност 2,51 %) или общо 8,45 %.
Излагат
се следните релевантни възражения обсоноваващи неоснователност на исковете:
-Промяната
в лихвения процент през 2008г. станала въз основа на Решение № 44.1 на Комитета
за управление на активите и пасивите на „***". В Протокол № 44 от
10.10.2008 г. е обективирано, че КУАП на „Банка ДСК" е приел решение за
изменение (в случая- увеличение) на БЛП по потребителски кредити считано от
21.10.2008 г.- като за кредитите в лева увеличението е от 1,5 %. КУАП е
обосновал решението си с изменение над 1 % на лихвените процента на ***. Това
изменение действа от 01.11.2008 г., т.е. занапред, а не със задна дата. Месечната
вноска на ищцата Й. се повишила до 391,67 лева, а не до твърдения в исковата
молба размер от 398,47 лева. Кредитополучателят г-жа Й. узнала за промяната от
21.10.2008 год. в лихвения процент, дължим по кредита, тъй като заплатила
актуализирания размер на дължимата месечна погасителна вноска и не е
възразявала пред банката за изменението на лихвения процент. В исковата молба
ищцата сама потвърждавала този факт;
-Относно
твърдението на ищцата, че не й бил предоставен нов погасителен план се сочи, че
банката не разполага със способ, с който да задължи кредитополучателят да се
яви и подпише нов погасителен план, но кредитополучателя по всяко време има
възможността да поиска информация за състоянието на кредита, както и актуализиран погасителен план. Освен това
този факт сам по себе си не води до нищожност на разпоредбите на т.8.1. и т.
9.3. от Общите условия;
-Уговарянето
в Общите условия към договора за кредит на клаузи позволяващи изменение на
размера на престацията и то при наличие на посочените в т.9.3. изменения в
определени индекси не е противно на добрите нрави;
- т. 8.1. и т. 9.3. от Общите условия не
са неравноправни. В чл. 7 от Договора за кредит е уговорено, че лихвения
процент за този вид кредит се определя периодично от кредитора. Тоест,
основанието за едностранно изменение на лихвения процент е изрично посочено в
сключения между „Банка ДСК" и Д.Й. договор за кредит и съставляващите
неразделна част от него общи условия и с подписването им кредитополучателят е
дал съгласие за това. Тъй като договорът има силата на закон в отношенията
между страните, същият следва да се прилага във възникналите спорове по
изпълнението му;
-
Изменението на БЛП е поставено в зависимост от обективни условия, които биха
могли да доведат както до увеличение, така и до намаление на лихвения процент.
В този смисъл несъстоятелен е довода на ищцата, че в процесните клаузи от
Общите условия било предвидено възможност само за увеличение, но не и за
намаление на БЛП. Тъй като се касае за финансова услуга, чиято цена е свързана
с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на доставчика на финансови
услуги (банката), то тези клаузи попадат в приложното поле на изключенията
предвидени в чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП;
-Не е
налице значително неравновесие между правото и задълженията на банката и
потребителя тъй като възможността да се уговаря променлива лихва е предвидена и
в самия закон- ЗКИ, ЗПК. Банковите кредити са с дълъг срок за погасяване и
естествените инфлационни процеси и изменението на други икономически показатели
наложило промяната;
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно
е за страните, че са обвързани в облигационна връзка по силата на сключения между
Д.Й. ***, договор за кредит за текущо потребление от 30.04.2008г. като Банката-
кредитор предоставила на г-жа Й. в качеството и на кредитополучател сумата от
30 000 лева. Съгласно договора издължаването
следва да стане на 120погасителни вноски;
В чл.7
от договора, страните уговорили за предоставения кредит кредитополучателя да
заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент/БЛП/ за този вид кредит и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване
на преференциален лихвен процент по програма „ДСК ***", като е посочено,
че към датата на сключване на договора БЛП-не е посочен, стандартната надбавка
-не е посочена, или общо лихвения процент по кредита е общо 8.45%.
Съгласно чл.8.1 от Общите условия към
договора за кредит, при промяна на
базовия лихвен процент Кредиторът определя нов размер на месечната вноска за
лихва и/или главница и предоставя на Кредитополучателя актуализиран погасителен
план.
Според чл.9.3 от Общите условия към
Договора за кредит, Кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен
процент и таксите, за което уведомява Кредитополучателя по подходящ начин.
Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия:
а. при
изменение от поне 1% за месец на стойностите на ****;
б. при изменение от поне 1% за месец на
валутен курс евро/лев или евро/щатски долар;
в. при изменение от поне 0,5% за месец на индекса
на потребителските цени за България;
г. въвеждане на рестрикции от страна на
Централната банка върху банковата система и/ или върху Банка ДСК;
д. промени в нормативните актове и в
регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към
банките;
е. изменение от поне 10% за месец на стойностите
на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от
нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка;
ж. съществена
промяна в паричната политика на централната банка,като премахване на валутния
борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
-Кредитодателя
превел сумата за кредитиране по сметка на ищцата;
Не е
спорен и факта, че КУАП на ответната банка е обосновал решението си с изменение
над 1 % на лихвените процента на ***, т.е с настъпване на условията по чл.9.3,
б. «а» от Общите условия към Договора за кредит.
По
искане на ищцата г-жа Д.Й. е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
от в.л. Е.Й., неоспорена от страните и изцяло кредитирана от съда като
обективна и безпристрастна. Вещото лице установява, че с процесния договор на
ищцата Д.З. е предоставен от „ *** „ кредит за текущо потребление с договорна
преференциална лихва при условията по програма „ *** „, формирана на база БЛП
за този вид кредити, който към датата на сключване на договора е 5.94 %
и надбавка от 2.51 %, възлизаща на общо 8.45 % . Към момента на
сключване на договора, месечната вноска на ищцата е била в размер на 371.16 лв.
Вещото лице установява, че от датата на
сключване на договора до датата на подаване на исковата молба , са направени
две изменения на лихвения процент както следва:
-на
21.10.2008 г. от 8.45 % на 9.45 % , във връзка с увеличение на БЛП с
1.5 % на основание решение 44.1. по протокол № 44/10.10.2008 г. на
Комитета за управление на активите и пасивите /КУАП / на „ Банка ДСК „ ЕАД във
връзка с изменение над 1 % за лихвените проценти на *** за щ.долар.
- на
01.07.2010 г. от 9.45 % на 10.45 % , на основание неизпълнение от страна на ищцата на
преференциалните условия съгласно условия по Кредитна програма „ ДСК *** „.
Въз основа на само на изменение на
лихвения процент от 21.10.2008 г., събраната възнаградителна лихва за периода
от 01.11.2012 г. до 31.10.2017 г. е в размер
на 5986.76 лв.(приложение 1, колона 10).
Сумите които е следвало да бъдат
събрани за възнаградителна лихва, ако не е извършено изменение на първоначалния
лихвен процент, за периода от 01.11.2012 г. до 31.10.2017 г. са в размер на
4748.94 лв. /таблица 1, кол. 13 /
Разликата между двете стойности е в
размер на 1237.82 лв.
С оглед преценка предпоставките за изменение
на лихвения процент заложени в т.9.3, б.”а” от Общите условия, вещото лице е
изследвало относимите индекси LEONIA, EURIBOR,LIBOR към лихвения процент на
ищцата към 21.10.2008г., като установява, че са се изменяли разнопосочно, както
следва:
-индексите
на **, са се изменяли разнопосочно с повече от 1 % на месец , т.е от намаление
в отрицателна величина от 1.57 % до увеличение в положителна такава от
1.8%; 2.36 % и 8.06 %
-индексите
на **, са се изменяли разнопосочно до 31.08.2008г. вкл.за различните падежи -
за един месец, докато в края на периода 30.09.2008 г. има драстично увеличение
за различните падежи с повече от 1 %.
-стойностите
на ** за петте валути за които се изчислява – щатски долар (USD), евро (EUR), лири
стерлинги (GBP), японска йена (JPY) и швейцарски франк (CHF), обслужващ осем и
повече различни падежа, в т.ч. за една седмица и 1, 2, 3, 6 и 12 месеца, са се
изменяли разнопосочно до 31.08.2008г., включително и в отрицателна величина над
1%, а от 30.09.2008 г. в увеличения с повече от 1 % , описани подробно в
таблици от 4 до 8.
Вещото лице заключава, че в ОУ за
предоставяне на кредити за текущо потребление, не се съдържат правила, които да
определят тежестта на всеки елемент по т.9.3 при определяне на нови размери на
БЛП, както и с какъв точно размер ще се променя БЛП както при увеличение така и
при намаление на индексите по т.9.3 от ОУ. През периода от датата на сключване
на договора до 30.09.2008г. са налице и спадове на индексите по т.9.3 от ОУ за
предоставяне на кредити за текущо потребление, като за този период от банката
няма взети решения за промяна на БЛП в посока намаление на лихвените проценти.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави следните правни
изводи:
Предявените искове за нищожност са с
правно основание чл. 26 ал.1, пр.трето от ЗЗД във вр. чл.146, ал.1, във връзка
с чл.143 от Закона за защита на потребителите.
Искът за връщане платено въз основа на
нищожни клаузи се основава на чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Няма спор, че страните с в облигационна
връзка при Общи условия.
При
горните установени по делото фактически обстоятелства, спорният въпрос, се
свежда до изследване наличието на основанията по чл.146, ал.1, във връзка с
чл.143, т.3, т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите за нищожност на
клаузите по т.8.1 и т.9.3 от Общите условия по процесния договор. В случая
ищцата Д.Й. е физическо лице –
кредитополучател, на когото по силата на договора е предоставен банков
кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, поради което и същата има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1 от ДР на ЗЗП. Това нейно качество не се и оспорва от ответника по иска.
Следователно ищецът, като кредитополучател в отношенията, възникнали между него
и „*** по силата на процесния договор за банков кредит се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на
неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Съгласно
чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. В случая оспорените като нищожни т.8.1 и т.9.3 се
съдържат в Общите условия към договора за кредит, което категорично сочи на не
индивидуално уговорени клаузи по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Според чл.143,
т.10 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно без основание условията на договора възоснова на непредвидено в
него основание. В разглеждания случай в т.8.1 от договора е предвидено
банката-кредитор да променя едностранно базовия лихвен процент, уговорен между
страните по договора за кредит, като определя нов размер на месечната вноски за
лихва и/или главница, а според т.9,3 от договора промяната на БЛП може да бъде
извършена при изброени условия по б."а" до б."ж". Както се
посочи по-горе, към момента на увеличение на БЛП – 21.10.2008г., има завишение
на относимите индекси фиксирани за
м.09.2008г. с над 1%. Формално е
изпълнено договорното условие за предприемане на промяна на лихвения процент.
Проблема обаче, се състои в това, че при наличието на тези завишени стойности
банката-кредитор не е предвидила в договора, респ. в общите си условия
механизма, по който е извършено увеличението на лихвения процент, не са
предвидени обективни начални параметри и съответни стойностни пресмятания, които
да позволят на потребителя на кредита да направи обоснована, предвидима и ясно
проследима преценка. В случая преценката на банката за
размера на увеличението следва да се определи
като свободна субективна, непочиваща на
предвидено в договора основание.
В този
смисъл настоящата инстанция намира, че в случая е изпълнено изискването на т.10
от чл.143 ЗЗП. Налице е неравноправна клауза по смисъла на цитираната
разпоредба в т.9.3, вр. с т.8.1 от процесния договор и поради това, че
въпросната клауза се явява уговорена във вреда на потребителя, тъй като
банката-кредитор не е извършила намаление на БЛП в последващия период след
м.10.2008г., когато е регистриран драстичен спад на индексите ***. Очевидно,
клаузата на т.9.3 от Общите условия банката е предвидила и изпълнила единствено
в своя полза в посока увеличение на БЛП и във вреда на потребителя на кредита-без
извършване на съответното намаление на лихвата, което означава нарушаване на
изискването за добросъвестност в договорното право, довело да значително
неравноправие между страните по договора по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП.
Следва
да се отбележи, че в разглеждания казус не са налице основанията на чл.144,
ал.2 и ал.3 ЗЗП, които изключват прилагането на чл.143, т.10 от закона, тъй
като за кредитополучателя не е предвидено правото незабавно да прекрати
договора при уведомяване за промяната в лихвения процент, нито се касае за
увеличен лихвен процент като цена на кредита, свързано с изменения на
финансовия пазар, извън контрола на банката. Както бе посочено по-горе,
комплексната преценка за увеличение на БЛП от страна на банката е с неясен
механизъм и неустановени начални параметри и съответни пресмятания, което
изключва обосноваването на разглежданото увеличение на БЛП с
колебанията/измененията на съответните обективни индекси, които са извън
контрола на банката. Предвид обстоятелството, че в договора, както и в Общите
условия, не е предвидена възможността потребителят да се откаже от договора,
ако с оглед уговорено, окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с първоначално уговорената, съдът намира, че са налице и
предпоставките по чл. 143, т. 12 ЗЗП, също определящи процесните клаузи като
неравноправни. Правните изводи на настоящия състав обосноват основателност на
предявения иск за установяване нищожността на процесните клаузи.
При
изложените съображения, ищцата не дължи плащане на завишения размер на лихвата
по процесния договор за кредит, определен от ответната банка в резултат на едностранно
увеличение на БЛП на основание т.9.3, вр. т.8.1 от Общите условия. Последните
клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.10 ЗЗП и не са
породили задължение в тежест на кредитополучателя. Освен това не е спорно, че при извършените от
страна на банката две увеличения на лихвата по кредита, няма приложени и
подписани нови погасителни планове. В конкретния случай, самата Банка е
посочила начина, по който следва да се извърши уведомяването на
кредитополучателя, а именно: като предостави на кредитополучателя актуализиран
погасителен план /т.8.1 и т. 8.2/. Ответната страна, в чиято доказателствена
тежест е установяването на този факт, не твърди и не ангажира доказателства
относно изпълнението на това договорно задължение.
При изведените правни изводи следва да се приеме, че
валидното задължение за ищцата Й. за възнаградителна лихва по договора за
банков кредит произтича от първоначално уговорените условия по този договор,
съответно от първия погасителен план и съобразно този план следва да се
преценява неговото изпълнение. Установено по делото е, че за процесния период от 01.11.2012г./началния
момент на увеличението на лихвения процент/ до 31.10.2017г./датата на подаване
на исковата молба ищцата е надвнесла сумата 1237.82 лв. за възнаградителна
лихва вследствие на увеличението. Това увеличение глобално, преценено на фона
на заетата сума е според настоящия състав значително. При това тази сума се
явява платена без валидно основание и
подлежи на връщане. Паричния иск на г-жа Д.Й. до този размер се явява
основателен, а над така установената сума до претендираната в размер на 1638,60лева,
искът подлежи на отхвърляне.
ОТГОВОРНОСТ ЗА ТАКСИ И РАЗНОСКИ: На осн.
чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят сторените разноски и адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. Ищецът е направил разноски
за държавна такса в размер на 107,32лв. по иска за нищожност и 65,54лв. по
паричния иск, 800лв. адвокатско възнаграждение, 100лв. за хонорар на вещо лице
и 13лв. за две съдебни удостоверения с оглед уточняване предмета и цената на
исковете, чрез изискване на данни от ответната страна. Доколкото не е уговорено
друго, съдът приема, че сумата от 800лв. договорно адвокатско възнаграждение се
разпределя по равно, т.е за всеки от исковете по 400лв. Възнаграждението не е
прекомерно високо при съпоставяне минималните подзаконово уредени цени за
адвокатски услуги и правната сложност на исковете, работата на адвоката по
делото, броя на съдебните заседания. Разноските за експертиза и за
удостоверение също се разпределят по равно за двата иска. Така, с оглед пълното
уважаване на иска за установяване нищожността на процесните клаузи, на ищеца се
дължат всички сторени за този иск разноски в общ размер на 563,82лв./400лв.
адвокатско възнаграждение, 107.32лв. –ДТ, 6,50лв. за удостоверение и 50лв.
експертиза. Ищецът е останал задължен за разноски от 100лв. за експертизата, но
липсват доказателства за извършването им, при което не следва да се присъждат.
За паричния иск ищецът е направил разноски
в размер на 522,04лв./400лв. адвокатско възнаграждение, 65,54лв. ДТ, 50лв.
експертиза и 6,50лв.-удостоверение/. Съразмерно на уважената част от иска
ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски по този иск в размер
на 394,37лв.
Ответната
банка в отговора на исковата молба е направила също искане за присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение. На осн.чл.78 ал.3 от ГПК в полза на
ответната страна се следват тези разноски съразмерно на отхвърлената част от паричния
иск. Ответната банка е направила разноски в размер на 100лв. за експертиза/по
50лв. за всеки от исковете/ и юрисконсултско възнаграждение. Определено по реда
на Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по паричния
иск юрисконсултското възнаграждение възлиза на 344,70лв. съразмерно на
отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 96,54лева.
По
гореизложените съображения, Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д.З.Й. с ЕГН ********** и „***, със седалище
и адрес на управление: ***, че чл.8.1 от и чл.9.3 от Общите условия към Договор
за текущо потребление от 30.04.2008г., са неравноправни и като такива – НИЩОЖНИ
на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 от Закона за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА
***“ АД, с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: *** да заплати на Д.З.Й.
с ЕГН **********, сумата от 1237,82лев, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 31.10.2017г., до изплащането й, представляваща платена без
основание възнаградителна лихва по Договор за текущо потребление от
30.04.2008г., за периода от от 01.11.2012 г. до 31.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над сумата от 1237,82лв до пълния предявен размер
от 1638,60лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ***“ АД, с ЕИК ***със седалище и
адрес на управление: *** да заплати на Д.З.Й. с ЕГН ********** сторените
разноски и адвокатско възнаграждение за двата иска в общ размер на 958,19лв.
ОСЪЖДА Д.З.Й. с ЕГН ********** да заплати
на ***“ АД, с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: *** сторените разноски
и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на паричния иск
в размер на 96,54лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.